Из Бдински сборник
1. В дните на римския император Зенон, при епарха Агрипа имаше една жена в Александрия, на име Теодора, красива по външност, благородна по произход, чедо на богати родители, имащи страх Божий, с ангели беседващи и духовна храна приемащи.
Който чуе нейното житие братя, ще положи всички сили да си спомни и своите грехове. Нейният мъж бил благороден и прилежен в молитвите. И пожелал дяволът да я изкуси, и накарал някой си младеж да се влюби в нея, да я изкуси и да измени на своя мъж. И обещал той на съседки и други жени, че ще им плати, ако я увещаят да бъде с него. Тя не искала да си създава безброй грижи, и не можейки да търпи това, си мислела:
- О, ако можех да се избавя от този човек, който отдавна ме безпокои! Ако го послушам, слънцето, което свети над нас, ще стане свидетел на моя грях пред Бога!
И рече ѝ една от жените, която беше с нея:
- Когато залезе слънцето и падне тъмна нощ, на скришно място изпълни желанието на юношата и никой няма да научи какво сте сторили и няма да има свидетел пред Бога, защото нощта е дълбока и тъмнината ще покрие всичко.
А Теодора отвърнала:
- О, добре би било Бог да не узнае греха ми, извършен през нощта!
- Така и ще стане - уверила я изкусителката, - защото Бог вижда само греховете, осветени от слънцето, а станалото в тъмнина как може да види?
А жената отишла при юношата и му казала:
- Отиди при нея вечерта..
Един влъхв пък рекъл на прелюбодееца: "Върви вечерта и ще бъдеш с нея." И когато настанала тъмата, младежът отишъл при нея.
Като осъзнала какво е сторила Теодора започнала да се съкрушава, да се бие по лицето и да плаче. Не смеела да погледне мъжа си в очите и само се укорявала:
- Сама погубих своето благородство..
Мъжът ѝ искал да легне до него в леглото, но тя не искала.. Срамувала се от себе си и от извършеното.
2. На сутринта облякла дрехите си и отишла в девическия манастир. Паднала на колене и молейки се, казала на игуменката:
- Госпожо, аз през нощта извърших голям грях пред Бога.. Излъгах се, като си мислех, че Бог не ще узнае за моя грях!
А игуменката рекла:
- Госпожо, какво може да се скрие от Господа? Била си изкусена и излъгана, дъще моя. Какво си направила..
Теодора през сълзи отвърнала:
- Дай ми книги да се поуча!
И така тя взела да чете божествените книги. Когато четяла едно поучение, стигнала до евангелското изречение: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите"'.
Като прочела тези евангелски слова, Теодора се ударила в гърдите и възкликнала:
- Горко на мене, окаяната, че оскверних брачното си ложе. Горко на мене, как ще се очистя от греха!
И като се прибрала в дома си, махнала всички свои скъпи тоалети и златни накити, подстригала косите си, облякла се в дрехите на мъжа си и напуснала града. Стигнала до един манастир, който се намирал на осемнадесет версти от града, почукала на портите му и рекла на игумена:
- Бог, Който сътвори небето, земята и човека, като видя, че у хората няма покаяние, роди се от Дева Мария и бе разпнат, пострада за нас и нашето покаяние. Моля, приемете ме, да умия нозете ви и да се спася..
Вратарят при манастирските порти съобщил на архимандрита, а той извикал всички братя и им рекъл:
- Нека младият гост остане тая нощ вън от манастира. Ако зверовете не го докоснат, утре ще го пуснем вътре.
Настъпила нощта, започнали да бродят зверове ревящи и скърцащи със зъби, но като я виждали се отдалечавали. А блажената не мръднала от вратите на манастира.
3. На сутринта ѝ отворили вратите, а тя се поклонила на всички, влязла и отишла право в килията на архимандрита, който я запитал:
- Чедо мое, как се казваш и откъде идваш? Жената ли те наскърби или децата? Върни се откъдето си дошъл, чедо мое, защото няма да можеш да изтърпиш лишенията на монашеския живот.
А блажената Теодора плачейки му отвърнала:
- Името ми е Теодор и дойдох тук, за да се спася.
Тогава архимандритът ѝ казал:
- Брате Теодоре, когато постиш и градината поливаш, и хлябове замесваш, и когато готвиш, пей 3-ти, 6-ти и 9-ти час, непрестанно се моли, принасяй на Бога и нощни молитви.
Като слушала наставленията на светия старец, сълзи течали от очите ѝ като река. И пак ѝ казал той:
- Заповядвам ти да отидеш в градината и да служиш на братята.
А блажена Теодора му отговорила:
- Ей, Господи мой, уповавам се на Бога и към Него прибягнах, нито дума от твоите наставления няма да пренебрегна.
На сутринта ѝ било заповядано да вземе с ведрото вода и да полее градината, третият час да се помоли с братята, а после да отиде в хлебарницата, да смели брашно и да изпече хляб преди шестия час, после да отиде в кухнята и да свари зеле, преди деветия час. Заповядано ѝ било да направи два обредни хляба, а чак преди вечер да хапне малко хляб. И като влизала в килията си, тя се молела на Бога да ѝ прости прегрешенията така: "Господи, прости многото ми прегрешения, които ме погубиха.." и заспивала плачейки. Скоро тялото ѝ, някога осквернено, станало видим съсъд на Божията благодат, вместилище на Светия Дух. В манастира тя преживяла осем години и понеже в манастира се свършвало дървеното масло и пшеницата, тя била изпратена в града да купи.
4. А мъжът ѝ се молел на Господа като казвал: "Господи, яви ми с кого отиде и какво стана с моята жена."
И Ангел Господен в съня му се явил и казал:
- Твоята жена отиде със Светия Дух.
А мъжът го помолил да му я покаже.
Тогава Ангелът му казал:
- Стани утре и тръгни към църквата на светия Павел и този който те поздрави и ти се поклони е твоята жена.
Подранил мъжът, застанал там, където му казал Ангелът, и видял блажената Теодора, но облечена в мъжки дрехи, затова не я познал.
Тя, като познала своя мъж, гледайки го, си думала: "Възлюбени мой, всичко това направих, за да се избавя от греха, с който съгреших пред тебе." И отишла до него, поклонила му се и му казала:
- Радвай се, мъжо мой и Господи мой!
/"Радвай се", в миналото поздрав "хайре"/.
А той ѝ отвърнал, непознавайки я, после се разделили. Обърнал се мъжът ѝ пак към Господа, защо го е забравил и не му е показал неговата жена. В съня си видял пак Ангела, който му казал:
- Вчера не ти ли се поклони твоята жена, и не те ли поздрави:" Радвай се мъжо мой и Господи мой!"
5. Блажената в манастира постеше един, два дена, но помоли другите от братята да говорят с отеца, да я благослови да пости четири дни. А отецът ѝ отвърнал:
- Чедо Теодоре, Бог да те утвърди в това твое начинание. Пости колкото дни ти е угодно.
Тя му рекла:
- Четири дни, отче желая.
- Прибави още два дена и пости цяла седмица, чедо.
Тя с голяма радост приела благословията на отеца. А лятото помолила стареца на манастира да се облече вретище.
Старецът ѝ казал:
- В ярем Господен ако желаеш облечи се, чедо мое.
И облече се тя във вретище под ризата си и прославяше Бога като казваше: "Боже, покрий греховете ми!" Възрадва се духовно и служи на Господа.
6. Близо до манастира имало езеро и пристанище, но никой не смеел да отиде там, защото един звяр- крокодил излизал от езерото и нападал хора и добитък. Князът на областта Григорий, поставил стража на това място край езерото, за да не бъде нападнат от звяра някой случайно минаващ. Желаейки да узнае Божията благодат, пребиваваща в Теодора, игуменът я извикал и ѝ казал:
- Брате Теодоре, трябва ни вода. Вземи съдовете и иди да донесеш от езерото.
Блажената веднага отишла на това място. А войниците ѝ казали:
- Не може да отидеш до езерото, защото звярът ще те разкъса. А тя им рекла:
- Архимандритът ми заповяда да отида да взема вода от езерото.
Когато отишла до брега на езерото, крокодилът излязал и я взел на гърба си, понесъл я до средата на езерото. Тя напълнила съдовете с вода и звярът я върнал обратно на брега. Обърнала се тя към крокодила и му рекла:
- Повече не причинявай вреда на никого!
После звярът внезапно издъхнал.
Като видели това чудо войниците известили игумена и княза на областта, и всички прославили Бога.
Но някои от братята не повярвали на случилото се, и ѝ завиждали. Тайно от архимандрита те написали една грамота и отишли в килията на блажената Теодора като ѝ казали:
- Брате Теодоре, архимандритът ти заповяда да занесеш грамотата в близкия манастир.
Теодора станала, взела грамотата и тръгнала през нощта за обилтелта. Срещнал я един звяр и вместо да я разкъса, я завел там, където искала да стигне. Като стигнали, звярът бутнал портите и вратарят отворил, за да влезе блажената Теодора, но забравил да ги затвори. Звярът се вмъкнал и го нападнал, а той завикал за помощ.
Светицата като се връщала, ненамирайки вратаря, чула зова му за помощ, и хванала звяра за гърлото. Като освободила човека рекла:
- Как посмя да нападнеш човек, образ Божий!
А след това звярът паднал и издъхнал..
Блажената взела човека, било разкъсано бедрото му, тя положила върху раната му Христовото кръстно знамение и го изцелила. После си отишла все едно нищо не се е случило. На другия ден монаси от онази обител отишли и разказали на алхимандрита за случилото се като казали:
- Вашият брат Теодор с молитвите си е спасил един от нас от устатата на един звяр.
Като чули всичко това всички в манастира се очудили и прославили Бога. Щом гостите си отишли, архимандритът събрал всички свои ученици около блажената Теодора и им рекъл:
- Брате Теодоре, кой те прати там?
А тя не искала да злепостави братята и рекла:
- Прости ми отче, бях задрямал в килията си и не видях кой дойде и ми каза, скочих и тръгнах веднага.
Веднъж, когато изпълнявала послушанието си, дяволът ѝ се явил и с гняв ѝ казал:
- Ти, блуднице и прелюбодейце, която си изоставила мъжа си, дошла да мамиш всички, ще направя всичко по силите си да те накарам да се отречеш от всички свои обети. Да не съм аз, ако не го направя!
А тя се осенила с кръсното знамение и дяволът изчезнал.
7. След време пак свършила пшеницата в манастира и архимандритът ѝ казал:
- Брате Теодоре, вземи камилите и отиди в града и ако закъснееш, отбий се в Енатския манастир и там пренощувай.
Станало късно и тя желаейки да отпочинат камилите, ги вкарала в обора на манастира и легнала да нощува до тях. В полунощ дошла дъщерята на игумена, която била харесала младия монах и започнала да се предлага за блудство, без да знае че срещу нея стои жена. Блажената Теодора ѝ рекла:
- Наистина сестро моя, не мога да бъда с жена, защото имам зъл дух в себе си и той ще те убие.
А девойката намерила друг и извършила греха си с него, но заченала. На сутринта непознатият си тръгнал, тръгнала си и блажената Теодора с натоварените камили към своя манастир.
След шест месеца се разбрало вече, че девойката е бременна и домашните ѝ започнали да я разпитват:
- Кажи кой те прелъсти и ти стори това..
А тя им рекла:
- Авва Теодор, октодекатският монах беше тръгнал за града с камилите си, но остана да нощува в манастира. През нощта дойде при мен и аз заченах от него.
Като чул това нейният баща, Енатския игумен пратил своите монаси в Октодекатския манастир да се срещнат с архимандрита и да му кажат, че авва Теодор е осквернил неговата дъщеря и тя е заченала.
И повикал архимандритът авва Теодор и му рекъл:
- Казаха ми, че една девойка твърди, че си я обезчестил, вярно ли е..
- Прости ми отче, но нямам вина в това.
След три месеца родила девойката и енаитските монаси занесли младенеца и го оставили посред манастира. Заповядал архимандритът да изгонят блажената Теодора извън манстира, заедно с детето, а монасите се върнали обратно.
8. Блажената Теодора взела младенеца и си направила малка колиба до стената на манастира. Просела от пастирите вълна, за да покрие младенеца и овче мляко, за да го храни. И така прекарала седем години. Дяволът като виждал великото ѝ търпение решил по-друг начин да я съблазни. Преобразил се на нейния мъж, влязал в колибата при блажената Теодора и ѝ рекъл:
- Тук ли си била, госпожо моя. Толкова години те търсех, а ти ме пренебрегваш, госпожо моя. Не оставих ли заради тебе майка и баща. Хайде госпожо моя, да си отидем у дома. Аз няма да ти преча да спазваш целомъдрието си. Къде е красотата на твоето лице, госпожо моя? Кой те прелъсти да дойдеш на това място, възлюбена моя?
Тя не разпознала дяволските козни и мислела, че това е наистина нейния мъж и му казала:
- Не мога да се върна при тебе в града, съгреших със сина на твоя приятел Йоан и погубих своето благородство. Страхувам се да не падна в още по-големи грехове.
И когато вдигнала ръце към небето за молитва, дяволът изведнъж изчезнал. Тогава блажената Теодора разбрала, че това бил дяволът и казала:
- Едва не ме прелъсти дяволът.
Оттогава започнала още по-свирепа борба със себе си, ядяла трева и пиела морска вода, и как ли не се мъчела, заради своите грехове.. Молела се постоянно и почти не спяла. Зверовете се събирали около нея да ѝ служат. А бесовете я нападали в колибата.. Но тя не отстъпвала от манастирските стени и на всички, които идвали в манастира казвала:
- Молете се на Бога за мене!
От очите ѝ течали винаги сълзи, и постоянно се молела Господ да прости греховете ѝ. Ноктите ѝ пораснали много, тялото ѝ почерняло, а косите ѝ станали като на лъв. Архимандритът и братята виждайки нейния живот се молели за нея.
9. Дяволът като я виждал още повече се озлобил. Как една жена можела да го победи, започнал да ѝ показва много страшни видения. Всичките зверове земни и морски я нападали. А тя като се прекръствала и въздигала ръце към небето се спасявала. И пак дяволът не преставал да ѝ показва видения. Представил ѝ много конници и войници, които викали:
- Князът иде! - всички му се поклонили и се обърнали към блажена Теодора и тя да му се поклони. Но тя не се поклонила и не обърнала внимание на видението, а войните викали:
- Стани и се поклони се на княза!
А тя им отговорила:
- Аз се покланям само на Единия Бог!
И понеже не искала да се поклони на техния княз, бесовете я били без пощада и я оставили едва жива.
Дошли пастирите, помислили, че е мъртва, взели я, и я положили в колибата, а после съобщили в манастира, да отидат да вземат тялото ѝ. Отишли всички в колибата, а архимандритът като видял брата казал:
- Оставете го, защото още ще живее.
Оставили блажената и се прибрали в манастира. В полунощ тя дошла на себе си и започнала да плаче и да вика:
- О, горко на мене грешницата! Как ме наказа Бог заради греховете ми!
И като въздигнала ръцете си към небето викнала силно:
- Боже, Който създаде небето и земята, измери я на дланта Си, Който сътвори шест херувима, на четирима си заповядал да те носят и да ти пеят с глас: Свят, Свят, Свят е, Господ Саваот, Който изпълва небето и земята, слава Нему. На другите двама си заповядал да бдят при животворното дърво. Да бъде славно името Ти, избави ме от ръцете на дявола. Владико забрави греховете ми и ми прости, защото си препрославен во веки. Амин.
А пастирите, които били намерили блажената я чули да славослови Бога и съобщили на игумена, а той заповядал да вземат младенеца в манастира. Зарадвала се света Теодора, че ще може да се скита сама в пустинята. Но дяволът я изкусил пак.. Изнемощяла от глад, той ѝ се явил като някой си човек, носейки на блюдо храна и ѝ рекъл:
- Князът, който те би, сега се разкайва и ти праща храна.
А тя се осенила с кръстното знамение и рекла:
- Да бъдеш прокълнат от Господа Бога, немощни враже! Бог е моят застъпник и помощник.
Тогава видението изчезнало и дяволът повече не посмял да я изкушава.
10. Навършили се седем години на блажената извън манастира, монасите се съжалили над нея отишли при архимандрита и му казали:
- Покая се вече нашият брат Теодор отче, за всичките си грехове, прости му и го въведи в манастира.
Архимандритът станал, поклонил им се и рекъл:
- Наистина братя, ангел ми се яви и ме извести, че са му простени греховете.
И с умиление братята я въвели в манастира, а архимандритът ѝ казал:
- Сега те въвеждам, но не излизай повече извън манастира да не бъдеш пак прелъстен.
И я завел във вътрешната ѝ килия, заедно с младенеца, за да се подвизава. Света Теодора не излязла от манастира и килията си две години и непрестанно се молела на Бога и много от братята се спасили, подражавайки ѝ.
Една година се случила голяма суша, всичко пресъхнало и нямало вода в манастира.
Тогава архимандритът казал:
- Братя, да кажем на брат Теодор да се помоли, и Бог ще го чуе.
И рекъл му отецът:
- Брате Теодоре, бъди добър, вземи един съд и донеси вода от кладеница.
Тя взела един съд, помолила се в себе си, пуснала го на дъното пред всички, и после го извадила пълен с чиста вода. После се прибрала в килията си.
11. След няколко дни, вечерта блажената пред всички взела детето и се затворила в килията си. Архимандритът пратил братя да отидат да чуят какво говори тя на детето. А света Теодора притиснала детето, прегръщала го и му говорела:
- Чедо мое, времето ми дойде и аз си отивам от тебе. Но ти имаш Бога, бой се от Него, почитай игумена като баща и всички братя уважавай. Моли се непрестанно, спазвай молитвеното правило, 3-ти, 6-ти, 9-ти час, вечерня, и нощните и утринните молитви към Господа не забравяй. Устреми се нагоре и ще се наситиш, възжелай/пожелай силно/и ще се възвеселиш, след това ще се утешиш. Дай хляб на гладните и своята риза на голия. Не пожелавай чуждото, не клевети своя брат, не осъждай враговете си, плачи и ще се утешиш, не се удивлявай от чужда хубост. И ако някъде срещнеш зли хора, помоли се за тях, посещавай нуждаещите се, на слепите бъди водач, а мъртвите погребвай. Брани се от дявола, той е немощен. И ако направиш както ти казах, няма да се уплашиш от неговите привидения.
Разбирай се с братята и винаги се моли от цялата си душа. Ако попаднеш в беда, пак се помоли на Бога, и Той ще ти прати помощ. Съхрани заповедите ми, чедо мое, помни колко години те възпитавах, аз сега си отивам. Помоли се през сълзи блажената и така почина и при Господа се упокои.
12. На сутринта монасите отишли при архимандрита и му предали всичко, а той казал:
- И аз видях тази нощ в съня си двама светоносни мъже, които ме грабнаха и ме понесоха през неизмеримите висоти, където предстоят ангелските чинове и чух глас: "Дойди и виж какви блага съм приготвил за Моята невеста Теодора."
И ме въведе вътре в рая и видях неизречените му блага. И видях одър приготвен и ангел го пазеше, помислих, че е за мене и попитах: "За кого е приготвен този чертог и този одър?" А те ми рекоха:"Почакай малко и ще видиш славата Божия." И видях ангелските чинове, пророците и апостолите, мъчениците и всички праведници. Посред тях видях една жена, украсена с голяма слава. Дойде в чертога и седна на одъра и поклониха ѝ се всички предстоящи, а ангелът ми рече: "Видя ли, това е авва Теодор, беше наклеветен и заедно с детето седем години се хранеше с трева и морска вода пи, но не каза, че е жена. И понеже оскверни брачното си ложе и измени на мъжа си, реши да изкупи греха си като се представи за мъж. Мъжествено се държа и наследи вечния живот. И като ми каза това ангелът ме върна обратно в манастира. Събудих се и плаках много за греха си. Всички отишли в килията на блажената Теодора плачейки и ридаещи.
13. Чакайки пред килията ѝ доста време, игуменът ѝ рекъл: "Теодоре стани!" Но едва събудили детето, а нея заварили мъртва. И плачейки архимандритът казал:
- Вървете и кажете на Енатския игумен, че е жена, да дойде с всички отци монаси и девойки да видят славата Божия.
Като дошли, архимандритът им рекъл:
- Отче, мъжът на дъщеря ти умря. - и им показал тялото му, като запитал игумена:
- Това ли е Теодор?
- Наистина това е той. - казал игуменът.
Тогава архимандритът казал на братята да разкопчаят ризата му. И като разкопчали ризата му, всички видели, че е жена. Всички монаси, отци и девойки се удивили и побояли от случилото се и горко плакали. И по всички манастири се разчуло и всички се разкайвали и плакали за нея. Всички дошли да я изпратят със слава. А мъжът ѝ влязъл в нейната монашеска килия и добре се подвизавал в нея. А всички монаси прославяли Бога и казвали: " Добре, че се сподобихме да видим такава праведна душа." Такова било житието на блажена Теодора, увенчано с велики страдания. А момчето, духовен син на блажената, свидетел на нейния живот, бил достоен нейн наследник в делата. След смъртта на архимандрита го поставили за игумен на манастира. Богу нашему слава во веки. Амин.
.jpg) |
| изображение от Ватикански ръкопис |
Няма коментари:
Публикуване на коментар