ИЗКРИВЯВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКОТО РАВЕНСТВО
В момента една конкретна идея е завладяла хората: така наречената идея за „освобождение на жените“. Тя приема формата на жени-свещенички в Англиканската църква, а също и в Католическата църква, която се подготвя за това в момента.
Разбира се, ако погледнете на това сериозно, седнете и помислите, и прочетете какво казва св. апостол Павел за жените и т.н., няма да имате проблеми. Напълно ясно е, че това е някакъв вид безумна нова идея. Но също така е много интересно да погледнем по-дълбоко и да видим откъде произлиза тя – защо съществува такава идея, какво представлява тя, какво стои зад нея? Защото, ако разбирате стратегията на дявола, ще бъдете малко по-добре подготвени да се борите срещу нея.
В края на деветнадесети век в Китай имаше един конкретен философ, който доведе тази философия до нейния логически завършек, докъдето тя изобщо можеше да стигне. Името му е K’ang Yu-Wei/Кан Ювей (1858–1927). Той не е особено интересен сам по себе си, освен с това, че въплъщава философията на епохата, този „дух на времето“. Всъщност той е един от предтечите на Мао Дзъдун и превземането на Китай от комунистите. Той основава идеите си не само върху изкривеното християнство, което заимства от либералите и протестантите на Запад, но и върху будистки идеи.
Той развива концепцията за една утопия, която според неговите пророчества трябва да се осъществи, мисля, през двадесет и първи век. В тази утопия всички рангове в обществото, всички религиозни различия и всички други видове разграничения, които влияят на социалното общуване, ще бъдат премахнати. Всички ще спят в общи спални и ще се хранят в общи столови.
След това, под въздействието на своите будистки възгледи, той започва да отива и по-далеч. Казва, че всички различия между половете ще бъдат премахнати. Веднъж щом човечеството се обедини, няма причина да се спира дотук – това движение трябва да продължи. Трябва да има заличаване на границата между човека и животните. Животните също ще влязат в това царство, а веднъж щом включите животните... Будистите са много почтителни и към зеленчуците и растенията; следователно цялото растително царство трябва да влезе в този рай, а накрая – и неживата природа. И така, в самия край на света ще има една абсолютна утопия от всякакви видове същества, които някак са се смесили помежду си и всички са абсолютно равни.
Разбира се, четете това и си казвате: „Този човек сигурно е луд“. Но ако се вгледате дълбоко, ще видите, че това произтича от силното желание за някакъв вид щастие на земята. Нито една езическа философия обаче не дава щастие; нито една философия, създадена от човек, не дава щастие. Единствено християнството дава надежда за царство, което не е от този свят. Идеята за съвършено царство идва от християнството, но тъй като ранните социалисти не вярваха в отвъдния свят или в Бога, те мечтаеха да създадат това царство в този свят. Именно това е същността на комунизма.
Ето превода на тази част от беседата, която разглежда трагичните последствия от опитите да се наложи утопията чрез сила: „Виждаме какво се случва, разбира се, когато тази идея се приложи на практика. Имаме експеримента на Френската революция, която имаше привидно добри идеи — свобода, равенство, братство — или Болшевишката революция, а в по-ново време и различните други комунистически революции. Последна от всички е Камбоджа — една бедна малка страна, която в продължение на три години страда под абсолютен комунизъм и откри, че поне една четвърт от населението ѝ бе избито, защото „не се вписваше“. Всеки с образование по-високо от средното трябваше да бъде елиминиран, всеки, който мислеше самостоятелно и т.н. Сега режимът е свален от хора, които са малко по-малко безмилостни, но няма особени поводи за радост."
Това показва, че веднъж щом се опитате да приложите тези идеи в действие, получавате не рай на земята, а по-скоро ад на земята. Всъщност целият експеримент в Русия през последните шестдесет години е доказателство за това — че няма рай на земята, освен в Църквата Христова, и то със скърби (срв. Марк. 10:30). Нашият Господ пророкува, че още в този живот ще получим стократно това, което даваме, но то трябва да бъде с гонения и страдания. Онези, които желаят да имат това щастие на земята без страдания и гонения, и без дори да вярват в Бога, създават ад на земята.
„ХРИСТИЯНСКИЯТ“ ИНТЕРЕС КЪМ НЛО
„Втори пример за ново явление, при което на пръв поглед човек не знае какво да си мисли, е станалият вече много обичаен феномен на НЛО – летящите чинии. Има един конкретен протестантски евангелист, споменатият по-горе Карл Макинтайър, който е изключително строг, добродетелен и твърдо вярващ в Библията. Той има радиопрограма „Реформацията на двадесети век“ и вестник. Той е абсолютно принципен – според него трябва да се отделяш от всички хора, изпаднали в апостасия (отстъпление) – и идеите му са много хубави. Той е антикомунист. Нарича Били Греъм отстъпник, заедно с всеки, който се отклонява от строгата линия на това, което той смята за правилно. От тази гледна точка той е много строг и въпреки това виждате най-странните неща в неговата философия. Например, той си строи Йерусалимския храм във Флорида. Има макет на Храма и иска да го изгради така, че да се конкурира с „Дисниуърлд“. Хората ще идват и ще плащат, за да видят великия Храм, който скоро ще бъде построен, за да дойде Христос на земята. Това уж трябва да бъде добра възможност за свидетелство за християнството.
Той се увлича и по летящите чинии. Във всеки брой на вестника му има малка рубрика, наречена „НЛО рубрика“, и там, за голямо изумление, се говори за всички прекрасни и положителни неща, които тези летящи чинии правят. Организират конференции и правят филми за тях. Съвсем наскоро се появиха няколко протестантски книги за НЛО, които показват съвсем ясно, че това са демони. Човекът, който пише рубриката в този вестник, се разстрои от това и каза, че някои хора твърдят, че тези същества са демони, но „ние можем да докажем, че не са“. Той казва, че може би няколко от тях са демони, но повечето не са. Цитатът е за скорошен случай, при който някакво семейство в Средния Запад видяло летяща чиния. Летящата чиния се спуснала, кацнала и семейството видяло вътре малки човечета – обикновено са високи около метър и половина – и те пеели „Алилуя“. Спрели, погледнали и после отлетели; предполагам, че не са говорили повече с тях. И това накарало семейството да се замисли; започнали да си мислят „Алилуя“, започнали да мислят за християнството, погледнали в Библиите си и накрая се озовали във фундаменталистка църква и се обърнали към християнството. Следователно, казва той, тези същества трябва да са някакъв вид хора, които помагат на Божия план да направи света християнски, защото са казали „Алилуя“.“
Ето превода на заключителната част от анализа на отец Серафим относно феномена НЛО и духовната измама: „Разбира се, ако сте чели св. Игнатий (Брянчанинов), ще знаете за всички измами, които демоните извършват: демоните „се молят“ за вас, демоните вършат чудеса, те произвеждат най-удивителни явления, водят хората в църквата – правят всичко, което поискате, стига само да ви държат в тази прелест (самозаблуда). И когато дойде моментът, те внезапно ще ви изиграят своя номер. Така тези хора, които са били обърнати към някакъв вид християнство от тези така наречени „извънземни същества“, сега чакат следващото им пришествие; а следващия път тяхното послание може да бъде свързано с това, че Христос скоро ще се върне на земята или нещо подобно. Очевидно е, че всичко това е дело на демони. Тоест там, където явленията са реални. Понякога това е просто въображение, но когато е истинско, този вид неща очевидно идват от демоните.
Това е съвсем елементарно. Ако прочетете който и да е текст на ранните отци, което и да е от ранните Жития на светците или „Лавсаик“, ще откриете много случаи, в които внезапно се появяват различни същества. В наши дни те се появяват в космически кораби, защото така демоните са се адаптирали към хората на нашето време; но ако разбирате как работи духовната измама и какви са лукавствата на дявола, тогава няма да имате проблеми да разберете какво се случва с тези летящи чинии. И все пак, този човек, който пише рубриката за НЛО, е абсолютно строг фундаменталист-християнин. В действителност той очаква нови откровения, които да дойдат от същества от космоса.“
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПРАВОСЛАВЕН МИРОГЛЕД
И така, да повторим първата точка: ние наблюдаваме знаменията на времето, за да разпознаем Христос, когато Той дойде, защото е имало много лъжехристи, ще дойдат още много, а в самия край на света най-накрая ще се появи онзи, който се нарича Антихрист. Антихристът ще обедини всички, които са измамени да мислят, че той е Христос, и това ще включва всички онези, чието тълкувание на християнството се е отклонило. Често можете да видите хора, които изповядват християнството, и изглежда, че много от идеите им са правилни – те следват Библията. Но после поглеждате тук-там и виждате, че тук има грешка, там има грешка.
Съвсем наскоро отец Димитрий Дудко, в малкия вестник, който издава, разказа, че при него дошъл някой, който твърдял, че е християнин. Докато разговаряли, отецът започнал да усеща, че този човек не е православен, и попитал: „От кое изповедание сте?“. Онзи отговорил: „О, това не е важно. Всички сме християни. Единственото важно нещо е да сме християни“. Отец Димитрий казал: „Е, не, не, трябва да бъдем по-точни от това. Например, ако вие сте баптист, а аз съм православен – аз вярвам, че ние имаме Тялото и Кръвта Господни, а вие – не“. Трябва да бъдем прецизни, защото има много разлики. Добре е да имаме следната нагласа: „Уважавам ви и няма да се меся във вашата вяра, но въпреки това има един истински начин на вярване и има начини, които се отдалечават от истината“. Всичко трябва да бъде според истината.
По същия начин виждаме, че много хора, които не са православни, носят много добри неща в себе си, но в някое отношение се отклоняват. В крайна сметка Бог ще съди, не ние. Но можем да видим какво ще се случи, ако всички тези малки отклонения, които хората правят сега, се пренесат в последните времена – ако хората все още вярват по този начин, когато дойде краят. Тези грешки ще накарат хората, когато видят Антихриста, да помислят, че той е Христос. Сега има много секти, които вярват, че Христос идва да управлява хиляда години от Храма в Йерусалим. Ето защо, когато евреите започнат да строят Храма, тези секти само ще се радват, защото за тях това е знамението за Христовото пришествие.
Напротив, ние знаем, че това е знамението за идването на Антихриста, защото Христос няма повече да дойде в Храма. Храмът беше разрушен. Христос идва едва в края на света, за да постави началото на вечното Царство Небесно. Единственият, който ще дойде в Храма, е Антихристът.
Ето защо правилното православно християнско разбиране и подготовката, основана на това разбиране, са абсолютно необходими. Колкото повече се приближаваме до най-последните времена, толкова по-неизбежни стават това разбиране и тази подготовка.
ПОГЛЕД ВЪРХУ КОНКРЕТНИТЕ ЗНАМЕНИЯ
Сега нека погледнем за момент някои от знаменията в нашето време, които показват, че Второто пришествие на Христос, предшествано от идването на Антихриста, е близо. Що се отнася до пророчествата, изложени в двадесет и четвърта глава от Матей – първо, лъжехристите, които ще дойдат, после войните, гладът, земетресенията, гоненията – трудно е да се съди, защото всички тези неща се случват вече почти две хиляди години. Вярно е, че сега те са в по-голям мащаб отколкото когато и да било преди, но също така е вярно, че могат да станат и много по-лоши. Тези знамения са „начало на болките“ и още не са толкова тежки, че да кажем, че сме точно в най-последните дни.
Едно знамение обаче е много интересно и показателно за нашето време: това, че Христос сега бива изобразяван на сцената. В предишни времена никога не се е позволявало Христос да бъде представян на сцена, защото актьорът дава своя собствена човешка интерпретация, а Христос е Бог. В Православието може би няма конкретен канон за това, но целият православен християнски светоглед е против него; и всеки протестант или католик допреди няколко години би бил ужасен от идеята някакъв актьор да играе ролята на Христос. Сега това стана обичайно, и то не само в религиозен контекст, но и в контексти, които са далеч от религията. „Годспел“ (Godspell), „Исус Христос суперзвезда“ (Jesus Christ Superstar) и т.н. – всичко това всъщност са богохулни пародии, които представят Христос в светска форма за пред хората.
Това е много симптоматично за нашето време, защото предлага образ на Христос дори на невярващите хора, така че когато дойде Антихристът, те да кажат: „Аха, видях нещо подобно на сцената. Да, това трябва да е той“.
ОХЛАДНЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА
Друг много симптоматичен знак за нашето време е следващият, споменат в тази глава на Матей: че любовта у мнозина ще изстине. Това изглежда е определена характеристика на нашето време, в много по-голяма степен, отколкото в който и да е момент от миналата история. Човек може да види това в онова, което може да бъде наречено нихилизъм. Хората извършват престъпления без конкретна причина – не за печалба, а просто за силни усещания, защото нямат Бога в себе си. На всякакви места сега може да се види липсата на нормални човешки взаимоотношения в семействата, което произвежда „студени“ хора. Именно такъв тип хора в едно тоталитарно общество биват използвани за надзиратели на роби, работещи в концентрационни лагери и т.н.
Наскоро станахме свидетели на трагедията в Джоунстаун, която се случи с американски граждани. Хората там бяха идеалисти, които се отдадоха изцяло на една кауза. Макар сега да излезе наяве, че това всъщност е било комунистическа комуна, все пак се предполагаше, че тези хора са християни. Лидерът им беше пастор от т.нар. „Църква на Христос“, една от основните деноминации. И въпреки това тези хора, уж имащи някакво съзнание за Бога и християнството, хладнокръвно се избиха един друг. Онези, които пиха и дадоха отровата на децата си, го направиха със спокойни лица. Няма проблем: това е просто твой дълг, това е, което ти е казано да направиш. Именно за този вид хладина говори Христос. Всякакъв вид нормална човешка топлина е премахната, защото Христос си е отишъл от сърцето; Бог Го няма. Това е страшно знамение на нашето време. Всъщност случилото се в Джоунстаун е предупреждение, защото изглежда, че ще дойдат много по-лоши неща. Това е дело на сатаната, съвсем очевидно.
Само година или две преди това да се случи, чухме за станалото в Камбоджа. Малка група мъже – общо десетина или двадесет души – взеха цяла държава в ръцете си и избиха безмилостно поне два милиона души въз основа на някакви абстрактни идеи. „Ще се върнем към земята“, казаха те; „следователно всички трябва да напуснат градовете“. Ако не можеш да напуснеш града – умираш. Хората в болниците трябваше да стават от операционните маси и ако не можеха да тръгнат, умираха – биваха застрелвани и оставяни в канавката. Трупове бяха натрупани в градовете – беше ужасяващо.
Това беше същото нещо като случилото се в Джоунстаун: хладина, основана на идеята – изглеждаща идеалистична – за донасяне на комунизма на земята. Оказа се, че Достоевски е бил прав. В неговата книга „Бесове“, написана през 70-те години на XIX век, имаше един руски герой на име Шигальов – теоретик, който имаше абсолютна теория за това как комунизмът може да дойде на земята. Той вярваше, че идеалната държава на земята ще бъде истинският комунизъм. „За съжаление“, казваше той, „за да направите шестдесет милиона души щастливи, трябва да убиете сто милиона души“. Но тези шестдесет милиона ще бъдат по-щастливи, отколкото някой някога е бил, а стоте милиона убити ще бъдат като тор за бъдещия световен рай. Така се случи, че в Русия точно сто милиона души липсват от 1917 г. насам, от които поне шестдесет милиона бяха убити от съветската власт. Така че този знак е много, много присъстващ в нашето време: че любовта изстива. Това се случва и сред християните, не само в света като цяло.
След това идва друг знак, който в наше време достигна по-големи измерения от всякога: че Евангелието се проповядва в целия свят. Това, разбира се, е вярно в смисъл, че самият текст на Евангелието се разпространява на почти всички езици, които се говорят на земята сега – мисля, на поне хиляда езика. Нещо повече, православното Евангелие се проповядва в цяла Африка сега. Ние изпращаме нашите списания в Уганда и Кения и получаваме отговори – много трогателни писма от млади африкански момчета, които са приели Православието. Те изпитват огромно уважение към своя епископ; ходят в семинария. Очевидно е, че на тези хора в Африка се предава много чисто православно чувство. Те са много прости хора. Православието не трябва да бъде сложно, ако има много прости хора, на които да се проповядва Евангелието. Проблемите започват едва когато се появят други, които да го оспорват и да казват, че Писанието означава нещо друго, опитвайки се да дават прекалено буквални тълкувания, които целят премахването на свещениците, епископите и т.н. – тогава хората започват да се объркват. Ако им се проповядва православното Евангелие, простите хора откликват сега по същия начин, по който винаги са откликвали в миналото. Проблемът е по-скоро в „сложните“ хора.“
ЙЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ
Следва знамението за „мерзостта на запустението“ и всичко, свързано с Храма в Йерусалим. За първи път в историята това вече е реална възможност. Опит за възстановяване на Храма е правен само веднъж преди – през четвърти век. Познаването на този случай е много добър пример за това как четенето на църковна история просвещава човека. Разполагаме с няколко източника за това от четвърти век: св. Кирил го споменава, както и неколцина от църковните историци по онова време.
Юлиан Отстъпник, поради голямата си страст да събори християнството, решил, че тъй като Христос е пророкувал, че „няма да остане камък върху камък“ от Храма, ако той го построи наново, ще докаже, че Христос е бил измамник и следователно езичеството може да бъде възстановено. Затова той умишлено поканил евреите обратно в Йерусалим и те започнали да строят Храма с неговата благословия. През деня построявали по малко, а на следващата сутрин заварвали всички камъни съборени на земята. Опитали отново и тогава от земята започнали да излизат огнени кълба. Всички историци са съгласни за това. Всъщност съвременните рационалистични историци, понеже виждат, че не могат да отрекат текстовете и че нещо действително се е случило, започват да твърдят неща като: „Сигурно са ударили петрол“ или „Имало е подземни газови изпарения“.
Очевидно това е било Божие чудо, за да не се позволи на Храма да бъде построен, защото не е било време – Храмът трябва да бъде издигнат едва в самия край на света. В крайна сметка те се провалили в опита си и се отказали. От малкото останали камъни нито един не останал върху друг. Така пророчеството се изпълнило окончателно по времето на Юлиан Отстъпник.
Но сега, от 1967 г. насам, мястото, където е бил Храмът преди, е в ръцете на евреите. Следователно за първи път става напълно възможно Храмът да бъде построен. Единственото, което пречи, е голямата джамия на мюсюлманите, която се намира там. Ако тя бъде разрушена, вероятно ще избухне война./вече избухна/
Едва от 1948 г. насам съществува отделна държава на евреите в Светата земя. Именно при невярващите евреи ще дойде Антихристът. Той ще дойде първо при тях, а после чрез тях и при целия свят; и едва докато това се случва, верният остатък от евреите най-накрая ще се обърне към християнството в най-последните времена.
Така че това знамение с Храма е изключително важно. Когато видим Храма да се строи, тогава ще знаем, че времето е близо, защото това определено е един от признаците на самия край. Засега, разбира се, той не се строи, но има всякакви слухове, че плановете са подготвени, че се събират камъни и т.н. Очевидно е, че евреите мислят за това.
ДРУГИ ЗНАМЕНИЯ
Друго знамение е фактът, че когато Антихристът дойде, той ще бъде владетел на света, а едва в наше време стана практическа реалност възможността един човек да управлява цялото земно кълбо. Всички световни империи досега са обхващали само част от земята, а преди съвременните комуникации е било невъзможно един човек да властва над целия свят.
Освен това, с развитието на комуникациите, с атомните бомби и все по-усъвършенстваните оръжия, възможността за всесветска скръб сега става много по-голяма отколкото когато и да било преди. Очевидно е, че следващата война ще бъде най-разрушителната в историята на човечеството и вероятно още в първите си няколко дни ще причини повече щети от всички войни в историята, взети заедно. Освен атомните оръжия, съществуват различни бактериологични оръжия за разпространение на зарази сред хората, отровни газове и всякакви фантастични неща, които биха могли да влязат в действие при една тотална война.
Също така фактът, че всички народи по света са все по-обвързани помежду си, означава, че когато някаква голяма катастрофа сполети една държава — депресия или нещо подобно — тогава целият останал свят ще бъде засегнат. Това вече видяхме през 30-те години на XX век, когато Голямата депресия в Америка се разпространи в останалата част на Европа. Очевидно е, че в бъдеще може да се случи нещо много по-лошо. Ако една страна започне да гладува или ако реколтата се провали една година едновременно в Канада, Австралия, Америка и Русия — и четирите големи страни, които доставят пшеница — само си представете как ще страда целият свят.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ПРИВЛИЧАТ ОТ МРАЧНИТЕ ПРОГНОЗИ
Всички тези знамения на времето са много отрицателни. Те са знаци, че светът се руши, че краят на света е близо и че Антихристът е напът да дойде. Много е лесно, вглеждайки се във всички тези негативни знаци, човек да изпадне в такова настроение, че да вижда само отрицателното. Всъщност човек може да развие цялостна идентичност – негативен тип личност – основана на това. Всеки път, когато се появи някоя нова вест, такъв човек казва: „Аха, да, разбира се, точно така е и ще става още по-лошо“. Появява се следващата и той казва: „Да, да, очевидно е, че това ще се случи, а сега ще стане и по-зле от това“. Всичко, към което се погледне, се вижда единствено като негативно изпълнение на ужасните времена.
Вярно е, че трябва да сме наясно с тези неща и да не бъдем прекомерно оптимистични за съвременните събития, защото новините в наше време рядко са добри. В същото време обаче трябва да помним основната цел на нашето бдение за знаменията. Ние наблюдаваме знаменията на времето не просто за да видим кога ще дойде Антихристът. Това е по-скоро второстепенно нещо. Ние ги наблюдаваме, за да знаем кога ще дойде Христос. Това е фундаменталното нещо, което трябва да държим в ума си, за да не бъдем съкрушени от мрак, депресия или да се затворим в себе си, презапасявайки се с храна за голямото бедствие. Това не е много мъдро. Трябва по-скоро да бъдем още повече християни, тоест да мислим за другите хора, опитвайки се да им помагаме. Ако ние самите сме студени, мрачни и песимистични, ние участваме в тази „хладина“, която е знак за края. Ние самите трябва да бъдем топли и да си помагаме един на друг. Това е белегът на християнството.
Ако погледнете историята (всъщност това е още една добра причина за четене на църковна история), ще видите, че през цялата история на човечеството – в Стария Завет, в Новия Завет и във всички християнски царства след това, а дори и в езическия свят – има непрестанни времена на страдания. Там, където участват християни, има изпитания и гонения, и чрез всичко това християните са придобивали Царството Небесно.
Ето защо, когато дойде времето на гоненията, ние трябва да се радваме. В малкия вестник на отец Димитрий Дудко беше описан един хубав случай. Една жена в Русия била затворена в психиатрична клиника, задето се прекръстила на грешното място или задето носела кръстче. Отец Димитрий и неговите духовни чеда пътували до Москва, отишли в клиниката, уговорили среща и разговаряли с лекаря, като накрая го убедили, че тя не трябва да бъде там. Отец Димитрий казва: „Те всъщност се страхуват от нас, защото когато ги притиснеш, признават, че всъщност нямат закон, по който да я държат там“. Накрая се съгласили да я пуснат, след като тя прекарала там една седмица. Докато била вътре, ѝ давали различни лекарства и „инжекции“, опитвайки се да я пречупят и да заличат вярата ѝ.
Когато излязла, тя била малко разтърсена. Седнала на една пейка някъде пред клиниката и заговорила: „Знаете ли“, казала тя, „когато бях вътре и се държаха толкова ужасно с мен, се чувствах спокойна, защото усещах, че има Някой там, Който ме закриля; но щом излязох тук, внезапно ме налегна страх. Сега съм цялата разстроена и уплашена, че ще дойдат пак за мен, че тайната полиция ме наблюдава зад всеки ъгъл“. Очевидно е защо е така. Когато си в условия на гонение, Христос е с теб, защото страдаш за Него. А когато си отвън, се появява несигурността дали няма да се върнеш в това състояние. Започваш да се връщаш към собственото си човешко разбиране. Когато си там [в изпитанието], нямаш на какво друго да се облегнеш, затова трябва да имаш Христос. Ако нямаш Христос, нямаш нищо. Когато си отвън, започваш да пресмяташ и да се доверяваш на себе си, и тогава губиш Христос.
