Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри, чеда на светата Православна Църква!
Бог стана човек. Така най-кратко би могло да се изрази същината на рождественското благовестие. Всемогъщият Бог непостижимо понизи Себе Си и стана човек. Заради нас човеците и заради нашето спасение. Заради нас Роденият без майка се ражда без баща. Безплътният се въплъщава, във вещество се облича Словото, Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безлетният получава начало, Син Божи стана Син Човешки. Но защо свети Григорий Богослов изрича тези слова в сегашно време? Защото Рождество Христово е не просто християнски празник, не е ритуално възпоминание за случило се преди повече от две хилядолетия събитие, а открита ни от Бога тайна, която придава нов смисъл, нова цел на целия низ от събития, които изпълват историческото време. Неслучайно в православното богослужение нищо не води към миналото, но само се позовава на него – за да насочи към бъдещето.
Бог Слово, Второто Лице на Света Троица стана Човек, за да избави човека от разчовечаване, да го избави от бездънната му самота, да го върне при Себе Си, да го въздигне към Себе Си. Та да може Той, Богочовекът да пребъде в човека, а и човекът да пребъде в Него, та чрез Него да намери истинския път към Бога, към себе си и към всички човеци. За изпълнените с жива вяра в Христос току-що казаното не е религиозно вярване, идея или идеал – едни сред многото – а реалност. Но тази реалност не се натрапва на човека. За нехристиянина тя не означава нищо. А християнинът е призван тя да стане душа на душата му, сърцевина на живота му. Ако той заобиколи това призвание, неизбежно заобикаля и Христовата вяра, заживява със своя собствена религиозна вяра, само външно напомняща на Христовата. Какво да кажем за себе си? Може би не е трудно да си признаем, че в живота си далеч невинаги намираме истинския път към Бога, към себе си, към ближните. Но можем ли искрено и дълбоко да застанем пред съвестта си, да разкрием сърцата си и с вяра да вложим в тях истината, че единствено в Богочовека Христос ние можем се срещнем както с Бога, така и със себе си и с човека – с нашите съприродни братя и сестри? Ето, към тази истина ни зове и Златоустият светител: „Дойди и стани човек… Това казвам и не ще престана да го казвам. Дойди и стани човек!“
Стани човек, както и Христовата Църква благовести: „Към себе си се въздигни, човеко, бъди нов вместо стар, празнувай обновяването на душата си, докато е път времето на живота ти…”
Стани човек във и чрез Богочовека, отърси се от полепналото по тебе половинчато християнство, избави се от всяко самозалъгване, захвърли печалната „имитация на благочестие“ пред другите и пред себе си, та в Христовата светлина да преоткриеш човека вътре в теб. Стани човек във и чрез Богочовека, срещни се със своя ближен. Срещал ли си го досега? И особено в дните на сполетялото ни всеобщо изпитание? Навярно си потънал в тревожност, обзет си от разнородни страхове, превиваш се под тежестта на собствената си немощ. Никой да не дръзва да те осъжда за това! Но кажи, усещаш ли със сърцето си полъх от подвига на тези, които всеотдайно служат на своите братя и сестри в борба с болестта? Чувстваш ли тревогите, боязънта на мнозина други – и те са немощни като теб и като мен. Отвори сърцето си за своя ближен, срещни се с него и ще видиш, че пътят, по който си вървял досега, е нескончаем кръг около твоето „аз“, лъжлив път без посока. Отвори сърцето си за рождественската тайна, отвори го за своя ближен, и ти ще срещнеш Бога и твоите братя човеци, а чрез тях – самия себе си като образ Божи.
Стани човек във и чрез Богочовека, живей според богочовешката логика на себераздаването като път към себе си, като път към все по-пълно общение с Бога и с ближния.
Всеки миг, на всяка крачка от пътя си във времето ние доказваме дали искаме да станем човеци във и чрез Богочовека. А времето на земното ни странстване намалява, краят на пътя неусетно наближава. И може би именно затова златословесният Йоан настойчиво издига глас: „Дойди и стани човек… Това казвам и не ще престана да го казвам. Дойди и стани човек!“
Христос се роди, за да ни възроди, просвети, очисти, спаси не символично, не преносно, не като даде външен закон от религиозно-нравствени норми, а същински, до последните глъбини на сърцето ни, на ума, душата и тялото ни. Да, тъкмо с тази цел – заради нас, заради всеки един от нас и заради всички ни заедно – „днес се ражда от Дева Този, Който с ръката Си държи цялото творение, с пелени се повива Този, Който по Съществото Си е непристъпен Бог …, в бедни ясли лежи Единородният Син видим като човек … И ние пеем: Троице Свята, спаси душите ни”. На Него Единия в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети подобава чест, поклонение, слава и благодарност сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† Триадицки митрополит Фотий
Бог стана човек. Така най-кратко би могло да се изрази същината на рождественското благовестие. Всемогъщият Бог непостижимо понизи Себе Си и стана човек. Заради нас човеците и заради нашето спасение. Заради нас Роденият без майка се ражда без баща. Безплътният се въплъщава, във вещество се облича Словото, Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безлетният получава начало, Син Божи стана Син Човешки. Но защо свети Григорий Богослов изрича тези слова в сегашно време? Защото Рождество Христово е не просто християнски празник, не е ритуално възпоминание за случило се преди повече от две хилядолетия събитие, а открита ни от Бога тайна, която придава нов смисъл, нова цел на целия низ от събития, които изпълват историческото време. Неслучайно в православното богослужение нищо не води към миналото, но само се позовава на него – за да насочи към бъдещето.
Бог Слово, Второто Лице на Света Троица стана Човек, за да избави човека от разчовечаване, да го избави от бездънната му самота, да го върне при Себе Си, да го въздигне към Себе Си. Та да може Той, Богочовекът да пребъде в човека, а и човекът да пребъде в Него, та чрез Него да намери истинския път към Бога, към себе си и към всички човеци. За изпълнените с жива вяра в Христос току-що казаното не е религиозно вярване, идея или идеал – едни сред многото – а реалност. Но тази реалност не се натрапва на човека. За нехристиянина тя не означава нищо. А християнинът е призван тя да стане душа на душата му, сърцевина на живота му. Ако той заобиколи това призвание, неизбежно заобикаля и Христовата вяра, заживява със своя собствена религиозна вяра, само външно напомняща на Христовата. Какво да кажем за себе си? Може би не е трудно да си признаем, че в живота си далеч невинаги намираме истинския път към Бога, към себе си, към ближните. Но можем ли искрено и дълбоко да застанем пред съвестта си, да разкрием сърцата си и с вяра да вложим в тях истината, че единствено в Богочовека Христос ние можем се срещнем както с Бога, така и със себе си и с човека – с нашите съприродни братя и сестри? Ето, към тази истина ни зове и Златоустият светител: „Дойди и стани човек… Това казвам и не ще престана да го казвам. Дойди и стани човек!“
Стани човек, както и Христовата Църква благовести: „Към себе си се въздигни, човеко, бъди нов вместо стар, празнувай обновяването на душата си, докато е път времето на живота ти…”
Стани човек във и чрез Богочовека, отърси се от полепналото по тебе половинчато християнство, избави се от всяко самозалъгване, захвърли печалната „имитация на благочестие“ пред другите и пред себе си, та в Христовата светлина да преоткриеш човека вътре в теб. Стани човек във и чрез Богочовека, срещни се със своя ближен. Срещал ли си го досега? И особено в дните на сполетялото ни всеобщо изпитание? Навярно си потънал в тревожност, обзет си от разнородни страхове, превиваш се под тежестта на собствената си немощ. Никой да не дръзва да те осъжда за това! Но кажи, усещаш ли със сърцето си полъх от подвига на тези, които всеотдайно служат на своите братя и сестри в борба с болестта? Чувстваш ли тревогите, боязънта на мнозина други – и те са немощни като теб и като мен. Отвори сърцето си за своя ближен, срещни се с него и ще видиш, че пътят, по който си вървял досега, е нескончаем кръг около твоето „аз“, лъжлив път без посока. Отвори сърцето си за рождественската тайна, отвори го за своя ближен, и ти ще срещнеш Бога и твоите братя човеци, а чрез тях – самия себе си като образ Божи.
Стани човек във и чрез Богочовека, живей според богочовешката логика на себераздаването като път към себе си, като път към все по-пълно общение с Бога и с ближния.
Всеки миг, на всяка крачка от пътя си във времето ние доказваме дали искаме да станем човеци във и чрез Богочовека. А времето на земното ни странстване намалява, краят на пътя неусетно наближава. И може би именно затова златословесният Йоан настойчиво издига глас: „Дойди и стани човек… Това казвам и не ще престана да го казвам. Дойди и стани човек!“
Христос се роди, за да ни възроди, просвети, очисти, спаси не символично, не преносно, не като даде външен закон от религиозно-нравствени норми, а същински, до последните глъбини на сърцето ни, на ума, душата и тялото ни. Да, тъкмо с тази цел – заради нас, заради всеки един от нас и заради всички ни заедно – „днес се ражда от Дева Този, Който с ръката Си държи цялото творение, с пелени се повива Този, Който по Съществото Си е непристъпен Бог …, в бедни ясли лежи Единородният Син видим като човек … И ние пеем: Троице Свята, спаси душите ни”. На Него Единия в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети подобава чест, поклонение, слава и благодарност сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† Триадицки митрополит Фотий
https://bulgarian-orthodox-church.org/ef/sermons/20220107.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар