Св. Николай Велимирович
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО НА
АПОСТОЛИТЕ
Мат.
4: 18 – 23, Зач. 9
Защо тъй бързат хората днес? За да видят успеха от своя труд. А успехът идва и
си отива, но след себе си оставя тъжна следа.
Защо в наше време толкова бързат човешките синове? За да оберат плодовете от своя труд. А плодовете идват и преминават, но след себе си оставят горчива
следа.
И когато дойде смъртта, хората на днешния ден умират,
виждайки себе си само в миналото; успехите са забравени и набраните плодове – изгнили. С тяхната смърт умират и
последните следи от техния труд и неговите резултати. Онези, които идват след
тях, със същата бързина сеят, със същата бързина жънат и ядат плодовете, и със
същото безсмислие си отиват от този живот.
Това е човешкият способ. Но това не е Божият начин. Виждайки разликата между
човешкия и Божия способ, народът е казал: „Бог не бърза, ама стига“. Той може
да е бавен за едно поколение, но Той не е бавен за всички поколения. Често Той
сее в едно поколение, а жъне в друго. И поколението в което Бог сее, гледа на
Него като на твърде бавен, докато поколението, в което Той жъне, смята, че е
твърде бърз. Не е ли в нашите човешки дела всяка жътва по-бърза от оранта,
сеитбата, плевенето; съпроводена с търпение и продължително очакване, докато
плодът узрее? Но Бог не e нито бърз, нито бавен. Той има Своята мярка и не се
отклонява от нея.
Мравката вижда само своя мравуняк; стопанинът вижда цялата нива. Ако Христос би постъпил според човешкия начин, Той не би избрал за Свои
апостоли дванайсет рибари, а [би избрал] дванайсет светски царе. Ако пожелаел
само да види успеха от Своя труд и да пожъне плодовете на Своята работа, Той би
могъл със Своята непреодолима сила да покръсти дванайсетте най-силни на земята
царе и да ги направи Свои последователи и апостоли. Сами помислете – как
Христос мигновено щял да се прочуе в целия свят! Как бързо Неговото учение щяло
да се разпространи по цялата земя; как набързо чрез царски укази идолите щели
да изчезнат; как езическите храмове щели да станат на християнски църкви; как
щяло да престане клането на животни за жертва на „боговете“ и димът от кръвта
щял да бъде заменен от дим на тамян; как лесно щяла да се утвърди Църквата на
единствения и жив Бог в целия човешки род! Как, без каквито и да е страдания,
Христос би могъл да седне на единствения царски престол, от който да властва
над дванадесетте покорни царе, и с тях, като със Свои наместници, да управлява
народите на земята и цялата вселена, от изток до запад и от север до юг! Без
каквито и да е страдания, тогава и упоритите евреи щели да признаят Царя
Христос за своя очакван Месия и щели да Му се поклонят.
Но помислете – какво щеше в края на краищата да стане с това, стъкмено на бърза
ръка, светско царство чрез силата и гениалността на един човек? Същото, каквото
и с всички останали светски царства преди и след Христа. Заедно със своите
основатели и то щяло да падне на смъртен одър, и светът щял да се озове в
началото, откъдето е тръгнал. Или още по-ясно, щяло да се случи онова, което се
случва и с един огромен дъб, когато някой великан го изскубне и пресади в
долината. Докато великанът стои до пресадения дъб и го държи със своята яка
ръка, и дъбът стои дотогава; а когато великанът се отдалечи от дъба, задухват
ветрове и повалят дъба на земята. Хората ще се съберат около падналия дъб и ще
се чудят как така могъщият дъб се е сгромолясал от ветровете, докато ниските
лескови издънки около него са устояли и са останали прави. И хората ще поклатят глави и ще рекат: „Наистина, по-стабилно
устояват и по-лесно преодоляват ветровете ниските лескови издънки, когато са
прорасли бавно от своето семе, а не и най-якият дъб, когато великанска ръка го
пресади, па се отдалечи от него“. Колкото повече коренът на едно дърво се
спуска надолу в подземната тъмнина, толкова дървото е по-яко, по-устойчиво и
по-дълготрайно.
Колко премъдро е туй, че Христос започнал от низините, а не от върха! Колко
премъдро е това, че не наченал изграждането на
Своето Царство с царе, а с рибари! Колко добро и спасително е за нас, които
живеем две хиляди години след Неговото дело на земята! А Той не могъл да види
крайния успех на Своя труд, нито да пожъне плодовете на Своето дело през Своя
живот на земята! Той не пожелал, като великан, изведнъж дa пресади на земята
едно гигантско дърво, а искал, като обикновен работник, да посади дълбоко в
подземната тъмнина семето на дървото и да си иде у дома. Така и сторил. Не само
в [житейската] тъмнина на простите галилейски рибари, а в тъмнината на самия ад
Господ посадил семето на Дървото на Живота и си отишъл. А дървото расло бавно,
съвсем бавно. Напирали яростни ветрове, за да го сломят, но не могли. Враговете
секли дървото до корен, но коренът пускал все повече филизи; и колкото повече
го сечели, толкова по-устойчиво и бързо растяло дървото. Вражеските сили копали
дълбоко под земята, по-надълбоко от катакомбите, та да изскубнат корена; ала
колкото повече го дърпали, коренът ставал все по-издръжлив и жилите му ставали
все повече, и филизите му – по-буйни. Затова Христовото дърво, засадено по
Божий, а не по човешки начин, и днес, след две хиляди години, цъфти, разлиства се и дава сладки плодове за хората и
ангелите, блести в свежест и красота, сякаш е посадено само преди век.
Ако Господ постъпваше по човешки, Той наистина би се прославил много бързо
между хората, но ние нямаше да сме спасени. Но Той не търсел човешка слава, [не
търсел] звука на фанфарите, които днес свирят, а
утре ще тънат в забрава[1], [защото] не дошъл за хорска прослава, а за спасение
на човеците. Той не дошъл между хората, като великан в театъра, за да покаже
Своята сила и умения, та хората да Му ръкопляскат, а дошъл в болницата при нас,
като Приятел и Лекар, да ни посети, да се поразговори с нас насаме и да ни
предложи съвет и лекарство. Затова за човечеството е добре, че от началото, до
края на времената Господ постъпил [и ще постъпва] по Божи начин и е избрал за
Свои апостоли не дванадесет велики царе, но дванадесет обикновени рибари. А
затова как Той ги е избрал, разказва днешното евангелско четиво.
И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър,
и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
Как Господ се озовал до Галилейско море, евангелистът ни обяснява преди това.
Като чул, че Иоан Кръстител е предаден, Той оставил Иудея и се отдалечил край
Галилейско море, в презрения край на израилската земя. Предвиждайки кървавия
край на Своя велик войник и Предтеча, Той, отстъпвайки, подготвял победата над
враговете. Но вече в Галилея. Не е ли естествено да се настани в Назарет, в
Своето отечество, където е преминала най-продължителната част на Неговия земен
живот? Ама кой пророк е почитан в своето отечество? Той бил в Назарет, но тук
искали да го блъснат долу от върха на хълма (Лк. 4: 29). Отново оттегляйки се
от преждевременното хорско злодеяние, накрая Той се настанил край Галилейско
море, на границата на земята Завулонова и земята Нефталимова,
при най-отдалечените и най-презрените между човеците, които били в
тъмнина и сянка смъртна. Най-напред в тази земя щял да засади семето на
плодоносното дърво на Своето Евангелие.
Евангелист Иоан пише, че Андрей първи последвал Господа, и то още в Иудея.
Андрей преди това бил ученик на Иоан Кръстител, но след като Иоан посочил
Христос като по-голям от себе си, тогава Андрей се разделил със своя първи
учител и тръгнал след Христа. Веднага след това Андрей намерил своя брат Симон
и му казал: Намерихме Месия (което значи Христос); и заведе
го при Иисуса. Още тогава Симон бил наречен от Христа Петър, или камък
– твърд като камък на вярата (Иоан 1: 35 – 42). Няма ли противоречие на
написаното от евангелист Иоан с разказаното от евангелист Матей в днешното
евангелско четиво, а именно, че Христос повикал двамата братя край Галилейско
море? Според Иоановото Евангелие, по-напред след Христа тръгнал Андрей, а после
Петър, докато според Евангелието на Матей, Христос едновременно ги намерил и
повикал, като Петър се споменава преди Андрей.
Това не е ли очевидно противоречие? Не, ни най-малко. Очевидно е обаче, както
обяснява това и свети Иоан Златоуст, че тук се описват два различни случая –
единият, който станал в Иудея по времето, когато Кръстителят бил на свобода; и
вторият, по-късно, в Галилея, по времето, когато Кръстителят бил хвърлен в
тъмницата и когато Господ бил в Капернаум, на брега на Галилейско море. Иоан
описва по-ранната среща на Христа с Петър и Андрей, а Матей – следващата. Това
е ясно, защото при Матей се говори за Симона, наричан Петър,
което значи, че Симон по-рано е наречен от Господа Петър. Тази по-ранна и първа
среща на Петър с Христос се случила в Иудея тогава, когато Андрей завел своя
брат при Христа. Тази първа среща Иоан описва с думите: И заведе го
(Андрей) при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон,
син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък). Знаейки
за това, евангелист Матей описва сега една по-нова среща на Ионините синове с
Господа, поради което казва: Симона, наричан Петър. Отново
споменава Петър преди Андрея заради това, че Петър по темперамент бил по-жив от
своя брат и още отначало изпъквал повече от него. Че Иоан и Матей са описали
два различни случая, а не един и същ, е ясно за всеки, който е прочел тези две
Евангелия. Докато Матей описва без колебание повикването на Петър и Андрей на
апостолско служение – Вървете след Мене, – сега Иоан описва една
среща и запознаването на братята с Христа, която е след думите на Предтечата: Ето
Агнецът Божий! Ясно е, че след тази среща те са се разделили с Христа,
и друг път, или по друго време, са отишли в Галилея, където Господ отново ги е
заварил, заети с тяхната рибарска работа.
И казва им: вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага
оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
Господ знае техните сърца. Тези рибари вярвали в Бога и се покорявали на Божия
закон като деца. Те не били навикнали да са първи и да заповядват, а само да
работят и слушат. Не смятали себе си за нещо [значимо]; смирение и послушание
пред Божията воля изпълвали техните сърца. Но макар и прости рибари, те били с
души жадни и гладни за истина и правда. Ние виждаме Андрей, че веднъж вече
оставил своите рибарски мрежи и тръгнал след Иоан Предтеча като негов ученик.
Когато пък Иоан посочил на Христа като на по-голям от себе си, Андрей оставил Иоан
и тръгнал след Христа. Това са живи души, които все повече и повече търсят
Божията правда и Божието Царство. Затова Христос им заповядва: Вървете
след Мене! По този начин Христос постъпва и с всички нас. Той не иска
със сила да ни принуждава да вървим по пътя на спасението, а ни предоставя сами – свободно и по свое решение, да си
изберем спасение или гибел. Ала Бог, който гледа на нашите сърца, ако види, че
нашето сърце се стреми към пътя на доброто, към пътя на спасението, тогава
решително ни поставя на този път. Когато пък види, че нашето сърце напълно се
насочва към пътя на гибелта и злото, тогава Бог напълно ни оставя и сатаната
става наш господар. Така станало и с Иуда Предател. Когато сърцето му напълно
се наклонило към злото и се определило за мрачния път на гибелта, Христо повече
не се опитвал да го отвърне от този път; напротив, виждайки, че Иуда вече
изцяло се е предал на сатаната, Господ му казва: Каквото ще вършиш, върши
по-скоро. И тъй, значи, нито при случая с Петър и Андрей, нито при
случая с Иуда, Господ ни най-малко не ограничава свободата на човешкото
самоопределение, а след като човеците са се самоопределили със сърцето си за
доброто или злото, Той решително казва на Петър и Андрей: Вървете след
Мене!; а на Иуда: Каквото ще вършиш, върши по-скоро.
И ще ви направя ловци на човеци.
Това значи, че както досега сте ловили със своите мрежи риба от дълбините и
тъмнината на морската вода, така, с Мене и Моето Евангелие, отсега ще ловите от
дълбините и злото на този свят хора. Всичко онова, което е добро, ще остане в
тази мрежа; а всичко онова, което не е добро, или няма да може да влезе в
мрежата, или ще изпадне от нея.
Чувайки Христовия призив, Петър и Андрей, веднага оставиха
мрежите, и тръгнаха след Него. Виждате ли как сърцата на тези двама
братя вече били се самоопределили за доброто? Те не попитали: „Къде ни викаш?
Какво ще ядем? И кой ще храни нашите семейства?“. Те сякаш цял живот само
чакали и се ослушвали за това повикване! Наивни като деца, те възложили
всичките си грижи на Бога, оставили всичко и последвали Христовия призив.
Оттам, като отиде по-нататьк, видя други двама братя. Иакова Зеведеева и брата
му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. Отново – не двама царе, а двама рибари! Без царски корони
на главите, ала с царски сърца в гърдите! Така Господ събира бисери в
тъмнината. Така Той избира малките и простите, за да посрами великите и
премъдрите. Господ избира сиромасите, та чрез тях да посрами богатите. Ето
колко бедни са Иаков и Иоан. Те сами, с баща си, кърпят своите мрежи! Но
тяхната душа е богата, гладна и жадна за Бога; сърцата им са устремени към
добро и чакат. Затова, щом Христос ги призовава, тоз час те оставят своя занаят
и лодката, и баща си, и мрежите и тръгнаха след Него.
По вътрешно съдържание: рибар означава ловец на духовни блага, мрежата означава
душата, морето – този свят, лодката – тялото. Това, дето рибарите хвърлят
мрежата в морето, значи, че те търсят духовни блага, духовна храна или
Царството Божие, разпростирайки и потапяйки своята душа в дълбините на този
свят, та да уловят някак си тези блага. Това, дето кърпят своите мрежи,
означава техния труд и изправяне на техните души. Това, дето първите двама
оставили своите мрежи и тръгнали след Христа, значи, че те оставили своите
стари и грешни души и тръгнали след Христа, за да се обновят, преродят[2] и
получат нова душа и нов дух. Още означава, че отсега нататък те повече няма да
търсят и ловят духовни блага с усилията на собствените си души, а с Христа; не
със своята сила, а със силата Божия, не със своя разум, а по Божие откровение.
А това, че другите двама оставили лодката и своя баща, означава, че са оставили
своята грешна плът и своя телесен отец, та отсега нататък да се грижат за
спасението на душите си, и, като осиновени по благодат Божия, да се
срещнат със своя небесен Отец.
И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше
Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. След тридесет години в уединение Господ сега започва
Своята божествена служба и я започва усърдно и решително. Това е видно от
думите: И ходеше Иисус по цяла Галилея. Неговото служение се
състояло в тълкуване на старото и проповядване на новото и, в потвърждение и на
двете, с чудеса на изцеление на хората. Законът бил даден чрез Моисей и
пророците и той бил засвидетелстван с много чудеса, та да повярват хората, че
този закон е от Бога. Но тълкувателите на Закона помрачили душите си с грехове,
напълно помрачили и смисъла му. Така старият Закон станал мъртъв и все едно, че
престанал да съществува. Сега Господ Иисус, пречист и безгрешен, се явява като
един истински познавач и тълкувател на този Закон. Той тълкува неговия смисъл и
отключва за грешните духа му. Сега той е тълкувател на Духа, както по-късно
Духът ще бъде Негов тълкувател. Той не отхвърля стария Божий Закон. Как може да
го отхвърли, като Той го е дал? Върху основите на истинския духовен и
пророчески смисъл Той дава новия Закон на спасението, като проповядва
благовестието за Царството. Старият Закон е като добра и плодородна но
изоставена от хората земя, чието лице е напълно скрито под тръни и бурени,
засети от хората, т.е. от калпави тълкуватели. И всеки отвръща своите очи и
сърце от тази запустяла земя. Сега Господ я преорава и сее ново семе. И хората
гледат със страх и удивление на Него. И както старият Закон е потвърден с много
божествени чудеса, така и този нов Закон, Господ Иисус, като законодател,
потвърждава с много чудеса. Не върши тези чудеса, за да демонстрира Своята
сила, а ги върши за истинска полза на хората. Те се състоят изцяло в лекуване
на телесните и душевните болести и немощите на човеците. Защото Господ е дошъл
при нас да ни посети не като магьoсник, а като приятел и лекар.
Всички вие, които сега гладувате и жадувате за правдата и Божията любов, и
които напразно ловите с душите си тази правда и любов като с мрежа в морето на
света, чуйте гласа на Господа Иисуса. Защото, ето, Той ви призовава, тъй както
някога е призовал рибарите край Галилейско море: Вървете след Мене!
И като чуете този глас, никак не се колебайте, а веднага оставете всички свои
стари стремежи и цялата ваша стара любов, па тръгнете след Него. Той е
единственият ваш Приятел и Лекар, всички други, които стоят далеч от Него[3],
са или невежи, или измамници. Ето, Той не ви призовава като царе, нито като
богаташи, нито като пастири, нито като сиромаси, нито като учени, нито като прости,
а като хора, обладани от болести и немощи. Вашите болести и немощи идват от
греха. Затова паднете пред Господа Иисуса и, както някога многото болни и
немощни, завикайте: „Господи Иисусе, Сине Божий, смили се над мене грешния!
Прости ми, прости ми, Господи, моите безбройни грехове! С Твоята сила ме
очисти, нахрани ме с Твоя животворен хляб, влез като свеж и чист въздух дълбоко
в мене като в задушна стая и ще бъда здрав, ще бъда здрав и жив!“.
Чрез помощта и молитвите на светите апостоли Господ на силите
да се прослави в чистотата на душите и телата ни.
Нему, с Отец и Дух Светий – Троица единосъщна и неразделна, чест и поклонение –
сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[1] В ориг. – звука на свирката,
която днес свири, а утре се хвърля в огъня (бел. прев.).
[2] В духовен смисъл (бел. прев).
[3] В ориг. – извън Него (бел.
прев).
Няма коментари:
Публикуване на коментар