Благослови отче.
1. Когато Максимиан царувал и почитал кумирите, и дяволът се възвеличил, и злото се разнесло по градове и по области, Нелелевсис, синклитик от Ерутрисийския род, приятел на самодържеца Максимиан, се сгодил за една девойка на име Юлиания. Тя имала баща горд и идолопоклонник, а майка ѝ била предана на мъжа си и живеела така - нито към християните се приобщавала, нито към елините. Момичето Юлиания имала правдив ум, целомъдрен разум и добър живот чрез християнска надежда и си мислела: „Наистина Бог е сътворил небето и земята, и морето, и всички неща в тях, и Той е единствен Бог, и няма друг освен Него“. И през всичките си дни за нищо друго не се грижела, освен да моли Бога и да ходи често в църквите.
2. Елесвий, който щял да се ожени за Юлиания, възнамерявал да отпразнува сватбата. Когато тя научила, изпратила да му кажат: „Ако не станеш епарх, няма да се омъжа за тебе“. Той веднага дал на императора 15 хиляди златици и низвергнал епарха. И не след дълго изпратил да я уведомят, че иска да се ожени. Блажената Юлиания, разбрала намерението на мъжа, рекла на пратениците: „Идете и кажете на епарха Елесвий: „Ако не вярваш на моя Бог и не се поклониш нему, на Отца и Сина, и Светия Дух, то не ще ми станеш мъж! Ако ли не, то търси си жена!“
3. Когато епархът чул това, повикал баща ѝ и му разказал всичко. А баща ѝ рекъл: „Кълна се в милостивите богове Аполон и Артемида, че ако това е истина, ще я предам на зверовете!“ Тогава той се върнал разгневен в дома си. И повикал светата Юлиания, та ѝ казал: „Речи ми, Юлианийо, чедо мое, светлина на очите ми, защо не искаш да се омъжиш за епарха? Защото той вече иска да се ожени за теб“.
Блажената го остави да завърши словото си и му казала: „Кълна се в християнската надежда, че той трябва да повярва в Бога, в когото аз вярвам и му се покланям“. Като чул това, нейният баща ѝ отговорил: „Кълна се в милостивите богове Аполон и Артемида, че ако държиш на думата си, ще те предам на зверовете“. Юлиания му рекла: „Не мисли, че ще ме уплашиш! Кълна се в Божия Син, дори жива да изгоря, няма да ти се подчиня, така че направи каквото си намислил!“ А баща ѝ я увещавал: „Покори ми се, госпожо моя и чедо мое, Юлианийо, послушай, чедо мое, мене, своя баща“.
4. А тя му отвърнала: „Безумен ли си, или глух, не чу ли от мене що ти казах? Не лъжа, че всичките ти мъки ще приема сладостно и не ще се отрека от Господа Иисуса Христа и от милосърдния отец“.
Изслушал това, бащата заповядал да я отведат в тъмница. След няколко дни повикал светата Юлиания и рекъл: „Принеси жертва на моите богове“. А тя изкрещяла на баща си: „Няма да се подчиня, нито ще се поклоня на каменните богове и не вярвам на глухите кумири, но вярвам на моя господар Иисус Христос!“ Бащата, като чул това, я предал на епарха Елевсий за мъчение.
5. Епархът я хванал, и ревейки срещу нея като лъв, заповядал да я изправят пред народа. Но като я погледнал, той се натъжил поради нейната красота, понеже била много хубава, въздъхнал и рекъл: „О, горко ми, пресладка моя Юлианийо, и защо ме мамеше толкова години? Кажи ми, Юлианийо, кой те прелъсти да вярваш в друг бог? Покори ми се, омъжи се за мене, принеси жертва на моите богове и ще се избавиш от големи мъки. Ако пък не искаш да вярваш, то не те насилвам, но поне се съгласи с моята молба“.
Светата Юлиания му отговорила: „Кълна се със страх Божий, ако не вярваш в моя Бог и не се поклониш на Отца и Сина и Светия Дух, не ще се омъжа за тебе. Ако ли не, няма да ме сломиш!“
Той пак ѝ рекъл: „Госпожо моя, Юлианийо, какво искаш?“ Юлиания казала: „Приеми преди това Христовото знамение и тогава ще се омъжа за тебе“. Епархът ѝ рекъл: „Не мога, госпожо моя, защото, ако чуе моят господар императорът, веднага ще ме низвергне от епаршеството и ще ми отсече главата с меч“. Юлиания казала: „Ако, прочее, се страхуваш от тленния император, когото ядат червеите, то защо ме принуждаваш да се откажа от такъв император - страшния, славния и безсмъртния Цар и Бог, та да се омъжа за тебе и да се поклоня на кумирите? Не говори повече, Елесвий, не се заблуждавай, но ако искаш да ме мъчиш, то мъчи ме, затова баща ми ме предаде. Защото аз повярвах и на Бога се надявам, както повярва Авраам, и Исаак, и Иаков“.
6. Когато епархът чул това, разпалил се от гняв срещу нея, скочил и заповядал да я съблекат, да я разпънат на четири и да я бият безпощадно с тънка пръчка. Шестнадесет войника се сменили и епархът ѝ казал: „Това е началото на мъките. Пристъпи и принеси жертва на великата Артемида, и ще спасиш душата си. Ако ли не се покориш, кълна се във великия бог Аполон, няма да те пощадя!“
Светата Юлиания пък рекла: „Прави, каквото искаш, бездушни и безумни, и не мисли, че ще ме склониш да отстъпя от моя Христос!“
Епархът заповядал да я окачат за косите. След като висяла до шестия час, той наредил да я снемат и казал: „Пристъпи, Юлианийо, принеси жертва на боговете, та да не умреш ужасно. И не ще те избави този, когото почиташ като бог“.
Юлиания рекла: „Гноище смърдящо и псе нечестиво! Удостой ме с преголемите си мъчения, та да победя твоя безчовечен нрав и да посрамя твоя баща - дявола. Аз пък ще намеря благодат и упование при моя Бог Иисус Христос“.
7. Епархът се разгневил и заповядал да нажежат железа и да я горят от гърдите до петите. И като вързали ръцете ѝ, отвели я в тъмницата. След като станало така и Юлиания лежала на земята, тя започнала да изрича такава молитва: „Господи, Господи, Вседържителю, не ме побеждавай чрез силата и не ме побеждавай в бран. Милосърдний отче, надеждо на надяващите се, помощниче на безпомощните, крепителю на смирените, облекчение на окованите и утешение в бедите! Чуй ме, Господи, и ме помилвай, и махни от мене връхлетелите ме беди. И стори ми милост, спаси ме с всички твои угодници. Моля ти се, Господи, Иисусе Христе, не ме оставяй. Защото майка ми и баща ми ме изоставиха, а ти, Господи, ме прие и не отвърна лицето си от мене във времето на моята печал. Но избави ме от тези страдания, както избави Даниил от устата на лъвовете, Текла от Тамир, Ананий, Азарий и Мисаил от огнената пещ. И спаси ме, та да премина промеждутъка на този кратък живот. Напъти ме към Твоя заслон, както напъти бягащия Израил, и преведе всички по сухо, а враговете му заля морето. И сега, моля ти се, по-скоро ме чуй и срини опълчилия се срещу мене пакостник, и посрами сражаващия се с мене дявол! Защото Ти, Господи, знаеш, че човешката природа е немощна. Бъди ми помощник, водител в мъките, които ще ми нанесе епархът, незачитащ Твоите заповеди. Направи го наследник на ада и храна за червеите и го предай на вечния огън! А на земята, Господи, прояви своята сила и направи той да прекара в страдания всичките дни на живота си, понеже ти си единствен Бог и Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, и сега, и винаги, и във вековете! Амин."
8. Докато тя още се молела, дяволът, на име Велеар, който винаги ненавиждал доброто, дошъл при нея под ангелски образ и казал на светата Юлиания: „Епархът подготви за тебе големи и люти изтезания чрез мъки. Но послущай ме, Юлианийо, когато те поведат, пристъпи, та принеси жертва на боговете и ще се избавиш от големите мъки“.
Юлиания мислела, че той е ангел Божий, и му рекла: „Кой си ти?“
Демонът отговорил: „Аз съм ангел Божий. Понеже Бог ти помага, изпрати ме да ти известя да принесеш жертва и да се не мъчиш“.
Въздъхвайки към своя владика и вдигнала просълзени очи. Юлиания казала: „Господи, Боже на небето и земята, не ме оставяй да погина, но прикови чрез твоя страх моята плът и чрез твоя закон ме помилвай! И ми открий кой е този, който ми говори не за добро“.
И веднага в тъмницата се чул глас, говорещ: „Дерзай, Юлианийо, защото аз съм с тебе; ще те прославя, както и себе си, и ще разбереш кой ти говори“.
9. Когато се чул този глас, оковалите я железа се разчупили; както восък се топи в огъня, така и те се разтопили и паднали от нея. Светата Юлиания станала от земята, съвзела се от болката, хванала демона и му рекла: „Откъде си и кой те изпрати тук?“
Демонът рекъл: „Прости ми, да ти открия“.
Юлиания казала: „Първо ми открий, тогава ще те пусна“.
Демонът започнал да говори: „Аз съм Зефифер, лукав демон, радващ се на кумирите, веселящ се от убийството, обичащ лъжата, обичащ прелюбодейството, правещ свади, прогонващ мира. Аз съм прелъстилият Адам и Ева, та да бъдат изгонени от рая. Аз съм, който направих Каин да убие Авел, своя брат. Аз направих цар Навуходоносор да издигне златно капище. Аз направих да хвърлят тримата отроци в огнената пещ. Аз направих израилтянските хора да се поклонят на кумирите в пустинята. Аз направих да бъде запален Йерусалим. Аз направих Ирод да избие младенците. Аз направих Юда да предаде Божия Син. Аз направих Ирод да посече Йоан. Аз направих да убият Стефан с камъни. Аз казах на император Нерон да заповяда да разпънат Петър, а Павел да посекат. Аз направих Андрей да бъде влачен от човекоядците. Аз направих хората да се карат. Аз направих Синът Божий да бъде прободен с копие. Аз направих да се съсипе богатството на Йов. Аз направих цар Соломон да загуби премъдростта си заради жена. И всички тези неща сторих с братята си!“
Светата Юлиания рекла: „Кажи ми, демоне, кой те изпрати тук?“
Демонът отговорил: „Моят баща, Сатаната!“
Мъченицата казала: „Как се нарича?“
Демонът рекъл: „Зуфелузей“.
Света Юлиания попитала: „Каква е работата му?“
Демонът отговорил: „Той е изобретател на всяка злоба и зли дела, и похотливост. И той ни изпраща, където поиска!“
Светата Юлиания казала: „Когато сгрешите, той какво ви прави?“
Демонът казал: „Много люто страдаме от него. Ако демонът бъде изпратен при преподобен мъж и не успее да го разврати, то да не му се мярка. Тогава Сатаната ще го потърси и ако не го открие, ще нареди на демоните да го намерят, където и да е, и от тях много ще страда и трябва да бяга, където не ще го открият. Затова ние трябва да вършим заповяданото от него. Сатаната, та да бъдем обичани от нашия баща и да му угодим“.
Попитала света Юлиания: „Срещу кое преподобно дело се насочвате?“
Демонът казал: „Послушай ме, госпожо моя, та да узнаеш от мене истината. Както ти изповядах злината на своята погибел и че трябваше да те склоня да принесеш жертва на идолите, така ние влизаме, където виждаме човек, проникнал в преподобното божие дело, разпалваме го, отвръщаме го от Бога и го караме да се блазни от недостойните земни работи. Не им позволяваме често да се молят с моления, нито пък каквото и да е друго дело. И още: ако видим някого, устремен към църквите или възприемащ книгите и желаещ да прави според писанията, влизаме в домовете им и ги тласкаме надолу със старание и правим така, че те да не могат да извършат нито молитва, нито друго дело. Ако пък някой може да се привдигне, да отхвърли скръбта от себе си, и отишъл в църквата се моли, слуша книгите и бъде съпричастен на божиите тайни, то когато се върне, той ще ни изгони. Защото сме неотделими от християните и нямаме друга грижа; не търсим нито ядене, нито пиене, нито сън, а само да отклоним човека от Бога. Ако пък видим човек, който пости и иска непрестанно да се моли, дава милостиня и спазва заповедите, на такъв веднага внушаваме мислите: „Ако постиш, ще изпаднеш в слабост и ще изтощиш плътта си с глад“. А на нехайно молещия се носим безброй блага, а на съблюдаващия заповедите и милосърдието ще прибавим нищета и дълга старост, та неговият имот да не му стигне до края на живота му. И така всячески добавяме потвърдителни думи и го отклоняваме от вечния живот, та да бъде осъден с нас на вечен огън. Понеже знаем, че ни е предопределена мъка“.
Юлиания рекла: „Разкажи ми, лукавий демоне, как се осмелихте да се приближите до християните?“
Демонът отговорил: „А ти как дръзна да ме хванеш?“
Юлиания казала: „Чрез Иисус Христос, на него се уповавах“.
Демонът рекъл: „Така и аз се уповавам на своя баща Сатаната, понеже е лукав. Защото много пъти започвахме и сполучвахме, а сега на мене се случи така, та да не бях те видял и да не бях те изкушавал! О, горко на мене, окаяния! Какво направих и как не разбрах това, което щеше да ми се случи; да не бях изпращан при тебе! И сега ме пусни, та поне да потърся друг. Мисли, че мога да те прокълна и не ще имаш сполука“.
10. Света Юлиания му извила ръцете, вързала го, взела падналите железа и го била много. А демонът крещял, молел се и говорел: „Госпожо моя, Юлианийо, съветнице на апостолите и мъчениците, единствена сътрапезница на патриарсите, съобщнице на ангелите и възлюблена на архангелите, заклевам те в престола на твоя отец, от когото треперят херувимите и серафимите, заклевам те в страшната божия сила, заклевам те в страстите Христови, пощади мене, окаяния!“
Света Юлиания му рекла; „Кажи ми, кой човек увреди?“
Демонът започнал да говори: „Мнозина увредих - едного ослепих, други оглуших, други пък направих куци; някои хвърлих в огъня, други потопих в морето, някои направих да се удавят, някои накарах да дават отрови. С една дума - извърших всички злини на света. Но най-вече, госпожо моя Юлианийо, много се стараех при тези, които открих без знака на Христа; за тях повече се стараех!“
Демонът заговорил отново: „Много зло сторих и никой не ми стори това. Никой от апостолите не ми върза ръцете, а ти ме върза; и никой от пророците или от патриарсите така не ми направи. Изкусих Божия Син в пустинята, като го възкачих на храмовата стряха, и не ми се противи, а ти така безмилостно ме мъчиш“.
„О, девство, връхлетяло върху нас!“ - рекъл си наум тогава демонът.
11. Епархът изпратил да я търсят в тъмницата, та ако я намерят жива, да я доведат и да я изправят пред съда. Светата Юлиания вървяля и влачела след себе си демона. Демонът крещял и се молел:„Юлианийо, не ме изобличавай повече, защото ти победи моя баща Сатаната, и защо ме мъчиш неразумно? Казват, че християните са милостиви, а ти се показа без милост към мен!“
Докато демонът говорил, тя вървяла по пътя и хвърлила вързания демон на бунището.
Когато светата се възкачила на съдилището, лицето ѝ светело от славата. Епархът, виждайки я, изпаднал в ужас и рекъл: „Разкрий ми, госпожо моя Юлианийо, кой те научи на това магьосничество и как победи чрез магьосничеството толкова мъки?“
Света Юлиания казала: „Послушай ме, епарше! Моят Господ и Бог ме научи да почитам Отца и Сина и Светия Дух. Той, прочее, победи твоя баща - дявола. О, горко на тебе, окаянико, и на твоята душа, защото ти си отреди вечен огън, лют трепет и неуморим червей, и вечна тъма, и винаги продължаваща мъка! Покай се, окаяний, покай се! Моят Бог, Иисус Христос е човеколюбец, и иска всички хора да се спасят, и дава на каещите се спасение, на греховете - опрощение!“
12. Епархът изслушал това и заповядал да донесат желязно колело, да изковат остри шипове, да поставят колелото между два стълба, четирима войни от едната страна и четирима войни от другата страна да държат колелото, та да бъде подобно на огън. Докато Христовата рабиня била мъчена от войниците, постепенно колелото се счупило и само огънят гаснел от кръвта на светата отроковица. А богоносната Юлиания изнемогнала в нетърпение. И ангел Господен, слязъл от небето, изгасил огъня и оковите, сякаш восък, се стопили от нея. Дошъл облак и завалял дъжд над огъня и над колелото, а стоящите отпред изгорели от огъня. Светата пък стояла, сякаш не била страдала и прославяла Бога.
Разгневил се епархът и заповядал да изгорят Юлиания жива на огън. Светата Юлиания вдигнала ръцете си и рекла през сълзи: „Господи, Господи, Вседържителю, не ме оставяй и не ме оставяй и не отстъпвай от мене, но ми бъди помощник и ме спаси, та да премина от краткия промеждутък на този живот към твоя заслон! И не си спомняй греховете ми, които на младини извърших със слово или с дело, или с ум, волно или неволно; защото Бог е милостив. Прости ми, та да не би някога беззаконникът да рече: „Къде е нейният Бог? И поради това Ти се моля да ме помилваш, защото си прославен навеки! Амин."
И докато говорела така и се молела, народът се провикнал силно: „Велик е християнският Бог и няма друг освен него!" Бесней, епарше, бесней и ни мъчи, както искаш“. И се отделили от народа петима мъже и извикали всички в един глас: „Ний се обръщаме към Бога, когото почита Юлиания. Нека погине елинската страна и нека не остане на земята спомен за безбожните. Мъчи ни, епарше, както искаш, прибави и за нас мъчения, донеси железа, разпали огън, изпрати своите лукавци, изправи срещу ни твоя баща - дявола и ще разбереш, че ние избрахме добрата част - нашия Спасител Иисус Христос!“
Епархът известил на императора и императорът заповядал да хванат всички и с меч да ги посекат. Умрели в този ден мъже на брой 500 заради една жена. И така добрите мъченици получили нетленни венци и с ангелите заедно тържествуват и славят Христос във вековете, амин!
13. Епархът бил победен от дяволския гняв и, ревейки като лъв, мислел чрез какво мъчение да я погуби. И заповядал да донесат котел, да сложат олово, да го разтопят и така да хвърлят мъченицата вътре. Когато била хвърлена в котела, огънят изгорил 85 мъже. Епархът видял случилото се, раздрал дрехите си и изскърцал със зъби, понеже не успял да сломи едно момиче. И заповядал да я посекат. Света Юлиания чула това и много се зарадвала, защото приближавал края на нейното страдание.
14. Вървели към обичайното място. Внезапно дошъл и демонът, мъчен от нея, и говорил: „Не я щадете, мъже елински, защото тя оскърби боговете и се отрече от самодържеца, и много зло ми стори за една нощ. Не можах да изтърпя нейното мъчение и ѝ изповядах всичко, що направих от младини! “
Света Юлиания вдигнала очи и искала да види кой ѝ говори. Демонът побягнал и крещял: „О, горко на мене, окаяния, пак ще ме хване!“ - и веднага станал невидим. Когато дошли на мястото, където щели да я посекат, светата мъченица се помолила на спекулатора да ѝ позволи за малко да се помоли. И Юлиания започнала да говори на стоящите пред нея християни: „Братя мои и сестри духовни, бащи и майки, послушайте и се покайте, и съграждайте домовете си върху камък, та връхлитащите ветрове да не могат да ги разрушат! Молете се често, подчинявайте се на книгите, обичайте се един друг, та Господ да ви даде милост в съдния ден; и ще намерите упование в нашия Господ Иисус Христос. Добре е да бдите и да отправяте молитви към Бога, добре е да се покаете от сърце, добре е да пеете тихо, добре е да се молите непрестанно. Защото не знаем в кой час ще си отидем от този живот“. И още рекла: „Моля ви се, молете се за мене, та да бъда достойна да умра в съвършен живот, да премина над началата и властите и да се приближа до престола на Божието величие“. И ги благословила с мир.
И казала още: „Господи Боже, Вседържителю, приеми душата ми с мир“. И като изрекла това, преклонила главата си и била посечена.
След много дни една жена на име София, от род на синклитици, отиваща в Рим, като минавала през град Никодимия, взела всечестното тяло на света Юлиания, занесла го в Рим, положила го на почетно място и съградила църква в памет на страданията ѝ.
А когато епархът Еливсивий, който искал да се ожени за нея, след кончината на светата мъченица поискал да отиде в своя имот по море, докато плувал по средата му, връхлетяла ветровита буря, та потопила кораба с 34-ма мъже. Морето пък изхвърлило Еливсивий на сушата в пустинно място и така тялото му било изядено от птици и зверове и се разпиляло.
Мъчена била Юлиания през месец ноемиври на 21 -ия ден при императора Максимиан и при нечестивия хегемон Еливсивий, при царуващия над нас Господ Бог Иисус Христос, нему слава и власт, и поклонение навеки, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар