В имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Както знаем възлюбени от евангелските четива за утрената и светата литургия на днешния празник, Господ Иисус Христос влиза в свещения град Йерусалим възседнал осле, магаренце. С това се изпълват думите изречени преди цели шест века, от свети пророк Захария: "Не бой се дъще Сионова, тържествувай дъще Йерусалимова! Ето твоят цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал ослица и младо осле, син на подяремница."
Пророкът нарича Спасителя Месия, Божият помазаник, цар. Чухме и днес словата от Евангелието според свети Йоан Богослов, а именно народът в Йерусалим, който се бил струпал за празника от всички краища на Юдея, а също така и от други части на Римската империя. Евреи, множество евреи, като чули, че Иисус иде в Йерусалим, взимали палмови клончета, излизали да го посрещнат, като викали: "Благословен Идещият в име Господне, царят Израелев!"
По времето на Спасителя, на нашия Господ, евреите напрегнато са очаквали Месия, Помазаникът Божий, предизвестени от пророците цар Израелев. Но уви, те са очаквали могъщ цар, земен цар, който да ги освободи от римското владичество.
Малко след половината на първия век преди Христа, Юдейското царство пада под римска власт и Юдея става римска провинция. Евреите се измъчвали от гнета на езичниците и ето, чакали избавителя, чакали Машиах, Месията, чакали царя на Израил, но не за земен цар говорили пророците. Свети пророк Исая възвестява, че идещият Месия ще пострада, ще бъде страдалец, а не могъщ земен господар. Уви, юдеите трудно разбрали това. Ние знаем, че дори Христовите апостоли трудно разбрали, трудно възприели, думите на Спасителя, на самия Божий Помазаник, на самия Месия, на самия цар Израелев. Думите, че царството Му не е от този свят и, че Той идва да спаси, както евреите, така и всички останали люде, цялото човечество, не от политически гнет, не от социални неправди, а от греха, дявола и смъртта.
Да си спомним Лука и Клеопа, които след възкресението на Богочовека, по пътя за едно село Емаус, недалеч от Йерусалим, разговаряйки помежду си срещат Спасителя, но не могли да го познаят, срещат възкръсналия Христос, който дава вид, че не знае какво е събитието, случило се в Йерусалим, за което всички говорили и което, и за което разговаряли помежду си Лука и Клеопа. И те го питат, питат самия Месия, питат самия цар Израелев, вече възкръснал от мъртвите: "Само ти ли си пришълец в Йерусалим, и не знаеш ли това което се случи? Как нашите свещеници, първосвещеници, осъдиха Иисус на смърт и го разпнаха. А ние ние, неговите ученици мислихме, че той е оня, който ще избави Израел." Тоест самите Христови ученици все още не са могли да се разделят с мисълта за Месия, като земен цар. А и много дни след възкресението на Господа, след като сам Той им е говорил за тайните на Царството Небесно, както четем в новозаветната книга "Деяния апостолски". Дори тогава, когато Той, Господ, казва на учениците си: "Йоан кръщава с вода, а не след много дни вие ще бъдете кръстени с Дух Свети." Те му отвърнали: "В това време ли Господи възстановяваш царството Израелево." Дори тогава те все още не разбирали същината на Христовото служение. Всичко това те усвоили, за всичко това, за истинното служение на Месия, те разбрали, просветени мълниеносно от благодатта на Светия Дух, който знаем в деня на Петдесетница слязъл над апостолите и Божията майка.
Та ето, виждате колко трудно могат да се строшат оковите на заземената логика на възприятията и мисленето в духа на този свят. Дори избраните Христови ученици, не могли да вместят докрай небесното, възприемали го все още, до Петдесетница, с понятията на земното, тукашното, преходното.
Как, как да приемат, че всемогъщият цар на Израиля, Богочовекът Христос, синът на живия Бог, станал човек, ще предаде себе си на страдание и смърт, ще бъде унизен, ще претърпи най-несправедливата смърт в историята на човечеството, защото ще я вкуси абсолютно безгрешният, Този, който никога, никога, никога не е извършил грях, защото е Богочовек. И ето, мислили Христовите апостоли, че техният учител ще бъде земен цар..
Помните ли какво искала от Господа, по-точно за какво го молела майката на Заведеевите синове, на апостолите свети, свети Йоан Богослов и Яков. Приближила се към Спасителя, поклонила му се и го помолила двамата ѝ сина да седнат единият отдясно, а другият отляво на Него, когато Той, Помазаникът Божий дойде в царството си. Какво ѝ отговорил кроткият цар Израилев: "Не знаете какво искате"- и казвал на учениците си: "Знаете, че князете на народите господаруват над тях и властелините властват върху им. При вас няма да бъде тъй. Но, който между вас иска да бъде големец нека ви бъде слуга! Който между вас иска да бъде пръв, нека да бъде на всички роб, защото Син Човешки не дойде да му служат, а да послужи.." Да можехме да осъзнаем до каква степен всички ние с вас, сме загърбили тези слова на Спасителя. Нещо много по-лошо, не само сме ги загърбили, ние ги тъпчим, с живота си, ние ги отричаме с живота си, ние им се противим. Не сме съгласни с тях, да именно, отричаме ги. Вярваме в Евангелието, а отричаме с живота си живоносните евангелски слова, които за нас трябва да са дух и живот, чрез които следва да живеем, като християни, като Христови сведовници.
Какво се получава, тези думи на Спасителя поставят големият въпрос за властта, за йерархията в цялото творение. В мирозданието, преди отпадането на Денница, на Сатаната, всичко е било стройно хармонично, йерархично подредено, като всяко разумно същество в ангелския свят и в нашия свят до грехопадението, всяко разумно същество, и ангели, и човеци, в своя йерархичен строй, са живеели, съществували, като всеки по-висок чин е служил на всеки по-нисък чин. По-нисшето е получавало всичко потребно за своето съществуване от по-висшето. А цялото творение от най-висшето, от най-високото, от Твореца, от Бога. Пръв нарушава тази йерархия и това съществуване чрез служение на по-висшето спрямо по-нисшето, падналият ангел.
А след това ние, хората, грехопадналият човек разчупва този строй, поради тежката си болест, дълбинният егоцентризъм, себелюбивата гордост. Човеците управляват като заповядват, и всеки един човек в една или в друга степен, желае да бъде управляващ, контролиращ, от него да зависи едно, второ, трето. Като вземем от висшите етажи на властта и стигнем до семейството, до обществото. А Спасителят ни разкрива в Евангелието, и ни казва, че между нас, неговите следовници, няма да бъде така. Как ще бъде.. Ние трябва да управляваме като служим. Така, както се управлява, ръководи, съществува мирозданието в неговата първоначална чистота. Така, както е в света на небожителите, и колко тъжно е, колко много боли, че именно ние, църквата, и клир, и миряни, много рядко даваме този пример на управление чрез служение, а не на управление чрез господстване, не на управление, ръководене чрез заповядване.
Представете си, какъв пример, ние, християните щяхме да бъдем за външните, за тези, които не познават Господа. Ако в по-големи зрими, за обществото мащаби, свидетелствахме за такъв начин на живот, за такова управление, за такава йерархия, в която този, който е по-високо служи на този, който е по-ниско. И този, който е най-високо, служи в най-голяма пълнота на всички.
Колко съблазни има в църквата, до каква степен ние сме изопачили това разбиране за йерархия, този закон, йерархичен закон, който ни дава нашия Господ Иисус Христос. Разгърнете писанието, Бог е отредил ангелите да бъдат служебни духове, служебни спрямо човеците. Точно така казва светият апостол Павел в своето послание до евреите. Да бъдат служебни духове, да служат да подпомагат човека в спасението му. Когато отворим очи за вечността, склопим физическите си очи, а отворим очи за вечността, ние ще останем смаяни от тежките заблуди в които живеем. А ние, е казано, и сме го чели, знаем го, но не сме пожелали да го вложим в сърцето си. Не сме пожелали Божието слово да стане животворящо начало на нашия живот, на цялото ни същество.
Виждате възлюбени, Евангелието ни зове към коренна промяна на наши наслоени представи, нагласи за които дори и не се замисляме. Без това обновяване на ума и сърцето, без това съзнание, как можем да принесем и плод на живо, на истинско действено покаяние. Та само по отношение на тия думи, на Господа, на които се спряхме: Кой е готов да управлява като служи? Кой е готов в името на Божията истина, на спасението, своето и на другите, да се откаже да бъде изискващ, да бъде заповядващ, да бъде господстващ, да се откаже от скверно сластолюбие, от порочното удоволствие да властваш над човеци, над техните души и тела. А към всичко това сме призовани, ние, християните, да намразим господаруването в духа на този свят и да обикнем първенството в служението. Смирено да възлюбим служенето на ближния в Господното свято име.
Виждате в светлината на тези думи колко по-противен изглежда хаосът на нашето съвремие. Светът е луднал от властолюбие. Тялото на църквата се разяжда от властолюбие на епископи, клирици пък и миряни, ако имат някакво ръководно положение. Но колкото да се сгъстява мракът около нас, нека се стремим да се разрежда мракът в нас самите.
Да молим Царя на славата да просветли умовете, душите, сърцата ни, та да възжелаем да бъдем Негови, да принадлежим на Него, да принадлежим в Негово име на нашите ближни, да пребъдем в Богочовека Христос, и с Богочовека Христос, сега и всякога и в безконечните векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар