Д-р Жан-Клод Ларше (род. 1949) е един от изтъкнатите съвременни
православни богослови. Има докторати по философия (1987) и теология
(1994). Смятан е за един от най-добрите познавачи в света на духовното
наследство на св. Максим Изповедник, на което е посветил три монографии:
Обожението на човека според св. Максим Изповедник (1996), Максим
Изповедник, посредник между Изтока и Запада (1998) и Св. Максим
Изповедник (2003). С голяма популярност се ползват книгите му, в които
той, в светлината на патристическата традиция, разглежда днешни
биоетични теми: Богословие на болестта (бълг. превод 2011), Терапевтика
на менталните болести (1992), Терапевтика на духовните болести (1997),
Християнинът пред лицето на болестта, страданието и смъртта (2002),
Богословие на тялото (2009) и др. Тук предлагам откъси от негови книги ...
За душата и тялотоПоложителният смисъл на болестта и страданието
Архимандрит Рафаил (Карелин) е роден през 1931 г. в Тбилиси, в семейството на инженер и учителка. През 1954 г. е ръкоположен за йеромонах. От 1975 г. преподава в Мцхетската духовна семинария славянски език, история на религиите, а после в Тбилиската духовна академия – славянски език, история на религиите, богословие и аскетика. Последно място на свещеническата му служба е храмът на св. Княз Александър Невски в Тбилиси. Занимава се с литературна дейност от 1988 г. Автор на книгите: “В ада на земята”, “В търсене на истината”, “Вектори на духовността”, “Падението на гордите”, “Тайната на спасението” и мн. други. На български са издадени книгите му: “Без Църквата няма спасение. За митрополит Антоний (Блум) или как повяхва православният цвят на ствола на икуменизма и други слова” /2004/, “За Църквата и разкола. Православие и модернизъм. Други слова” /2004/, “Що е модернизъм? За какво ни търпи Господ? Символът и християнската символика и други слова” /2004/, “Изобличителни слова срещу половото развращение и греха на аборта” /2005/.
Свещеник д-р Николай (Нено) Иванов е роден на 20 февруари 1947 г. в Русе. Детските си години прекарва в с. Зафирово (Силистренско), откьдето са и двата рода - на баща му и майка му. Расте в патриархална среда, пропита с благочестието на народа ни. След като по-малкият му брат Иван загива при злополука, Нено се обръща живо към вярата. През 1974 г. завършва Медицинския университет. През 1980 г. придобива специалност „Нервни болести“. Работи като невролог в родния си град, а през 1990 г. става главен лекар на II-ра поликлиника. Още като студент става духовен син на приснопаметния архимандрит Пантелеймон (Старицки, ф 1980 г.), поддържа тесни духовни връзки и с прис-нопаметната игумения Серафима (Дивен, ф 2004 г.), като черпи обилно от техния проникновен усет и богат опит в православния духовен живот. През 2000 г., е ръкоположен последователно за дякон и за свещеник от Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит фотий, предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква. Това отваря нова страница в неговия живот. Преди да пристъпи обаче към това ново служение, той до последно се грижи за своя духовен събрат Георги, който години наред боледува тежко, прикован в инвалидна количка. След неговата кончина продава жилището си в Русе и поема по трудния път на свещенослужението. О. Николай години наред е член на Църковния съвет на Българската Православна Старостилна Църква. Ерудиран духовник и лекар, познаващ не само интелектуално, но и духовно-практически аскетическата светоотеческа литература, която е здравата основа на неговия дълбок православен светоглед, той остави жива и неизлечима диря в сърцата на всички, които го познават. През времето на своето жертвено служение на Христовата Църква той всеотдайно обгрижва, подкрепя и лекува мнозина както като свещенослужител, така и като лекар. След кратко боледуване се преставя в Господа на 24 май 2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар