Едва ли жителите на град Пловдив знаят нещо за тези две имена от далечното минало – Север и Мемнос.
Краят на III век след Христа! Тридесет и осем мъже - оковани един за друг, чакат с тиха песен на уста неизбежния си край. Кръвта на Север и Мемнос, първите жители на Филипопол приели Христа, оплисква земята там, където днес се издига яката каменна снага на древния пловдивски храм "Св. св. Константин и Елена".
В съхраненото житие, публикувано от И. Делайе, и в кратко негово резюме в „Синаксар“ на Константинополската патриаршия“ се представя историята на св. Север от гр. Сиди в малоазийската провинция Пафлагония. Баща му Петроний произхождал от гр. Филипопол (Пловдив) от Тракия, а майка му Мигдония била от Сиди. Благодарение проповедите на местния епископ Ксенофонт те били покръстени и възпитали сина си Север в духа на християнското благочестие. В навечерието на организираното преследване на християните в Пафлагония напуснали гр. Сиди и се установили във Филипопол. Пристигането им съвпаднало с гонения срещу християнската община в големия тракийски град, ръководени от местния проконсул (антипатос) Апелиан. Сред задържаните и изправени пред съда християни имало внушителна група от 9 мъже от близкия град Виза: Срион, Анатолиний, Молиа, Евдемон, Силоаний, Савин, Евстатий, Стратон и Возвас. По-внушителна била групата от Филипопол, включваща други 29 християни: Тимотей, Палмат, Мест, Никоп, Дифилий, Донат, Максим, Ниофиг, Виктор, Риний, Сатурнин, Епафродит, Керкий, Е ай, Зотик, Кроний, Антий, Орий, Зоил, Тираний, Агатий, Панстаний, Ахил, Пантирий, Хрисант, Атинодор, Пантолеон, Теосевий и Еенетлий. Според житиеписеца тази група от 38 християни била подложена на жестоки мъки и изтезания, ръководени лично от управителя Апелиан, и накрая била изгорена във Филипопол по времето на император Диоклециан (284—305). Свидетелят на тяхната мъченическа смърт Север се помолил и той, подобно на тях, да се увенчае с мъченически венец. Родителите му напуснали града, страхувайки се от масовите преследвания срещу християните, но той останал. Вечерта имал видение да излезе на градската порта. Когато пристигнал, срещнал мъж на име Мемнон - военен, с титлата кентурион, който наскоро също бил приел християнството. Когато стражата заловила Север, и Мемнон се предал на властите. Изправени на съд пред Апелиан, те признали вярата си в Христа, заради което били изтезавани жестоко. Тръгнал на инспекция към Адрианопол, Апелиан под конвой взел Север и Мемнон, оковани с железни тежести към веригите. В град Виза провел нов процес и като не успял да ги принуди да се отрекат от вярата си, Апелиан подложил Мемнон на нови мъчения. Разпънали го между две колони и започнали да дерат кожата му от главата, врата и краката. По това време Мемнос горещо се молел на Бог. Накрая мъчителите запалили пещ, отрязали крайниците му и го изгорили. Молейки се, мъченикът чул небесен глас: „Мемноне, храбри страдалецо, достоен си да се въдвориш и живееш в света на светиите.“ Това станало в град Виза при управлението на император Диоклециан. След кончината на Мемнон Апелиан заповядал и Север да бъде подложен на същото мъчение с дране на кожата. Докато го изтезавали чул ободрителен небесен глас: „ Обични Севере, бъди мъжествен и усилвай вярата си.“ Това му вдъхнало нови сили, за да изтърпи мъченията с нажежени железа върху пръстите и кръста, рязане с трион и др. Впечатлени от небесния глас и най-вече от смелостта и устойчивостта на Север, палачите го отвързали и възкликнали: „Велик е християнският Бог, който помага на този човек.“ И все пак Апелиан осъдил Север и той бил посечен с меч на висок хълм в западната част на гр. Виза. Празнуват се на 2 септември по Юлианския календар.
С мъченическата история на тридесет и осемте светци се свързва един археологически паметник, разкрит в Пловдив през 1993 г. Става дума за мартириумът във Филипопол, разположен в източния раннохристиянски некропол, възникнал около пътя, който води от източната порта към Константинопол. Представлява внушителна центрична постройка - 6-конхална отвътре и 6-стенен хексагон отвън с обща дължина 33 м. Около централна кръгла зала с диаметър 16 м (покрита с великолепна подова мозайка), в която са извършвани заупокойните служби, са разположени шест обширни ниши с диаметър 7 м, където вероятно са съхранявани мощите. Впрочем полигоналния план е твърде характерен за ранните центричните мартириуми както на Запад, така на Изток, включително и в българските земи през IV в. Този забележителен паметник основателно се свързва с внушителната група на 38-те филипополски мъченици. Необикновено големите размери и обширните ниши, от една страна, свидетелстват за мартириум, издигнат да приеме мощите на голяма група светци. От друга страна, според една от версиите на житието мъчениците действително са измъчвани до източната порта на града, която вече е разкрита от археолозите. Прочее, мнозинството гробове на раннохристиянските мъченици са устройвани именно извън градските стени в некрополите край пътищата.
Според друга версия мъчениците са погребани в църквата „Константин и Елена“ до Хисар капия. Впрочем вече е обърнато внимание на практиката през V-VI в. мощите на светците да се взимат от извънградските мартириуми и полагат в градските храмове. Църквата "Св. Константин и Елена" е най-древният православен храм на Пловдив
Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисар капия. Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.
Източници: Книгата на Георги Атанасов 345 РАННОХРИСТИ ЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.), http://www.pravoslavieto.com
Прочетете още - РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО И БЪЛГАРСКАТА ИЛИРИЙСКА ЦЪРКВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар