Триадицкият митрополит Фотий (в света Росен Димитров Сиромахов) е роден на 13 юли 1956 г. Завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” през 1981 г. До лятото на 1982 г. работи като лектор по класически езици в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Желанието му да се запознае с творчеството на светите отци в оригинал го подбужда да продължи обучението си в СУ „Св. Климент Охридски” – специалност класическа филология, която завършва през 1989 г. От декември с. г. до приемането на епископски сан работи като редовен асистент по старогръцка литература към катедра Класическа филология в Софийския университет. Духовното развитие на митрополит Фотий протича под грижите на архимандрит Серафим (Алексиев) – духовен син на светител Серафим, Софийски чудотворец. Срещата с о. Серафим е решаваща в живота на осемнадесетгодишния тогава младеж. По същото време той се запознава и със съчиненията на великия руски светител Теофан Затворник. Тези двама духовни наставници – единият с живото си слово и пример, а другият с благодатните си творения изграждат у него решението да посвети живота си в служение на светото Православие. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина” край Атина от Негово Високопреосвещенство Оропоския и Филийски митрополит Киприан. Подир завръщането си в България започва да служи при катакомбни условия в девическата обител „Покров на Пресвета Богородица”. След като е постриган за монах с името Фотий, в изпълнение на послушание към духовния си отец и най-вече – към страдащата Православна Христова Църква, на 17 януари (н. ст.) 1993 г. той приема епископско ръкоположение отново в манастира „Св. св. Киприан и Юстина”. 1 Така йеромонах Фотий поема върху плещите си особено тежкия в наше време архиерейски кръст, като става предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква. Само девет дни подир епископската хиротония на митрополит Фотий се прибира при Господа обичният му духовен отец архимандрит Серафим. Първото богослужение, което владиката извършва на родна земя, е неговото опело. Следват нелеки години на труд за духовно съзиждане. Сред изпитанията проблясват незабравими мигове на отрада. През 1995 г. сама Небесната Царица посети Българската Православна Старостилна Църква чрез своята мироточива Иверска-Монреалска чудотворна икона. През 1999 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Фотий извърши богослужебната прослава на родопския свещеномъченик, епископ Висарион Смолянски, а три години след това – прославлението на светител Серафим, Софийски чудотворец, небесния помощник и закрилник на църковната ни общност. През 2006 г. бяха прославени Баташките новомъченици. На 6 март (20 февруари ст. ст.) 2016 г., в Катедралния храм „Успение Богородично“ в София, Негово Високопреосвещенство бе въдворен на Триадицката митрополитска катедра. Митрополит Фотий носи своето архиерейско служение скромно, с простота и искреност, с откритост и любов. И в пастирските си трудове, и в църковното строителство, и в непрестанните си усилия за единството на истинно-православните християни в съвременния свят владика Фотий работи без жалене на себе си, тихо, често пъти и незабележимо, воден единствено от верността си към Истината и грижата за ближните.
Може да си купите книгите с проповедите на Триадицкий епископ Фотий "С перо и слово" тук
Тук предлагам част от неговите проповеди:
СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В МРАКА, И МРАКЪТ Я НЕ ОБЗЕ (Иоан 1:5)
ДА ИМАХМЕ ШЕПА ПРЕМЪДРА ПО ДЕТСКИ ВЯРА
Проповед на Сретение Господне- 2011 г.
Проповед на празника на пренасяне на мощите на преп. Иоан Рилски Чудотворец- 2008 г.
Положителният смисъл на болестта и страданието
Няма коментари:
Публикуване на коментар