Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 26 юли (13 юли ст. ст.) 2009 г.
В днешния евангелски откъс Възлюбенният ученик на Господа апостол Йоан Богослов предава изпълнените с божествена сила и премъдрост думи на Спасителя за най-важното – какво представлява животът и как да стигнем до истината за това. Как да се избавим от побеждаващата, печална, но толкова масова измама, че животът е единствено това, което виждаме и разбираме от ставащото с нас и около нас през земния ни живот, това, което осмисляме единствено чрез естествения си човешки ум, а за бъдещето след смъртта имаме само някакви произволни и съмнителни догадки и допускания. Спасителят казва: „...Вечен живот е това, да познаят Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан 17:3). Нека уточним, че за създадения за безсмъртие човек друг живот освен Вечен няма. Няколкото десетилетия на земното му пребиваване са само време да се подготви за приготвеното му блаженство на несвършващия Вечен живот в единение със своя Творец и Преблаг Промислител. Господ ни е създал за радост и блаженство, затова Той всячески се грижи, подтиква ни и ни съдейства да намерим пътя за тяхното придобиване – пътя за единение с Него.
Основно препятствие по този път се оказваме самите ние с неверието си в плътта и безусловна истинност на всяко слово, което Бог ни е възвестил. С критичното и скептичното приемане на Божието слово, както и със склонността си да го преиначаваме и преднамерено да го претълкуваме в угода на нашите заслепени от гордост и себелюбие съображения. Наглед като християни всички сме „приели и разбрали“ словата (срв. Йоан 17:8) на Спасителя. Доколко обаче това е истина? Защото не става въпрос само за най-обща вяра в Него като Син Божи и Изкупител и за приемане на нравственото Му учение. Това може да стане на чисто формална, повърхностна основа, което няма да ни доведе до познание на Единия истинен Бог, а то се състои в единение, в живот с Него, в Него и чрез Него.
В основата на познаването на Бога чрез спасителната вяра лежи раздялата с това, което ни пречи да Го познаем и да се доближим до Него. Пречи ни греховната увреда, проникнала в нашата природа, която изпъпва дори и най-съкровените ѝ дълбини. Затова единствено и точно чрез такова дълбоко очистване на корените на греха в душата става възможна нашата промяна: става възможно да се разделим с греха, да познаем Господа и да се доближим до Него, да влезем в истинския живот, в царството Небесно. Спасителят ясно казва: „истина Ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3). Тези думи заслужават изключително внимание от страна на съвременния, пропит от лицемерие и неискреност човек, без значение дали счита себе си за християнин или не. Днес лицемерието и неискреността се разкриват с особена сила и масовост – точно тази толкова ненавистна за Господа проява на човешкото падение, която Той остро и многократно изобличава у юдеите. Дали подобно на съдбоносните времена при идването на Спасителя на земята това не е особен знак за Неговото Второ пришествие? Тогава лицемерието особено силно беше заседнало и владееше душите на тези, които, макар принадлежащи към Неговия народ, по силата на вътрешното си отчуждение и отдалеченост от Него не Го познаха като Син Божи и Месия и се оказаха сред Неговите убийци. В основата на упоритото съпротивление и неприемане на Божието слово освен човешкото решение винаги действа обновено несъзнаваната и прикриваща се, но мощна сила на злостния демоничен дух, чиято крайна цел е напълно и по възможност безвъзвратно да отдели човека от неговия благ Творец, за да го погуби. Да го лиши завинаги от познаването на Единия истинен Бог и пратения от Него Иисус Христос – това точно е реалността на адския мрак и вечното съжителство с бесовете в мястото на мъките.
Първичното раздвоение у човека се ражда с побеждаването му на лъжата и измамата, внушени от сатаната, което не би се получило, ако беше останал в послушание на Бога, на Неговата, единствената Истина. Оттогава склонността на човека да приема лъжата и сам съзнателно или неосъзнато да служи на лъжата, дълбоко засяда в неговата природа. Човек заживява с лъжата в себе си, с придобития тяжък недъг да бъде лесно лъган, мамен и надхитрен от неумоверно превъзхождащия го демоничен дух. За пълно вплетената в мрежите на лъжата душа пълната, проста, детска вяра в Господа, в Източника на истината, се оказва нещо трудно постижимо. До вярата почти винаги се нареждат всевъзможни съмнения, колебания, недоумения, скептицизъм, които разяждат доверието в Божието слово, като се силят да го съвместят с плътското мъдруване на помрачения човешки ум и така фиксират основите на вътрешното раздвоение, на двоeдушието, на пагубното лицемерие. Те от своя страна раждат неискреността и сами се захранват от нея. Така непреодолимото вътрешно лицемерие и неискреност стават постоянна преграда за действието на Божия промисъл за спасението на душата. Причината за това е, че те представляват срастване на слятото желание за себично и самодостатъчно съществуване с допускането на Божиите наредби в някаква степен съобразяване с тях, но само на формално и повърхностно ниво. До такава душа Бог не може да се доближи и да я промени, защото самата тя не желае да се освободи от най-силната, от първичната увреда, която я отделя от Него – гордостта. Не желае да се освободи от увереността, че има в себе си нещо свое, което е стойностно и ценно, което дължи на себе си и не се налага да се разделя с него. То може да бъде и често е твърде неясно и неосъзнато, но много силно като чувство и нагласа на душата – затова се определя и като нейно заслепение, което помрачава всичките ѝ сили. Това е чужда на нашата природа сила, която има власт над нея чрез употребяващото си присъствие в помрачения след грехопадението ум, лишил се от светлината на благодатта – това е демоничната зараза на гордостта, с която бяха заразени прародителите. Ето къде е действителната причина и коренът на упорито отстояваното човешко лицемерие и неискреност, които Господ толкова ненавижда.
До познаването на Бога, на вечния живот, който се ражда в душата по време на земния ни живот, може да ни доведе единствено истинската и дълбока промяна в нас чрез заживяването ни с Господа в пълна раздяла с лицемерието и неискреността. Тогава ще изчезнат толкова разпространените в наше време външни имитации на добродетелност и благочестие и вместо тях ще започнат усилията за истинското им придобиване, което представлява встъпване в спасителния път за познаването на истинския Бог и вечния живот. Амин.
