Сирмиум е най-значителният римски град в Илирикум и Среден Дунав, разположен недалеч от Дунав на брега на р. Сава. Същевременно той е и столица на провинция Панония, епископска и архиепископска катедра в диоцеза на Римския папа с малки прекъсвания от IV до XIV в. Наред с това градът е императорска и архиепископска резиденция. При император Констанций II тук през 367 г. се провежда важен поместен църковен събор, изготвил компромисния „Сирмиански символ на вярата“, който трябвало да замени много оспорвания предимно от голям брой източни епископи „Никейски символ на вярата“. Градът влиза в границите на България след началото на IX в. На десния бряг на Сава през X в. възниква средновековният Срем, който получава епископска катедра към края на X в. и е важна цитадела на Самуилова България. През 1000 г. градът попада под византийска власт, но запазва епископската си катедра. В началото на XIII в. Срем отново, може би до средата на столетието, е български град. Любопитна е версията в житието на св. Методий, че славянският равноапостол бил назначен от папа Адриан II като Великоморавски архиепископ на Панонския епископски трон „на престола на св. Андроник, един от седемдесетте апостоли Христови“. Действително според раннохристиянските писатели и църковни историци св. Андроник е натоварен от ап. Павел да християнизира Панония, в чиято столица Сирмиум полага епископската си катедра.
Св. ап. Андроник и неговата помощница Юния
Църковното предание ги представя като първи проповедници на евангелието в Сирмиум и Панония. Св. ап. Андроник принадлежи към кръга на седемдесетте апостоли, за когото свидетелства самия апостол Павел в Посланието до Римляни: „Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа“ (Рим. 16:7). Според Иполит Римски, Андроник е пръв епископ на Панония. Във всички ранни документи св. ап. Епеменет и св. ап. Андроник се посочват като „първи и втори епископ на Сирмиум“.(Epaenetus episcopus Sirmiensis I и Andronicus episcopus Sirmiensis II). Действително Сирмиум (Срем) е седалище на епископския, респективно на архиепископския престол на Източен Илирик. Споменат е и в „Повесть временнмх лет“ („Повест за изминалите години“), където е отразена Иполитовата версия. В една от службите за св. Методий, където в канона на 5-а песен се говори, че е наследник на славния престол на ап. Андроник. Помощница в проповедническата му дейност е преславната Юния. Той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато дошло време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия подвиг, тъй като пострадали много от езичниците. Честните им мощи били намерени заедно с мощите на много други свети мъченици в Евгения. Андроник заедно с Юния умира заради Христа, за да доведе мнозина до познаване на истинния Бог. Честните им мощи са намерени в Евгения при император Аркадий (395-408) и Хонорий (395-423) заедно с мощите на много други мъченици, измежду които те са били неразличими. По-късно при император Ираклий (610-641) и патриарх Тома I (607-610) те са разпознати, най-вероятно по внушение, дадено на клирика Николай.
Вижте още:
Източници: Книгата на Георги Атанасов 345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.), http://www.pravoslavieto.com
Прочетете още - РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО И БЪЛГАРСКАТА ИЛИРИЙСКА ЦЪРКВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар