Св. Димитър, Сирмиумски /Солунски/ чудотворец

Икона от Сирмиум/Срем/
Според няколко източника изключително популярният великомъченик Димитър освен със Солун трябва да се свърже и със Сирмиум. В „Сирийски църковен календар“ и основно в Йероним се твърди, че преди мъченическата си смърт (по времето на император Максимин) бил дякон в Сирмиум. Датата на честването му там е определена на 9 април. 
 Оксфордският проф. M. Викърс успява да идентифицира личността на префекта на Сирмиум Леонтий, построил две големи църкви, посветени на св. Димитър – в Солун и Сирмиум. Храмът на св. Димитър в Сирмиум се намирал в близост до храма на друга голяма раннохристиянска мъченица – св. Анастасия. Мощите на светеца някъде през 413 г. били пренесени от Сирмиум в Солун. Леонтий явно след превземането на Сирмиум от хуните се оттегля в Солун. Според M. Викърс  на 9 април е датата на мъченическата смърт на св. Димитър в Сирмиум, а 26 октомври/ 8 ноември е денят на пренасяне на мощите на светеца от Сирмиум в Солун.

В православната църква споменът за връзката на св. Димитър със Сирмиум е избледнял и това се дължи най-вече на новата версия на житието и чудесата, редактирани през VІІ в. В тях животът, мъченическата смърт и чудесата, извършени след смъртта му, еднозначно се свързват със Солун. Така свещеническата му биография била заменена с воинска, а датата на честване е променена от 9 април на 26 октомври/8 ноември.  Съществува обаче и много интересно сведение, отново от Сирмиум, че там е светителствал като епископ мъченикът Луп.  Св. Димитър е бил дякон на епископа на Сирмиум св. Луп и св. Луп е този, който присъства на мъченическата смърт на светеца, след което събира в неговия орар мъченическата му кръв. След смъртта на св. Димитър епископ Луп започва да върши множество чудеса с кръвта на светеца, включително по днешните български земи, заради което е подложен на гонения и също приема мъченическа смърт. Дали св. Луп загива мъченически в Сирмиум и след това тялото му е пренесено в Нове, или, бягайки от гонителите, намира
Св. Димитър като дякон, мозайка от VII век
смъртта си в Нове, не можем да кажем. И Сирмиум, и Нове тогава са големи градове – центрове на провинции, и двата са епископски центрове. Сирмиум е най-големият град в Илирик и столица на провинция Панония. С разрушаването на Сирмиум в началото на 5 в. избледнява и споменът за многобройните Христови мъченици, просияли в този град. Смята се, че първата базилика, посветена на Свети Димитър е построена в Солун едва в V век., когато мощите на Свети Димитър били пренесени от град Сирмиум (днешна Сремска Митровица в Сърбия).
Св. Димитър, като дякон между епископа и епарха, мозайка от Солунската базилика.
Почитането към св. Димитър неколкократно се вплита в българска история и както пише Паисий Хилендарски, "него почитали всички български царе", и не защото бил изоставил гърците, ами защото е бил мъченик на Илирийската /Българската/ църква. Началото на почитанието на великомъченик Димитър трябва да се свърже със Сирмиум–Срем, главен град на Илирийската/ Българската/ църква и град, който задълго и през ІХ–Х и ХІІІ в. бил в границите на българското царство. 
Грета Костова- Бабулкова

 Прочетете още:

Свети Ириней, епископ на Сирмиум и неговият дякон Димитър
 
Източници: статия на Венцислав Каравълчев, проф. д.и.н. Георги Атанасов- "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи І-ІVв."

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки