’’ДЕЦА, ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ Е” (1 Йоан 2: 18)

св. Серафим /Роуз/

 Неведомо за разпалените православни “възрожденци” Господ Бог е запазил в света, както в дните на пророк Илия седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваала (Рим. 11; 4). Незнаен е броят на истински православните християни, които не са нито духовно мъртви, каквито според оплакванията на “харизматиците” са били техните паства, нито са самодоволно “изпълнени духом”, каквито са станали същите тези паства под влияние на “харизматичната” сугестия. Те не се увличат от движението на отстъплението, нито от някое фалшиво пробуждане", но остават вкоренени в святата и спасителна православна вяра, в традицията на св. отци, която им е била завещана. Те наблюдават личбите на времената и вървят по тесния път на спасението. Много от тях следват епископи в някои православни църкви, заели непримирима позиция по отношение на отстъплението в наши дни. Но има също и такива в други църкви, които скърбят за все по-очевидното отстъпничество на своите йерарси и които се стараят да запазят своето Православие. Има също и такива извън Православната църква, които по благодатта Божия, ще отворят сърцата си за Неговия зов и без съмнение ще се присъединят към истинното свето Православие. Тези “седем хиляди” са опора на бъдещето и единствено Православие в последните времена.

А извън истинното Православие тъмнината все повече нараства. Възможно е, съдейки по последните “религиозни” новини, “харизматичното възраждане” да е само слабото начало на цяла една “епоха от чудеса". Много протестанти, които са разкрили фалша на “харизматичното възраждане", сега възприемат като “нещо истинско” впечатляващото “възраждане” в Индонезия, където действително се случват “същите неща, които срещаме в "Деяния на св. апостоли." В продължение на три години двеста хиляди езичници са били обърнати в протестантизма при постоянно извършване на чудеса: Никой не вършел нищо без указание от “гласовете и "ангелите", които постоянно се появявали, цитирайки обикновено Писанието по глави и стихове; водата се превръщала във вино всеки пък, когато се отслужвала протестантска причастна служба; ръце без тела се появявали от небитието и раздавали по чудесен начин храна на гладните; цяла тълпа демони били забелязвани да напускат едно езическо село, защото един “помощен” (“Иисус”) идвал, за да заеме тяхното място; “християни” “отброявали” над неразкаял се грешник и когато стигали до “нула” той умирал; деца учели протестантски химни от гласове, които идвали незнайно откъде (и повтаряли песните по двадесет пъти, за да ги запомнят децата); “Божи магнитофон” записал песен на един детски хор и я пуснал отново пред изумените деца; огън слизал от небето, за да погълне римокатолически религиозни изображения ("Господ" в Индонезия е твърде антиримокатолически); тридесет хиляди били изцелени; “Христос” се появявал в небето и "падал" върху събралите се хора, за да ги изцели; други хора били по чудесен начин пренасяни от едно място на друго и ходели по вода, светлини съпровождали евангелистите и ги водели през нощта, а през деня ги следвали облаци и им пазели сянка; мъртви възкръсвали. Интересно е, че в някои аспекти на Индонезийското “възраждане”, елементът “говорене на езици” напълно липсва и дори се забранява (макар да се появява на някои места), а елементът на медиумизъм очевидно понякога отстъпва място на директната интервенция на падналите духове. Напълно е възможно това ново “възраждане”, по-силно от претдесетничеството, да е по-развита степен на същия “духовен” феномен (също както петдесетничеството е по-развито от спиритизма) и да предхожда близостта на този ужасен ден, когато “гласовете” и “ангелите” в Индонезия също ще започнат да обявяват, че “Господ идва”, защото знаем, антихристът ще доказва на света, че той е “Христос посредством именно такива “чудеса”.

В епоха на почти всеобща духовна тъмнина и прелест, когато мнозина “християни” приемат за Христос този, когото православното учение нарича Антихрист, Православната Христова Църква е единствената, която притежава и предава Божията благодат - безценното съкровище, за чието съществуване “християнският” свят дори не подозира. Този свят протяга ръце към силите на тъмнината, като сляпо вярва, че “името Иисусово” ще го спаси дори в неговото отстъпление и богохулство, пренебрегвайки предупреждението на Господа: Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мат. 7: 22- 23).

Св. апостол Павел продължава своето предупреждение за идването на Антихриста с думите; И тъй, братя, стоите и дръжте преданиията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2; 15). Има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде (Гал. 1.7-8).

Православният отговор на всяко ново “възраждане, както и на последното ужасно “възраждане” на Антихриста, е Христовият Завет, който единствено Православната църква пази неизменен в непрекъсваема приемственост от Христа и Неговите апостоли, и благодатта на Св. Дух. Тази благодат действа само в Православната църква и в нейните верни чеда, които са приели помазанието и пазят истинския печат дара Духа Светаго. Амин!

Из книгата на св. Серафим Роуз- "ПРАВОСЛАВИЕТО И РЕЛИГИЯТА НА БЪДЕЩЕТО" 

КНИГИ НА СВЕТИ СЕРАФИМ РОУЗ за четене онлайн