Както всички знаем възлюбени, и както чухме от днешното четиво на света и Велика сряда, светата църква възпоменава потресното предателство на Юда и благоуханното покаяние на блудницата. За пореден път църквата ни призовава да се вгледаме в себе си, и не само да си припомним евангелските повествования, ние ги изслушахме в храма тия дни, но да погледнем именно към себе си, и то по възможност по-открито и по-дълбоко. Вярвам, благодатта на тия святи и велики дни ще ни помогне да осъзнаем в колко много отношения ние ежедневно предаваме нашия Господ.
Звучи много тежко, никой от нас не би искал съзнателно да е Юда. Обаче факт е, че когато ние загърбваме, лукаво заобикаляме една или друга светоевангелска повеля, едни или други слова на нашия Спасител, ние го предаваме. Когато правим това, за да удовлетворим своя греховна склонност, свой стар страстен порив, ние предаваме Спасителя. Просто в тия мигове ние не мислим за Него. Ние никога няма да кажем като великия инквизитор от известния роман на Достоевски, на Христос: "Ти ни пречиш!" Но истината е, че когато загърбваме Спасителя, за да извършим това, което ни се иска, криейки се от собствената си съвест, криейки се и от Него, то Той ни пречи. Да, Той ни пречи. Той ни пречи, и затова ние ще се скрием от Него и от съвестта си. А ние умеем да правим това.
Когато помислим за покаянието на блудницата, да, ние се каем, но опасявам се, че рядко се каем същински. Не искам да кажа, че след като се покаем, особено за греховете с мисъл, ние няма пак да паднем. Но дори и да паднем, ние отново можем да се каем истински. Много плитък е възгледът за покаянието, че човек щом като е принесъл покаяние, или щом като е изповядал някой грях, то вече край, няма да го повтори. Така може да разчита човек, който не знае нито що е покаяние, нито какво е действителното състояние на грехопадналата ни природа. Човек не би следвало да се отчайва, ако повтаря греха за който се кае, но и обратно, не би следвало да гледа лекомислено на това. Е, аз съгреших, но пак ще се покая. Такова себеутешаване е порочно. Ако прибягваме към него, това означава, че не познаваме себе си. Тоест не познаваме своята болест, своето болестно състояние, болестното състояние на грехопадната ни природа, душа и тяло, и не познаваме покаянието.
Блудницата е принесла огнено покаяние. Такова покаяние са принасяли и принасят светците. Просто техният начин на живот е такъв, че дори когато съгрешават, съвестта им продължава да бъде буен пламък. И връзката с Господа не е прекъсната. Дори, що се отнася до евангелската блудница в една от стихирите на днешното богослужение, църковният химнотворец казва от нейно име, че "Ти, Господи бе милостив към мен и когато съгрешавах."
Обикновено, когато грешим, нашата съвест в една или друга степен помръква и ние лукаво играем с нея на криеница. Печално, печално и опасно в духовния живот. Но пак ще кажа, духът, който изпълва храма през тия дни, той идва от богослужението и свещенодействията, той строи от богослужението и от свещенодействията да ни помогне. Тоест, ние да съумеем да го усвоим във възможната степен, за да получим истинска полза от това време, това наистина свещено време, от тия наистина велики и святи дни.
Едно от основните качества на истинския християнин е съзнателният стремеж да бъде откровен със себе си, и макар и болезнено да изтъргва тази своя маска, от която се прикрива за пред другите. Под която влиза в една или друга социална роля, от която се прикрива уви, и по отношение на самия себе си.
На днешния ден точно, преди 100 години е извършено отвратително злодеяние, бе извършен атентатът в Софийската катедрала "Света Неделя". Точно преди 100 години, това наистина демонично дело бе сторено от дейци на Българската комунистическа партия, проводник на тогавашната съветска политика. А тази политика по онова време си е поставила за цел нито повече, нито по-малко, в поне още няколко европейски държави да бъде установена съветска власт. За кратко, такава власт бива установена в следвоенна Унгария, през 1919 год., а също и в Германия, така наречената Баварска съветска република. Целта е била такава власт да бъде установена и в България, чрез въстание което да последва атентата, в който загиват толкова много невинни мъже, жени, деца.
При опита да се осмислят такива събития, като да речем злодеянието за което говорим, различните хора с различни идейни и политически убеждения, привърженците да речем на партии, чиито представители, дейци са вършили такива неща, правят опит да снемат моралната отговорност по един или друг начин. Всеки нормален човек ще признае, че такъв акт е отвратителен. Но хората са по-склонни да затворят очи пред истината, отколкото да се разделят със своите предубеждения, със своите предразсъдъци, със своите политически митове, които са се сраснали до голяма степен с личността им до толкова голяма степен, че ако тези митове и убеждения се пропукат и започнат да се рушат, то започва да се пропуква и руши и самата личност, ако не намери сили да извърши героичния болезнено откровен подвиг на преосмислянето.
Христос Бог да помене душите на всички наши православни братя и сестри, загинали при атентата в храма "Света Неделя", на 16 април 1925 година! И нас да укрепи, да проглеждаме духовно, да отваряме отново очите си, да желаем да го сторим след всяко заслепяване, което тъй или иначе в една или друга степен ни спохожда. Тогава в хаоса, в ужасната вавилня и смешение, в безумието на нашето съвремие, ние ще съумяваме да осмислим ставащото с критериите на светото Евангелие, с Богочовешкия критерий на истината, не с едни или други системи от идеологични конструкции и политически митове.
Да проясни Господ умовете ни и сърцата ни, за да желаем да станем негови, и да бъдем негови Христови, Божии, и сега и всякога и в безконечните векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар