1. В тридесет и петата година от царуването на неверния и беззаконен император Максимиан, той заповядал на всички в град Александрия да се поклонят на боговете и да се откажат от вярата си, като изпратил послание, което гласяло:
„Император Максимиан, радост за цялата вселена, заповядва всеки човек да дойде в град Александрия и принесе жертва на боговете. А който се окаже непокорен на царската заповед – нека бъде погубен чрез меч и огън.“
2. Като се разпространила тази заповед, към града се стекли множество хора от околността. Събрали се толкова много хора, че не могли да се поберат на едно място. На следващия ден царят седнал на престола и заповядал на своите слуги да доведат всички в езическия храм. Наредил всеки човек да донесе жертва – богатите да принесат юнци и овце, а бедните и нищите – птици и гълъби за жертва на боговете.
3. Царят сам заповядал да се доведат юнци в негово име и да се принесат жертва. Като видели това, царе, князе, управители, епарси, трибуни и всички, които управлявали различни области, бедни и богати довели четириноги животни, други – птици. Такова множество се събрало, че градът не можел да побере животните. Земята се разтресла от тяхното мучене и рев.
4. Живеела тогава в този град девойка от благороден род, дъщеря на бивш управител на града, на име Коста. Като умрял баща ѝ, тя останала единствена наследница на неговото имение с множество слуги. Името ѝ било Екатерина.
Тя била научена на цялата премъдрост на Вергилий, риториката на Асклепий и Галин, мъдростта на Аристотел, Омир, Платон, Филистион, Евсевий, Анна и Амбрий, Дионисий и Сила – всички, на които Вергилий ги е учил, а също и на Ориген и всяка друга премъдрост. Владеела седемдесет и два езика.
5. Като чула гласовете на безсловесните животни и на хората – едни плачели, други не смеели да признаят, че са християни от страх пред царя, а елините пеели и танцували, весело влизайки в храма, – блажената Екатерина, като видяла това, взела един от своите слуги и тръгнала към храма.
Застанала пред вратата. Тя била жена красива, непорочна, превъзхождаща всички жени, висока на ръст като кипарис, с блясък като утринна роса. Благодатта Божия била върху нея, лицето ѝ сияело като слънце.
6. Като се осенила с Кръстния знак, казала на вратаря: "Кажи на царя, че искам да говоря с него."
Когато му съобщили, той заповядал да я въведат в храма. Тя застанала пред царя и му казала: "По каква причина си събрал толкова много хора, за да погубиш душите им, като ги прелъстиш с идолопоклонство, което води към ада и огъня вечен. Защо ли да многословя? Сега, оставяйки цялото риторическо учение, цялото красноречие и философия на 72 езика, само с един – гръцкия – ще ти покажа правия път на вярата. Отвори сърдечните си очи, въздигни разума си и разбери Твореца на вселената, Който с едно слово сътвори цялото битие. Той е Богът вечен, Който изпрати Своя Единороден Син – Иисус Христос, за да спаси погиващия свят, като го изкупи с честния Си кръст. Той е Творецът на всичко и Спасителят на загиващите, Господ Бог, на Когото подобава чест и слава во веки. Амин."
7. Тогава царят се удивил много, сякаш се събудил от сън, и ѝ казал: "Остани се сега с нас, жено, за да завършим жертвоприношението. Утре ще поговорим повече с теб."
На следващия ден заповядал да доведат блажената Екатерина. Лицето ѝ сияело като слънце, а благодатта Божия била върху нея.
8. Царят казал на блажената: "Слънцеозаряваща, кажи ни – коя си ти, откъде си, какви са тези твои думи, и какво е твоето име?"
Отговорила му блажената:
— Не ме ли познаваш, царю? Аз съм дъщерята на управителя Коста, единствена наследница на неговата власт и красота. Името ми е Екатерина. Изучила съм цялата риторика, която се намира под небето и на земята. Но като разсъждавах, разбрах, че всичко това е суета, и се отвърнах от мъдростта на света. Прибегнах към нашия Бог Иисус Христос, Който казва: „Ще погубя мъдростта на мъдрите и ще отхвърля разума на разумните.“
Царят ѝ казал: "Струва ми се, че ти не си родена от земни жени. Навярно си някоя богиня от нашите?"
А блажената отговорила: "Лъжеш се, царю. Твоите богове са нищо. Аз съм рабиня на моя Господ Иисус Христос."
Царят ѝ рекъл: "И ние имаме велики богове и мъдреци."
Блажената отвърнала: "Ако имаш мъдрост, ще ти покажа оръжие непобедимо, непонятно, невидимо, неописуемо, с което се побеждават всички противници.
Царят се удивил и казал: "Аз не мога да споря с теб. Но има мъже, мъдри, на които никой не смее дори да погледне. Те ще спорят с теб – и после, искаш или не искаш, ще се поклониш на нашите богове."
9. Тогава царят изпратил послание по цялата си област: „Максимиан, цар на вселената, ви поздравява! Да дойдат при нас всички мъдреци, ритори и философи, защото се намери една жена, която притежава голяма мъдрост. Ако можете да я победите в спор, ще получите големи дарове от царството ми.“
Като получили вестта, пристигнали петдесетима мъдри ритори. Царят им казал: "Ако имате слово от древните мъдреци, отговорете на тази жена. И ако я победите – ще ви дам каквото поискате от царството ми."
Първият ритор казал: "Да живее царят во веки! Скоро ще почнем този спор. И ако не я победим, нека ми бъде отсечена главата." Тогава царят много се зарадвал и заповядал да застанат на площада пред съдилището.
10. Когато блажената Екатерина застанала пред тях, преди да започне спорът, при нея се явил ангел Господен и ѝ казал: "Не се страхувай, рабиньо Божия! Ето, ще ти бъде дадена мъдрост, която ще надмине тяхната, и ще ги обориш. А мнозина, като се удивят на твоята мъдрост, ще повярват в името на Иисус Христос, и после ще приемеш от Бога скъпоценен венец и ще царуваш с Него во веки. Аз съм архангел Михаил, пратен да ти благовестя радостта, която те очаква." И като казал това, архангелът станал невидим.
След това царят заповядал да се събере целият народ, за да види как тя ще спори с риторите. Блажената се прекръстила и застанала пред тях.
11. Първият ритор заговорил с надменни думи, изреждайки ученията на Аристотел, Платон, Евсевий и други философи, и възхвалявайки силата на езическата мъдрост.
Блажената Екатерина, като се усмихнала, му казала: "Да ти кажа право, една пета от риторската наука не познаваш. Аз, в името на моя Господ Иисус Христос, ще ти отговоря на всичко, което каза. Размисли кой е сътворил всичко, и кой управлява вселената. Вашите богове са дело на човешки ръце – имат уста и не говорят, очи и не виждат, уши и не чуват, подобни са на безсловесните животни. А онези, които им се кланят, ще станат като тях. "Те се прилепиха към безсловесни животни", както Господ рече чрез устата на Давид: „Идолите на езичниците са сребро и злато, дело на човешки ръце. Уста имат и не говорят, очи имат и не виждат, уши имат и не чуват... Подобни на тях да бъдат тези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“ А философите Платон, Дионисий, Филистий и Евсевий погубиха хората в геената. Но древната Сивила прорече за дървото тройно-блажено, на което Христос бе разпнат, за пещерата, в която се роди, и за камъка, който бе положен на гроба Му – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла“. Могат ли вашите богове да сторят подобно? Когато Авраам водеше сина си на жертва, Бог му показа овен вместо него. Аз обаче ще изрека божественото серафимско слово на апостол Павел, което като мълния се яви от небето и сияе от изток до запад. Така и той, блаженият, писа послания по всички градове и страни, водейки всички от тъмнина към светлина, към спасение и към вечен живот. И Давид със своята лира посрами цялата риторска хитрост, прославяйки Бога. Но вие сте като слепци, никога не виждали, безумни езичници, като псета, носещи развала. Размекнете закоравените си сърца и познайте нашия Бог Иисус Христос, защото Нему подобава слава во веки. Амин.“
12. Като чул това, риторът се учудил и си отишъл. А царят и целият народ много се засрамили. Другите ритори се уплашили. Тогава царят казал на останалите ритори: „Идете, молете се на великия бог Аполон, дано ви даде да ѝ надвиете!“
А риторите единогласно отговорили: „Нашият пръв мъдрец падна. Как да дръзнем да ѝ отговаряме?“
Тогава царят силно се разгневил и заповядал посред града да се накладе огън и живи да бъдат изгорени риторите, казвайки: „Жена ви победи всички!“
13. И като се разгорял огънят в средата на града, войниците ги уловили и довлекли към огъня. А един от тях казал: „Горко нам, защото времето на нашия живот вече свърши. Нашата мъдрост нищо не ни помогна. Но да идем и да се помолим на светицата, та да ни даде Христово кръщение, поне чрез него да намерим малко покой.“
И дошли, припаднали в нозете и ѝ казали: „Мъченице Христова, молим ти се, дай ни Христово кръщение, за да се отворят за нас райските двери.“
Тогава блажената, изпълнена с радост, им казала:„Блажени сте, защото избягахте от лъжовния съвет и бяхте призвани от Бога. Сега ще приемете кръщение чрез пламъка. Не се бойте – кратко е времето на страданието, а животът е вечен.“
И като рекла това, помолила се за тях и ги хвърлили в огъня. Така завършили подвига си. Това било на 7-мо число в месец декември. А мощите им се намерили цели – огънят не бил ги докоснал, дори до един косъм. Вечерта благочестиви мъже ги взели и положили на почтено място.
14. Царят, виждайки чудото, казал: „Не ми достигна силата, за да не се посрами моята червена и славна порфира.“
А блажената му отвърнала: „Колкото и да те учи баща ти дяволът, аз виждам, че днес мнозина ще повярват в Христос – дори и от твоя дворец.“
Тогава царят, разгневен от дявола, заповядал да я съблекат от царските одежди и да я бият с волски жили два часа, а след това да я хвърлят в тъмница.
15. Блажената царица Августа, жена на царя, желаела да види светата мъченица, но се страхувала от мъжа си. Била чула за нейната премъдрост и красотата. Един ден царският воевода на име Порфирий влязал в двореца на царицата. Тя му казала: „Заклевам те, Порфирие, сърцето ми желае да беседвам с блажената Екатерина и да се насладя на нейните божествени слова.“
Порфирий отговорил: „На твое разположение съм. Бъди готова, царице – тази нощ ще те заведа при блажената Екатерина.“
И вечерта Порфирий дошъл, взел царицата и я завел в тъмницата. Там тя видяла лицето на светицата, което сияело в мрака като слънце. Уплашена и трепереща, паднала пред нозете ѝ и казала: „Блажена си между жените! Красотата ти не е само земна, но е увенчана със слава небесна. Дълго време желаех да те видя, и ето – днес се удостоих. Радва се душата ми!“
А блажената Екатерина ѝ отвърнала: "Блажена си и ти, царице, защото виждам венец, носен от десет ангела, който ще бъде положен на главата ти. След три дни ще го приемеш и ще възлезеш на небето в блажените вечни жилища на нашия Господ Иисус Христос. Не се бой от царските заплахи – Христос ще ти бъде помощник.“
Царицата казала: „Не се боя от мъките, но страшни са царските заплахи.“
Блажената Екатерина ѝ рекла: „Не бой се, приеми Христово кръщение. Мъките няма да те докоснат – макар и малко да пострадаш, ще царуваш във вечността.“
16. Тогава Порфирий я попитал: „Какво дава Христос на тези, които вярват в Неговото име?“
Блажената му отговорила: „Нима никога не си чувал писанията на християните?“
Порфирий отвърнал: „Никога не съм чувал.“
Блажената Екатерина му рекла: „Нито ум, нито език могат да изкажат какво е приготвено за вярващите. Само този, който претърпи докрай заради Христос, ще наследи блага, в които и ангелите не дръзват да надникнат.“
След тези думи Порфирий се изпълнил с радост и повярвал в Христос, заедно с двадесет хиляди войници. И всички целунали светата с божествено целувание. След това излезли от тъмницата, като поръчали на стражите да не казват никому.
17. А блажената Екатерина била хранена в тъмницата от ангел Господен. След няколко дни ѝ се явил самият Христос с множество ангели и ѝ рекъл: „Блажена си между жените, защото чрез теб мнозина ще повярват в Моето име. Не се страхувай – Аз съм с теб.“
И като изрекъл това, се възнесъл на небето.
18. На сутринта царят заповядал да доведат светицата на съд. Лицето ѝ светело като слънце и царят се удивил. Той ѝ казал: „Екатерино, пожали себе си и ще царуваш с нас!“
Тя му отвърнала: „Красотата, която виждаш днес да сияе, утре ще бъде в гроба, ще изгние тялото и костите ще се разпръснат. Аз обаче желая да вляза в небесния чертог, за да не погине тялото ми в геенския огън.“
19. Тогава един епарх на име Хорсад казал на царя: „Чуй ме, царю, и направи това, което ще ти река. Иначе няма да можеш да я надвиеш. Трябва да се изработи колело, на което да се поставят остри ножове, и тя да бъде вързана за него. Когато колелото се върти, то ще я разкъсва и така или ще се подчини, или ще умре.“
Царят заповядал да се направи оръдието на мъчението.
Епархът рекъл: „Да се изработят четири колела и на всяко колело да се закрепят остри ножове. Те да бъдат насочени навън и отвътре, и да поставят мъченицата посред тях. И когато колелата се задвижат с голям шум, въртейки се, да я разкъсат и така да погине.“
20. Когато светицата била вързана за него, ангел Господен слязал и я освободил. Колелото се обърнало и убило мнозина езичници. А останалите извикали: „Един е християнският Бог!“
След което, царят се разгневил още повече и пожелал да предаде светицата на още по-големи мъки.
21. Тогава царица Августа изскочила от своя палат, с разпусната коса, и извикала към царя: „Спри се, царю! Не докосвай рабинята Божия, която огънят не докосна. Защо воюваш против Бога?“
Царят се изпълни с ярост и заповядал да донесат голям котел. На дъното му да излеят разтопено олово, а отвътре да прикрепят остри ножове, и да хвърлят светицата вътре с главата надолу. Когато това станало, тялото ѝ се разсекло на части.
След това царят заповядал да отсекат главата ѝ. Така завършила своя подвиг блажената Августа на 20-ия ден от месец ноември.
22. Воеводата Порфирий, заедно с двадесет хиляди войници, застанал посред площада и извикал: „И аз съм християнин, и заради Христос ще воювам.“
Като чул това, царят въздъхнал от сърце и рекъл:„О, загубих дивния си воин, ти беше моя силна опора.“
И като се обърнал към войниците, казал: „Защо ме оставихте?“
Те, уплашени, не отговорили. А Порфирий казал: „Защо питаш напразно? По-добре отсечи главата ми.“
Царят се разгневил и заповядал да посекат и него, и войниците.
23. След това била доведена и блажената Екатерина. Царят се опитал с ласкателства да я убеди, но не можал да я сломи. И заповядал и нейната глава да бъде отсечена.
24. Когато я извели извън града, войните видели как народът плачел за нея ѝ дали да се помолили на Бога. А тя рекла: „Благодаря Ти, Господи, че ме укрепи със Своята десница, че не даде душата ми на ада, но я утвърди нозете ми върху камъка на изповеданието. Приеми душата ми и дай на всички, които Те призовават чрез мен, всичко, което поискат, за да се прослави Твоето име.“
25. И когато завършила молитвата си, войниците ѝ отсекли главата. И ето чудо – вместо кръв потекло мляко. Тялото ѝ станало невидимо. По Божие повеление ангели взели тялото ѝ и го пренесли на Синайската планина.
Това станало в месец ноември, на 24-ия ден/7 декември, в деветия час, за слава на Отца и Сина и Светия Дух. На Него подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар