 |
| Стенопис от Рилския манастир |
Когато говорим за славния пророк, няколко определения неизменно се повтарят и доминират над всичко. Първо - огнена ревност, второ - изключително строго въздържание и трето - безкомпромисна богопреданост и безпределна всеотдайност. Такъв е всеки живот в служба на духа, на порива към Бога, Който единствен може да го насити и му придаде от Своята пълнота. Това са основанията да се реализира истинското битие на човека, заложени в най-дълбоката му същност. Това Господ никога не е криел от никого, но малцина са решавали да се вслушат във вътрешния си глас и най-вече да го последват. Защото той винаги е налагал ограничения, усилия и жертви, а плодовете му са били в основанията на вярата. И хората винаги са избирали по-лесния път, въпреки възраженията на разума и на съвестта, въпреки печалния резултат от такъв избор, който никога не може да ги направи щастливи, защото е път, който не води към Бога, а ги обрича на сигурна смърт и на мрака на богоизолацията. Богоизолация, в каквато са живеели евреите по времето на пророка, богоизолация, сред каквато живеем и ние сега.
Паметта на пророк Илия е особено скъпа и затова, че неговият неприключил живот на земята е свързан с последното изобличение на богоотстъплението - най-ужасното от всички богоотстъпления, което ще настъпи в недалечните времена на антихриста. Тогава непозналите смърт и тление праведници пророк Енох, живял десет века след началото на човешкия род, и пророк Илия, живял около десет века преди Христа, ще се върнат на земята, затънала в най-ужасно нечестие и готова за огненото унищожение при Второто Христово пришествие. Неприелите очистителния огън на промяната, тоест на покаянието в Светия Дух, всички, които се окажат чужди и извън действието на този Дух, в преобразеното съществуване ще бъдат погълнати от страданието на богоотчуждението. Те не са били създадени за подобна участ, но упорито са я желали, бидейки чужди на Духа, и по неминуемостта на Божията справедливост ще я получат като вечна отсъда. Във връзка с това колко съдбоносни са всички наши действия, с които отхвърляме Духа, отричаме се от Него с лошите си дела, с неверието или с двоедушната си топлохладна вяра. Това е коварно оплитане в лицемерната самоизмама на нашите успокоителни разсъждения, за съжаление споделяна от почти всички около нас. Защото само теоретично ни е известно, че животът на душата е несъвместим с греха и не е възможен без животворящия Божий Дух. Доказателство за това безплодно знание е, че продължаваме да живеем спокойно и уютно в съжителство с греха и не ни тревожи, че в нас наистина липсват плодовете на Духа. На Този същия Дух, който пророк Илия носи, който диша в думите и съдържанието на Евангелието, в Словото, което стана плът и живя сред нас, в изреченото от Словото слово, което толкова малко познаваме в дълбочина, а само там се разкрива неговата сила. Не познаваме Словото на Отца защото не живеем според Него, а То е „пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6), в Него е нашето единствено щастие. Масовата колебливост, нерешителност и бездейственост в духовната борба на съвременния християнин най-ясно говорят за отсъствието на преобразяващия Божий Дух в него. Нека тържественото честване на паметта на великия Божий пророк Илия ни подтикне да придобием неговата огнена ревност и безусловна богопреданост, за да станем и ние причастници на действието на Божията благодат като "лъх от тих ветрец", което по същество е Божият мир, превишаващ всяка човешка представа. Амин!
Из слово, произнесено от свещеник Николай Иванов- 2002 г.
Из книгата "Избрани проповеди"
Паметта на пророк Илия е особено скъпа и затова, че неговият неприключил живот на земята е свързан с последното изобличение на богоотстъплението - най-ужасното от всички богоотстъпления, което ще настъпи в недалечните времена на антихриста. Тогава непозналите смърт и тление праведници пророк Енох, живял десет века след началото на човешкия род, и пророк Илия, живял около десет века преди Христа, ще се върнат на земята, затънала в най-ужасно нечестие и готова за огненото унищожение при Второто Христово пришествие. Неприелите очистителния огън на промяната, тоест на покаянието в Светия Дух, всички, които се окажат чужди и извън действието на този Дух, в преобразеното съществуване ще бъдат погълнати от страданието на богоотчуждението. Те не са били създадени за подобна участ, но упорито са я желали, бидейки чужди на Духа, и по неминуемостта на Божията справедливост ще я получат като вечна отсъда. Във връзка с това колко съдбоносни са всички наши действия, с които отхвърляме Духа, отричаме се от Него с лошите си дела, с неверието или с двоедушната си топлохладна вяра. Това е коварно оплитане в лицемерната самоизмама на нашите успокоителни разсъждения, за съжаление споделяна от почти всички около нас. Защото само теоретично ни е известно, че животът на душата е несъвместим с греха и не е възможен без животворящия Божий Дух. Доказателство за това безплодно знание е, че продължаваме да живеем спокойно и уютно в съжителство с греха и не ни тревожи, че в нас наистина липсват плодовете на Духа. На Този същия Дух, който пророк Илия носи, който диша в думите и съдържанието на Евангелието, в Словото, което стана плът и живя сред нас, в изреченото от Словото слово, което толкова малко познаваме в дълбочина, а само там се разкрива неговата сила. Не познаваме Словото на Отца защото не живеем според Него, а То е „пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6), в Него е нашето единствено щастие. Масовата колебливост, нерешителност и бездейственост в духовната борба на съвременния християнин най-ясно говорят за отсъствието на преобразяващия Божий Дух в него. Нека тържественото честване на паметта на великия Божий пророк Илия ни подтикне да придобием неговата огнена ревност и безусловна богопреданост, за да станем и ние причастници на действието на Божията благодат като "лъх от тих ветрец", което по същество е Божият мир, превишаващ всяка човешка представа. Амин!
Из слово, произнесено от свещеник Николай Иванов- 2002 г.
Из книгата "Избрани проповеди"
Няма коментари:
Публикуване на коментар