Благослови отче,
1. Бягайки от Антиохия, и влизайки в Икония спътници на апостол Павел му били Димас и Ермоген. Те били изпълнени с лицемерие, преструващи се, че обичат апостола. Но Павел не обръщал внимание на това, гледайки само Божията благодат, той нищо лошо не им сторил, но проявил голяма милост към тях, и за да им направи обични всички думи на Господа, и учението, и тълкуването на Евангелието за раждането, и възкресението на Възлюбения, дума по дума той им разказал чудните дела на Христос, както било и разкрито на самия него.
2. Един човек на име Онисифор, като чул, че Павел отива в Икония, излязал със синовете си Умеем и Зинодид и жена си Лекта да го посрещнат и да го приемат в дома си. Тит му бил разказал за апостола, за да го види не с телесните, а с духовните си очи.
3. И Онисифор тръгнал по главния път към Листра и се вглеждал във всеки минаващ за Павел. И видял апостола да върви, нисък на ръст, но изпълнен с такава Божия благодат, че причал на човек, но с ангелски образ.
4. Когато Павел видял Онисифор, той му се усмихнал му казал:
- Радвай се, служителю на благословения Бог!
А той му отговорил:
- Благодатта да бъде с теб и твоя дом!
Димас и Ермоген се разпалили от завист и Димас рекъл:
- Не сме ли и ние слуги на Благословения Бог, че не ни поздравяваш по същия начин?
А Онисифор отговорил:
- Не виждам във вас плода на истината; но ако сте верни, елате в къщата ми и си починете.
5. И Павел влязал в дома на Онисифор; и било там голяма радост, и коленопреклонение, и насищане освен с хляб, и с Божието слово за въздържанието на плътта и възкресението на душата.
И апостол Павел проповядвал така:
- Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени са онези, които пазят плътта си чиста, защото те ще станат храм на Бога. Блажени тези, които въздържат плътта си, защото Бог ще им говори. Блажени са тези, които са се отрекли от този свят, защото те ще благоугодят на Бога. Блажени тези, които нямат жени, защото те ще наследят Бога. Блажени тези, които имат страх Божий, защото те ще бъдат ангели Божии.
6. - Блажени са онези, които треперят от Божиите думи, защото те ще бъдат утешени. Блажени тези, които са придобили мъдростта на Иисус Христос, защото те ще се нарекат синове на Всевишния. Блажени са онези, които пазят кръщението си чисто, защото те ще почиват в лоното на Отца и на Неговия Възлюбен Син. Блажени са тези, които са придобили разума на Иисус Христос, защото те ще останат в светлината. Блажени са тези, които са оставили света заради любовта си към Бога, защото те ще бъдат наедно с ангелите и ще седят отдясно на Отца. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани и няма да видят горчивия ден на Страшния съд. Блажени девическите тела, защото те ще угодят на Бога и няма да бъдат лишени от наградата за своето целомъдрие; защото Божието слово ще бъде дело на спасение за тях, в деня на Божия Съд те ще намерят покой завинаги.
7. И когато Павел говорел това насред хората, в дома на Онисифор, една девица Текла, дъщеря на Теоклия, сгодена за един мъж Тамир, седяла на най-близкия прозорец на къщата си и слушала ден и нощ Божието слово, излизащо от устата на Павел, както за чистотата, така и за вярата в Христос, и за молитвата; и тя не се отделяла от прозореца, но се изпълнила с радост и вяра в Христа.
Виждайки много жени и девици, идващи при Павел, тя също пожела да се удостои да застане пред лицето на Павел и да слуша Христовото слово; Тя още не била видяла лицето на апостола, а само слушала словата му.
8. И така, майка ѝ като виждала как Текла стояла само при прозореца и слушала, изпратила да извикат Тамир, годеникът ѝ; Тамир казал на Теоклия:
- Къде е моята Текла?
А Теоклия отговорила:
- Ще ти кажа една тайна, Тамире; три дни и три нощи Текла не се отделяла от прозореца си, нито иска да яде, нито да пие, но само се взира и слуша мъжа чужденец, който говори на слушателите си измамни и лукави думи. Тя сякаш изпитва някаква радост от това, и аз се чудя как едно толкова срамежливо момиче може така да се прехласне.
9. - Но, Тамире, този човек целия ни град Икония развращава и прелъстява и други, като твоята Текла; в края на краищата всички девойки и юноши и се стичат при него и се учат от него, че човек трябва да се бои от Единия Бог и да живее в целомъдрие. Така дъщеря ми, като паяк при паяжина, увисна на прозореца, завладяна от думите му с непонятна страст. Тя слуша всичко, което ѝ говори, и ето, девицата е пленена. Стига, ела при нея и говори с нея, все пак тя е твоята годеница!
10. И Тамир се приближил до нея, с любов, но и със страх и ужасен ѝ казал:
- Текла, годенице моя! Защо седиш така и каква страст те е обзела? Обърни се към годиника си и се засрами.
Майка ѝ също се обърнала към нея и казала:
- Чедо мое, защо седиш и гледаш в земята, и не отговаряш нищо, какво има?
И всички заплакали горко: Тамир - оплаквайки изгубената си невеста, Теоклия - за дъщеря си; и в къщата настанала скръб.
Само Текла не обърнала внимание на всичко случващо се около нея, а усърдно слушала Павловата проповед..
11. Тамир станал и излязъл на улицата да наблюдава всички, които идвали и си отивали при апостол Павел. Той видял двама мъже, много ядосани един на друг, и ги попитал:
- Мъже, кажете ми кои сте вие и кой е този размирник, който е в къщата с вас и мами младежи и девици, за да не се женят, но да останат в девство? Обещавам ви много пари, само ми разкажете за него; аз съм един от първите граждани в този град.
12. Димас и Ермоген му казали:
- Не знаем кой е той, но той отвръща млади мъже от жените им и девойки от мъжете им с такива думи, че няма друго възкресение за вас, освен ако не останете чисти, пазейки плътта си от оскверняване.
13. Тамир им казал:
- Елате мъже, в къщата ми и намерете почит в моя дом!
И бяха посрещнати с пищна трапеза и с много вино, според голямо си богатство. И Тамир ги напоил, тъй като искал да избави Текла и да се ожени за нея.
И Тамир се обърнал към тях на вечерята:
- Мъже, разкрийте ми какво е неговото учение, за да мога и аз да знам за него; тъй като копнежът ми по Текла е голям и тъжа, че тя обича непознат толкова много и отхвърля брака.
14. Димас и Ермоген отговорили на Тамир като че ли с една уста:
- Върви при княза Кастелий/ Кестилий/, и кажи, че Павел съблазнява народа в новото учение на християните, и той ще го екзекутира; така ще имаш своята Текла за своя съпруга. И ние ще ви научим за възкресението, /за което той проповядва/, че може да се извърши и вече се извършва и чрез нашите деца, и че ние възкръсваме, когато познаем истинския Бог.
15. Тамир, като чул това, разпален от ревност и гняв, станал сутринта и влязал в къщата на Онисифор, водейки със себе си началниците, и стражите, и голям брой хора с тояги, и казал на Павел:
1. Бягайки от Антиохия, и влизайки в Икония спътници на апостол Павел му били Димас и Ермоген. Те били изпълнени с лицемерие, преструващи се, че обичат апостола. Но Павел не обръщал внимание на това, гледайки само Божията благодат, той нищо лошо не им сторил, но проявил голяма милост към тях, и за да им направи обични всички думи на Господа, и учението, и тълкуването на Евангелието за раждането, и възкресението на Възлюбения, дума по дума той им разказал чудните дела на Христос, както било и разкрито на самия него.
2. Един човек на име Онисифор, като чул, че Павел отива в Икония, излязал със синовете си Умеем и Зинодид и жена си Лекта да го посрещнат и да го приемат в дома си. Тит му бил разказал за апостола, за да го види не с телесните, а с духовните си очи.
3. И Онисифор тръгнал по главния път към Листра и се вглеждал във всеки минаващ за Павел. И видял апостола да върви, нисък на ръст, но изпълнен с такава Божия благодат, че причал на човек, но с ангелски образ.
4. Когато Павел видял Онисифор, той му се усмихнал му казал:
- Радвай се, служителю на благословения Бог!
А той му отговорил:
- Благодатта да бъде с теб и твоя дом!
Димас и Ермоген се разпалили от завист и Димас рекъл:
- Не сме ли и ние слуги на Благословения Бог, че не ни поздравяваш по същия начин?
А Онисифор отговорил:
- Не виждам във вас плода на истината; но ако сте верни, елате в къщата ми и си починете.
5. И Павел влязал в дома на Онисифор; и било там голяма радост, и коленопреклонение, и насищане освен с хляб, и с Божието слово за въздържанието на плътта и възкресението на душата.
И апостол Павел проповядвал така:
- Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени са онези, които пазят плътта си чиста, защото те ще станат храм на Бога. Блажени тези, които въздържат плътта си, защото Бог ще им говори. Блажени са тези, които са се отрекли от този свят, защото те ще благоугодят на Бога. Блажени тези, които нямат жени, защото те ще наследят Бога. Блажени тези, които имат страх Божий, защото те ще бъдат ангели Божии.
6. - Блажени са онези, които треперят от Божиите думи, защото те ще бъдат утешени. Блажени тези, които са придобили мъдростта на Иисус Христос, защото те ще се нарекат синове на Всевишния. Блажени са онези, които пазят кръщението си чисто, защото те ще почиват в лоното на Отца и на Неговия Възлюбен Син. Блажени са тези, които са придобили разума на Иисус Христос, защото те ще останат в светлината. Блажени са тези, които са оставили света заради любовта си към Бога, защото те ще бъдат наедно с ангелите и ще седят отдясно на Отца. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани и няма да видят горчивия ден на Страшния съд. Блажени девическите тела, защото те ще угодят на Бога и няма да бъдат лишени от наградата за своето целомъдрие; защото Божието слово ще бъде дело на спасение за тях, в деня на Божия Съд те ще намерят покой завинаги.
7. И когато Павел говорел това насред хората, в дома на Онисифор, една девица Текла, дъщеря на Теоклия, сгодена за един мъж Тамир, седяла на най-близкия прозорец на къщата си и слушала ден и нощ Божието слово, излизащо от устата на Павел, както за чистотата, така и за вярата в Христос, и за молитвата; и тя не се отделяла от прозореца, но се изпълнила с радост и вяра в Христа.
Виждайки много жени и девици, идващи при Павел, тя също пожела да се удостои да застане пред лицето на Павел и да слуша Христовото слово; Тя още не била видяла лицето на апостола, а само слушала словата му.
8. И така, майка ѝ като виждала как Текла стояла само при прозореца и слушала, изпратила да извикат Тамир, годеникът ѝ; Тамир казал на Теоклия:
- Къде е моята Текла?
А Теоклия отговорила:
- Ще ти кажа една тайна, Тамире; три дни и три нощи Текла не се отделяла от прозореца си, нито иска да яде, нито да пие, но само се взира и слуша мъжа чужденец, който говори на слушателите си измамни и лукави думи. Тя сякаш изпитва някаква радост от това, и аз се чудя как едно толкова срамежливо момиче може така да се прехласне.
9. - Но, Тамире, този човек целия ни град Икония развращава и прелъстява и други, като твоята Текла; в края на краищата всички девойки и юноши и се стичат при него и се учат от него, че човек трябва да се бои от Единия Бог и да живее в целомъдрие. Така дъщеря ми, като паяк при паяжина, увисна на прозореца, завладяна от думите му с непонятна страст. Тя слуша всичко, което ѝ говори, и ето, девицата е пленена. Стига, ела при нея и говори с нея, все пак тя е твоята годеница!
10. И Тамир се приближил до нея, с любов, но и със страх и ужасен ѝ казал:
- Текла, годенице моя! Защо седиш така и каква страст те е обзела? Обърни се към годиника си и се засрами.
Майка ѝ също се обърнала към нея и казала:
- Чедо мое, защо седиш и гледаш в земята, и не отговаряш нищо, какво има?
И всички заплакали горко: Тамир - оплаквайки изгубената си невеста, Теоклия - за дъщеря си; и в къщата настанала скръб.
Само Текла не обърнала внимание на всичко случващо се около нея, а усърдно слушала Павловата проповед..
11. Тамир станал и излязъл на улицата да наблюдава всички, които идвали и си отивали при апостол Павел. Той видял двама мъже, много ядосани един на друг, и ги попитал:
- Мъже, кажете ми кои сте вие и кой е този размирник, който е в къщата с вас и мами младежи и девици, за да не се женят, но да останат в девство? Обещавам ви много пари, само ми разкажете за него; аз съм един от първите граждани в този град.
12. Димас и Ермоген му казали:
- Не знаем кой е той, но той отвръща млади мъже от жените им и девойки от мъжете им с такива думи, че няма друго възкресение за вас, освен ако не останете чисти, пазейки плътта си от оскверняване.
13. Тамир им казал:
- Елате мъже, в къщата ми и намерете почит в моя дом!
И бяха посрещнати с пищна трапеза и с много вино, според голямо си богатство. И Тамир ги напоил, тъй като искал да избави Текла и да се ожени за нея.
И Тамир се обърнал към тях на вечерята:
- Мъже, разкрийте ми какво е неговото учение, за да мога и аз да знам за него; тъй като копнежът ми по Текла е голям и тъжа, че тя обича непознат толкова много и отхвърля брака.
14. Димас и Ермоген отговорили на Тамир като че ли с една уста:
- Върви при княза Кастелий/ Кестилий/, и кажи, че Павел съблазнява народа в новото учение на християните, и той ще го екзекутира; така ще имаш своята Текла за своя съпруга. И ние ще ви научим за възкресението, /за което той проповядва/, че може да се извърши и вече се извършва и чрез нашите деца, и че ние възкръсваме, когато познаем истинския Бог.
15. Тамир, като чул това, разпален от ревност и гняв, станал сутринта и влязал в къщата на Онисифор, водейки със себе си началниците, и стражите, и голям брой хора с тояги, и казал на Павел:
- Ти поквари град Икония и моята годеница, така че тя не иска да се омъжи за мен. Да отидем при княз Кастилий!
И всички, които влезли с него, казали:
- Доведете магьосника! Той прелъсти жените ни!
И всички хора се съгласили с тях.
16. Тамир извикал силно:
- Антипате, ние не знаем откъде идва този човек, който забранява на девиците да се женят! Нека той сам да каже пред вас защо прави това.
И всички, които влезли с него, казали:
- Доведете магьосника! Той прелъсти жените ни!
И всички хора се съгласили с тях.
16. Тамир извикал силно:
- Антипате, ние не знаем откъде идва този човек, който забранява на девиците да се женят! Нека той сам да каже пред вас защо прави това.
Демас и Ермоген казали на Тамир:
- Кажете, че е християнин, и князът ще го погуби!
Но князът, искал сам да се убеди и се обърнал към Павел със следната реч:
- Кой си ти и какво твоето учение? Защо така те обвиняват?
17. И Павел издигнал гласа си, казвайки:
- Ако сега трябва да ви дам отговор какво е моето учение, то слушай антипате. Живият Бог, ревнивият Бог, Който не се нуждае от нищо, но желае спасението на хората, ме изпрати да ги изтръгна от тлението, нечистотата, всяка чувственост и смъртта, за да не съгрешават повече. Поради тази причина Бог изпрати Своя собствен Син - Иисус Христос, Когото аз благоговейно проповядвам, та всички на Него да се уповават, княже. Той Единствен може да помогне на хората и на целия свят да не бъдат осъдени, а да живеят във вяра и страх Божий, в разум и чистота, и в любов към истината. И така, аз поучавам това, което ми е открито от Бога, каква е моята вина, антипате?
Антипатът, като чул това, заповядал да вържат Павел и да го хвърлят в тъмница, докато го изслуша по-внимателно.
18. Тази нощ Текла, като взела накитите си от ръцете си, дала ги на вратаря и той ѝ отворил вратата, тя влязла в затвора и там, като дала на стражата своето сребърно огледало, влязла при самия Павел, седнала при нозете му и слушала за величието Божие. Павел не се боял от нищо, имал дръзновение пред Бога; а вярата на Текла растяла. И тя целувала оковите на апостола.
19. Когато близките на Текла, заедно с Тамир, не я намерили у дома, те отишли да я търсят по улиците, като изгубена, а един от стражите при вратата им казал, че тя е излязла през нощта.
Те го разпитали и той им казал, че тя е влязла в затвора през нощта при един странник. И като влезли там, те я намерили, седнала до апостола, пленена от Божията любов, която се леела от словата му.
След като си тръгнали, те заедно с тълпата отишли при княза и му съобщили за станалото.
20. И заповядал князът да доведат Павел и Текла пред съдилището. Тя отишла с апостола, ликуваща от радост. Тълпата, виждайки това започнала да вика шумно:
- Той е магьосник, погуби го!
Антипатът обаче слушайки Павел, проповядващ Божията истина; след като се посъветвал с хората си, повикал Текла и я попитал:
- Защо не приемеш брак с Тамир според закона на Икония?
Тя стояла, без да сваля очи от Павел и мълчала. Като видяла това, майка ѝ Теоклия извикала:
- Изгорете беззаконицата, изгорете я насред градската арена, за да се страхуват отсега нататък всички жени от тяхното учение.
21. Князът скърбял много; но осъдил Павел, след като го бичуват, да бъде изгонен извън града, а Текла да бъде изгорена с огън. Веднага станал от мястото си и отишъл в театъра; и цялата тълпа се втурнала натам, водена от желанието за зрелище. И както агне в пустинята, търсещо къде е неговият пастир, така и Текла търсела с очи Павел. И така, като се взряла в тълпата, тя видяла Господ, седнал в образа на Павел, и казала:
- С нетърпение чаках Павел дойде да ме види!
И както го гледала, той се възнесъл на небето.
22. Междувременно някои носели дърва и сено, за да накладат огън и да изгорят Текла.
Когато я довели гола, князът се просълзил и се чудел на нейната сила и доброта. След като събрали дърва и ѝ наредили да се качи на кладата, тя се прекръстила и се качила на кладата, а те я запалили. И избухнал голям огън; но той не я докоснал, защото Бог я помилвал, и сътворил облак, пълен с дъжд и градушка, който я осенил отгоре и целият се излял, поради което мнозина пострадали и загубили живота си.
И така огънят угаснал, а Текла била спасена.
23. Павел постел заедно с Онисифор и неговото семейство, затваряйки се в една пещера по пътя, водещ от Икония към Дафни.
Когато изминали много дни от поста им, синовете на Онисофор огладнели и казали на Павел. И нямали откъде да си вземат хляб; тъй като Онисифор оставил всички дела на този свят и последвал Павел с целия си дом. Но Павел свалил мантията си, подал я и казал:
- Иди дете, купи още хляб в това и го донеси тук!
Когато младежът излязъл от пещерата, той видял Текла наблизо, учудил се и попитал:
- Текла, къде отиваш?
Тя отговорила:
- Опитвам се да настигна Павел, който ме спаси от огъня!
И момчето казало:
— Ела и ще те заведа при него! Защото той страдаше за теб, моли се и пости шест дни.
24. И тя застанала близо до пещерата и видяла Павел, коленичил, молещ се и викащ: „Отче Светий Иисусе Христе, да не се допре огънят до Текла, помогни ѝ, защото тя е Твоя рабиня“. И тогава тя, застанала отзад, извикала: "Отче, Който създаде небето и земята! И Твоя възлюбен Син Иисус Христос! Благославям Те, защото Ти ме избави от огъня, за да мога да видя пак Павел. А Павел, като се надигнал и я видял, ѝ рекъл: "Боже, Сърцеведче, Отец на нашия Господ Иисус Христос! Благославям Те, защото ми даде всичко, което просих в молитвата си.
25. И в пещерата имало голяма радост, Павел и Онисифор и всички, които били с тях, се радвали. Имали пет хляба, зеленчуци, вода и сол; и се радвали на Христовата правда.
А Текла казала на Павел:
- Ще отрежа косата си и ще те последвам, където и да отидеш.
Той отговорил:
- Времената са лоши, ти си красива; Да не ни споходи ново изкушение, по-лошо от предишното и да не издържиш, а да изпаднеш в малодушие.
Но Текла казала:
- Осенявайки се със знамението Христово, изкушението няма да ме докосне.
Павел ѝ казал:
- Имай търпение докрай и ще приемеш Божия дар.
26. И Павел изпратил Онисифор с цялото му семейство в Икония, а самият той, като взел Текла със себе си, отишъл в Антиохия.
Когато влезли в града, някой управител на Сирия, на име Александър, при вида на Текла се разпалил от страст към нея и се опитал да приласкае Павел с пари и подаръци.
Павел не ги приел и му отговорил:
— Не зная за каква жена говориш, тя не е моя!
А мъжът, като имал голяма власт в Антиохия поискал Текла за жена, но тя искала само Павел и извикала тъжно:
- Не принуждавай мен, странницата и Божията рабиня, аз съм се отказала от годеника си; мога ли да се съглася с твоето желание?
И тя разкъсала мантията на Александър на парчета, взела венеца от главата му и го стъпкала и така го посрамила.
27. Александър бил посрамен пред хората и възмутен от укора, той я набедил пред княза; а князътът я осъдил на разкъсване от зверове.
Но жените от града се наскърбили от тази присъда и извикали пред съда:
- Зъл съд и неправеден!
Текла само помолила княза да защити нейната чистота, докато дойде времето да бъде разкъсана от зверовете. И така, една жена с голямо богатство, на име Трофена, жена на кесаря, чиято дъщеря била починала преди това, взела Текла у тях, за да я утеши.
28. Когато битката със зверовете била уредена, те я изправили срещу една свирепа лъвица; старицата Трофена последвала Текла. А Текла седнала, лъвицата легнала в краката ѝ и започнала да ги ближе. Всички хора се удивлявали на това. И невинността на светицата възтържествувала. Жените с децата си извикли към небето, повтаряйки:
- Боже, какъв несправедлив съд в нашия град!
И след това Трофена отново я взела при себе си; защото нейната дъщеря, която преди това била починала, ѝ казала насън: „Майко моя, приеми страницата Текла на мое място, за да се помоли на Бога за мен и така да бъда допусната до мястото на праведните.“
29. Вземайки я от арената, Трофена се наскърбила, че утре отново ще трябва да се бори със зверовете и я погалила, сякаш е собствената ѝ дъщера Фаноклия, казвайки:
- Мое второ дете, Текла, моли се за дъщеря ми, за да може тя да има вечен живот; това ми бе явено в съня.
А Текла, възправи молитва като каза: „О, Боже мой, Сине на Всевишния, Който си на небето, изпълни желанието на сърцето ѝ, така че дъщеря ѝ Фаноклия да има вечен живот!“
Когато слушала това, Трофена се натъжила, че такава доброта ще бъде хвърлена на зверовете и ще се заличи.
30. На сутринта Александър дошъл да я отведе, като ѝ казал:
- Князътът вече е седнал на мястото си и тълпата чака да види звероукротителката.
Тогава Трофена извикала толкова силно, изплаквайки мъката си:
- О, дъще Фаноклие в къщата ни настъпва втора смърт след твоята и никой не помага: нито дъщеря, защото тя умря, нито мъж, защото съм сама. Боже, на дъщеря ми Текла, помогни на Своята рабиня!
31. И князътът изпратил войници да доведат Текла.
Трофена не я оставила, а я повела със собствената си ръка и казала:
- Заведох дъщеря си Фаноклия до гробницата, а тебе Текле, те придружавам до зверовете.
А Текла плачела горчиво и викала към Господа, казвайки: „Господи Боже, в Когото вярвам, и към Когото прибягвам, Който ме избави от огъня, възнагради Трофена за нейното състрадание към твоята рабиня, и за това, че ме запази чиста!“
32. Тогава се чул шум, от рев на зверовете и вик на тълпа, а жените се събрали заедно и извикали:
- Ще пострада градът ни заради това беззаконие! Вземете всички ни, антипате! Горко видение и злобен съд!
33. Текла, изтръгната от ръката на Трофена, била съблечена и загърната само с наметало, което покривало голотата ѝ, и така била хвърлена на зверовете.
Пуснали срещу нея лъвове и мечки; свирепата лъвица изтичала и легнала в краката ѝ, а жените се удивили и извикали. Една мечка изтичала към нея; но лъвицата се втурнала към нея и я разкъсала на парчета. Тогава лъвът, научен от Александър да яде хора, изтичал към нея; а лъвицата се спуснала в битка с лъва и издъхнала заедно с него. Жените пак извикали от удивление, като видели, че лъвицата, помощницата на Текла е мъртва.
34. След това много зверове били пуснати срещу нея, но тя простряла нагоре ръцете си за молитва. Като свършила молитвата си, тя се обърнала и видяла голям водоем, пълен догоре с вода и водни гадини, и казала:
- Сега е време да се умия.
И тя се потопила във водата, като казала:
- В името на Иисус Христос, аз се кръщавам в последния си ден!
Като видели това, жените и целият народ започнали да викат през сълзи:
- Не изхвърляйте обратно тази вода!
Самият княз се просълзил, че такава красота ще бъде погубена.
Тя се потопила във водата, призовавайки името на Иисус Христос и всички видели ослепителна огнена мълния, която ги заслепила. И около нея имало огнен облак, че нито гадините можели да я докоснат, нито хората можели да се приближат до нея и да я видят гола.
35. Когато пуснали други гадини във водата, по-свирепи от предишните, жените извикали и започнали да хвърлят листа от нард, касия и амом, така че благовонията били премного. И всички гадини, които били пуснати в езерото, били омаяни и не се докоснали до Текла.
А Александър казал на княза:
- Имам много лют бик, да го доведем при Текла.
Князът унило му отговорил:
- Направи каквото искаш.
Завързали краката ѝ и я завели до бика, започнали да пъхат нажежени железа под него, за да се разгневи още повече и да я убие. Но бикът се дръпнал назад, а огънят изгорил въжетата с които била завързана Текла. Тя се изправила, сякаш нищо не ѝ се е било случило.
36. Междувременно Трофена стояла на плочите близо до арената и паднала в безсъзнание, а нейните прислужници възкликнали:
- Господарката Трофена почина!
Князът посърнал и целият град се уплашил; а Александър паднал в краката на княза, като казал:
- Смили се над мен и над този град и бързо убий звероукротителката, за да не би градът да бъде унищожен заради нея; ако кесарят чуе за това, скоро ще унищожи този град заедно с нас, заради жена си Трофена.
37. И князът повикал Текла измежду зверовете и я попитал:
- Коя си ти? И защо нито един звяр не се докосва до теб?
Тя отговорила:
- Аз съм рабиня на Живия Бог: това, което се случва с мен, е милостта на Бога в Неговия Син и заради Него нито един звяр не ме докосна. Защото само Той води към спасението и пълнотата на безсмъртния живот; за съкрушените е убежище, за скърбящите - облекчение, за безнадеждните - закрила и, казано с една дума, ако не вярваш в Него, няма да имаш живот вечен, и ще умреш завинаги.
38. Като чул това, князът заповядал да ѝ донесат одежди и ѝ казал да се облече.
А тя му рекла:
- Който покрие моята голота пред зверовете, той ще има своето спасение в деня на съда.
И князът веднага обявил своя указ, като казал:
- Освобождавам те Текла, благочестивата рабиня Божия.“
И всички жени възкликнали с висок глас и сякаш с една уста въздали хвала на Бога, като казали:
- Истиний Бог, който спаси Текла!
И целият град се разтърсил от техните гласове.
39. Трофена, като чула радостната новина, излязла с народа да посрещне Текла, прегърнала я и казала:
- Сега вярвам, че мъртвите възкръсват; Сега вярвам, че дъщеря ми е жива! Влез в къщата и ще ти завещая цялото си богатство. Текла, като влязла с нея, почивала в дома ѝ осем дни и проповядвала словото Божие, и много нейни слугини повярвали; и настанала голяма радост в онази къща.
40. Обаче Текла започнала да копнее за Павел и започнала да го търси, изпращайки навсякъде да питат за него; и ѝ било съобщено, че той е в град Мира. И така тя, като взела със себе си младежите и девойките, облякла се в мъжки дрехи и заминала за Мира. И тя намерила Павел, който проповядвал словото Божие, и застанала до него.
Той бил удивен духом, като я видял сред хората, които били с нея, и се чудел дали не е изкушение. Но тя го погледнала и му казала:
- Сама се кръстих и приех банята на Този, който на вас даде Евангелието, а мен доведе до купела.
41. Павел я хванал за ръка и я завел в къщата на Ермия, и там чул от нея за всичко, случило се с нея; Павел бил много учуден и всички, които слушали, се назидавали и се молели на Бога.
След това Текла станала и казала на Павел:
- Отивам в Икония.
А Павел отговорил:
- Иди и научи хората на Божието слово.
А Трофена дала много дрехи и пари на Текла и Павел, за да ги раздадат на бедните и нищите.
42. Самата Текла отишла в Икония, влязла в дома на Онисифор и коленичила на пода, където Павел някога седял, поучавайки с Божието слово, и тя плакала, казвайки: „Бог мой и Бог на този дом, където светлината изгря за мен!“ Иисусе Христе, Сине Божий, бъди ми Помощник в тъмницата, Помощник пред кесаря, Помощник в огън, Помощник между зверовете, защото Ти си мой Бог и на Тебе да бъде слава во веки, амин."
43. И тя научила, че Тамир вече е умрял, а майка ѝ е жива; извикала майка си и ѝ говорила така:
- Майко моя Теоклия, можеш ли да повярваш, че е жив Бога Небесний?“ Ако и богатство да искаш ще ти даде Бог, заради мене, ако искаш дъщеря си, ето ме пред теб!
И като направила такова свидетелство, тя отишла в Селевкия, където просветила мнозина със словото Божие, и във вечния сън се упокоила. Погребали в храма тялото на светицата, чиято памет празнуваме днес, чрез благодатта на Господа Нашего Иисуса Христа, на Когото подобава слава во веки веков. Амин.
- Кажете, че е християнин, и князът ще го погуби!
Но князът, искал сам да се убеди и се обърнал към Павел със следната реч:
- Кой си ти и какво твоето учение? Защо така те обвиняват?
17. И Павел издигнал гласа си, казвайки:
- Ако сега трябва да ви дам отговор какво е моето учение, то слушай антипате. Живият Бог, ревнивият Бог, Който не се нуждае от нищо, но желае спасението на хората, ме изпрати да ги изтръгна от тлението, нечистотата, всяка чувственост и смъртта, за да не съгрешават повече. Поради тази причина Бог изпрати Своя собствен Син - Иисус Христос, Когото аз благоговейно проповядвам, та всички на Него да се уповават, княже. Той Единствен може да помогне на хората и на целия свят да не бъдат осъдени, а да живеят във вяра и страх Божий, в разум и чистота, и в любов към истината. И така, аз поучавам това, което ми е открито от Бога, каква е моята вина, антипате?
Антипатът, като чул това, заповядал да вържат Павел и да го хвърлят в тъмница, докато го изслуша по-внимателно.
18. Тази нощ Текла, като взела накитите си от ръцете си, дала ги на вратаря и той ѝ отворил вратата, тя влязла в затвора и там, като дала на стражата своето сребърно огледало, влязла при самия Павел, седнала при нозете му и слушала за величието Божие. Павел не се боял от нищо, имал дръзновение пред Бога; а вярата на Текла растяла. И тя целувала оковите на апостола.
19. Когато близките на Текла, заедно с Тамир, не я намерили у дома, те отишли да я търсят по улиците, като изгубена, а един от стражите при вратата им казал, че тя е излязла през нощта.
Те го разпитали и той им казал, че тя е влязла в затвора през нощта при един странник. И като влезли там, те я намерили, седнала до апостола, пленена от Божията любов, която се леела от словата му.
След като си тръгнали, те заедно с тълпата отишли при княза и му съобщили за станалото.
20. И заповядал князът да доведат Павел и Текла пред съдилището. Тя отишла с апостола, ликуваща от радост. Тълпата, виждайки това започнала да вика шумно:
- Той е магьосник, погуби го!
Антипатът обаче слушайки Павел, проповядващ Божията истина; след като се посъветвал с хората си, повикал Текла и я попитал:
- Защо не приемеш брак с Тамир според закона на Икония?
Тя стояла, без да сваля очи от Павел и мълчала. Като видяла това, майка ѝ Теоклия извикала:
- Изгорете беззаконицата, изгорете я насред градската арена, за да се страхуват отсега нататък всички жени от тяхното учение.
21. Князът скърбял много; но осъдил Павел, след като го бичуват, да бъде изгонен извън града, а Текла да бъде изгорена с огън. Веднага станал от мястото си и отишъл в театъра; и цялата тълпа се втурнала натам, водена от желанието за зрелище. И както агне в пустинята, търсещо къде е неговият пастир, така и Текла търсела с очи Павел. И така, като се взряла в тълпата, тя видяла Господ, седнал в образа на Павел, и казала:
- С нетърпение чаках Павел дойде да ме види!
И както го гледала, той се възнесъл на небето.
22. Междувременно някои носели дърва и сено, за да накладат огън и да изгорят Текла.
Когато я довели гола, князът се просълзил и се чудел на нейната сила и доброта. След като събрали дърва и ѝ наредили да се качи на кладата, тя се прекръстила и се качила на кладата, а те я запалили. И избухнал голям огън; но той не я докоснал, защото Бог я помилвал, и сътворил облак, пълен с дъжд и градушка, който я осенил отгоре и целият се излял, поради което мнозина пострадали и загубили живота си.
И така огънят угаснал, а Текла била спасена.
23. Павел постел заедно с Онисифор и неговото семейство, затваряйки се в една пещера по пътя, водещ от Икония към Дафни.
Когато изминали много дни от поста им, синовете на Онисофор огладнели и казали на Павел. И нямали откъде да си вземат хляб; тъй като Онисифор оставил всички дела на този свят и последвал Павел с целия си дом. Но Павел свалил мантията си, подал я и казал:
- Иди дете, купи още хляб в това и го донеси тук!
Когато младежът излязъл от пещерата, той видял Текла наблизо, учудил се и попитал:
- Текла, къде отиваш?
Тя отговорила:
- Опитвам се да настигна Павел, който ме спаси от огъня!
И момчето казало:
— Ела и ще те заведа при него! Защото той страдаше за теб, моли се и пости шест дни.
24. И тя застанала близо до пещерата и видяла Павел, коленичил, молещ се и викащ: „Отче Светий Иисусе Христе, да не се допре огънят до Текла, помогни ѝ, защото тя е Твоя рабиня“. И тогава тя, застанала отзад, извикала: "Отче, Който създаде небето и земята! И Твоя възлюбен Син Иисус Христос! Благославям Те, защото Ти ме избави от огъня, за да мога да видя пак Павел. А Павел, като се надигнал и я видял, ѝ рекъл: "Боже, Сърцеведче, Отец на нашия Господ Иисус Христос! Благославям Те, защото ми даде всичко, което просих в молитвата си.
25. И в пещерата имало голяма радост, Павел и Онисифор и всички, които били с тях, се радвали. Имали пет хляба, зеленчуци, вода и сол; и се радвали на Христовата правда.
А Текла казала на Павел:
- Ще отрежа косата си и ще те последвам, където и да отидеш.
Той отговорил:
- Времената са лоши, ти си красива; Да не ни споходи ново изкушение, по-лошо от предишното и да не издържиш, а да изпаднеш в малодушие.
Но Текла казала:
- Осенявайки се със знамението Христово, изкушението няма да ме докосне.
Павел ѝ казал:
- Имай търпение докрай и ще приемеш Божия дар.
26. И Павел изпратил Онисифор с цялото му семейство в Икония, а самият той, като взел Текла със себе си, отишъл в Антиохия.
Когато влезли в града, някой управител на Сирия, на име Александър, при вида на Текла се разпалил от страст към нея и се опитал да приласкае Павел с пари и подаръци.
Павел не ги приел и му отговорил:
— Не зная за каква жена говориш, тя не е моя!
А мъжът, като имал голяма власт в Антиохия поискал Текла за жена, но тя искала само Павел и извикала тъжно:
- Не принуждавай мен, странницата и Божията рабиня, аз съм се отказала от годеника си; мога ли да се съглася с твоето желание?
И тя разкъсала мантията на Александър на парчета, взела венеца от главата му и го стъпкала и така го посрамила.
27. Александър бил посрамен пред хората и възмутен от укора, той я набедил пред княза; а князътът я осъдил на разкъсване от зверове.
Но жените от града се наскърбили от тази присъда и извикали пред съда:
- Зъл съд и неправеден!
Текла само помолила княза да защити нейната чистота, докато дойде времето да бъде разкъсана от зверовете. И така, една жена с голямо богатство, на име Трофена, жена на кесаря, чиято дъщеря била починала преди това, взела Текла у тях, за да я утеши.
28. Когато битката със зверовете била уредена, те я изправили срещу една свирепа лъвица; старицата Трофена последвала Текла. А Текла седнала, лъвицата легнала в краката ѝ и започнала да ги ближе. Всички хора се удивлявали на това. И невинността на светицата възтържествувала. Жените с децата си извикли към небето, повтаряйки:
- Боже, какъв несправедлив съд в нашия град!
И след това Трофена отново я взела при себе си; защото нейната дъщеря, която преди това била починала, ѝ казала насън: „Майко моя, приеми страницата Текла на мое място, за да се помоли на Бога за мен и така да бъда допусната до мястото на праведните.“
29. Вземайки я от арената, Трофена се наскърбила, че утре отново ще трябва да се бори със зверовете и я погалила, сякаш е собствената ѝ дъщера Фаноклия, казвайки:
- Мое второ дете, Текла, моли се за дъщеря ми, за да може тя да има вечен живот; това ми бе явено в съня.
А Текла, възправи молитва като каза: „О, Боже мой, Сине на Всевишния, Който си на небето, изпълни желанието на сърцето ѝ, така че дъщеря ѝ Фаноклия да има вечен живот!“
Когато слушала това, Трофена се натъжила, че такава доброта ще бъде хвърлена на зверовете и ще се заличи.
30. На сутринта Александър дошъл да я отведе, като ѝ казал:
- Князътът вече е седнал на мястото си и тълпата чака да види звероукротителката.
Тогава Трофена извикала толкова силно, изплаквайки мъката си:
- О, дъще Фаноклие в къщата ни настъпва втора смърт след твоята и никой не помага: нито дъщеря, защото тя умря, нито мъж, защото съм сама. Боже, на дъщеря ми Текла, помогни на Своята рабиня!
31. И князътът изпратил войници да доведат Текла.
Трофена не я оставила, а я повела със собствената си ръка и казала:
- Заведох дъщеря си Фаноклия до гробницата, а тебе Текле, те придружавам до зверовете.
А Текла плачела горчиво и викала към Господа, казвайки: „Господи Боже, в Когото вярвам, и към Когото прибягвам, Който ме избави от огъня, възнагради Трофена за нейното състрадание към твоята рабиня, и за това, че ме запази чиста!“
32. Тогава се чул шум, от рев на зверовете и вик на тълпа, а жените се събрали заедно и извикали:
- Ще пострада градът ни заради това беззаконие! Вземете всички ни, антипате! Горко видение и злобен съд!
33. Текла, изтръгната от ръката на Трофена, била съблечена и загърната само с наметало, което покривало голотата ѝ, и така била хвърлена на зверовете.
Пуснали срещу нея лъвове и мечки; свирепата лъвица изтичала и легнала в краката ѝ, а жените се удивили и извикали. Една мечка изтичала към нея; но лъвицата се втурнала към нея и я разкъсала на парчета. Тогава лъвът, научен от Александър да яде хора, изтичал към нея; а лъвицата се спуснала в битка с лъва и издъхнала заедно с него. Жените пак извикали от удивление, като видели, че лъвицата, помощницата на Текла е мъртва.
34. След това много зверове били пуснати срещу нея, но тя простряла нагоре ръцете си за молитва. Като свършила молитвата си, тя се обърнала и видяла голям водоем, пълен догоре с вода и водни гадини, и казала:
- Сега е време да се умия.
И тя се потопила във водата, като казала:
- В името на Иисус Христос, аз се кръщавам в последния си ден!
Като видели това, жените и целият народ започнали да викат през сълзи:
- Не изхвърляйте обратно тази вода!
Самият княз се просълзил, че такава красота ще бъде погубена.
Тя се потопила във водата, призовавайки името на Иисус Христос и всички видели ослепителна огнена мълния, която ги заслепила. И около нея имало огнен облак, че нито гадините можели да я докоснат, нито хората можели да се приближат до нея и да я видят гола.
35. Когато пуснали други гадини във водата, по-свирепи от предишните, жените извикали и започнали да хвърлят листа от нард, касия и амом, така че благовонията били премного. И всички гадини, които били пуснати в езерото, били омаяни и не се докоснали до Текла.
А Александър казал на княза:
- Имам много лют бик, да го доведем при Текла.
Князът унило му отговорил:
- Направи каквото искаш.
Завързали краката ѝ и я завели до бика, започнали да пъхат нажежени железа под него, за да се разгневи още повече и да я убие. Но бикът се дръпнал назад, а огънят изгорил въжетата с които била завързана Текла. Тя се изправила, сякаш нищо не ѝ се е било случило.
36. Междувременно Трофена стояла на плочите близо до арената и паднала в безсъзнание, а нейните прислужници възкликнали:
- Господарката Трофена почина!
Князът посърнал и целият град се уплашил; а Александър паднал в краката на княза, като казал:
- Смили се над мен и над този град и бързо убий звероукротителката, за да не би градът да бъде унищожен заради нея; ако кесарят чуе за това, скоро ще унищожи този град заедно с нас, заради жена си Трофена.
37. И князът повикал Текла измежду зверовете и я попитал:
- Коя си ти? И защо нито един звяр не се докосва до теб?
Тя отговорила:
- Аз съм рабиня на Живия Бог: това, което се случва с мен, е милостта на Бога в Неговия Син и заради Него нито един звяр не ме докосна. Защото само Той води към спасението и пълнотата на безсмъртния живот; за съкрушените е убежище, за скърбящите - облекчение, за безнадеждните - закрила и, казано с една дума, ако не вярваш в Него, няма да имаш живот вечен, и ще умреш завинаги.
38. Като чул това, князът заповядал да ѝ донесат одежди и ѝ казал да се облече.
А тя му рекла:
- Който покрие моята голота пред зверовете, той ще има своето спасение в деня на съда.
И князът веднага обявил своя указ, като казал:
- Освобождавам те Текла, благочестивата рабиня Божия.“
И всички жени възкликнали с висок глас и сякаш с една уста въздали хвала на Бога, като казали:
- Истиний Бог, който спаси Текла!
И целият град се разтърсил от техните гласове.
39. Трофена, като чула радостната новина, излязла с народа да посрещне Текла, прегърнала я и казала:
- Сега вярвам, че мъртвите възкръсват; Сега вярвам, че дъщеря ми е жива! Влез в къщата и ще ти завещая цялото си богатство. Текла, като влязла с нея, почивала в дома ѝ осем дни и проповядвала словото Божие, и много нейни слугини повярвали; и настанала голяма радост в онази къща.
40. Обаче Текла започнала да копнее за Павел и започнала да го търси, изпращайки навсякъде да питат за него; и ѝ било съобщено, че той е в град Мира. И така тя, като взела със себе си младежите и девойките, облякла се в мъжки дрехи и заминала за Мира. И тя намерила Павел, който проповядвал словото Божие, и застанала до него.
Той бил удивен духом, като я видял сред хората, които били с нея, и се чудел дали не е изкушение. Но тя го погледнала и му казала:
- Сама се кръстих и приех банята на Този, който на вас даде Евангелието, а мен доведе до купела.
41. Павел я хванал за ръка и я завел в къщата на Ермия, и там чул от нея за всичко, случило се с нея; Павел бил много учуден и всички, които слушали, се назидавали и се молели на Бога.
След това Текла станала и казала на Павел:
- Отивам в Икония.
А Павел отговорил:
- Иди и научи хората на Божието слово.
А Трофена дала много дрехи и пари на Текла и Павел, за да ги раздадат на бедните и нищите.
42. Самата Текла отишла в Икония, влязла в дома на Онисифор и коленичила на пода, където Павел някога седял, поучавайки с Божието слово, и тя плакала, казвайки: „Бог мой и Бог на този дом, където светлината изгря за мен!“ Иисусе Христе, Сине Божий, бъди ми Помощник в тъмницата, Помощник пред кесаря, Помощник в огън, Помощник между зверовете, защото Ти си мой Бог и на Тебе да бъде слава во веки, амин."
43. И тя научила, че Тамир вече е умрял, а майка ѝ е жива; извикала майка си и ѝ говорила така:
- Майко моя Теоклия, можеш ли да повярваш, че е жив Бога Небесний?“ Ако и богатство да искаш ще ти даде Бог, заради мене, ако искаш дъщеря си, ето ме пред теб!
И като направила такова свидетелство, тя отишла в Селевкия, където просветила мнозина със словото Божие, и във вечния сън се упокоила. Погребали в храма тялото на светицата, чиято памет празнуваме днес, чрез благодатта на Господа Нашего Иисуса Христа, на Когото подобава слава во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар