Св. Серафим /Роуз/
Днес някои православни свещеници, водени от отец Евсевий Стефану, искат да ни убедят, че “харизматичното възраждане” е “православно”, въпреки че се е зародило и се развива предимно извън Православната църква. Те дори ни подтикват; “Не стойте встрани.” Но никой от изучавалите движението по трудовете на неговите водещи представители, много от които цитирахме по-горе, не може да се съмнява, че това “възраждане” (в онези моменти, които могат да се приемат за “християнски”) е напълно протестантско - по своя произход, вдъхновение, направление, практика, “богословие", и крайна цел. То е форма на протестантското “възрожденчество” - явление, запазило само фрагмент от нещо наистина християнско, подменящо християнството с една емоционална, “религиозна” истерия, чиито жертви изпадат във фаталната заблуда, че са “спасени”. Ако “харизматичното възраждане” се отличава по нещо от протестантското възрожденчество, то е само по това, че прибавя ново измерение на крипто-спиритическите феномени, които са по-ефектни и по-обективни, отколкото чисто субективното възрожденчество. Този очевиден факт се потвърждава още по-убедително, ако се изследва това, което отец Евсевий Стефану се опитва да представи като “православно пробуждане” в своето издание “Логос”.
Този православен свещеник съобщава на своите читатели, че “Православната църква не участва в съвременното християнско пробуждане” (Feb., 1972., р. 19). Самият той сега пътува навсякъде, като организира възрожденчески събрания подобни на протестантските, включващи типично протестантския “олтарен зов”, които обикновено се съпровожда от възрожденчески “ридания и сълзи” (April 1972, р. 4). Сам отец Евсевий с типично възрожденческа нескромност ни съобщава: “Аз благодаря на Бога, за това, че Той е излял част от светлината на Своя Дух в моята душа в отговор на непрестанните молитви, които възнасях и ден, и нощ” (Feb., 1972, р. 19). По-късно отец Евсевий открито се провъзгласява за “пророк” (April 1972, р. 3). Той не споменава нищо за православното тълкувание на събитията от Апокалипсиса, а повтаря тълкуванието на протестанта фундаменталист Били Греам за “възторга”, който трябва да предшества “милениума": “Денят на Страшния съд приближава. Ако останем верни на Христа, ние със сигурност ще бъдем грабнати, за да бъдем с Него под радостните викове на възторг и ще избегнем ужасните скърби, които трябва да постигнат света” (April 1972, р. 22). Но и сред фундаменталистите има такива, които не споделят това заблуждение. То няма основание в Св. Писание и последователите му губят бдителността си за козните на Антихриста, тъй като ги кара да си въобразяват, че могат да ги избегнат.
Всичко това дори не е псевдоправославие. Това е чист вид протестантизъм и то не от най-добрия. Напразно бихме търсили в списанието на отец Евсевий Стефану намек, за това, че неговото “пробуждане” е вдъхновено от изворите на православната аскетическа традиция: житията на светиите, произведенията на св. отци, църковния богослужебен кръг, православното тълкувание на Св. Писание. Вярно е, че някои православни “харизматици” ползват тези източници, но, уви, те ги смесват с “много други книги, писани от благочестиви християни, въвлечени в харизматичното движение” (Logos, March, 1972, р. 16) и ги четат по “харизматичен” начин - подобно на останалите сектанти те прочитат в православните писания, това, което са научили от своето ново учение, идващо извън Църквата. Разбира се, в наши дни, когато мнозина християни са изгубили солеността на истинското християнство, а ревностните православни християнини са рядкост, православното пробуждане може само да се желае. Съвременният живот е станал твърде комфортен, светският - твърде привлекателен. За твърде много хора. Православието е станало просто въпрос на членство в църковната организация или “коректно” изпълнение на външни правила и обреди. Има наистина необходимост от едно истинско православно пробуждане, но то няма нищо общо с това, което виждаме при православните “харизматици . Също както харизматиците активисти сред протестанти и римокатолици, те са в пълна хармония с духа на времената. Тези хора са изгубили живата връзка с изворите на православната духовна традиция, предпочитайки съвременните техники на възрожденческия протестантизъм и се идентифицират напълно с водещото течение на съвременното отпаднало “християнство” - икуменическото. В началото на 1978 год. Иаков, архиепископ на Северно и Южноамериканския архидиоцез на Вселенската патриаршия, даде официално одобрение на дейността на о. Евсевий Стефану, включително разрешение да проповядва навсякъде по темата за "даровете на Св. Дух”. Така църковната организация в лицето на своя най-модернистично и икуменически настроен представител протегна ръка на “харизматичното възраждане", потвърждавайки дълбокото сходство, което ги съединява. Но там няма истинско християнство.
Когато стане дума за истинско православно “пробуждане” в миналото, веднага си спомняме за св. Козма Етолийски, който пътувал от село до село в Гърция през XVIII в. и призовавал народа да се върне към истинното християнство на своите предци; или за св. Йоан Кронщадски в нашия век, пренесъл осветената от вековете традиция на православния духовен живот сред гражданството на Санкт-Петербург. След това трябва да си спомним за православните монаси наставници, които, истински “изпълнени Духом”, завещали своето учение както на монасите, така и на миряните от по-късни времена, като например св. Симеон Нови Богослов в X в. и св. Серафим Саровски в XIX в. Св. Симеон е изкривяван по невероятен начин от православните "харизматици” (той е говорел обаче за един Дух, различен от техния!). Св. Серафим винаги бива цитиран извън контекста, за да бъде сведено до минимум ударението, което той поставя на необходимостта от принадлежност към Православната църква за воденето на истински духовен живот. В “беседата” на св. Серафим с мирянина Мотовилов за “придобиването на Св. Дух” (която православните “харизматици” цитират, пропускайки частите, които тук са отбелязани с курсив), този велик светец ни казва: "Тази именно огневдъхновителна благодат на Духа Свети, която бива давана на всички вярващи в Христа при тайнството Кръщение, се запечатва чрез светото Миропомазване по главните места на нашата плът, посочени от светата Църква, която е вековна пазителка на тази благодат" И по-нататък: "Той (Господ) еднакво чува и монаха, и простия мирянин. Стига те и двамата да са православни."
В противовес на истинския православен духовен живот: “харизматичното възраждане” е само емпиричната страна на разпространената “икуменическа” мода - едно фалшиво християнство, което извършва предателство спрямо Христа и Неговата Църква. Нито един православен “харизматик” не би помислил да се противи на “единението” с тези протестанти и римокатолици, с които, както се пее в една интерденоминационна “харизматична” песен, са вече “едно в Духа, едно в Господа”, които са му показвали пътя и са го вдъхновявали в “харизматичните” му опити.
“Духът”, вдъхновяващ “харизматичното възраждане”, е духът на Антихриста, или по-скоро “бесовските духове” на последните времена, чиито “чудеса” ще подготвят света за лъжемесията.
Из книгата на св. Серафим Роуз- "ПРАВОСЛАВИЕТО И РЕЛИГИЯТА НА БЪДЕЩЕТО"
Няма коментари:
Публикуване на коментар