В този светъл пасхален период, възлюбени, светата Църква светло прославя един от най-тачените велики свидетели на Христовата вяра – свети великомъченик, победоносец и чудотворец Георги. Тачим този свидетел, воин, великомъченик Христов, ала за голямо съжаление в нашето съвремие, когато вярата и благочестието оскъдняват, все по-малко той е тачен с дух и в истина. Църковните и крайцърковните обичаи в почитта към свети Георги са познати – да отидем в храма, да запалим свещ, да приготвим потребните ястия – това знаят мнозина. Ала почитаме ли ние с вас, ние, днешните православни християни, свети великомъченик Георги с дух и истина? Когато ние с вас четем или слушаме за страданията на Христовите мъченици, то възприемаме тези страдания като невероятни и непоносими. Това е така, защото всеки един от нас може да си представи тези страдания, ала далеч не всеки от нас може да постигне смисъла и далеч не всеки от нас може да постигне макар и отчасти любовта на светите мъченици към Христа – тази любов, която е разтваряла сърцата им, за да станат те съсъд на Божията благодат, та с помощта на тази благодат да понесат и изтърпят това, което според човешките мерки е нетърпимо, непоносимо. Ето го началото, началото на почитта към светите мъченици и в частност към свети великомъченик Георги Победоносец с дух и истина. Но с основание ще кажете: "И все пак, нима е възможно да понесем една хилядна от това?" Ще бъдете прави – така е. Но вижте – без преувеличение си позволявам да кажа, че всеки един от нас, всеки един, който желае да бъде следовник Христов, би следвало да измине мъченически път. И това казвам не в преносен, а в пряк смисъл. Само че мъченически път в нашата мяра. А какво означава в пряк смисъл – да бъдем мъчени за Христа телесно? Не сме достойни ние с вас за това. Обаче наистина сме призвани да изминем един мъченически път в прекия смисъл на това понятие и сега ще се опитам накратко да поясня в какво се изразява този път.
Защо казвам мъченически път? Защото старият човек някак се е сраснал с нас, а ние, по думите на Господа, какво трябва да направим с него? – да го погубим, да го умъртвим. Който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси – казва Христос (Марк. 8:35). И ето вижте, който се реши да тръгне по този път, не воден от личния си опит и от своите мисли и чувства, а воден от вяра в Христовите слова, воден от доверие в Господните думи, той ще се спаси. Но това е наистина мъченически път, защото много боли, когато трябва да погубиш и умъртвиш в себе си стария човек. Той се противи неистово на това. От една страна боли, но от друга страна Господ смекчава болката чрез дара на своята благодат – също както е било при светите мъченици. Господ в различна мяра е допускал те да изпитат болки от страданията. Един свети Игнатий Богоносец в своето Послание до римските християни пише, че зверовете в римския амфитеатър не са докосвали някои от тях – чудо Божие. Но той моли с него да не става така, а да го разкъсат. И даже казва: „Аз ще ги примамя, та по-скоро да ме разкъсат, за да се принеса като чиста пшеница в жертва”. Ето ви духа на мъчениците, любовта на мъчениците в нейната необозрима красота.
А от нас, от всеки един Христов следовник, се иска тази решимост, за да можем да се избавим от оковите на стария човек. И това става почти на всяка крачка, ако не и на всяка крачка в живота. Казал ми е някой нещо – иде ми да отговоря, стане ми досадно, раздразнително. И тук, на мига – ще се поддам ли, ще позволя ли да оживее и да се изпълни с мним живот старият човек поради доволство от това, че аз съм изрекъл злостна дума, отговорил съм на обидата с обида, или ще предпочета да ме заболи, да ми е трудно, да се боря, но да нанеса удар на стария човек и да нахраня с шепа пшеница новия човек. Пшеницата на усърдието, на чистото усърдие да остана верен на Господнята повеля в този случай. Така и във всеки един случай от живота ни. Ето го нашия мъченически път. И вижте, умирането на стария човек у нас ражда живот – умира старият човек и в пълнота се ражда новият. Така е и със светите мъченици – разтерзаните, разкъсвани, обезобразени техни тела умират и изтляват, ала душите им отиват в лоното Авраамово, за да се възсъединят с възкръсналите в слава тела в последния Съден ден. От смъртта извира живот. Така е и с всеки един от нас – от смъртта на стария човек извира живот, живот за новия човек – ще повторя думите на апостол Павел – новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината (Еф. 4:24). Но този нов човек, роден в светото Кръщение и Миропомазване, може да израсне и да узрее само с активното съзнателно наше съдействие. Ето виждате що е то християнски живот, виждате, че този живот е наистина мъченически, но не единствено и само в тягостно-страдалческия смисъл на тази дума, но и в благодатно-победния, светлия смисъл на понятието. Ето, ако имаме такова съзнание, ако имаме такъв стремеж, ако имаме ясно осъзната такава цел в живота си, тогава ние с вас ще можем наистина с дух и истина да почитаме паметта на светите мъченици, да ги славим, да им се молим не само и единствено за земни блага, но преди всичко за помощ да се застъпват те за нас, за да можем и ние да вървим и извървим своя път на православни християни, своя път на истински Христови следовници, своя скромен мъченически път от смърт към живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар