от свещеник Николай Иванов (1947 – 2016)
Цялото видимо и невидимо творение в неговото неизмеримо величие и непостижимост съществува по волята на Бога чрез всепроникващото действие на Светия Божий Дух. Изключително място сред видимото творение има човекът като негов завършек, като удостоен чрез дадения му от Твореца дух да стане съобщник на Неговото естество, а така и на Неговите Божествени тайни. Това благодатно богоуподобяване става възможно след изкуплението на човешкия род от Божия Син Иисус Христос. Така всички повярвали в Спасителя на света имат възможност да станат Божии синове и дъщери по благодат чрез единението на живота си с Него. Такива са всички праведници, които чрез своя живот и поучения указват на останалите християни пътя, по който и те биха могли да се преобразят благодатно и да станат „нова твар“. Един от тези праведници, удостоен с особено дълбоко посвещение в Божествените тайни, е свети Симеон Нови Богослов. Неговите творения са плътно пропити от силата на Божия Дух, вдъхновени са от Утешителя, Духа на истината, Светия Божий Дух и с Неговата мощ неотразимо въздействат върху всеки непредубеден човешки ум и сърце.
В едно от словата си свети Симеон пише, че християнските мъченици са чувствали в себе си ясно и осезателно присъствието на Светия Божий Дух. Това обикновено е ставало особено явно в момента, когато те, след като са дали абсолютно всичко от себе си, стигали до предела на търпение на страданията, когато, по човешки погледнато, продължаването на ужасните изтезания не би могло да бъде понесено. А всички добре знаем от житията на какви неимоверни мъчения са били подлагани последователите на Христа. Когато един от славните христови мъченици, свети Евстратий, пострадал по време на гоненията в началото на IV век, бил измъчван по най-ужасен начин, едва тогава той казва: „сега познах, че съм храм Божий и Божият Дух живее в мен“. Дотогава той бил праведен и благочестив, но едва когато човешките му сили били изцяло изчерпани, когато е трябвало безостатъчно да се предаде в Божиите ръце, той усеща, вижда и ясно съзнава присъствието на Божия Дух в себе си. Дотогава същият този Дух го е подкрепял и просвещавал да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божията воля, но това не е било така ясно видимо за него. А с какво човек може да види Светия Дух в себе си? Единствено със своя обновен и възвисен, благодатно обожен дух, сам вече осезателно причастен на Божия Дух. Този обновен дух, който завладява цялата природа на човека и господства над цялата му личност. Той постепенно по необясним начин, известен само на Твореца, подчинява обновената човешка природа на други, свръхестествени закони на съществуване, които действат в Царството на благодатта. Каква точно е тази нова богочовешка природа, тази „нова твар“, всеки християнин е призван да разбере от собствен опит, защото това е променената негова същност, а не нещо, което е встрани от него и което може да изучава и обяснява с възможностите на своя естествен ум. Тази нова природа му дава възможност да прогледне, да вижда и се убеждава как да следва пътя на спасителното доближаване до своя Творец - това, за което е създаден.
Споменатият свети мъченик Евстратий казва на своя мъчител: „Ако ти имаше здрав ум и душата ти не беше изцяло земя и пръст поради страстите в теб, аз бих могъл да ти покажа, че разпънатият Христос е нашият Спасител, Изкупител и Благодетел“. За да превърнем вярата си в жива, действена и спасителна, най-важното е непрестанната борба и отхвърляне на страстните желания на сърцето. С други думи, това е изпълнението на евангелските заповеди - всичко, което ни е заповядал и изяснил по време на земния Си живот нашият Спасител, за да придобием живот вечен. Живот вечен е живот с Него и в Него чрез благодатта на Светия Дух.
Подобно на светите мъченици всеки християнин може да достигне до осезателно усещане на Божия Дух в себе си. Но това винаги става, когато е дал всичко от себе си, всичките си старания, пределните си усилия да прогони себелюбието и гордостта от сърцето си, за да може в него да заживее единствено Христос, Който като неразделен от Отца и Светия Дух ще направи душата му свое обиталище. Тогава човек заживява като на небето, защото това е изпълнение на думите на Спасителя: „ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). Това състояние, за което говорим, действително трябва да дойде като резултат от личния духовен опит на всеки отделен християнин, защото неговото подробно опознаване от описанията на праведнииите, каквито има много, лесно може да внуши на неопитната душа, че на прочетеното и чутото, на наученото за плодовете на Светия Дух може лесно да се подражава, че то може без особени усилия да се копира. А истината е, че всичко следва да дойде като естествен резултат на възраждащата благодат - тогава, когато Господ благоволи да стане това, когато душата е достатъчно подготвена да приеме и запази Божия Дух в себе си. Затова се оказва безусловно необходимо не просто да се спазват и изпълняват Божиите заповеди, а да бъдем верни на Господа дори във всяка една дума, да не допускаме и най-малка склонност и съчувствие към греховните желания и нагласи на сърцето. На това научава душата отново Светият Дух, Който живее в нея, защото при наличие и действие на страстите в сърцето естественият човешки ум лесно може да определи това като не особено значително, като ненужно престараване и дори като някакъв фанатизъм. Да бъдем верни на Господа подробно ни учат безкръвните Христови мъченици - аскетите и подвижниците от всички времена, които по-скоро само видимо са присъствали в света, докато истинският им живот е бил живот на небесни жители. Така Светият Божий Дух още тук на земята отвежда душите на праведниците в истинското им отечество, при техния небесен Отец. Затова и те са могли да носят нечовешки, свръхестествени подвизи на въздържание, живеели са като безплътни, засищани от силата на живеещия в тях Дух Свети. Всичко това, макар и в различна степен, се отнася до всички, които са се спасили, които по време на земния си живот са поставили началото на вечния живот. Огромната част от тях най-вероятно са обикновени праведници, които ще останат неизвестни до времето на Страшния съд. Но всички те - както великите, така и по-скромните - са членове на тържествуващата небесна Църква, които непрестанно се застъпват и молят за нас, членовете на воюващата земна Христова Църква. Затова сме призвани като тях да изповядваме пълнотата на същата спасителна вяра и земният ни живот подобно на техния действително да е воюване, борба по същите духовни правила за придобиване на новия живот, за съединяване с Христа чрез силата и действието на Светия Дух в Единия Истински Троичен Бог. Амин.
Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 20 юни (7 юни ст. ст.) 2005 г.
Из "Избрани проповеди- свещеник Николай Иванов"- https://st-maximus-confessor.org/product/избрани-проповеди-о-николай
Няма коментари:
Публикуване на коментар