Братя мои, искам сега да ви разкажа за светлата и дивна блажена Таисия, как започна и как завърши своя живот, и се прослави. Тя прояви голямо желание да се покае за своите зли дела и с умиление пиша това слово за нея.
Блажената имаше майка по плът, но не доброжелателна. И понеже девойката Таисия беше с хубаво лице, майка ѝ от младини я заведе в място пагубно.
Прославила се навсякъде заради красотата си, мнозина идвали отдалече, за да я видят. Много продавали именията на бащите си, за ѝ донесат злато и тя ги довеждала до разорение, а те изгубвали заради нея цялото си имущество.
Като чул за нея авва Пафнутий по какъв гибелен път върви, облякъл се в бяла риза, взел една златна монета и отишъл при нея. Щом я видял, дал монетата и ѝ казал да влезе в стаята.
Като влезли той видял едно постлано високо легло. Като седнал на него, казал на Таисия да дойде при него. Попитал я няма ли друга стая, по-потайна, за да се затворят в нея и никой да не ги види.. А Таисия му отговорила, че ако той се срамува от хората, то и в тази стая ще се скрият от тях, тъй като вратите са затворени и никой няма да ги види. Но ако се бои от Бога, то няма място, където би могъл да се скрие от Него, дори и под земята да се скрие, и там Бог ще го види.
Като чул такива думи от нея, авва Пафнутий я попитал знае ли за Бога.
Таисия отговорила, че знае, и за Бога, и за блаженството на праведните, и за мъките на грешниците.
Тогава старецът я попитал, като знае за Бога и за бъдещото блаженство, и за мъките, защо тогава осквернява човеците и погубва толкова много души.
При тия негови думи Таисия с плач се хвърлила в нозете на стареца и възкликнала, че знае и това, че за съгрешилите има покаяние и за греховете - прошка. И се надява по неговите свети молитви да се избави от греховете и да получи милостта на Господа. Помолила го да я почака три часа; а после да отиде с него.
Старецът посочил мястото, където щял да я чака, и си тръгнал. Тогава Таисия събрала всичко що била придобила по пътя на разврата и го изнесла посред града и като го запалила говорела на хората: "Елате всички, които сте грешили с мене, и вижте как изгарям това, което сте ми дали!" А златото било много, около 400 литра. След като изгоряло придобитото по нечист начин богатство, тя тръгнала към мястото, където я чакал авва Пафнутий. Старецът я завел в един девически манастир и като помолил да дадат неголяма килия, въвел в нея Таисия и я затворил там. А вратите на килията здраво зазидал и заковал, като оставил само едно малко прозорче, през което да може да подават на Таисия немного хляб и вода всеки ден.
Таисия казала, че е готова да направи това, което ѝ каже светият старец. Попитала го как да се моли за опрощение на своите грехове.
Той ѝ казал, че е недостойна да се моли, нито да произнася името Господне, нито ръцете си да издига към небето, защото устата ѝ е пълна със сквернота и ръцете ѝ са омърсени с нечистота. Казал ѝ, като се обърна на изток, да изрича само: “Създателю мой, помилуй ме!”
И Таисия прекарала така три години, молейки се на Бога, както я научил авва Пафнутий, вкусвайки само неголямо количество хляб и вода, и то само по веднъж на ден.
Старецът Пафнутий, подбуждан от милост към нея, отишъл при великия Антоний, и желаел да узнае, дали Бог е простил на Таисия греховете.
Щом дошъл при стареца той разказал всичко за живота на Таисия. Свети Антоний повикал учениците си и наредил всеки от тях да се затвори в килията си и през цялата нощ да се моли на Бога, та Той да открие на някого от тях за Таисия, която се кае за своите грехове. Бог дал откровение за нея на един от тях, на име Павел. Докато стоял на молитва през нощта, той видял във видение небесата отворени и един одър по средата, който бил богато постлан и сияел с небесна слава. Три девици с чудно светли лица стоели до него и го пазели, а върху него лежал венец. При вида на това свети Павел попитал, дали не е приготвен този венец за авва Мойсей.
Но се чул глас към него, че не за авва Мойсей е приготвено това, а за Таисия, бившата блудница.
Разказал на отците за своето видение, а те като чули разказа му, прославили Бога, Който приема истински каещите се. Тогава свети Пафнутий отишъл в девическия манастир при килията на Таисия. Той разбил вратата и поискал да я изведе оттам, но тя започнала да го умолява да ѝ позволи да остане тук до смъртта си и да оплаква греховете си.
Старецът ѝ казал, че Човеколюбецът Бог вече приел нейното покаяние и е простил греховете ѝ, после я извел от килията.
Тогава блажената Таисия казала: "Повярвай ми, отче, че веднага, щом влязох тук, многото ми грехове изплуваха пред мен и аз се съкрушавах заради тях постоянно. Не са отстъпили от мен всички мои зли дела и досега, стоят пред мене и ме ужасяват, защото заради тях аз ще бъда съдена."
Старецат ѝ отговорил: "Не толкова заради покаянието Бог ти е простил греховете, а заради това мисленно предстоене пред съда Божий."
Извършвайки такова покаяние, след петнадесет дни, блажената Таисия се разболяла и след три дни с Божията благодат починала в слава. Принесла се в царството Небесно, при тези, които са угодили на Бога.
О, каква велика похвала заслужава Таисевото покаяние, защото беше загинала и се спаси, мъртва беше и оживя. Да бъде слава, чест и поклонение на нашия Господ Иисус Христос во веки! Амин.
Предала от църковнославянски език- Грета Костова- Бабулкова
Оригинален текст из Бдинския сборник
