† Триадицки митрополит Фотий
Две хилядолетия – от век на век – Църквата слави и до свършека на времената ще слави техния апостолски и мъченически подвиг.
В словото си за днешния празник св. Григорий Паламà казва: „Като си припомняме делата им, ние ни най-малко не преувеличаваме техните качества, … защото не можем и да си представим тяхната добродетелност… Самият им начин на живот превъзхожда всяко слово. Впрочем като ги възпяваме и славим, ние не добавяме нищо към това, което те имат, но преумножаваме благата, които ние получаваме от тях“.
Какви са тия блага? – Живото свидетелство за живота им в Христос: техните добродетели, подвига им, тяхното слово, чрез което ни говори Сам Бог. Днес чухме Христовите думи, отправени към апостол Петър: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). А за Савел, бъдещия Павел, Господ във видение казва на Анания в град Дамаск: „той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви“ (Деян. 9:15).
Нашата прослава на светите апостоли Петър и Павел рискува да остане безплодна, ако не приемем по-дълбоко в душите си благата, които получаваме от тях – според приведените слова на св. Григорий Паламà. Тези блага вливат в нас Христовата светлина, но от нас зависи дали ще разтворим умовете и сърцата си за нея, или ще дадем много повече място в тях на измамната светлина, идеща от този свят с неговите преходни блага, изгоди, слава. Нима ще се опитаме да служим на двама господари, след като добре познаваме евангелските слова: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24). Тази трагична двойственост достига познатия на всички ни краен предел в душата не на друг, а на Христов апостол, който бе призван да просвещава човеците с Христовата светлина, но бе омаян и погубен от блясъка на златото и среброто.
Нищо не разединява хората така, както господството на материалните интереси, както култът към земните блага и удоволствия. Особено тягостно е, когато пример за това дават хора със съзнанието, че са християни, а всъщност са фасадни християни, които или не са чували за благата, извиращи от апостолското наследство, или – дори да са духовни лица – са равнодушни към тях и с делата си служат на господаря, когото на думи порицават.
Не е чудно, че благата от апостолското наследство дават изобилен плод там, където принадлежността към Христовата Църква не носи материални облаги.
През първите три столетия след Христа сред трудности и изпитания вярата във Възкръсналия и Идещ Месия, любовта към Него тържествуват над всичко тленно и преходно. Църковният организъм е силен, по-слабите членове на Тялото Христово намират опора в братята си. Св. Пахомий, още езичник, като млад войник минавал през малък град, чиито жители отрупали воинската част с храна, дрехи и, забележете, с добри думи. „Що за хора са жителите на този град“ – попитал той. Отвърнали му: „Това са християни, които са винаги милостиви, гостоприемни, не отвръщат дори на враговете си и винаги и на всички служат безкористно“. Пахомий приел Христовата вяра и станал св. Пахомий Велики.
Ето какъв плод дават благата, които сме получили чрез великите Петър и Павел и чрез всички свети апостоли. Блага, чийто Извор е Сам Богочовекът Христос. Блага, които дават плод в добра почва – почвата на искрените сърца, и раждат свята вяра, доверие в Този, Който е казал: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 12:8). Дано, чрез застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, стане по-годна, по-добра и почвата на нашите сърца. А на нашия Спасител, Богочовека Христос, заедно с Безначалния Негов Отец и със Светия, Благ и Животворящ Дух, единосъщна и неразделима Троица, да отдадем слава, чест и поклонение сега и всякога, и във вечните векове. Амин!
