СЪВРЕМЕННО ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ

Триадицки митрополит Фотий 

 Триадицкият митрополит Фотий (в света Росен Димитров Сиромахов) е роден на 13 юли 1956 г. Завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” през 1981 г. До лятото на 1982 г. работи като лектор по класически езици в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Желанието му да се запознае с творчеството на светите отци в оригинал го подбужда да продължи обучението си в СУ „Св. Климент Охридски” – специалност класическа филология, която завършва през 1989 г. От декември с. г. до приемането на епископски сан работи като редовен асистент по старогръцка литература към катедра Класическа филология в Софийския университет. Духовното развитие на митрополит Фотий протича под грижите на архимандрит Серафим (Алексиев) – духовен син на светител Серафим, Софийски чудотворец. Срещата с о. Серафим е решаваща в живота на осемнадесетгодишния тогава младеж. По същото време той се запознава и със съчиненията на великия руски светител Теофан Затворник. Тези двама духовни наставници – единият с живото си слово и пример, а другият с благодатните си творения изграждат у него решението да посвети живота си в служение на светото Православие. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина” край Атина от Негово Високопреосвещенство Оропоския и Филийски митрополит Киприан. Подир завръщането си в България започва да служи при катакомбни условия в девическата обител „Покров на Пресвета Богородица”. След като е постриган за монах с името Фотий, в изпълнение на послушание към духовния си отец и най-вече – към страдащата Православна Христова Църква, на 17 януари (н. ст.) 1993 г. той приема епископско ръкоположение отново в манастира „Св. св. Киприан и Юстина”. 1 Така йеромонах Фотий поема върху плещите си особено тежкия в наше време архиерейски кръст, като става предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква. Само девет дни подир епископската хиротония на митрополит Фотий се прибира при Господа обичният му духовен отец архимандрит Серафим. Първото богослужение, което владиката извършва на родна земя, е неговото опело. Следват нелеки години на труд за духовно съзиждане. Сред изпитанията проблясват незабравими мигове на отрада. През 1995 г. сама Небесната Царица посети Българската Православна Старостилна Църква чрез своята мироточива Иверска-Монреалска чудотворна икона. През 1999 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Фотий извърши богослужебната прослава на родопския свещеномъченик, епископ Висарион Смолянски, а три години след това – прославлението на светител Серафим, Софийски чудотворец, небесния помощник и закрилник на църковната ни общност. През 2006 г. бяха прославени Баташките новомъченици. На 6 март (20 февруари ст. ст.) 2016 г., в Катедралния храм „Успение Богородично“ в София, Негово Високопреосвещенство бе въдворен на Триадицката митрополитска катедра. Митрополит Фотий носи своето архиерейско служение скромно, с простота и искреност, с откритост и любов. И в пастирските си трудове, и в църковното строителство, и в непрестанните си усилия за единството на истинно-православните християни в съвременния свят владика Фотий работи без жалене на себе си, тихо, често пъти и незабележимо, воден единствено от верността си към Истината и грижата за ближните. 

Може да си купите книгите с проповедите на Триадицкий епископ Фотий "С перо и слово" тук

Тук предлагам част от неговите проповеди: 

СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В МРАКА, И МРАКЪТ Я НЕ ОБЗЕ (Иоан 1:5)

ДА ИМАХМЕ ШЕПА ПРЕМЪДРА ПО ДЕТСКИ ВЯРА 

Проповед на Сретение Господне- 2011 г.

Проповед на празника на пренасяне на мощите на преп. Иоан Рилски Чудотворец- 2008 г.

Проповед на празника Събор на св. Архангел Михаил и другите Небесни безплътни Сили (Архангеловден)- 2008 г.

 
 
 
БЕСЕДИ 
 
 
МОЛИТВАТА Е ДУХОВНОТО ДИШАНЕ НА ДУШАТА В ТОЗИ СВЯТ, обхваща беседите: "Християнското търпение", "Съкрушеното и смирено сърце", "Значението на духовните четива за нашия духовен живот", "Плътското мъдруване", "Молитвеното правило и молитвения живот", "За усетливостта към другия".


Свещеник д-р Николай (Нено) Иванов е роден на 20 февруари 1947 г. в Русе. Детските си години прекарва в с. Зафирово (Силистренско), откьдето са и двата рода - на баща му и майка му. Расте в патриархална среда, пропита с благочестието на народа ни. След като по-малкият му брат Иван загива при злополука, Нено се обръща живо към вярата. През 1974 г. завършва Медицинския университет. През 1980 г. придобива специалност „Нервни болести“. Работи като невролог в родния си град, а през 1990 г. става главен лекар на II-ра поликлиника. Още като студент става духовен син на приснопаметния архимандрит Пантелеймон (Старицки, ф 1980 г.), поддържа тесни духовни връзки и с прис-нопаметната игумения Серафима (Дивен, ф 2004 г.), като черпи обилно от техния проникновен усет и богат опит в православния духовен живот. През 2000 г., е ръкоположен последователно за дякон и за свещеник от Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит фотий, предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква. Това отваря нова страница в неговия живот. Преди да пристъпи обаче към това ново служение, той до последно се грижи за своя духовен събрат Георги, който години наред боледува тежко, прикован в инвалидна количка. След неговата кончина продава жилището си в Русе и поема по трудния път на свещенослужението. О. Николай години наред е член на Църковния съвет на Българската Православна Старостилна Църква. Ерудиран духовник и лекар, познаващ не само интелектуално, но и духовно-практически аскетическата светоотеческа литература, която е здравата основа на неговия дълбок православен светоглед, той остави жива и неизлечима диря в сърцата на всички, които го познават. През времето на своето жертвено служение на Христовата Църква той всеотдайно обгрижва, подкрепя и лекува мнозина както като свещенослужител, така и като лекар. След кратко боледуване се преставя в Господа на 24 май 2016 г. 
Част от негови проповеди:
 

ЖАН КЛОД ЛАРШЕ
Д-р Жан-Клод Ларше (род. 1949) е един от изтъкнатите съвременни православни богослови. Има докторати по философия (1987) и теология (1994). Смятан е за един от най-добрите познавачи в света на духовното наследство на св. Максим Изповедник, на което е посветил три монографии: Обожението на човека според св. Максим Изповедник (1996), Максим Изповедник, посредник между Изтока и Запада (1998) и Св. Максим Изповедник (2003). С голяма популярност се ползват книгите му, в които той, в светлината на патристическата традиция, разглежда днешни биоетични теми: Богословие на болестта (бълг. превод 2011), Терапевтика на менталните болести (1992), Терапевтика на духовните болести (1997), Християнинът пред лицето на болестта, страданието и смъртта (2002), Богословие на тялото (2009) и др. Тук предлагам откъси от негови книги ...
За душата и тялото
Положителният смисъл на болестта и страданието

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки