Уморена от света е моята душа,
за вечния покой жадува.
От скърби и печал е съкрушена,
за спокойствието бленува.
В света измъчва се моята душа,
мъчи се някак да съществува,
сред фалш, омраза и лъжа,
търпя, но това дали си струва.
И питам се къде е радостта,
с която Бог, като деца ни утешава.
А може би проявявам слабост,
и Бог душата ми не укрепява.
Без смирение- търпение няма,
горделивият не може да търпи.
Смиреният на всичко се надява,
а Бог най-вече това цени!
На смирени благодатта си дава,
а на горделиви Той се противи.
Смиреният награда заслужава,
успял е свойто его да победи.
Автор: Грета Костова- Бабулкова
