За смъртта и възкресението

Смъртта ще дойде — тихо, неизбежно,

ще спре пред теб — човека, и небрежно

ще те погледне с поглед хладен, строг.

Ще прошепне: "Идваш със мен, где е твоят Бог."

Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?

Възкръсна Христос и животът се възвърна, 

и ето, няма ни един мъртвец в гроба, Той стана 

за умрелите начатък със Свойто възкресение..

По древно слово тялото в пръст ще се възвърне,

но душата- от дъх Божий сътворена, ще възкръсне,

при Твореца свой, към небесните селения ще литне, 

там, гдето няма скръб, ни плач, ни въздихание.

Но уви, защо забравяме за връзката свещена 

на Бога с човека, и че борбата с греха е вечна 

и ето, пак отново в душата наша, грешна,

разпъваме Го без срам, без жал, с вина.

Пръст е тялото и ни тегли към земята, 

душата - дъх Божий, побиращ вечността.

Кой зов ще чуем, в своя час на тишина -

Зовът на тлението или на безсмъртната душа!

автор: Грета Костова-Бабулкова