1. "Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално" (Тов. 12:7). Така казал архангел Рафаил на Товит при чудното му изцеряване от слепотата.
Наистина страшно и пагубно е да не опазиш тайната на царя; но да премълчиш преславните Божии дела - това е голяма загуба за душата. И аз като си спомням за нещастието, заплашващо слугата, закопал в земята дадения му от Бога талант, боя се да укрия в мълчание Божествените дела и не мога да не разкажа светата повест, достигнала до мен. И да не си помисли някой, че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже.
Ако пък се намерят и такива хора, които като прочетат написаното, поразени от дивното събитие, не му повярват, то нека Господ бъде милостив към тях, защото те, съдейки по немощта на човешката природа, смятат, че са невъзможни чудесните дела, които се извършват със светите хора.
Но трябва вече да започнем разказа за славното събитие, станало по наше време.
2. В един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот и реч разумна, от ранна възраст утвърден в монашеския подвиг. Името на стареца било Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг и спазвал всички правила, предадени от най-великите монаси. И като извършвал всичко това, той никога не преставал да се поучава с Божественото слово, на лягане, и на ставане от сън. Вкусвайки малко храна, постоянно и неспирно пеел божествени песнопения и търсел поука в божествените книги.
3. Бил доведен в манастира още като младенец и доблестно се подвизавал в постничество до 53-ата си година. Но тогава започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. "Надали - мислел си той - има на земята монах, който би могъл да ме поучи и да ми покаже пример за постничество, който аз да не съм преминал. Дали ще се намери сред пустинята човек, който да ме превъзхожда по дела?"
Когато старецът размишлявал така, му се явил Ангел и казал: " О, Зосима, ти и усърдно се подвизава според човешките си сили и доблестно премина постническия подвиг. Но, за да разбереш колко много други пътища водят към спасението, напусни своята страна, както най-великият от патриарсите, Авраам, и иди в манастира край река Йордан."
4. Като се подчинил на това напътствие, Зосима излязъл от манастира, в който се подвизавал от детската си възраст и се отправил към Йорданския манастира.
Още на манастирската порта бил посрещнат от игумена. Зосима се представил, като направил обичайния монашески поклон с молитва. Игуменът го попитал: "Откъде си брате, и защо си дошъл при нас?"
Зосима отвърнал: "Не ме питай откъде идвам, но съм дошъл отче, защото чух за вашите дивни и достохвални дела, които ще помогнат на всяка душа да се приближи до Бога.
А игуменът му рекъл: " Братко, единствено Бог може да изцели душевните ни немощи. Нека Той поучи теб и на нас по Своята свята воля; и да те настави в изпълнението на Своите заповеди.
След тези думи Зосима се поклонил на игумена и като изпросил от него молитви и благословение, останал в манастира.
5. Тук той видял старци, просияли със слово и добри дела, които с пламенно сърце служели на Господа с непрестанно пеене, всенощна молитва и постоянен труд. С псалми на уста, празна дума от тях не можело да чуеш, те били далеко от земните грижи. Имали един непрестанен стремеж - да умъртвяват плътта си. Главна и постоянна тяхна храна било словото Божие, а тялото те хранели с хляб и вода. Гледайки това, Зосима се поучавал и се подготвял за предстоящия си подвиг.
6. Доста време изминало, дошли и дните на Светия Велик пост. Вратите на този манастир били постоянно заключени; отваряли ги само ако някой трябвало да излезе по манастирски дела. Местността била пустинна и тук миряни не само че не идвали, но дори не знаели за съществуването на тази обител. Манастирът имал и един обичай, заради който именно Бог довел Зосима тук.
В първата неделя от Великия пост, свещеникът служел Литургия, всички се причастявали със Светите Тяло и Кръв Христови, и вкусвали по мъничко постна храна; събирали се в църквата и след усърдна, коленопреклонна молитва се прощавали един друг.
7. След това отваряли манастирските порти и пеейки псалома: "Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?" (Пс. 26:1), монасите излизали в пустинята и прекосявали река Йордан. В манастира оставали само един-двама старци, не за охрана на имуществото - там нямало какво да се открадне, - но за да не остава църквата без богослужение.
Всеки взимал със себе си малко храна, колкото можел и искал, според телесните си потребности: един - малко хляб, друг - смокини, някой - фурми или намокрена във вода пшеница. Някои нищо не взимали освен своето тяло и рубището отгоре му, а когато гладът ги принудел, хранели се с тревите, растящи из пустинята.
12. Преминавайки Йордан, всички се пръсвали надалеч в различни посоки и никой не знаел как пости другият и как се подвизава. Ако някой видел, че насреща му идва монах, свървал в друга посока и продължавал да живее в самота и постоянна молитва, като по някое време вкусвал съвсем малко храна.
12. Зосима, преминал река Йордан, подвизавал се, със сълзи и въздишки извършвал своя молитвен подвиг. Веднъж видял от дясната си страна сянка от човешко тяло. И тялото му заговорило така: " Авва Зосима, прости ми, заради Бога, че не мога да застана с лице към теб, защото съм жена, и както виждаш съм гола и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш да предадеш на мене, грешната, своите молитви и благословение, хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към тебе за молитва."
Страх и ужас обзели Зосима, когато чул името си от устата на тази, която никога не го е виждала, и нищо не е чувала за него. "Ако не беше прозорлива - помислил си, - тя не би ме назовала по име."
13. Бързо изпълнил това, което му рекла, свалил от себе си вехтата съдрана дреха и обърнат гърбом ѝ я хвърлил. Като взела дрехата, тя се препасала и колкото било възможно, прикрила голотата си. След туй се обърнала към Зосима със следните думи: "Защо, авва Зосима, пожела да видиш мен, грешната жена? Искаш да чуеш нещо и да се поучиш от мене, затова ли не се полени да изминеш трудния път?"
Зосима коленичил на земята, просейки благословение от нея. Тя също паднала на земята и тъй двамата лежали, просейки един от друг благословение; една дума само се чувала: "Благослови!" След доста време жената казала на стареца: "Авва Зосима, ти трябва да благословиш и да се помолиш, защото си облечен в йерейски сан и от много години предстоиш в светия олтар и извършваш Божествените Тайнства."
Тези думи хвърлили стареца в още по-голям страх. Облян в сълзи, с трепет, той казал: "О, духовна майко, доближила се до Бога, умъртвявайки телесната си немощ! Бог те е дарил с прозорливост: ти никога не си ме виждала, а ме нарече по име и знаеш, че съм свещеник. По-добре ти ме благослови, помоли се за мен на Бога!
14. Трогната от настойчивостта на стареца, тя го благословила с тези думи: "Благословен Бог, Който иска да се спасят човешките души!"
Зосима отвърнал "Амин!" и двамата станали от земята. Тогава тя запитала: "Човече Божий, защо поиска да посетиш мен, оголената, лишената от всякакви добродетели? Благодатта на Светия Дух те е довела, та да извършиш в свое време нужното за мене в земния живот. Кажи ми, отче, как живеят християните, царят и светите църкви?"
Зосима ѝ рекъл: "По твоите свети молитви Бог им е дарувал мир съвършен. Но отстъпи пред молбата на мене недостойния, и се помоли на Господа за целия свят и за мен, грешния, та скитането ми из пустинята да не остане безплодно."
А тя му отвърнала: "По-скоро на теб, авва Зосима подобава да се молиш за мен и за всички, защото имаш свещенически сан, и за това си призван. Но поради дълга на послушанието аз ще изпълня твоята воля."
15. С тези думи тя се обърнала на изток; като обърнала нагоре очи и вдигнала ръце, започнала да се моли, но така тихо, че Зосима не чувал и не разбирал думите на молитвата ѝ. Трепетен, стоял свел глава мълчаливо. След някое време, като повдигнал очи, видял я издигната на лакът от земята; тя стояла във въздуха и се молела. Зосима се разтреперал от страх, хвърлил се със сълзи на земята и само мълвял: "Господи, помилуй!" Съблазнил се в помислите си и го смутила мисълта, дали това не е привидение, което се преструва, че се моли на Бога. Но светицата, като повдигнала стареца от земята, рекла: "Защо, Зосима, те смущават мисли за привидение, което се преструва, че се моли? Умолявам те, блажени отче, бъди уверен, че аз съм жена грешница, очистена само от светото кръщение; не, аз не съм привидение, а земя и прах."
При тези думи тя осенила със знака на кръста челото, очите, устата, гърдите си и продължила: "Да ни избави Бог от лукавия и от мрежите му, защото голяма борба е повел срещу ни."
16. Чувайки тези думи, старецът паднал в нозете ѝ и през сълзи възкликнал: "В Името на нашия Господ Иисус Христос, истинския Бог, Роден от Дева, заради Когото ти, голата, си умъртвила свойта плът, заклевам те, нищо не скривай от мене, твоя живот, а всичко ми изповядай и аз ще прославя Божието величие. Вярвам в моя Бог, заради Когото и ти живееш, че се отправих в тази пустиня именно, за да прослави Бог твоите дела: ние не можем да се противопоставим на Божиите пътища. Ако Богу не беше угодно твоите подвизи да станат известни, Той не би те открил и на мене, а мен не би подкрепил за такъв далечен път през пустинята.
17. Дълго я убеждавал Зосима с много още други думи, а тя рекла: "Прости ми, свети отче, срамувам се да ти разкажа своя позорен живот. Но след като видя голото ми тяло, ще разголя пред теб и душата си, и ти ще видиш колко срам и позор има в нея. Ще се разкрия, както каза ти, без да се хваля: с какво ли да се похваля аз, която бях избран съсъд на дявола! Но ако започна да ти разправям своя живот, ти ще избягаш от мен като от змия; слухът ти няма да издържи повестта на моето разпътство. Обаче аз ще ти разкажа, без да скривам нищо. Само те моля, като узнаеш живота ми, не забравяй да се молиш за мене, та да получа милост в съдния ден."
Старецът с неудържими сълзи я молел да му разкаже своя живот и тя започнала да разказва така: "Аз брате, съм родена в Египет. Бях на 12 години и родителите ми бяха още живи, когато отхвърлих тяхната любов и се отправих към Александрия. Как погубих девическата си чистота и започнах неудържимо, ненаситно да се предавам на любодеяние, за това без срам не мога и да си помисля, камо ли да го опиша подробно. Ще ти разкажа само накратко, за да разбереш за моята неудържима похот. Седемнадесет години, и повече дори, аз вършех блудство с всеки срещнат и не заради подаръци или пари, а защото си бях наумила, че даром повече ще идват при мене, за да удовлетворяват моята похот. Не мисли, че бях богата и затова не взимах - не, аз живеех в нищета, често гладна предях вълна, но непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това.
19. "Веднъж, по време на жътва видях, че много мъже - и египтяни да отиват към морето. Попитах първия срещнат: "Къде отиват тези хора?" - Той ми отвърна, че отиват в Йерусалим за предстоящия не след дълго празник Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. На моя въпрос, дали ще ме вземат със себе си, той каза, че ако имам пари и храна, никой няма да ме спре. Аз рекох: "Не, братко, нямам нито пари, нито храна, но все пак ще тръгна в някой кораб с тях, а те ще ме прехранят - ще им плащам със своето тяло." Аз затова исках да тръгна на път - прости ми, отче мой, - защото около мен щеше да има много хора, готови за похот... Казвах ти, отче Зосима, да не ме принуждаваш да ти разказвам за моя позор. Бог е свидетел, страхувам се, понеже осквернявам с думите си въздуха."
20. Оросявайки земята със сълзи, Зосима възкликнал: "Говори, за Бога, майко моя, говори и не преставай! Продължавай своята толкова поучителна за мене повест!"
Тя продължила да говори: "Онзи юноша като чу моите безсрамни думи, се засмя и отмина. А пък аз захвърлих хурката, която държах в ръце, и забързах към морето. Като огледах пътешествениците, забелязах на брега десетина човека; те бяха млади и ми се сториха подходящи за моите желания. Другите вече се бяха качили на кораба. Безсрамно, по навик, се приближих към младежите и казах: "Вземете ме със себе си, може да ви потрябвам!" При тези думи, виждайки безсрамието ми, те се засмяха, взеха ме със себе си на кораба и отплувахме."
21. Как да ти разкажа, човече Божий, какво стана сетне? Кой слух, кой език може да понесе разказа за позорните дела, които извърших на кораба по време на пътуването? Аз ги увличах в грях дори против волята им и няма срамни дела, на които да не ги научих. Казвам ти отче, ужасявам се как можа морето да понесе този разврат, как не се разтвори, та да ме погълне жива в ада, след като съблазних толкова много души! Но мисля, че Бог очакваше моето покаяние, понеже Той не иска смъртта на грешника, а дълготърпеливо очаква обръщането му.
Така пристигнах в Йерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците.
22. Като приближи празникът Въздвижение на Светия Кръст, аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи. Като видях, че рано сутринта всички един след друг бързат към църквата, отправих се натам, влязох с другите в притвора и когато настъпи часът на светото Въздвижение на Честния Кръст Господен, понечих, заедно с народа, да вляза и аз в църквата. Колкото и да се опитвах, обаче не можех.. Всички безпрепятствено влизаха вътре, а мен Божествената сила не ме допускаше. Отново се опитах да вляза, но отново бях отстранена - останах сама в притвора.
23. Грешните ми нозе се докосваха до прага - църквата приемаше всички, единствено мене, окаяната, не ме допускаше. Поставена сякаш нарочно, като многобройна стража войници, незнайната сила ме задържаше и ето че аз отново се оказвах в притвора. Тъй напрягах усилия три, четири пъти, но без успех. От изнемога повече не можех да се смесвам с тълпата влизащи, цялото тяло ме болеше от блъскане и мачкане. Отчаяна, посрамена, аз се отдръпнах и застанах в ъгъла на притвора. Когато се опомних, помислих си: каква ли е причината, която не ми позволява да видя Животворящия Кръст Господен? Светлината на спасителния разум, Божията истина, която просвещава душевния взор, докосна сърцето ми и аз съзрях, че мерзостта на моите дела не ми позволява да вляза в църквата. Тогава заплаках горко, ридаейки се биех в гърдите и въздишах от дън душа. Така стоях в притвора и плачех. Като повдигнах очи, видях горе на стената иконата на Пресвета Богородица и като обърнах към нея телесните и душевните си очи, възкликнах: "О, Пресвета Дево, Владичице, родила Бог Слово, съзнавам, че аз нечистата и скверна, не съм достойна да се взирам в лика ти, Пречиста Приснодево. Справедливо е твоята девствена чистота да се гнуси и да ме ненавижда мене, блудницата. Но чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Помогни ми Владичице, нямам друга помощ освен Тебе! Повели Владичице Богородице, да вляза и аз в църквата, и дай ми да видя Светия Кръст, на който с плът е бил разпънат Бог, Който с кръвта си ми е дарил избавление от греховете. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, Застъпнице за моето спасение."
24. Тъй се молех, надяваща се на милосърдието на Пресвета Богородица, аз, сякаш подтикната от някого, станах от мястото, където се молех, и се смесих с тълпата, която влизаше в църквата. Сега вече не ме блъскаха и никой не ми попречи да се доближа до църковните двери. Страх и ужас ме обзе, цялата треперех. Като достигнах дверите, преди затворени за мене, без труд влязох вътре, в светата църква, и се удостоих да видя Животворящото Дърво, проумях Божиите тайни и разбрах, че Бог не отхвърля каещите се. Припаднах на земята, поклоних се на Светия Кръст и с трепет го целунах.
След това пак отидох при иконата на моята Застъпница - Света Богородица; като преклоних колене пред нейния свят лик, така се помолих:
25. "О, Ти, Боголюбива Владичице, Ти не се погнуси от молитвата на мен, недостойната и грешната и прояви към мен голямото си човеколюбие. Аз видях Господнята слава, аз, блудницата, недостойна да я зърна! Слава на Бога, Който заради Теб приема покаянието на грешните! Това е всичко, което аз, грешницата, мога да си помисля и да изкажа с думи. Сега, Владичице, е вече време да изпълня обещаното, когато те призовавах за поръчителка. Напътствай ме според твоята воля и научи ме как да довърша спасението си по пътя на покаянието."
Тогава чух, като че отдалече, глас: "Ако преминеш през река Йордан, ще намериш за себе си пълно успокоение."
Изслушах тези думи с вярата, че са казани за мен, и през сълзи възкликнах към иконата на Света Богородица: "О, Госпожо, Владичице Богородице, не позволявай да погубя душата си!"
Така излязох от църковния притвор и тръгнах бързо напред.
26. По пътя някой ми даде три монети с думите: "Вземи, майко моя."
Аз взех монетите, купих с тях три хляба и попитах продавача къде е пътят към река Йордан. Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи. Тъй прекарах целия ден в път, питайки тези, които срещах, и в третия час на деня, в който се удостоих да зърна Светия Кръст Христов, вече по залез слънце, стигнах до църквата на свети Йоан Предтеча край река Йордан. Помолих се там, после слязох до реката и умих лицето и ръцете си във водите на тази свята река. Върнах се в църквата и се причастих с Пречистите и Животворящи Христови Тайни. След това изядох половината от единия хляб, пийнах вода от Йордан и заспах. На сутринта, като намерих малка лодчица, аз се прехвърлих на другия бряг и отново се обърнах към своята Ръководителка Богородица с молитва да ме насочи накъдето ѝ бъде угодно на нея.
Тъй се установих в пустинята, където до ден днешен се скитам, очаквайки Бог да ми даде спасение от душевните и телесните страдания.
27. Тогава Зосима я попитал: "А колко години, майко, изминаха, откакто ти се засели в тази пустиня?"
А тя рече: "Мисля, че изминаха 47 години, откакто напуснах Светия град."
Зосима я попитал пак: "А с какво се хранеше?"
Тя рекла: "Като преминах река Йордан имах два хляба и половина; те изсъхнаха, станаха като каменни и няколко години вкусвах по малко от тях."
Зосима пак попитал: "Как можа да преживееш благополучно толкова време, без да те смути никаква съблазън?"
А тя отвърнала: "Страхувам се да отговоря на въпроса ти, отче Зосима. Ако започна да си припомням бедите, претърпени от помислите, които ме измъчваха, боя се да не би отново да ме осквернят."
И рекъл ѝ Зосима: "Не пропускай нищо от твоя разказ, затова и те питам, за да разбера всички подробности от живота ти."
28. Тогава тя му казала: "Повярвай ми, отче Зосима, 17 години преживях сред тази пустиня в борба със своите безумни страсти, като с диви зверове. Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята Поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме осияваше и ме озаряваше със спокойствие и тишина..
29. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята Поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах 17 години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи."
30. Зосима я попитал: "Нима нямаше нужда от храна и от дрехи?"
А тя отвърнала: "Като свършиха хлябовете, 17 години се хранех с растения; дрехите, които бяха на мен, когато преминах река Йордан, изтляха от старост и аз много пострадах, изнемогвайки лете от жега, зиме от студ. Много пъти падах без дъх на земята и дълго лежах така, измъчвана от безброй телесни и душевни несгоди. Но оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото "не само с хляб ще живее човек"! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият, свалилите от себе си покривалата на греха."
31. Като чул, че тя споменава думи на Свещеното Писание - от Моисей, пророците и Псалтира, Зосима я попитал дали е изучавала псалмите и другите книги.
Тя му отвърнала с усмивка: "Не си мисли, че след като преминах река Йордан, съм виждала някой друг човек, освен тебе: даже звяр не се е мяркал, нито някое животно. И никога не съм се учила на книга, и никога, от ничии уста не съм чувала да се четат псалми, но "словото Божие е живо и действено" (Евр. 4:12) и учи на разум човеците. Заклевам те във Въплътеното Божие Слово: моли се за мене, блудницата."
Така казала тя. Старецът се хвърлил в краката ѝ със сълзи и възкликнал: "Благословен Бог, Който върши дивни и славни дела! Благословен Бог, Който ми показа как награждава Той онези, които Му се боят!"
32. Тя не допуснала старецът да ѝ се поклони, а казала: "Заклевам те, отче свети, в Иисус Христос, Бога, нашия Спасител, на никого не разказвай това, което чу от мене, докато Бог не ме вземе от земята. А сега - иди си с миром. След една година отново ще ме видиш, ако Божията благодат ни съхрани. Но направи, за Бога, това, за което ще те помоля: през поста догодина не преминавай през Йордан, както вие правите обикновено в манастира."
Почудил се Зосима, че тя споменава манастирския устав и нищичко не успял да промълви, освен: "Слава на Бога, Който награждава любещите Го!"
Тя продължила: "Та ти, свети отче, остани си в манастира, както аз ти казвам, защото дори и да поискаш, няма да можеш да излезеш. А на Свети Велики Четвъртък, в деня на Тайната Христова Вечеря, вземи в свят, подобаващ за това съсъд, Животворящите Тяло и Кръв и ела край селището на брега на Йордан и там ме почакай, за да се причастя с Животворящите Дарове. Защото, откакто преди да премина Йордан се причастих в църквата на свети Йоан Предтеча, до ден-днешен не съм вкусвала Светите Дарове и сега от все сърце жадувам. Ти не забравяй моята молба, но непременно донеси Животворящите Божествени Тайни в същия оня час, когато Господ е направил учениците Си причастници на Своята Божествена Вечеря. А на авва Йоан, игумена на манастира, където ти живееш, кажи: "Огледай себе си и братята, много неща трябва да поправите. Но не му го казвай сега, а когато Бог те научи. Моли се за мен."
След тези думи тя отново изпросила молитвите на стареца и се отдалечила навътре в пустинята. Зосима, като се поклонил до земята и целунал за слава Божия мястото, където били стъпките ѝ, тръгнал обратно, хвалейки и благославяйки Христа, нашия Бог. Прекосил пустинята и достигнал манастира в деня, когато там обикновено се завръщали братята.
33. За онова, което бил видял, си замълчал, понеже не смеел да разказва, но в душата си молел Бога да му даде отново случай да зърне скъпото лице на подвижницата. С болка гледал как дълго се точи годината и му се искало времето да премине като един ден.
Когато дошла първата неделя на Великия пост, всички братя според обичая на манастирския устав, след като се помолили, с пеене излезли в пустинята. Само Зосима, тежко болен, бил принуден да остане в обителта. Тогава си спомнил той думите на преподобната: "Дори и да поискаш, ще ти бъде невъзможно да излезеш." Зосима скоро се поправил от болестта и останал в манастира.
34. А когато братята се върнали и наближил денят на Тайната Вечеря, старецът направил всичко така, както му било поръчано: поставил в малка чаша Пречистите Тяло и Кръв на Христа, нашия Бог, и след това, като взел в кошничка няколко сушени смокини и фурми и малко накисната във вода пшеница, късно вечерта излязъл от обителта и седнал на брега на Йордан, очаквайки да дойде преподобната. Светицата дълго не идвала, но Зосима не свеждал очи и неуморно се взирал към пустинята, очаквайки да види онова, което тъй силно желаел. "Може би съм недостоен - мислел си старецът - да дойде тя при мен, или пък вече е идвала, и като не ме е намерила, се е върнала обратно." От тези мисли той се просълзил, въздъхнал и като вдигнал очи към небето, започнал да се моли: "Не ме лишавай, Владико, да зърна отново лицето, което ме удостои да видя! Нека да не си тръгна оттука посрамен, под бремето на греховете, които ме изобличават."
Подир това пък друга мисъл го смутила: "Тя дори и да стигне до Йордан, няма лодка, как ще премине, за да дойде при мен, недостойния? Уви, аз, грешният, с право съм лишен от щастието да я видя!"
35. Така си мислел старецът, а преподобната вече приближавала реката. Като я видял, Зосима с радост станал и благодарил на Бога. Все още го измъчвала мисълта, че тя не ще може да премине през река Йордан, когато видял как тя, озарена от светлината на луната, прекръстила реката, стъпила от брега във водата и тръгнала по нея като по твърда земя. Виждайки това, удивеният Зосима понечил да ѝ се поклони, но тя, която още вървяла по водата, му забранила, като възкликнала: "Какво правиш, авва! Та ти си свещеник и носиш Божествените Тайни!"
Старецът я послушал, а преподобната вече на брега и го помолила за благословение. Обхванат от ужас, поради чудото, което видял, той възкликнал: "Наистина изпълнява Бог обещанието Си, че Нему ще се уподобят очистилите себе си според своите сили! Слава на Тебе, Христе Боже Наш, Който ми показа чрез Своята рабиня колко далеч съм аз от съвършенството!"
Тя го помолила помолила да прочетат Отче наш. След молитвата се причастила с Пречистите и Животворящи Христови Тайни и по монашеския обичай целунала стареца, след което въздъхнала и произнесла със сълзи: "Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, с миром, защото видяха очите ми Твоето спасение."
36. Обръщайки се към Зосима, тя рекла: "Авва, умолявам те, не отказвай да изпълниш още едно мое желание: сега си отиди в манастира, а другата година ела при онзи същия поток, където преди беседва с мен. Ела, заради Бога, и отново ще ме видиш. Тъй иска Бог."
Старецът ѝ отвърнал: "Ако би било възможно - аз бих се радвал винаги да следвам подир тебе и да гледам твоето светло лице. Но моля те, изпълни и моето желание: вкуси малко от храната, която съм ти донесъл." И той показал какво носи в кошничката. Светицата докоснала с крайчетата на пръстите си пшеницата, взела три зърна и като ги поднесла към устата си, рекла: "Това е достатъчно: благодатта на духовната храна, която пази душата неосквернена, ще ме насити. Отново те моля, отче свети, моли се за мене на Господа, и мене, грешната поменавай."
Старецът ѝ се поклонил до земята и изпросил нейните молитви за църквата, за царете и за него самия. След това се простил с нея, ридаейки, защото не смеел повече да я задържа. Дори и да искал, нямал сили да я спре. А тя отново осенила с Кръстния знак реката и както преди преминала като по сухо през реката.
А старецът се завърнал в обителта, изпълнен с радост и страх; упреквал се само, че не е узнал името на преподобната, но се надявал на другата година да го разбере.
37. Още една година изминала. Зосима отново тръгнал през пустинята, изпълнявайки манастирския обичай, и се насочил забързан към мястото на чудесното видение. Той прекосил цялата пустиня, разпознал по някои признаци търсеното място, и започнал внимателно да се оглежда на всички страни, като опитен ловец, който търси богат улов. Но като не виждал никой да се приближава към него, облян в сълзи, вдигнал очи към небето и започнал да се моли: "Господи, покажи ми Твоето съкровище, което си скрил в пустинята, покажи ми светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!"
Докато изрекъл тази молитва, старецът стигнал мястото на потока и съзрял на източния бряг преподобната - тя лежала мъртва. Ръцете ѝ били скръстени както подобава, лицето ѝ - обърнато към изгряващото слънце. Той дотичал до нея, и като паднал при нозете ѝ, благоговейно ги целунал и оросил със сълзи.
38. Зосима дълго плакал, а после, след като прочел установените за погребение псалми и молитви, се замислил дали може да погребе тялото на преподобната, дали на нея това ще ѝ бъде угодно. Тогава видял до главата на блажената следния надпис, нарисуван на земята: "Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни."
Като прочел надписа, старецът най-напред си помислил кой ли е могъл да го изрисува: светицата - както самата тя му била казала - не умеела да пише. Зарадван, че е узнал името на преподобната, той разбрал, че след като я причастил на брега на Йордан, тя за един час е достигнала до мястото на своята кончина, до което той достигал с мъка за двадесетина дни път, и веднага е предала душата си на Бога.
39. Зосима славел Бога и облян в сълзи тялото ѝ и рекъл: "Време е вече да изпълня заповедта ти, но как ли аз, горкият, ще изкопая яма, без никакво оръдие в ръцете си?"
Видял захвърлено в пустинята парче дърво, взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията на стареца, той се обливал в пот, но не можел нищо да направи.
Изведнъж, като повдигнал очи, съзрял огромен лъв, който стоял до тялото на преподобната и ближел краката ѝ. Старецът се ужасил при вида на звяра, като си спомнил и думите на светицата, че никога не е виждала зверове. Той се прекръстил, за да се увери, че силата на починалата светица ще го запази. Лъвът започнал тихо да се приближава към стареца и нежно, като че с любов, го гледал. Тогава Зосима рекъл на звяра: "Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото ѝ, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая, а обителта е далече, не мога лесно да донеса нещо оттам. Изкопай с ноктите си гроба, а аз ще погреба тялото на преподобната."
40. Лъвът сякаш разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна за погребение. Старецът отново облял със сълзи нозете на преподобната, просейки нейните молитви за целия свят, и покрил тялото ѝ с пръст. Светицата била почти гола - старата, изпокъсана одежда, която Зосима ѝ хвърлил при първата им среща, едва прикривала тялото ѝ... След това и двамата се отдалечили: лъвът, кротък като агне - навътре в пустинята, а Зосима - към своята обител, благославяйки и прославяйки Христа, нашия Бог.
Като се върнал в манастира, без да скрива нищо от онова, което видял и чул, разказал на всички монаси за преподобната Мария. Всички се удивили от Божието величие и решили със страх, вяра и любов да почитат паметта на преподобната и да празнуват деня на нейното преставяне.
Игуменът Йоан, както казала на авва Зосима преподобната Мария, намерил някои неизправности в манастира и с Божията помощ ги отстранил. А свети Зосима след дълъг, почти стогодишен живот, завършил своето земно съществуване и преминал във вечния живот, при Бога. Неговия разказ за преподобната Мария монасите от този манастир предавали устно един на друг за общо поучение.
А пък аз - като чух разказа, записах го. Не зная, може би и някой друг, по-добре осведомен, вече да е записал житието на преподобната, но аз, доколкото можах, записах всичко, излагайки самата истина. Бог, Който върши дивни чудеса и щедро обдарява онези, които се обръщат към Него с вяра, да награди всички, които потърсят за себе си поука в тази повест - и тези, които я слушат, и тези, които четат, и проявилите усърдие да я препишат - и да им даде участта на блажената Мария заедно с всички, които някога са Му угодили с благочестивите си мисли и трудове.
Да въздадем и ние слава Богу, на Вечния Цар, а Той да ни даде Своята милост в Деня на съда, заради Иисуса Христа, нашият Господ, Комуто подобава слава, чест и поклонение, с Отца и Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги и през всички времена. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар