Ние не би следвало да търсим нищо друго за легитимация на българската
църква на Балканите основана от апостол Павел и неговият помощник Климент освен
Кодекса на Юстиниан:
Със закон от 14 април 535 император Юстиниан постановява да се
обособи самостоятелен географски район със самостоятелен духовен център -
независим от никого. Тъй като географският район обхваща етническо
българско население, то с този декрет фактически се дава абсолютна
самостоятелност на българската църква. Ето и текстът на закона, който
говори сам за себе си относно подбудите и намеренията на Юстиниан, ГИБИ 2
47:
„...Същият император до Кателиан, преблажения архиепископ на Първа Юстиниана.
Понеже силно желаем да възвеличим по много и различни начини нашия
роден град, където за първи път Бог ни позволи да се явим на този
създаден от самия него свят, ние искаме и по отношение на църковната си
власт той да се разрасне до голяма степен, така че сегашният свети
предстоятел на Първа Юстиниана да стане не само митрополит, но и
архиепископ и под негова власт да бъдат някои провинции, а именно както
самата Вътрешна Дакия, така и Крайбрежна Дакия, също Първа Мизия, и
Дардания, и провинция Превалитана, и Втора Македония, и част от Втора
Панония, която е в Баценската област.
В старо време е била учредена провинция Сирмиум и там е била цялата
висша власт на Илирик както по гражданските, така и по епископските
дела. После обаче, по време на Атила, понеже местата на същия (Илирик)
били опустошени, префектът Апремий дошъл в Солун, като избягал от град
Сирмиум, и тогава епископското достойнство последвало самата префектура,
и солунския епископ заслужил известно предимство не поради своята
власт, но под сянката на префектурата. Но когато днес по Божия воля
нашата държава е така уголемена, че и двата бряга на Дунав изобилстват
вече с наши градове, и Виминациум, и Рецидива, и Литерата, които са
отвъд Дунава, са отново подчинени на нашата власт, ние сметнахме за
необходимо да установим близо до Панония, в нашия най-щастлив роден град
най-славната префектура, която е била учредена в Панония, тъй като
втора Панония наистина отстои надалеч от Средиземна Дакия, но Първа
Македония се намира на голямо разстояние от Втора Панония. И понеже не
беше полезно за държавата хора, които винаги са много заети с военни
дела, да минават през такова разстояние и толкова големи трудности, за
да дойдат в Първа Македония, затова ние решихме, че е необходимо да
преместим префектурата към по-горните области, та разположените близо до
нея провинции да чувстват по-добре нейните грижи. И затова Твое
Блаженство и всички светейши предстоятели, архиепископи на споменатата
Първа Юстиниана да имат предимство и пълна свобода да държат епископите
под своя власт, да ги ръкополагат и във всички гореспоменати провинции
да се ползват с най-голяма почит, да имат най-голямо достойнство,
най-високо свещенослужителско положение, най-висок чин. Те да бъдат
поставени от твоя престол и да имат само тебе за архиепископ, като на
Солунския епископ се отнеме всякакво право на общение с тях. Но ти си
сам и всички предстоятели на Първа Юстиниана да бъдете съдии и съдници,
да решавате и да туряте край на всеки спор, който се породи между тях,
да ги ръкополагате и те да не отиват при никой друг, но всички споменати
провинции да знаят своя епископ и да чувстват неговата власт. И той или
лично, или чрез нарежданията си, или чрез изпращане на клирици да има
пълна власт и пълен йерархически надзор, и право на назначаване.
Но ние желаем да бъде ръкополаган от твоя светлост и епископът на
Акве, който е град в провинция Крайбрежна Дакия, за да не бъде оставен
за в бъдеще под властта на меридийския епископ. Меридийският епископ,
разбира се, да си остане в Меридиум, като му се отнеме всяко общение с
Акве, а аквенският епископ да има споменатия град, всичките му крепости,
земи и църкви, за да може да прогони от града и областта боноциевата
ерес (Бонос, епископ от Средец твърди, че Мария има от Йосиф и други
деца) и я замени с православна вяра.
И тъй, ние изпратихме настоящия закон до светия ти престол, за да
знае Твое Блаженство разпореждането на наше величество, та църквата на
нашия роден град да има за вечни времена такива права за слава на
всемогъщия Бог и за вечен спомен от наше величество. Когато обаче се
случи управителят на твоя престол да напусне този свят, ние постановихме
да се постави своевременно архиепископ от неговия свещен събор на
митрополити, за да се издигне, както подобава, архиепископ, уважаван във
всички църкви, като и в този случай се изключи напълно общението със
солунския епископ.
И тъй, Твое Блаженство да не отлага да приведе в изпълнение на всяка цена това, което Наше Величество постанови.
Издадено на 14 април (през консулството на преславния Велизарий (535))“
Из Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев
Няма коментари:
Публикуване на коментар