За преп. Аврамий Затворник и блаж. Мария, негова племеница, възпоменава се паметта им на 11 ноември по светоотеческия Юлиански календар
25. Искам скъпи мои да ви разкажа за дивните неща, които сътвори в своята старост Аврамий, изпълнени с духовна полза и покаяние. Родният брат, по плът, на блажения Аврамий имаше единствена дъщеря. Но след известно време той умря и момичето остана сираче. Някои от познатите ѝ я взеха и я доведоха при чичо ѝ, тогава тя беше на 7 години. Той ѝ заповяда да живее във външната килия, а сам остана затворен във вътрешната. Между тях имаше малка вратичка, през която той я учеше на Псалтир и на останалите свещени книги.
Така момичето започна да води подобно на него монашески живот в пост и молитва, и във всички иночески подвизи и добродетели. Много пъти блаженият със сълзи се молеше на Бога за нея - да бъде мисълта ѝ винаги насочена към Него и да не се привързва към никави земни вещи. Нейният баща ѝ оставил в наследство много имот, но св. Аврамий незабавно заповядал да го раздадат на бедните.
26. Често пъти тя се молеше и казваше на чичо си:
- Моли Бога за мен, отче, за да се избавя от всичките многоразлични дяволски мрежи!
Тя усърдно се стараеше в своя живот да подражава на блажения си чичо, и той много се радваше, виждайки добродетелите ѝ, духовните ѝ подвизи, сълзите ѝ, смиреномъдрието ѝ, безмълвието и кротостта ѝ, а също и любовта ѝ към Бога. Така тя живя при него в монашество 20 години - чиста като гълъбица и непорочна като агне. Но в края на 20-тата година от живота ѝ при стареца, дяволът я препъна със своето коварство, за да я улови и поне така да оскърби блажения Аврамий, и да откъсне ума му от Бога.
27. Някакъв монах, който всъщност само носеше монашеско име, а на дело съвсем не беше такъв, идваше от време на време при светия старец уж за да се ползва от душеспасителните му наставления. Веднъж той видя през вратичката блажената девойка, пожела я, и искаше да разговаря с нея, а в сърцето му пламна геенският огън на нечиста похот, към девойката. Дълго време, около една година, той беше обладан от такива скверни пожелания, докато веднъж с помощта на сатаната успя да отвори вратичката на килията ѝ, влезе при нея, прелъсти я и я оскверни. След извършването на греха девойката се ужаси в мисълта си, разкъса дрехите си и се удряше по лицето; дори искаше да се обеси от скръб.
28. Казваше си:
- Аз умрях по душа, погубих живота си, иноческия си труд и въздържанието си... И сега вече няма никаква полза от сълзите, които проливах! Аз прогневих Бога, сама себе си погубих и хвърлих в горчива печал преподобния старец, моя чичо. А сега съм поругана от дявола, и за какво повече да живея аз, окаяната?... Горко ми! Какво направих? Горко ми! В какво паднах? Как се помрачи мисълта ми? Как погинах и не разбрах? Какво тъмно омрачение покри сърцето ми, и не зная какво да правя или къде да се скрия? Къде ли да отида и в коя ли яма да се хвърля? Къде са поученията на моя преподобен чичо и къде са наставленията на неговия приятел Ефрем? Те ми казваха: "Внимавай върху себе си и запази душата си нескверна за безсмъртния Жених, защото твоят Жених е свят и е ревнител". Отсега нататък повече няма да смея да погледна към небето, защото умрях за Бога и за хората. Но и тук вече не мога да стоя - как аз, грешницата, изпълнена с нечистота, ще започна да говоря с тези свети отци? Ако дръзна да сторя това, огън ще излезе от техните двери и ще ме изгори! По-добре да отида в друга страна, където никой няма да ме знае, понеже веднъж умрях и вече няма за мен надежда за спасение... След тези думи веднага излезе и отиде в някакъв друг град, измени вида си и остана в един хан.
29. Когато с нея се случи това, на блажения Аврамий се яви следното видение. Той видя огромна страшна змия, отвратителна на вид и гърмяща от силата си. Тази змия стигна до килията му, намери една гълъбица, погълна я и отново се върна на своето място. Щом се събуди от сън, блаженият силно се опечали, плачеше горчиво, мислейки, че Сатаната е подигнал гонение на Светата църква и мнозина ще откъсне от вярата.
Помоли се на Господа и рече:
- Човеколюбиви Господи, Ти знаеш всичко, Ти единствен знаеш какво означава това видение.
Два дни по-късно той видя същата змия да излиза от своето място. Тя дойде в килията му, постави главата си под нозете му и се пукна. А в стомаха ѝ бе намерена онази гълъбица - блаженият простря ръката си, взе я все още жива и чиста.
30. Веднага щом се събуди той извика един, два и три пъти към девойката, която живееше в монашество до неговата килия, и ѝ каза:
- Защо се лениш, вече втори ден и не отваряш устата си за славословие на Бога?
Но отговор не последва. Той отвори вратичката и не намери девойката във външната килия - тогава разбра, че видението, което му се яви, се отнасяше за нея. Заплака и рече:
- О, горко ми! Вълк грабна моята овца, и моето чедо е отведено в плен!
Издигна глас и със сълзи каза:
- Спасителю на целия свят, върни твоята агница Мария в оградата на живота и не допускай моята старост да слезе със скръб в ада! Не презирай, Господи, моето моление, но скоро изпрати Твоята благодат за да я избави от устата на змията!
31. Две години Мария живееше далеч от своя чичо, а той денем и нощем се молеше на Бога за нея. Когато изминаха тези две години, някои хора му разказаха къде са я видели и как живее. А той помоли един от познатите си да отиде там и достоверно да узнае какво прави тя. След известно време човекът се върна и му разказа как я е видял и какво е разбрал за нея. Св. Аврамий го изслуша и му нареди да донесе войнски дрехи и да доведе един кон. Когато това бе сторено, той отвори вратичката и излезе от килията си. Преоблече се като войник, сложи на главата си голяма и твърде висока шапка, така че да закрива лицето му, взе със себе си една златна монета, седна на коня и тръгна.
Подобно на Авраам, който излезе на война с царете и ги победи и върна Лот, братовия си син. Ето вторият Авраам излезе на война със самия дявол, победи го и върна братовата си дъщеря.
32. След някое време той пристигна в хана и се оглеждаше тук и там за да види Мария. Отиде при съдържателя, усмихна се и му рече:
- Приятелю, чух, че имаш една много красива девойка. Покажи ми я, за да ѝ се нагледам и да ѝ се насладя!
А той, като видя побелелите му коси, надсмя му се в ума си - помисли, че иска да блудства с нея и му отвърна:
- Да, имам такава девойка и тя е много красива.
Наистина, тя беше необикновено красива по лице. Тогава старецът, разбрал, че девойката се казва Мария с радостен поглед му каза:
- Извикай ми я, за да се повеселя днес!
Скоро я повикаха и тя влезе. А светецът щом я видя облечена и нагиздена като блудница, дожаля му и без малко да се разплаче, но се сдържа, за да не би тя да го познае и като разбере, да избяга от него.
33. Двамата седнаха и започнаха да пият. След малко сам дивният божествен мъж започна да се весели с нея. Тя стана, прегърна го и взе да го целува по шията. Докато го целуваше, усети необикновено благоухание, което излизаше от неговото чисто тяло, умъртвено за греха чрез много постнически подвизи. Тогава си спомни за предишния си живот и за своето въздържание, въздъхна, просълзи се и рече:
- Ох, горко на мен, нещастната!
34. Съдържателят на хана я попита:
- Госпожо Мария, ето, вече втора година живееш при нас и никога не чух от теб такива думи и такива въздишки. А сега какво ти стана?
Тя му отвърна:
- Ако бях умряла преди тези две години, щях да бъда блажена.
Тогава св. Аврамий, за да не би Мария да го познае, обърна се към нея и ѝ каза сякаш грубо:
- Сега ли си спомни за твоите грехове, когато си дошла при мен?
После извади златната монета, даде я на съдържателя и му каза:
- Приятелю, направи за нас хубава вечеря, за да се повеселим тази вечер с девойката, защото отдалеч дойдох заради нея!
35. О, каква велика премъдрост заради Бога, в душата на божествения мъж! Какъв висок духовен разум и разсъждение! Каква вяра и решимост да стори онова, което е нужно! Той, който през всичките 50 години на монашеския си живот не вкуси хляб до ситост, нито пи доволно вода, сега яде месо и пие вино, за да спаси погиналата душа! Ангелските чинове на Небесата се удивиха на такава постъпка на блажения отец, на неговото мъжество и богомъдро решение! Ядеше месо и пиеше вино, за да извади потъналата душа от смрадното и скверно блато на греха. О, премъдрост на премъдрите! О, разум на разумните!
Елате да се възхитим от това велико чудо! Като един мъдрец разсъдителен и разумен, той смрадта потресе, от устата на змията изтръгна душата на погиналата и от всеобхватната тъмнина избави нейната душа.
След увеселението им, девойката му рече:
- Господине, да станем и да отидем на одъра, и да поспим там!
А той ѝ рече:
- Добре, нека да отидем - и отиде на одъра.
Как да те нарека и как да те именувам, о, съвършенен страдалче Христов, не знам. Въздържател ли да те нарека, безпристрастен, премъдър или разсъдителен. Ти си създаде похвали и сътвори си венец Христов. Жертва сам себе си, яде месо, вино пи, и в хана преспа, за да спасиш погиващата душа.
37. Щом влязоха в стаята, той видя голямо легло, застлано с меки завивки, седна на него и и каза:
- Затвори вратата, ела и ми събуй обувките!
Когато тя затвори вратата и дойде при него, той пак ѝ рече:
- Госпожо Мария, приближи се тук до мен!
Тя се приближи. Тогава той я хвана, държеше я здраво, за да не избяга и веднага я целуна. После свали воинската шапка от главата си, заплака и ѝ каза:
- Чедо мое Мария, утробо моя, не ме ли познаваш? Не съм ли аз твоя отец Аврамий, този, който те възпита? Какво стана с теб, мое чедо? Кой те погуби? Къде е твоят ангелски образ, който имаше, чедо мое? Къде е твоето въздържание, твоят плач и сълзи, къде е твоето бдение и духовен подвиг? От каква небесна висота в каква пропаст си отишла? О, чедо мое, защо не ми каза когато си съгрешила, та аз да принеса покаяние заради теб, заедно с моя възлюбен Ефрем? Защо така постъпи? Защо ме наскърби и ме хвърли в такава страшна печал? Кой е безгрешен, освен единствено Бог?
38. Тя го слушаше като поразена и стоеше в ръцете му като някакъв бездушен камък - страхуваше се, а заедно с това се и срамуваше. Блаженият пак ѝ каза:
- Няма ли да ми отговориш, чедо мое Мария? Няма ли да ми отговориш, сърце мое? Не заради теб ли дойдох аз тук, чедо мое? Аз ще отговарям пред Бога за теб в Съдния ден, аз ще взема покаяние върху себе си за твоите грехове.
Така до полунощ той плачеше, молеше я и я увещаваше. Накрая тя придоби малко дръзновение и му отвърна през сълзи:
- Не мога да погледна към теб заради срама на моето лице. И как бих могла да се помоля на Бога, като съм толкова омърсена с нечистота и скверноти!
А той ѝ казваше:
- Върху мен да бъде твоят грях, чедо! От моите ръце Бог да потърси сметка за твоя грях! А ти само ме послушай и ела да отидем на своето място! Също и Ефрем моли Бога за теб. Ах, чедо мое, смили се над моята старост, моля те, сърце мое! Стани, чедо мое, и върви с мен!
39. Тя му рече:
- Ако зная, че мога да се покая и Бог ще приеме молитвата ми, тогава ще дойда, ще падна пред твоята святост и ще целувам твоите свети нозе, задето тъй милосърдно се отнесе към мен и дойде тук да ме изведеш от тази нечиста сквернота!
После преклони глава до нозете му, цяла нощ плачеше и казваше:
- Как да ти се отплатя за всичко, господарю мой?...
На сутринта той ѝ рече:
- Чедо, стани, да тръгваме!
- Имам - каза му тя - тук малко злато и дрехи. Какво ще заповядаш да направя с тях?
Св. Аврамий и отвърна:
- Всичко остави тук, защото това е част на лукавия!
После станаха и веднага тръгнаха. Той я постави на коня и я водеше, а сам вървеше отпред, радостен като пастир, който е намерил изгубената овца и с радост я е взел на раменете си - така и блаженият вървеше и прославяше Бога в душата си.
40. Скоро пристигнаха на своето място. Там св. Аврамий веднага затвори девойката във вътрешната килия, където по-рано пребиваваше той, а сам остана във външната. Мария се облече в груба власеница и прекарваше дните си в смирение и покаен плач, във въздържание и кротост. Призоваваше на помощ Бога и с голямо усърдие се каеше за греховете си. Покаянието ѝ бе толкова голямо и молитвата - толкова силна, че в сравнение с тях нашето покаяние е като сянка и молитвата ни - нищожна. Милосърдният Бог, Който не иска нито един човек да погине, но всички грешници да се обърнат към покаяние, помилва и Своята рабиня, която истински се каеше, и ѝ прости греховете. В знак, че греховете ѝ са простени, Бог ѝ даде благодатния дар да лекува болестите на хората, идващи при нея.
41. Блаженият Аврамий живя още 10 години. С утеха в душата си гледаше нейното велико покаяние, сълзи и пост, трудове и усърдни молитви към Бога - и прославяше всемилостивия Господ. После с мир завърши временния си живот и почина на 70-годишна възраст. В часа на смъртта му около него се събра едва ли не целият град - всеки от хората искаше да се приближи до неговото свето тяло и мнозина болни получиха изцеление.
42. Това е житието на блажения Аврамий и неговата кончина и голямото му търпение. Не се уплаши нито от скърби, нито от привидения, нито от помислите си. Такаво беше и страдалчеството му, и спасението на агницата Мария от змията поради духовната премъдрост и въздържание на блажения Аврамий. Написахме всичко това за утешение и в полза на всички монашествуващи, за хвала и слава на Бога, който подава благодат на всички нас.
43. Христовата рабиня Мария живя след блажената кончина на своя чичо още 5 години - във велико въздържание тя денем и нощем със сълзи се молеше на Бога. Хората, живеещи наблизо, понякога минаваха нощем край килията и и чуваха гласа на нейния плач и безкрайни ридания, стояха удивени и прославяха Бога. Така блажената агница Христова Мария след някоя друга година напълно се покая, благоугоди на Бога и почина в мир. А сега, след умилителния си плач, тя радостно, заедно със светиите, се весели в Господа.
Така момичето започна да води подобно на него монашески живот в пост и молитва, и във всички иночески подвизи и добродетели. Много пъти блаженият със сълзи се молеше на Бога за нея - да бъде мисълта ѝ винаги насочена към Него и да не се привързва към никави земни вещи. Нейният баща ѝ оставил в наследство много имот, но св. Аврамий незабавно заповядал да го раздадат на бедните.
26. Често пъти тя се молеше и казваше на чичо си:
- Моли Бога за мен, отче, за да се избавя от всичките многоразлични дяволски мрежи!
Тя усърдно се стараеше в своя живот да подражава на блажения си чичо, и той много се радваше, виждайки добродетелите ѝ, духовните ѝ подвизи, сълзите ѝ, смиреномъдрието ѝ, безмълвието и кротостта ѝ, а също и любовта ѝ към Бога. Така тя живя при него в монашество 20 години - чиста като гълъбица и непорочна като агне. Но в края на 20-тата година от живота ѝ при стареца, дяволът я препъна със своето коварство, за да я улови и поне така да оскърби блажения Аврамий, и да откъсне ума му от Бога.
27. Някакъв монах, който всъщност само носеше монашеско име, а на дело съвсем не беше такъв, идваше от време на време при светия старец уж за да се ползва от душеспасителните му наставления. Веднъж той видя през вратичката блажената девойка, пожела я, и искаше да разговаря с нея, а в сърцето му пламна геенският огън на нечиста похот, към девойката. Дълго време, около една година, той беше обладан от такива скверни пожелания, докато веднъж с помощта на сатаната успя да отвори вратичката на килията ѝ, влезе при нея, прелъсти я и я оскверни. След извършването на греха девойката се ужаси в мисълта си, разкъса дрехите си и се удряше по лицето; дори искаше да се обеси от скръб.
28. Казваше си:
- Аз умрях по душа, погубих живота си, иноческия си труд и въздържанието си... И сега вече няма никаква полза от сълзите, които проливах! Аз прогневих Бога, сама себе си погубих и хвърлих в горчива печал преподобния старец, моя чичо. А сега съм поругана от дявола, и за какво повече да живея аз, окаяната?... Горко ми! Какво направих? Горко ми! В какво паднах? Как се помрачи мисълта ми? Как погинах и не разбрах? Какво тъмно омрачение покри сърцето ми, и не зная какво да правя или къде да се скрия? Къде ли да отида и в коя ли яма да се хвърля? Къде са поученията на моя преподобен чичо и къде са наставленията на неговия приятел Ефрем? Те ми казваха: "Внимавай върху себе си и запази душата си нескверна за безсмъртния Жених, защото твоят Жених е свят и е ревнител". Отсега нататък повече няма да смея да погледна към небето, защото умрях за Бога и за хората. Но и тук вече не мога да стоя - как аз, грешницата, изпълнена с нечистота, ще започна да говоря с тези свети отци? Ако дръзна да сторя това, огън ще излезе от техните двери и ще ме изгори! По-добре да отида в друга страна, където никой няма да ме знае, понеже веднъж умрях и вече няма за мен надежда за спасение... След тези думи веднага излезе и отиде в някакъв друг град, измени вида си и остана в един хан.
29. Когато с нея се случи това, на блажения Аврамий се яви следното видение. Той видя огромна страшна змия, отвратителна на вид и гърмяща от силата си. Тази змия стигна до килията му, намери една гълъбица, погълна я и отново се върна на своето място. Щом се събуди от сън, блаженият силно се опечали, плачеше горчиво, мислейки, че Сатаната е подигнал гонение на Светата църква и мнозина ще откъсне от вярата.
Помоли се на Господа и рече:
- Човеколюбиви Господи, Ти знаеш всичко, Ти единствен знаеш какво означава това видение.
Два дни по-късно той видя същата змия да излиза от своето място. Тя дойде в килията му, постави главата си под нозете му и се пукна. А в стомаха ѝ бе намерена онази гълъбица - блаженият простря ръката си, взе я все още жива и чиста.
30. Веднага щом се събуди той извика един, два и три пъти към девойката, която живееше в монашество до неговата килия, и ѝ каза:
- Защо се лениш, вече втори ден и не отваряш устата си за славословие на Бога?
Но отговор не последва. Той отвори вратичката и не намери девойката във външната килия - тогава разбра, че видението, което му се яви, се отнасяше за нея. Заплака и рече:
- О, горко ми! Вълк грабна моята овца, и моето чедо е отведено в плен!
Издигна глас и със сълзи каза:
- Спасителю на целия свят, върни твоята агница Мария в оградата на живота и не допускай моята старост да слезе със скръб в ада! Не презирай, Господи, моето моление, но скоро изпрати Твоята благодат за да я избави от устата на змията!
31. Две години Мария живееше далеч от своя чичо, а той денем и нощем се молеше на Бога за нея. Когато изминаха тези две години, някои хора му разказаха къде са я видели и как живее. А той помоли един от познатите си да отиде там и достоверно да узнае какво прави тя. След известно време човекът се върна и му разказа как я е видял и какво е разбрал за нея. Св. Аврамий го изслуша и му нареди да донесе войнски дрехи и да доведе един кон. Когато това бе сторено, той отвори вратичката и излезе от килията си. Преоблече се като войник, сложи на главата си голяма и твърде висока шапка, така че да закрива лицето му, взе със себе си една златна монета, седна на коня и тръгна.
Подобно на Авраам, който излезе на война с царете и ги победи и върна Лот, братовия си син. Ето вторият Авраам излезе на война със самия дявол, победи го и върна братовата си дъщеря.
32. След някое време той пристигна в хана и се оглеждаше тук и там за да види Мария. Отиде при съдържателя, усмихна се и му рече:
- Приятелю, чух, че имаш една много красива девойка. Покажи ми я, за да ѝ се нагледам и да ѝ се насладя!
А той, като видя побелелите му коси, надсмя му се в ума си - помисли, че иска да блудства с нея и му отвърна:
- Да, имам такава девойка и тя е много красива.
Наистина, тя беше необикновено красива по лице. Тогава старецът, разбрал, че девойката се казва Мария с радостен поглед му каза:
- Извикай ми я, за да се повеселя днес!
Скоро я повикаха и тя влезе. А светецът щом я видя облечена и нагиздена като блудница, дожаля му и без малко да се разплаче, но се сдържа, за да не би тя да го познае и като разбере, да избяга от него.
33. Двамата седнаха и започнаха да пият. След малко сам дивният божествен мъж започна да се весели с нея. Тя стана, прегърна го и взе да го целува по шията. Докато го целуваше, усети необикновено благоухание, което излизаше от неговото чисто тяло, умъртвено за греха чрез много постнически подвизи. Тогава си спомни за предишния си живот и за своето въздържание, въздъхна, просълзи се и рече:
- Ох, горко на мен, нещастната!
34. Съдържателят на хана я попита:
- Госпожо Мария, ето, вече втора година живееш при нас и никога не чух от теб такива думи и такива въздишки. А сега какво ти стана?
Тя му отвърна:
- Ако бях умряла преди тези две години, щях да бъда блажена.
Тогава св. Аврамий, за да не би Мария да го познае, обърна се към нея и ѝ каза сякаш грубо:
- Сега ли си спомни за твоите грехове, когато си дошла при мен?
После извади златната монета, даде я на съдържателя и му каза:
- Приятелю, направи за нас хубава вечеря, за да се повеселим тази вечер с девойката, защото отдалеч дойдох заради нея!
35. О, каква велика премъдрост заради Бога, в душата на божествения мъж! Какъв висок духовен разум и разсъждение! Каква вяра и решимост да стори онова, което е нужно! Той, който през всичките 50 години на монашеския си живот не вкуси хляб до ситост, нито пи доволно вода, сега яде месо и пие вино, за да спаси погиналата душа! Ангелските чинове на Небесата се удивиха на такава постъпка на блажения отец, на неговото мъжество и богомъдро решение! Ядеше месо и пиеше вино, за да извади потъналата душа от смрадното и скверно блато на греха. О, премъдрост на премъдрите! О, разум на разумните!
Елате да се възхитим от това велико чудо! Като един мъдрец разсъдителен и разумен, той смрадта потресе, от устата на змията изтръгна душата на погиналата и от всеобхватната тъмнина избави нейната душа.
След увеселението им, девойката му рече:
- Господине, да станем и да отидем на одъра, и да поспим там!
А той ѝ рече:
- Добре, нека да отидем - и отиде на одъра.
Как да те нарека и как да те именувам, о, съвършенен страдалче Христов, не знам. Въздържател ли да те нарека, безпристрастен, премъдър или разсъдителен. Ти си създаде похвали и сътвори си венец Христов. Жертва сам себе си, яде месо, вино пи, и в хана преспа, за да спасиш погиващата душа.
37. Щом влязоха в стаята, той видя голямо легло, застлано с меки завивки, седна на него и и каза:
- Затвори вратата, ела и ми събуй обувките!
Когато тя затвори вратата и дойде при него, той пак ѝ рече:
- Госпожо Мария, приближи се тук до мен!
Тя се приближи. Тогава той я хвана, държеше я здраво, за да не избяга и веднага я целуна. После свали воинската шапка от главата си, заплака и ѝ каза:
- Чедо мое Мария, утробо моя, не ме ли познаваш? Не съм ли аз твоя отец Аврамий, този, който те възпита? Какво стана с теб, мое чедо? Кой те погуби? Къде е твоят ангелски образ, който имаше, чедо мое? Къде е твоето въздържание, твоят плач и сълзи, къде е твоето бдение и духовен подвиг? От каква небесна висота в каква пропаст си отишла? О, чедо мое, защо не ми каза когато си съгрешила, та аз да принеса покаяние заради теб, заедно с моя възлюбен Ефрем? Защо така постъпи? Защо ме наскърби и ме хвърли в такава страшна печал? Кой е безгрешен, освен единствено Бог?
38. Тя го слушаше като поразена и стоеше в ръцете му като някакъв бездушен камък - страхуваше се, а заедно с това се и срамуваше. Блаженият пак ѝ каза:
- Няма ли да ми отговориш, чедо мое Мария? Няма ли да ми отговориш, сърце мое? Не заради теб ли дойдох аз тук, чедо мое? Аз ще отговарям пред Бога за теб в Съдния ден, аз ще взема покаяние върху себе си за твоите грехове.
Така до полунощ той плачеше, молеше я и я увещаваше. Накрая тя придоби малко дръзновение и му отвърна през сълзи:
- Не мога да погледна към теб заради срама на моето лице. И как бих могла да се помоля на Бога, като съм толкова омърсена с нечистота и скверноти!
А той ѝ казваше:
- Върху мен да бъде твоят грях, чедо! От моите ръце Бог да потърси сметка за твоя грях! А ти само ме послушай и ела да отидем на своето място! Също и Ефрем моли Бога за теб. Ах, чедо мое, смили се над моята старост, моля те, сърце мое! Стани, чедо мое, и върви с мен!
39. Тя му рече:
- Ако зная, че мога да се покая и Бог ще приеме молитвата ми, тогава ще дойда, ще падна пред твоята святост и ще целувам твоите свети нозе, задето тъй милосърдно се отнесе към мен и дойде тук да ме изведеш от тази нечиста сквернота!
После преклони глава до нозете му, цяла нощ плачеше и казваше:
- Как да ти се отплатя за всичко, господарю мой?...
На сутринта той ѝ рече:
- Чедо, стани, да тръгваме!
- Имам - каза му тя - тук малко злато и дрехи. Какво ще заповядаш да направя с тях?
Св. Аврамий и отвърна:
- Всичко остави тук, защото това е част на лукавия!
После станаха и веднага тръгнаха. Той я постави на коня и я водеше, а сам вървеше отпред, радостен като пастир, който е намерил изгубената овца и с радост я е взел на раменете си - така и блаженият вървеше и прославяше Бога в душата си.
40. Скоро пристигнаха на своето място. Там св. Аврамий веднага затвори девойката във вътрешната килия, където по-рано пребиваваше той, а сам остана във външната. Мария се облече в груба власеница и прекарваше дните си в смирение и покаен плач, във въздържание и кротост. Призоваваше на помощ Бога и с голямо усърдие се каеше за греховете си. Покаянието ѝ бе толкова голямо и молитвата - толкова силна, че в сравнение с тях нашето покаяние е като сянка и молитвата ни - нищожна. Милосърдният Бог, Който не иска нито един човек да погине, но всички грешници да се обърнат към покаяние, помилва и Своята рабиня, която истински се каеше, и ѝ прости греховете. В знак, че греховете ѝ са простени, Бог ѝ даде благодатния дар да лекува болестите на хората, идващи при нея.
41. Блаженият Аврамий живя още 10 години. С утеха в душата си гледаше нейното велико покаяние, сълзи и пост, трудове и усърдни молитви към Бога - и прославяше всемилостивия Господ. После с мир завърши временния си живот и почина на 70-годишна възраст. В часа на смъртта му около него се събра едва ли не целият град - всеки от хората искаше да се приближи до неговото свето тяло и мнозина болни получиха изцеление.
42. Това е житието на блажения Аврамий и неговата кончина и голямото му търпение. Не се уплаши нито от скърби, нито от привидения, нито от помислите си. Такаво беше и страдалчеството му, и спасението на агницата Мария от змията поради духовната премъдрост и въздържание на блажения Аврамий. Написахме всичко това за утешение и в полза на всички монашествуващи, за хвала и слава на Бога, който подава благодат на всички нас.
43. Христовата рабиня Мария живя след блажената кончина на своя чичо още 5 години - във велико въздържание тя денем и нощем със сълзи се молеше на Бога. Хората, живеещи наблизо, понякога минаваха нощем край килията и и чуваха гласа на нейния плач и безкрайни ридания, стояха удивени и прославяха Бога. Така блажената агница Христова Мария след някоя друга година напълно се покая, благоугоди на Бога и почина в мир. А сега, след умилителния си плач, тя радостно, заедно със светиите, се весели в Господа.
Аз пък не съм подготвен за такъв подвиг и ето над мен слезе безкрайна зима, а аз съм гол и не съм готов за такъв живот. Удивявам се, обични мои сам на себе си, че през всичките си дни все съгрешавам, и все се кая....
Моля се на Бога да бъде милостив към многото ми грехове, заспивайки през нощта, когато сънища ме обладават.. Вземайки със себе си талантите си, подвизавайте се денем и нощем, трудете се "да получите власт над 10 града". А аз в своята леност закопах таланта си и се погубих, но Господ не ме остави в края на дните ми. И ето трепери сърцето ми и оплаквам тези мои дни на леност, и не знам какво да му отговоря.
44. Пожали ме, един благий и човеколюбче, защото освен Тебе, благословеният Дух, оживотворяващ всичко, никого не познавам, и само в Тебе едничкият вярвам. Затова помени ме, човеколюбче, и ме изведи от тъмницата на това тяло и многото ми беззакония. Защото всичко е Твое Владико, това което влиза в тялото, и това, което излиза. Помени ме, Владико, грешния, и спаси ме. Твоята благодат, която си ми дал, да пребъде с мен навеки. Да бъде милостта ти Господи на нас, защото на Тебе се уповаваме. И защото на Теб подобава слава със Светия Дух, и сега и винаги и вовеки. Амин.
Моля се на Бога да бъде милостив към многото ми грехове, заспивайки през нощта, когато сънища ме обладават.. Вземайки със себе си талантите си, подвизавайте се денем и нощем, трудете се "да получите власт над 10 града". А аз в своята леност закопах таланта си и се погубих, но Господ не ме остави в края на дните ми. И ето трепери сърцето ми и оплаквам тези мои дни на леност, и не знам какво да му отговоря.
44. Пожали ме, един благий и човеколюбче, защото освен Тебе, благословеният Дух, оживотворяващ всичко, никого не познавам, и само в Тебе едничкият вярвам. Затова помени ме, човеколюбче, и ме изведи от тъмницата на това тяло и многото ми беззакония. Защото всичко е Твое Владико, това което влиза в тялото, и това, което излиза. Помени ме, Владико, грешния, и спаси ме. Твоята благодат, която си ми дал, да пребъде с мен навеки. Да бъде милостта ти Господи на нас, защото на Тебе се уповаваме. И защото на Теб подобава слава със Светия Дух, и сега и винаги и вовеки. Амин.
Предала от църковнославянски език Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар