Свети Климент Охридски- от д-р В. Киселков- изд. 1943 г.

Свети Климент Охридски, за когото основателно се предполага да е чедо на македонски българи, стои на най-личното място. Още от млади години той е бил неразделен ученик, другар и сътрудник на светите братя Кирил и Методий, особено през времето на тяхната мисионерска дейност между славяните в Моравия и Панония. През първите седем години от дейността си в Македония и Албания, именно от 886 до 893 год., той се проявил, преди всичко, като учител и разпространител на славянското писмо. Ала след 893 г., когато по Симеонова заповед бил посветен за първи славянски епископ, с двойна ревност и енергия той се заел да организира българското църковно дело в Охридско и днешна средна Албания, като основавал и осветявал храмове и като ръкополагал учениците си за свещеници. Схващайки пък, че младите свещеници се нуждаели премного от готова книжнина, каквато не всеки от тях е могъл лесно и сам да си създаде, затова епископ Климент с още по-голяма упоритост се заел да задоволи тази насъщна нужда. За богатата книжовна дейност на светеца всеки може да съди по следните вести на биографа му: „За всички празници той състави слова, прости и ясни, които не съдържат нищо нито много дълбоко, нито много мъдро, но такива, които бяха достъпни дори за най-простия българин. С тях той кърмеше душите на най-простите българи; като че с мляко поеше тези, които не бяха в състояние да приемат по-твърда храна, и по този начин стана втори Павел за вторите коринтяни — българите. От тия слова може човек да научи за празничните тайнства, извършвани за Христа и с Христа. Също и за помен на Св. Богородица — който, както знаете, се празнува много пъти през годината, — и на нейните чудеса Климент посвети много похвали и разкази чрез своите слова. Па и Кръстителя няма да намериш лишен от похвали; даже ще научиш и за чудесните намирания на неговата глава. Също тъй ще срещнеш житията и пътешествията на пророците и апостолите. А чрез подвизите на мъчениците окрилен ще се издигнеш към Оня, Който с тяхната кръв ги приобщи към Себе Си. Обичаш ли житейските правила на преподобните отци и равнител ли си на живот почти безплътен и безкръвен? — И това ще намериш на български език изработено от премъдрия Климент... Обилно той снабди църквата и с молитвени и благодарствени псалмоподобни песни, едни от които са съставени за много светци, а други —за всенепорочната Божия майка: И въобще, всичко, което се отнася до църквата, с което се краси паметта на Бога и на светците и трогва душите, Климент го даде на нас, българите“. А в края на живота си светителят „подари на българските църкви последен дар, като прибави към Триода това, което му не достигаше“, т. е. Цветния триод, що се пее от Томината неделя до Петдесетница.
Каква рядка и дивна книжовна ревност, трудолюбие и плодовитост е проявил Климент Охридски! Мъчно е да се определи с точност, кои са Климентовите произведения. Въз основа на Теофилактовите вести и на критичните проучвания на учените върху приписваните на Климента произведения, броят на последните се определя от 15 до 60. Като положително Климентови творби учените считат само дванадесет, и то защото в наслова им светецът е посочен като техен автор. Две от тях са поучения за празник на апостол, мъченик или светец, а останалите десет са слова: за Великден, Преображение Господне, Лазарово възкресение, Успение Богородично, за пророк Захария и зачатието на св. Ивана Кръстител, за рождението на св. Ивана Кръстител, за св. Димитър Солунски, светите архангели Михаил и Гавриил, св. Климент Римски, св. Кирил Философ. Някои изследователи му приписват още други 30 слова: за св. 40 мъченици, Връбница, пророк Илия, богоявленското предпразнество, Богоявление, предпразнеството на Сретение Господне, блудния син, за всяка неделя през постите, за Благовещенското предпразнество, Благовещение, Мироносната неделя, Св. Троица, Петдесетница, св. ап. Петър и Павел, Преображенското предпразнество, предпразнеството на Успение Богородично, Отсичане главата на св. Ивана Кръстител, предпразнеството на Богородичното рождение, Рождение Богородично, Кръстовденско предпразнество, Кръстовден, св. св. Козма и Дамян, св. Николай Чудотворец, Богородичното зачатие, Христово рождество, за събора на Пресв. Богородица, за св. Ириней, трите вавилонски отроци, библейските праотци и за св. св. Кирила и Методия. 

 Произведения на св. Климент Охридски, поместени в онлайн библиотека "Словото"

Житие на нашия блажен отец и учител Методий
Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ
Из живота на Методий
Из живота на Кирил
Из трипесници на Рождество Христово
Похвално слово за свети Димитър
Похвално слово за свети Четиридесет Мъченици
Слово за Цветница
Похвално слово за възкресение Лазарово
Похвално слово за Михаил и Гавриил
Поучение за Великден
Наставления за празници
Поучение за Преображение Господне
Молитва преди изповед
Пространно житие на Константин - Кирил
Пространно житие на архиепископ Методий

Също учените му приписват още и други, между които трябва да споменем: чин за изповед, заповеди на светите отци, анонимната част от Клоцовия сборник, служба на св. Панталеймона, служба на св. Кирила Философ, както и известните Панонски легенди, или пространните жития на св. Кирила и на св. Методия. Последните две творения, обаче, не бива да се отдават на писател нито от IX, нито от X век, а още по-малко на св. Климента. Ако те бяха Климентови, в тях не би трябвало да съществуват никакви вести, противни на историческата правда. Ако всички тия творения наистина са дело на неуморимия охридски светец и покровител, човек би рекъл, че той си поставил за цел да набави на българското свещенство по едно слово почти за всеки празник през годината, без обикновените неделни дни. За тези пък епископ Константин се заел в своето Поучително Евангелие да набави съответните проповеди или слова. С други думи казано, Константин допълнил онази празнота, що всеки наш по-просветен свещеник е съзирал и чувствувал в Климентовото книжовно творчество.
Прави впечатление, че Теофилакт Охридски не говори нищо за грижите на Климента да се преведат от гръцки на църковно-славянски език Евангелието, Апостолът и другите църковно-служебни книги. Дали защо църковно-служебната книжнина е била извън кръга на Климентовата книжовна дейност или защото в нея Климент не е могъл да вложи нищо от своя ум и своя дух? Нам се вижда по-правдоподобно последното предположение, тъй като трудно е да се допусне, че Климент не ще се е опитал лично и чрез многобройните си ученици да преведе църковно-служебната книжнина, от която най-много се нуждаел всеки ръкоположен от него свещеник.
Св. Климент е бил и първият български поет изобщо. Склонността му да поетизира личи не само от лирическите места в неговите поучителни и похвални слова, но и от свидетелството на Теофилакта Охридски, неговият най-добър биограф, който казва: „Обилно той снабди църквата и с молитвени и благодарствени псалмоподобни песни, едни от които са съставени за много светци, а други — за всенепорочната Божия майка“.
Климент починал на 27 юлий/9 август 916. г., в своя манастир Св. Пантелеймон, в Охрид. Мощите му и до днес се съхраняват благоговейно в охридската църква Св. Богородица, наречена Св. Климент Нов. В нея те били донесени, когато турците решили да превърнат манастира му в имарет с джамия. Само главата му е била открадната от гръцки монаси през XVII или XVIII век и отнесена в техния манастир Св. Иван Кръстител, или Продром. Част от едната ръка пък се пази в софийската църква Св. Седмочисленици. Там тя била донесена след Балканската война от бившия охридски митрополит Борис, сега покойник.

Мощи на св. Климент Охридски, които днес се съхраняват в Манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ в град Охрид