2. Ето, че минало малко време откак се бил помолил с игумена и братята, Бог чул молитвата му и го дарил с дъщеря. Като видял Пафнутий, че в манастира му помогнали, той се върнал там да благодари и да попроси благословение заедно с малката си дъщеря и пожелал да я кръсти. Игуменът я кръстил и я нарекъл с името Ефросиния. И всички ѝ се радвали, защото била красива и добродетелна.
3. Била едва на 12 години, когато майка ѝ починала и останала само с баща си. Като плод на молитвата, бащата научил чедото си на Божествената премъдрост. Момичето се предало на усърдно четене на свещените книги. Междувременно слухът за нейното благоразумие и красота се разпространил по цяла Александрия, и много я искали за жена. Сред тях бил и един мъж, който се отличавал пред всички със своите благородство, сан, богатство и слава. Той измолил Пафнутий да даде дъщеря си за неговия син, на което Пафнутий се съгласил. И като навършила 16 години той отишъл с дъщеря си в манастира, където живеел игумена и му казал: "Тя е плод на твоите молитви, доведох я да се помолиш за нея, защото ще я омъжвам." И прекарал в манастира три дни, послушал песнопенията на монасите. Очудил се на покорството и старанието им във всичко, което вършели и им казал: " О, блажени мъже, като ангели същи сте, ще се наситите с небесните блага. И силно възревнувала Ефросиния за това, да подражава на техния свят живот. След изтичането на трите дни Пафнутий казал на игумена: "Отче благослови ни да ти се поклоним и се моли за нея, ние тръгваме." И като отишла девойката при отеца поклонила му се и рекла: "Благослови ме отче, моля ти се, да спаси Господ моята душа." Пафнутий и дъщеря му тръгнали за града, но той така дълбоко почитал монашеския чин, че когато срещал някъде по път или в града монах, го канел при себе си вкъщи и го умолявал да се моли на Бога за него и за дъщеря му.
5. Скоро дошъл храмовия празник на манастира и игуменът изпратил един от братята да покани за този ден Пафнутий. Евфросиния, като разбрала за пристигането му, го поканила при себе си и започнала да разпитва за това, колко са братята в обителта. А той отговорил:" Триста и петдесет човека." Тогава тя го попитала: "А ако някой дойде при вас, ще го приеме ли игуменът? Девицата му задала още въпроси: "Всички заедно ли пеете и еднакво ли постите?" "Да, пеем всички заедно" - отговорил монахът, - а всеки от нас пости толкова, колкото иска и може.
6. Като разпитала черноризеца за всичко, девицата му казала: "Бих искала и аз да напусна света, но се боя, че трябва да се подчиня на баща си, тъй като той желае да ме омъжи, за да има кой да се грижи за имението му. Черноризецът ѝ казал: "Не желай временен съюз със смъртен, но се посвети на Христа: За да не оскверниш тялото си, бъди невеста Христова, и ще наследиш Царството Небесно, излез тайно от дома си и иди в манастира; там ще се спасиш." Света Евфросиния се зарадвала, като чула тези думи на монаха, и го попитала: "А кой ще ме постриже? Той ѝ отговорил: "Баща ти ще отиде в нашата обител и ще остане там три или четири дни, а ти в това време повикай при себе си някой монах: той с радост ще изпълни твоето желание и ще те постриже."
7. В това време, дошъл Пафнутий и монахът му казал: "Игуменът те кани на храмов празник на нашия манастир и да вземеш благословение. Пафнутий с радост се съгласил да отиде в обителта заедно с монаха. И станало Божие чудо, дошъл един монах от пустинята и изпълнил желанието на Ефросиния. Като го видяла тя рекла: "Моли се за мене, отче. И като се помолила рекла: " Отче, баща ми, има голямо имение и иска да ме омъжи, а аз не искам да се оскверня, но се боя от баща си и затова не зная какво да правя. Цялата изминала нощ прекарах без сън, като молех Бога да ми прати милостта Си. Да ми даде Бог разум и да спаси душата ми, моля те научи ме какво да правя.
8. Старецът и рекъл: "Чедо, послушай какво казва светото Евангелие: “Ако някой. . . не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик” (Лук. 14:26). Не знам какво повече от това да ти кажа. Ако можеш да понесеш борбата с плътта, то остави всичко и бягай от този суетен свят. А богатството си баща ти да раздаде на църкви, манастири, болни и сираци, вдовици и пленници. Ти самата се погрижи за душата си да не се погуби. На това девицата му отвърнала: "Надявам се на Бога и на твоите молитви, отче, защото мисля с Божията помощ да се посветя на Бога и да спася душата си." "Не се бави с това намерение, дъще моя" - отговорил ѝ старецът, а Света Евфросиния казала на стареца: "Затова и те поканих, отче, исках да изпълниш желанието на душата ми." Тогава старецът станал, помолил се и постригал, по Божие благоволение, Евфросиния в монашество, възлагайки на нея схима.
9. А света Евфросиния започнала да размишлява в сърцето си: "Ако отида в девически манастир, баща ми ще ме открие, ще ме принуди да напусна обителта и да встъпя в брак; затова по-добре за мен е да отида в мъжки манастир, където никой няма да ме познае." Решавайки се да изпълни своето намерение, късно вечерта тя се облякла в мъжки дрехи и тайно от всички излязла от къщи, взимайки със себе си само петдесет златни монети, и се скрила за тази нощ в някакво място. Сутринта баща ѝ дошъл в града и, по особено Божие устроение, веднага отишъл в църквата. А Евфросиния се оттеглила в същия манастир, където познавали баща ѝ. Като стигнала портите на обителта, тя почукала и казала на вратаря: "Съобщи на игумена, че е дошъл евнух от царския дворец и чака при вратата, желаейки да поговори с него." Когато игуменът излязъл, света Евфросиния паднала на земята и му се поклонила. Той я повдигнал и се помолил по обичая, след което двамата седнали. Той я запитал: "Защо, чедо, дойде при нас?" Света Евфросиния му отвърнала: "Аз служих като евнух в царския дворец и много обикнах монашеското житие, но не намерих в града това, което търсеше душата ми. Като узнах за подвижническия живот на монасите от твоя манастир, дойдох в тази свята обител, желаейки да се подвизавам с вас."
10. На това игуменът отговорил: "Добре си дошъл чедо при нас. Ако ти се иска да поживееш в нашата обител, то остани." След това я попитал как се казва. Евфросиния отговорила, че името ѝ е Измарагд. И рекъл ѝ игуменът: "Ти си млад и затова не можеш да живееш сам в килия; трябва да имаш духовен наставник, за да те ръководи в монашеския живот, да те научи на манастирския устав и на всички обичаи." В това време тя извадила петдесетте златни монети, дала ги на игумена и казала: "Вземи това, отче! Впоследствие и всичкото друго мое имущество, останало в града, ще пожертвам за манастира." Игуменът повикал един от монасите, на име Агапит, старец със свят живот, и му поверил Измарагд със следните думи: "Нека този юноша отсега нататък бъде твой духовен син и ученик; наставлявай го в добродетелите, за да надмине и учителя си. Старецът Агапит взел Измарагд при себе си в килията и го наставлявал в монашеския живот.
11. Новият монах имал много красиво лице. Когато идвал в църквата за богослужение, дяволът смущавал много от братята с нечисти помисли, уязвявайки техните сърца с красотата на новия монах; затова братята се оплакали на игумена, а той извикал при себе си Измарагд и му казал: "Гледайки красотата ти, най-немощните сред братята се съблазняват, затова по-добре за теб е сам да пребиваваш в килия, подвизавайки се в безмълвие и молитва, и да не идваш на църква. Духовният ти наставник ще носи и храната в килията ти, за да не ти е необходимо да излизаш от нея." Игуменът наредил на Агапит да приготви уединена килия за Измарагд; Агапит изпълнил волята му и въвел в килията Измарагд, който и започнал да прекарва там времето в молитва, пост и бдение, ден и нощ служейки на Бога. Блаженият Агапит се удивлявал на подвизите и трудовете му.
12. Между това Пафнутий, бащата на Евфросиния, след завръщането си у дома, бързо влязъл в стаята на своята дъщеря и като не я намерил там, започнал много да тъгува и скърби. Попитал своите слуги какво е станало с Евфросиния, къде е отишла, а те му отговорили, че не знаят къде е отишла. Пафнутий изпратил слуги в дома на годеника на дъщеря си, но и там не я намерили. И годеникът, и баща му, чувайки за изчезването на Евфросиния, много се опечалили и като дошли при Пафнутий, го намерили в дълбока скръб, да лежи на земята и да ридае, казвайки: "Да не би някой да я е прелъстил и да е избягала с него?" Търсили я навсякъде, по пътищата. Обходили много женски манастири, поля, пустини, планини и като не я открили никъде, изпратените се върнали със скръб. И всички плакали за нея като за умряла. Годеникът ридаел за невестата си, свекърът скърбял за снаха си, а бащата проливал горчиви сълзи за дъщеря си и казвал: "Горко ми, мое чедо сладко! Горко на мен, утеха за душата ми! Кой открадна съкровището ми? Кой похити имането ми, разсипа дома ми? Кой угаси светилника ми, и отне от мен надеждата ми? Кой закри светлината на слънцето с тъма?
13. Като не намерил никъде облекчение в своята мъка, Пафнутий отишъл в манастира, където дъщеря му без да знае той се подвизавала в затворничество, и падайки в нозете на игумена, му казал: "Отче, помоли се Бог да чуе молитвите ми, и да се намери моята дъщеря. Като чул тези думи, игуменът много се смутил и като събрал при себе си всички братя, казал: "Братя, покажете любов, помолете се на Господа, за да благоволи да ни открие за съдбата на дъщерята на нашия приятел и благодетел Пафнутий." В продължение на цяла седмица монасите постили и се молили, но не последвало никакво откровение, а Ефросиния/Измарагд/ се молила на Бога да не открива никому за нея в този земен живот и нейните молитви били по-силни от молитвите на всички братя.
14. И като минало малко време отишъл Пафнутий пак при игумена, а той рекъл : "Аз мисля, че тя е избрала добрата част; и затова към нас нямаше откровение от Бога за нея. Ако тя бе паднала в грях, то Бог не би презрял толкова големия молитвен труд на всички братя от нашата обител и би ни открил за нея; но аз имам надежда, че още в този земен живот Господ ще ти открие за нея." Всеки ден Пафнутий прилежно се молел на Господа и подавал щедра милостиня на бедните. След изтичането на няколко дни пак посетил манастира и изпросил молитвите на братята. Веднъж, срещайки се с игумена, му се поклонил и казал: "Помоли се за мен, отче, защото моята скръб за дъщеря ми все не минава; душата ми никак не се утеши, раната на сърцето ми се увеличава и с всеки ден скръбта ми се усилва. Игуменът, като виждал огромната му печал, по всякакъв начин го утешавал; в една от беседите си с него си спомнил за Измарагд и казал: "Има при нас монах, който води много строг живот; дойде при нас от двореца на император Теодосий и всички ние се удивяваме на светия му живот. Не искаш ли да поговориш с него? Може би от този разговор ще получиш някаква радост." Когато света Евфросиния видяла баща си, познала го и се обляла в сълзи, а Пафнутий помислил, че плаче от молитвено умиление, на не могъл да я познае, тъй като от силното въздържание и всенощни молитви цветът на лицето ѝ повяхнал, а и сама Евфросиния нарочно се покрила с було, за да не могат да я познаят.
15. Като се помолили, двамата седнали и Измарагд започнал своята беседа с Пафнутий, говорил му за милостинята и утешението. Виждайки голямата скръб на своя баща, Измарагд му състрадавал и го утешавал. Слушайки казаното, Пафнутий и плакал, и се радвал, и много полза получил от беседата с него; след това отишъл при игумена и му казал: "Само Бог знае, отче, каква полза получих от този монах и по благодатта Божия, неговите думи напълниха сърцето ми с такава радост, като че ли съм намерил любимото чедо." Поклонил се на братята и си отишъл.
16. А Измарагд прекарал в обителта тридесет и осем години, водейки богоугоден живот; след което се разболял и предал на Господа своята душа. Преди преставянето му Пафнутий отново дошъл в манастира на поклонение и на посещение при братята. След обичайната беседа с игумена, му казал: "Отче, ако е възможно, позволи ми да се видя с брат Измарагд, защото много го обичам." Когато Пафнутий влязъл в килията му и го видял, лежащ на леглото много болен, паднал при леглото му и заговорил с горчиви сълзи: "Моли се мене, брате мой, да ме утеши Бог и да видя дъщеря си." А Измарагд му казал: "Не плачи и не се притеснявай, нима има нещо невъзможно за Бога? Затова спри да се опечаляваш, а те моля за едно: остани тук три дни и не ме напускай."
17. Настъпил третият ден и света Евфросиния получила откровение за времето на своето преминаване при Господа, извикала при себе си баща си Пафнутий и му казала: "Всемогъщият Бог не иска повече да страдаш за своята дъщеря. Аз съм Евфросиния, твоята убога дъщеря, вярвай ми. Сега те моля, не допускай някой друг, освен теб, да умие тялото ми и моли се за греховете ми." След тези думи Евфросиния предала духа си на Господа.
18. Чувайки всичко това и виждайки, че дъщеря му е умряла, Пафнутий от страх и огромна скръб паднал и лежал на земята като мъртъв. Дошъл един от братята и видял, че Измарагд се преставил, а Пафнутий е едва жив, та го наплискал с вода по лицето, повдигнал го и попитал какво е станало. Пафнутий му отговорил: " Остави ме тук да умра, защото днес видях дивно чудо." След това Пафнутий станал от земята и се склонил към лицето на починалата, като горчиво плачел и говорел: "Горко ми, сладко мое чедо, защо не ми се откри преди този час; о, как бих искал да умра с теб! Мъчно ми е, че се скри от мен, скъпа моя дъще! Как добре избегна вражеските мрежи, скри се от суетите на този свят и влезе във вечния живот!"
19. Слушайки думите на Пафнутий, Агапит разбрал тази дивна тайна. Той се ужасил и отишъл незабавно да извести за това игумена. Последният веднага побързал да дойде там, паднал при святото тяло на Евфросиния и с ридания заговорил: "Евфросиния, невесто Христова и свята дево, не забравяй сподвижниците си и тази обител, но моли се на Господ Иисус Христос да удостои и нас, след добри подвизи, да достигнем спасение и се удостоим с вечния живот." И заповядал игуменът да се удари клепалото и да се съберат всички братя, та с подобаваща чест да погребат святото ѝ тяло. Когато се събрали всички монаси и видели това дивно чудо, то прославили Бога, явил крепката Си сила в немощна плът.
20. Някой от братята бил сляп с едното око, допрял се до мощите на преподобната и веднага прогледнал. Виждайки това изцеление, всички братя величаели Божията милост, прославяли святата Му угодница Евфросиния и се поучавали от светия ѝ живот.
21. Баща ѝ Пафнутий се върнал в дома си, раздал богатството си по църкви и манастири, на нищи и странници, отишъл в същия манастир и бил постриган за монах. Изпросил за себе си килията на дъщеря си и поживял в нея богоугоден живот. Преставил се с богоугодна кончина за слава на Пресветата Троица, Отца и Сина, и Светого Духа, нине и присно и во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар