Бдинският сборник е важен извор за политическата и културна история на България и Балканите през втората половина на XIV в. Поръчан е през 1359–1360 г. от царица Ана, съпруга на българския цар Иван Срацимир от Видин (1356–1396). Особено ценен обаче го прави неговият състав – множество подбрани пространни жития на жени- светици:
1. СЛОВО ЗА БЛАЖЕНИЯ АВРАМИЙ, КАК СПАСИ ДЪЩЕРЯТА НА БРАТА СИ ОТ ПРИМКАТА НА ЛУКАВИЯ
2. БЛАЖЕНА ТЕОДОРА, ПОДВИЗАВАЩА СЕ КАТО МОНАХ ТЕОДОР
3. ЖИТИЕ НА СВЕТА ТЕКЛА- ПЪРВОМЪЧЕНИЦА
4. ЖИТИЕ НА СВЕТА ПЕТКА- ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА
5. ЖИТИЯТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ ВАРВАРА И ЮЛИАНА
6. ЖИТИЕ НА МЪЧЕНИЦАТА СВЕТА МАРИНА
7. ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНА ТАИСИЯ
8. ЖИТИЕ НА БЛАЖЕНА ЦАРИЦА ТЕОФАНА
9. ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНА ЕФРОСИНИЯ
10. ЖИТИЕ НА СВЕТА ЕКАТЕРИНА- ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА
11. ЖИТИЕ НА МЪЧЕНИЦАТА СВЕТА ЮЛИАНИЯ
12. ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНА МАРИЯ ЕГИПЕТСКА
13. ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНА ЕВПРАКСИЯ
работи се....
В известния Бдински сборник от 1360 г. се съдържа в края пътепис за пътуване в Палестина от непознат автор. Пътеписът носи надслов «Слово за светите места в Ерусалим». Изложението започва без всякакъв увод, а завършва също така някак неочаквано, без завършек. Неизвестният автор на пътеписа се е интересувал еднакво от библейските, новозаветните и раннохристиянските забележителности. Схематично и еднообразно, с цел да се даде ръководство на поклонниците в Палестина, са описани накратко забележителностите вътре в града Йерусалим и в неговата околност. След като изброява забележителностите на планината Сион и нейните околности, съставителят на пътеписа се насочва по отделните пътища. Така, като поема пътя към Витлеем, той говори за намиращите се там бележити християнски култови места. По-нататък той се насочва по пътя към реката Йордан и дава описание на тамошните забележителности. Така в пътеписа поклонникът можел да намери вести за Йерусалим, Сион, Селото на грънчаря, Силоамовата купел, Йосафатовата долина, Кедърския поток, Гетсимания, Витания, Витлеем, Ханаанската земя, града Хервон, Хаврут, Хозивската пустиня, Ерихон, реката Йордан и нейните околности, после за Емауса, Лида, Кесария, планината Кармил, града Назарет, планината Тавор, Кана Галилейска, Галилейската планина, Тивериадското езеро и др. Изобщо, пътеписът е наситен с твърде много посочвания на местности, селища и други старини. Като свои извори съставителят на пътеписа използувал не само личното познаване на местата, но очевидно и някои съчинения от агиографски характер.
Бдински сборник оригинал (намира се в Университетската библиотека на гр. Гент — Белгия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар