Възкресението Господне на Нашия Избавител Иисуса Христа и преславното му Възнесение на небето увенча вярата и даде нетленен венец и непобедима сила на Честния кръст за победа над всяко беззаконие. По Неговия пример имаше много блажени мъченици.
Аз, Теотим, призван от Бога, братя, бях взет от дъното на невежеството, в името на истината. Кръстих се, осветих се с разум и с мъдрост Божия, за да опиша подвига на познатата на всички славна девица Марина, която имаше такава дадена от Бога мощ, за да съкруши бесовете със силата на Честния кръст. В Антиохия Писидийска, аз Теотим бях привлечен от страданията на светата като пчела от мед. И така сега ще ви предам всичко на вас, вярващите в името на Господа Нашего Иисуса Христа.
Светата отроковица била чадо на някой си Едесий, жрец на бесовете/езически жрец/. И ето какво ѝ се случило, когато била едва 12 -годишна. Майка ѝ починала, а баща ѝ я дал за отглеждане при жена, която живеела на около 20 км от техния дом. Но той не знаел, че жената, която я отглежда е приела християнската вяра. От нея и Марина научила за Христос и непрекъснато я разпитвала. До навършване на 15 години тя слушала за страданията на светите мъже и чудесата, които ставали по това време, така че ѝ се приискало и тя да пострада за името Христово. И като се надявала на Господа нашего Иисуса Христа и с упование на Светия Дух, тя се молела така: "Владико Човеколюбче, Ти познаваш болките човешки. Направи така, че да победя твоите врагове и да Те прославя во веки веков."
Епархът Олимврий/управителят на провинцията/ бил тръгнал на поход към град Антиохия да търси и наказва християни. Светата дева Марина идела заедно със своите приятелки по пътя, в една местност Редия, и срещнала Олимврий. Като видял прекрасната девойка той решил да я вземе за жена. Виждайки красивото ѝ лице, той влязъл в разговор с нея и ѝ рекъл:
- Ако си свободна, ще те взема за жена. Ако ли пък си робиня, ще те купя и пак ще ми станеш жена, защото си много красива.
Но невестата Христова рекла с молитвени слова: "Не ще отстъпи от мене Господа Иисуса Христа, и няма да ме остави да погина. И няма да надделеят враговете над вярата Христова! Да не се оскверни слухът ми, и да не се помрачи разумът ми, и да не се замърси с кал вярата ми! Да не се повдигне яростта твоя, на лютия, ненавиждащ доброто бяс! Но прати ми, от висотата на Твоя престол Твоята премъдрост, за да се отвори моята уста и да изкажа Твоята воля! Да запазя Твоята сила и да отговоря без страх на нечестивия мъчител. Като овца до вълк и като птица до ловец съм, но Господи Иисусе Христе, дойди и ме избави от врага."
Войниците като я чули да се моли, веднага докладвали на епарха и му рекли: - Не можем да съблазним с нищо тази девица, защото тя не е от нашата вяра, а има силна вяра в Бога свой, Господ Иисус Христос.
Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да я доведат при него и ѝ рекъл:
- Кажи ми, от кой род си.
- Първо съм християнка и също свободна- казала тя.
Епархът я попитал за името ѝ, а тя отговорила, че се казва Марина.
После му казала:
- Моля се на Бога и Отец, Творец на всичко, на Господа Нашего Иисуса Христа, и вярвам в Светия Дух, в силата на единосъщната и неразделна Троица, истинна и неразделна.
А епархът ѝ казал:
- И ти ли се нарече с името на Назарееца.
Марина му отговорила:
- Ще призова името на Господа Иисуса Христа, на Когото искам да подражавам, да избави рабинята си от твоите ръце и от твоя отец- дявола.
Тогава епархът заповядал да я пазят стражите докато отиде в града и принесе жертва на своите идоли. И влязал в град Антиохия, принесъл жертви на идолите и за победата си получил похвали.
Като седнал на престола си, пред хората, той заповядал да доведат пред него отроковицата. Приближил се до нея и ласкаво ѝ казал:
- Виждат боговете, че жаля твоята младост, послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници.
А света Марина му отвърнала:
- Владиката Бог сътвори всички от Дух, така че да не можеш да имаш власт над мен и да покориш и застрашиш моята чистота, за която съм положила душата си. Ще отдам себе си за истината и на Великия и Свят Бог, ще принеса жертва- усърдна молитва, защото целият мир го слави во веки. Амин.
Слушайки словата ѝ, епархът казал:
- Голяма печал и тежко мъчение ти предстои, тялото ти ще стържат с железа и от яростта ми не ще избягаш. Ако ли пък ме послушаш и принесеш жертва на боговете, твоето младо тяло ще бъде пожалено от моята любов. Ще получиш всяка слава, и в моите покои ще бъдеш, защото ще те направя своя жена и ще избегнеш яростта ми.
А Марина му рекла:
- Не ще ме съблазниш с твоите думи, защото душата ми е утвърдена във вярата Христова. Тялото ми е от земна пръст, но душата ми е сътворена от Бога. За да изкупи греховете ни Господ е претърпял разпъване на кръст и смърт, без да щади Своето Пресвято тяло, прието от Пречистата Дева Мария, то и аз съм длъжна заради Него да страдам по всякакъв начин и да умра, без ни най-малко да щадя своето грешно тяло. Както Бог не пощади Своя Син и заради нас го пожертва, така и аз ще предам своето тяло на мъки в името на Господа Иисуса Христа, за да спася душата си.
Тогава епархът заповяда да я бият и измъчват. Неизказани мъки претърпяла светата, но гледайки към небето тя отправяла молитвата си: "Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя навеки, да не тържествуват над мене враговете ми. Да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе. Да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.. Погледни на мен и ме помилуй, избави ме от нечестивите, които се напразно борят за моята душа. Не ме оставай, Господи Иисусе Христе, да не се помрачи разума ми, помогни ми Господи Иисусе Христе, и ме избави, понеже за Тебе страдам.
Казвайки това пред народа, започнали да я бият и увещавали Марина да принесе жертва на боговете. Светата била още твърде млада, а плътта ѝ се разкъсвала под желязото и кръв течала от нея. Хората я гледали и сълзи се стичали от очите им. Някои ѝ викали:
- Момиче, защо сама погубваш красотата си? Защо не се подчиниш? Виж колко е жесток управителят, той ще те погуби и паметта за тебе ще изчезне от земята; съжаляваме те!
А Марина им отговорила с упрек:
- Лукави съветници, зли помощници, вие се стараете да ме съблазните! Моята плът ще изтлее, но вярата ми в Бога и Творец на всичко ще ме спаси и заведе при моя Бог. Махнете се от мене беззаконници: няма да ме съблазните, тъй като от цялата си душа съм предана на Христа!
Тогава се обърнала към епарха и му рекла:
- Прави всичко, което е угодно на теб и на твоя баща дявола, аз имам силата на Иисус Христос.
Епархът още повече се разгневил и заповядал да я приковат с гвоздеи към една дъска и да стържат тялото ѝ с железни тризъбци. А тя, като повдигнала очи към небето, казала: "Враговете ми са ме обкръжили и замислят зло против мен, но Ти, Господи мой, погледни към мен и ме помилуй, изпрати ми на помощ животворящия Си Дух. Нека Той ме умъдри да изповядвам Твоето пресвято име до последното си издихание, нека ми даде сила мъжествено да противостоя на дявола и на неговите слуги, за да ги победя и да ги посрамя, удостой ме да бъда образец за тези, които Те обичат и пазят девството си заради Теб, за да застана заедно с тях от дясната страна по време на Твоя праведен съд! Амин."
А жестоките мъчители, като човекоядци, все по-силно разкъсвали с тризъбците тялото на светицата, кървави парчета плът падали от тялото на земята, така че се виждали голите ѝ кости. Управителят не можел да гледа такова мъчение; той закрил лицето си и се обърнал, а всички присъстващи се изумили от търпението на светицата. После мъчителят отново я заговорил:
- Марино, докога не ще се жалиш? Ето, вече и тялото ти е разкъсано; дори и сега, съгласи се да принесеш жертва на боговете, за да не погинеш съвсем.
Мъченицата отговорила:
- Мерзко куче! Свиня! Ти поглъщаш човешко месо, а се преструваш на милосърден, все едно, че ме съжаляваш! Аз самата не се съжалявам заради Христос, Който не пощади Себе Си, но заради мен се предаде на още по-големи мъки. Ако послушам твоя безумен съвет и пощадя тялото си, как ще се увенчае душата ми в Небесното Царство?
След това управителят заповядал да я мъчат до седмия час, а после да свалят мъченицата от гвоздеите и да я затворят в тъмницата, където били заключвани осъдените на смърт.
А светата мъченица се молела на Бога с душевна топлота, като викала от дълбините на сърцето си: "Боже Вишни, пред Теб предстоят със страх всички небесни сили, и всички човеци и праведници треперят пред лицето Ти и се молят. Ти, Боже, погледни от небесната висота, от престола на Своята слава, към мен - смирената, непотребна и недостойна Твоя рабиня: на Тебе се надявам, към Тебе прибягвам и страдам заради Твоето име. Погледни, Добросърдечни, и изцели тялото ми, изпонаранено като разкъсана дреха, обнови душата ми и я запази за Твоето царство. Дай ми да победя и да потъпча моя враг-дявола и да унищожа силата му и да се прослави в мен Твоето пресвято име във вековете. Не ме оставай Господи, не отстъпвай от мен! На Теб предавам душата и тялото си, заради Твоето име. Не ме предавай на изкушения, да не се осквернят тялото и душата ми от нечистия бяс, но съхрани душата ми, Господи, който си благословен во веки. Амин.
По молитвите на светата отроковица, тъмницата се разтресла, появил се от тъмнината грамаден и страшен змей, подобен на дракон. Ноздрите му бълвали пламъци и гъст дим. Зъбите на чудовището проблясвали, а езикът му бил кърваво червен. Змеят страшно рикал и обикалял в кръг около света Марина и излъчвал нетърпима смрад. Светата била много уплашена, от страх се тресели костите и лицето ѝ се променило. В ужаса си успяла да се помоли и да изпроси от Господ помилване. Бог приел нейните молитви и ѝ показал врага в образа на змея, това бил дяволът. А тя като преклонила колене започнала да се моли така: „Боже Невидимий, от Твоя поглед изсъхва морето и се разтваря бездната. Ти, Господи си установил пределите на ада, смирил си силата на омразния змей и слизайки в ада, си освободил затворените там. Погледни на мен и ме помилвай, и не давай на беса да ме надвие, но да бъде Твоята воля! Господи дай ми от Твоята сила!"
Тези нейни думи разгневили беса в образа на змея, който се спуснал към нея. Но светата рабиня Христова се осенила с кръстния знак по челото и по цялото тяло и със сълзи се молела: "Премахни от мене, Господи, този лукав вълк, този бяс и вонята от смрадта му. И да дойде над мен благодатта на Светия Твой Дух."
Като се молела така, разневил се змеят разтворил мерзката си паст, нападнал светицата и се мъчел да я погълне. Изглеждало, че мъченицата е погълната от змея, обаче тя не се отчаяла и не се усъмнила, но като устремила целия си ум към Бога, се осенила с кръстния знак и видяла, че утробата на змея се разпръснала, а самата тя се избавила от него и била цяла и невредима. В същото време изчезнало цялото бесовско страшно привидение.
Змеят лежал мъртъв на земята, но ето от другата страна на тъмницата черен бяс се спуснал към рабинята Божия. А тя виждайки това се молела: "Възхвалявам името Твое и славя Господа Иисуса Христа с безсмъртните и безчислени ангелски войнства. Радвам се и се веселя за милостта Твоя, с която си ме дарил. Ей, Господи Иисусе Христе, погледни на душата ми отново, и дай ми власт, на мене, рабинята Божия Марина, да победя лютия враг на човешкия род, и да се възрадвам от победа си. Нечистивият дявол и злото да посрамя, и да го погубя. Така Твоят кръст да се възвеси и вярата ми да се прослави, и тялото със светото масло да се помаже и да се изцели. Помогни на Твоята рабиня Марина! Ще се зарадвам и ще се възвеселя от Твоята неизреченна сладост и ще се надявам на Светия Дух Твой да ме удостои с вечен живот, а злият змей да накаже. И сега, те призовавам, Христе Боже, и Те славя, свети, безсмъртни, премъдри и кротки Господарю. Ти си камък за вярващитите, крепко прибежище и утвърджение за твоите раби. Бъди ми лествица, която ме води към Отца, милостиви Владико Човеколюбче, защото си препрославен Господи Иисусе Христе, во веки. Амин."
Като казала това, бесът се разгневил, нахвърлил върху нея и викал:
- Мълчи Марино, ще ти покажа на какво съм способен.
И започнал по своя обичай да ѝ говори лъжи, като ги представял за истина.
- Пратих своя подчинен Руфа/езическо божество/ в образа на змея, да те погуби, но ти с твоите молитви го умъртви и сега искаш и мен да умориш. Но помилуй ме, Марино, и не ми причинявай това.
А светата Марина се осенила със силата на кръстния знак и хванала беса за косите, а той се мъчел да се отскубне и викал:
- О, горко на мене, боли ме много! - така стенел бесът, мъчен от чистата сила Христова.
Марина го хванала за брадата, дръпнала го към себе си толкова силно, че я изскубнала цялата. И пак бесът простенал, а Марина взела един меден чук и го ударила в челото. И паднал бесът на земята, а тя настъпила шията му с десния си крак и го биела с медния чук по главата, по плещите, и му викала:
- Отстъпи от мене, змиьо, защото Бог ми помага. Отстъпи от мене, безсрамен и беззаконен баща на геената, защото на мен лежи Христовия кръст и агница, и гълъбица, и невяста Христова съм. Аз съм Негова рабиня, и Той ще ме спаси, защото се разпна, погреба и възкръсна за нас, човеците.
И като млъкнала светата девица, появила се светлина в тъмницата и всичко се осияло от нея. Явил се кръст от земята до небето, и гълъб кацнал на върха му. Градът и цялото това място се осветило, а гълъбът рекъл на света Марина:
- Радвай се, Марино, за това, че посрами дявола! Радвай се Марино, че душегубителя змей порази! Радвай се, Марино, че ненавистника посрами! Радвай се, Марино, че със своите молитви изпроси масло благовонно. Приготвен ти е победоносен венец и са отворени райските двери за теб и ще пребиваваш в лоното Аврамово, Исаково и Яковово во веки.
Чувайки гълъба така да говори, отроковицата рекла:
- Слава Тебе, Господи Иисусе Христе, Който се яви на рабинята си в тъмницата, славя те и те величая. Слава Тебе, Господи Иисусе Христе, че ме утвърди в Твоята крепост. Слава Тебе, Който утвърди земята и я издигна над водата, удостой ме да мина и през водата на светото кръщение и умита от греховете, ме въведи в Твоя покой.
И ето гълъбът пак проговорил на Марина:
- Вече си готова, Марино, всички изпитания на сърцето и мислите преодоля, ела при Мене. Мир на тебе, Марино, от нищо не бой се, защото съм с тебе.
И гълъбът литнал към небесата, а Марина казала на беса:
- Какво общо имаш с мене, дух нечистий?
А бесът ѝ отговорил:
- Велзевул е моето име.
А света Марина пак му рекла:
- Кажи ми откъде си дошъл и какви са твоите дела.
Тогава бесът ѝ казал:
- Моля те, Марино, света рабиньо Христова, махни крака си и не ме бий с чука и ще ти изповядам всички мои дела.
Светата като чула това, махнала крака си от беса, а бесът започнал да нарежда:
- Помилуй ме, агнице Христова Марино, много светии изкушавах. Но бях победен от тебе, и медния чук цял ме разсипа и сто рани ми причини на плещите. Ще ти кажа истината от въздуха съм дошъл и се казвам Сатанаил.
Ти, Марино, на която Христос се яви от небесата, във вид на гълъб. Твоята уста за мен са изобличение и твоята благост за мен е мъка. Ти ме победи и силата ми ослаби, с медния чук челото ми разби и ушите ми отряза, и шията смаза под краката си, защото в тебе живее Христос.
Светите и праведните съм изкушавал, и съм пречел на всеки, който се стреми към спасение. Аз карам хората да се величаят и разсипвам разума им. Правя така, че хората да грешат и със стрелите си ги поразявам и ги побеждавам. Победените от мен човеци предават мъдростта на забвение и получават горест, вместо сладост, и мирис на гнило, вместо благоухание. Внасям в сърцата им огън горещ и страсти, и грехът се превръща в меч остър, който наранява душата им. Велзевул съм и много светии съм прелъстил, но бях победен от теб, Христова отроковице.
А светата му рекла:
- Кажи ми, псе нечисто и триклето, откъде си се появил и кой ти е заповядал да объркваш делата на светиите.
Бесът отговорил:
- Кажи ми ти първо, Марино, кой те роди и те дари с плът, откъде такава вяра имаш, и как влезе духът ти в тялото и извършваш такива дела.
А светата му отговорила:
- Не ми подобава да се изповядвам пред тебе, тъй като съм от Бога, ти, дяволе, по-скоро ми кажи, докато не съм те погубила.
Тогава бесът смесвайки истината с лъжа казал:
- Някога и аз бях свят, не такъв зъл, какъвто ме виждаш под краката си. Едва ли някой от нашия род може да се покая. Слушал съм от княза наш Сатана, че като паднал от небесата взел за жена дъщерята на дявола и като се смесил с нея, се появили всички бесове лукави. /Вероятно става въпрос за Лилит според еврейския Талмуд тя станала жена на Самаел (или на Сатаната) и майка на демоните. Пише също за митологично потекло на демоните, които се били излюпили от яйцата на андрогин („женомуж“), появил се от сливането на Сатанаил с дъщерята на Зевс- Деос./
И дето видим и чуем за праведни, ходим да воюваме с тях, защото не само дяволът може да види човешкото сърце, а и ние, неговите слуги. Първи началници бесовете се наричали. В Египет и в Етиопия, в Изход- книга Моисеева. Когато увисна на кръста Безсмъртният, по Неговото повеление бяхме свързани (отлъчени) от блажените ангелски храни, съдени и свалени в преизподята, както и сам Господ е казал в Евангелието: "А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица" Лука 10:18. Други пък казват, че от лукави жени сме били родени, но ние не знаем точно.. Нашият път не е по земята, където човеците ходят, но по въздуха ходим невидимо. Затвори ме, света Марино, заклевам те в името на крепкия и преславен престол, да не ме погубваш, но да ме затвориш до века. До Соломона бяхме пазени в делви медни, затворени с печата на Сатанаил. И когато дойдоха Вавилонците, мислеха че злато ще намерят и отвориха медните съдове и ние бяхме пуснати във въздуха под небето.
И така светата отроковица Марина го свързала с кръстното знамение и като прекръстила земята, тя се отворила и го завлякла в нея, и му рекла:
- Върви в глъбината на ада при тези, които си погубил.
Земята го погълнала, а светата преклонила колене и се помолила. Като свършила молитвата си казала "Амин" и земята се разтресла.
На сутринта епархът заповядал на слугите си да я доведат от тъмницата на съд. Като я довели светата прекръстила тялото си с кръста Христов. Народът прииждал да я види. А съдията като я видял ѝ рекъл:
- Направи жертва на боговете Руф и Каладион/Калаид/езически божества/, които те изцелиха.
- Според моята християнска вяра, за да съм достойна рабиня на нашия Господ Иисус Христос, не мога да принасям жертви на други измислени богове - отговорила Марина.
Като чул това епархът Олимврий ѝ рекъл:
- Подложете я на още по-големи мъки и обгорете тялото ѝ със свещи.
Тя, гледайки към небето се помолила така: "Господи Иисусе Христе, не ме оставяй, не отстъпвай от мен, Боже мой. Ти ме изпита и не намери в мен беззаконие, да не каже устатата ми нещо осъдително. Изпитана бях в огън и вода, за да видя Твоите покои."
Съдията се обърнал към нея:
- Покори се на мене, Марино, не може една отроковица да не се поклони на кесаря и Бога наш.
- Няма да се покоря на кесаря, нито ще ме откъснеш от вярата ми в Господа мой Иисус Христос, който ме чака със славен венец на небесата.
Тогава съдията заповяда да донесат съд, пълен с вода и да бъде удавена мъченицата. Когато слугите я хванали, за да я хвърлят във водата, тя извикала високо: "Погледни към Твоята рабиня и развържи ръцете ми, за да ти принаса хваления! И нека тази вода, по Твоята милост се превърне от място за удавяне в място за вечно спасение и купел за моето Свето кръщение, та да се прослави Твоята сила! Животворящий, покрий ме с неизтляващата риза на Светия Дух. Да дойде светия Твой Дух във вид на гълъб във водата и да ме благослови. Да съблека ветхия човек, да се облека в новия, и Господи Иисусе Христе в тази вода да се очистя, по Твоето Човеколюбие. Утвърди вярата ми и просвети ума ми и ме приеми в славата Си. Това желая и за всички човеци, дай им Господи Иисусе Христе, защото си благословен. Амин."
Докато мъченицата се молела така, слугите я хвърлили в кацата, започнали да я потапят под водата и да я давят. Но изведнъж земята се разтърсила и отново се появил гълъб, с венец в устата и мъченицата се освободила, излязла от водата, благодарила и славела Бога.
Гълъбът докоснал с венеца Марина и ѝ казал:
- Мир на тебе, рабиньо Иисусова, дерзай, вече си венчана.
Прострял крилете си над мъченицата, а над нея се появил огнен стълб, стигащ до небето, с кръст върху него. Гълъбът литнал и кацнал на върха на кръста. Марина започнала да благодари и рекла: "Господ царува и е облечен във величие! Ти ме освети, Господи Иисусе Христе, Равви, Аданаи, Елои, Саваот, Емануил. Ти ме прослави Христе, и ме оправда Иисусе и със светата Твоя риза ме покри. И погуби моите врагове, помилва рабинята своя, Марина. Ти си Бог от Бога, един всесилен и благословен во веки. Амин."
Гълъбът прострял крилете си на кръста и светлина голяма се явила под тях и осветила това място. И глас се чул към Марина:
- Ела в покоите Христови, невесто Христова, защото с мъченическата си смърт ти заслужи неувяхващ венец от ръката Господня и ще наследиш Небесното Царство заедно със светиите.
Като чули този глас, в същия миг голямо множество мъже и жени повярвали в Христа, открито изповядали вярата си. Епархът заповядал да посекат всички, които повярвали. Войниците изпълнили нареждането и всички били умъртвени.
Епархът Олимврий се смутил много и заповядал светата Марина да бъде посечена. И като я водели извън града, за да я посекат, един от войниците взел мъченическото ѝ покривало и изваждайки меча си ѝ рекъл:
- Протегни шия и приеми Небесното царство. Помени ме, твоят раб, който взех твоето покривало. Днес ти ще стоиш с ангелите заедно пред лицето Христово.
А Марина му рекла:
- Потърпи заради мен, докато се обърна към народа с молитва.
Светъл облак с безчислени ангели покрил светата Марина. Тя видяла Господа, Който ѝ казал:
- Мир на тебе, Марино, ще бъдеш начело на моите войни и раби.
Марина паднала до нозете Господни и започнала да се моли: "Господи, Боже Вседержителю Всемогъщий, моля те, послушай рабинята своя и дай сила на молитвата ми, заради Твоето преславно име."
Господ ѝ рекъл:
- Затова дойдох, да чуя твоята молитва, искай от мене и ще ти се даде, и ще свършиш молитвата си в заедно със светите ангели.
Марина започнала: "Господи, преди да прославиш моите мъченически страдания и да ме отведеш в Твоето царство, прости греховете на всички. И ако някой се обърне с молитва към мен и почете моите страдания, прости му греховете! И ако някой от труда си ми принесе елей, или свещ запали в мое име, избави го от всяка скръб. Ако някой бъде изкушаван и в този час ме призове на помощ, избави го от злото. И от човеците, които почитат моята памят някой сгреши, прости му и го избави, защото всички сме от плът и кръв. И който падне в напаст и беда и се помоли в мое име, Господи избави го от неговите врагове и клеветници, които са го оклеветили без вина. И този, който отдели от времето си и опише моето мъчение, нека името му бъде написано в Книгата на живота и неговото място да бъде благословено. Ако някой бъде от греха сломен и чуе за моите мъчения и се покае, да му се прости греха. И някой преклони колене пред моите страдания и ми се помоли да бъдат простени греховете му. И моля те, Господи, този който опише мъченията ми, и който ги прочете, да бъдат освободени от греховете си, до тях да не се приближават бесовете, а само твоята светлина да ги осияе, Господи! А пък някои, ако са пострадали заради мене, да бъдат спасени душите им, и ни глад, ни мор да не се докосне до тях, и да имат Светия Твой Дух в сърцата си. Амин.
Господ ѝ рекъл със сладкия си глас:
- Да бъде, както казваш, твоето прощение и молитви ще изпълня. Където лежи твоето тяло, ще благословя това място, и там, където започнат да почитат твоите мъчения и името ти, ангелите ще им помагат да победят давола. И ето, Марино в името твое греховете им ще бъдат простени. И ще заповядам на ангелите да съхранят отсечената ти глава. Блажена си ти, в чието име каещите се ще получат облекчение. Не скърби, твоята молба е чута, заради твоето търпение. И казвайки това Господ, в образа на гълъб кацнал на върха на кръста.
Тогава Марина казала на войника:
- Не се бой да сториш това, което ти е заповядано.
Тогава той със страх отвърнал на света Марина:
- Няма аз да отсека твоята глава, Госпожо!
А Марина му отговорила:
- Ако не го направиш, няма да имаш дял с мене в Царството Небесно.
И така с трепет и страх войникът отсякъл главата на светата отроковица Марина, и мечът паднал от лявата ѝ страна.
Господ с ангелското войнство се появил на небето. Ангели взели честната глава на светата мъченица Марина и я принесли дар на Господа със славословия и песнопения. "Кой Бог е като нашия Бог! Кой Бог е по-почитан и делата му са толкова славни. Господи Иисусе Христе, на Тебе отдаваме слава во веки. Амин"
И като се възнесъл Господ на небето, бесовете започнали да се мъчат при вида на тялото на светата мъченица Марина, и всички ги виждали във въздуха. А боледуващите се изцелявали от своите болести.
Аз съм раб на Господа Иисуса Христа, Теотим. Съхраних мъченическото тяло на светата мъченица Марина, направих молитвен дом, достоен за нейните мъчения. Когато се празнува нейната свята памет, всички да идват и в едно да се молят в съградената църква, за нейна памет, и да благодарят на Господа.
Аз ѝ служих в тъмницата и описах всички нейни мъчения, когато се бори с беса в образа на змей и всички нейни молитви записах за християните. Светата мъченица завърши своя живот в месец юли 17/30, в който ден се извършва нейната памет за спасение на всички в името на Господа Иисуса Христа, на когото подобава слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и с Пресветия и Благия и и Животворящ Негов Дух сега и всякога, и во веков Амин.
Превод от църковнославянски език: Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар