Св. Димитър, Сирмиумски /Солунски/ чудотворец

Икона от Сирмиум/Срем/

Според няколко източника изключително популярният великомъченик Димитър освен със Солун трябва да се свърже и със Сирмиум. В „Сирийски църковен календар“ и основно в Йероним се твърди, че преди мъченическата си смърт (по времето на император Максимин) бил дякон в Сирмиум. Датата на честването му там е определена на 9 април. 

 Оксфордският проф. M. Викърс успява да идентифицира личността на префекта на Сирмиум Леонтий, построил две големи църкви, посветени на св. Димитър – в Солун и Сирмиум. Храмът на св. Димитър в Сирмиум се намирал в близост до храма на друга голяма раннохристиянска мъченица – св. Анастасия. Мощите на светеца някъде през 413 г. били пренесени от Сирмиум в Солун. Леонтий явно след превземането на Сирмиум от хуните се оттегля в Солун. Според M. Викърс  на 9 април е датата на мъченическата смърт на св. Димитър в Сирмиум, а 26 октомври/ 8 ноември е денят на пренасяне на мощите на светеца от Сирмиум в Солун.

В православната църква споменът за връзката на св. Димитър със Сирмиум е избледнял и това се дължи най-вече на новата версия на житието и чудесата, редактирани през VІІ в. В тях животът, мъченическата смърт и чудесата, извършени след смъртта му, еднозначно се свързват със Солун. Така свещеническата му биография била заменена с воинска, а датата на честване е променена от 9 април на 26 октомври/8 ноември.  Съществува обаче и много интересно сведение, отново от Сирмиум, че там е светителствал като епископ мъченикът Луп.  Св. Димитър е бил дякон на епископа на Сирмиум св. Луп и св. Луп е този, който присъства на мъченическата смърт на светеца, след което събира в неговия орар мъченическата му кръв. След смъртта на св. Димитър епископ Луп започва да върши множество чудеса с кръвта на светеца, включително по днешните български земи, заради което е подложен на гонения и също приема мъченическа смърт. Дали св. Луп загива мъченически в Сирмиум и след това тялото му е пренесено в Нове, или, бягайки от гонителите, намира

Св. Димитър като дякон, мозайка от VII век

смъртта си в Нове, не можем да кажем. И Сирмиум, и Нове тогава са големи градове – центрове на провинции, и двата са епископски центрове. Сирмиум е най-големият град в Илирик и столица на провинция Панония. С разрушаването на Сирмиум в началото на 5 в. избледнява и споменът за многобройните Христови мъченици, просияли в този град. Смята се, че първата базилика, посветена на Свети Димитър е построена в Солун едва в V век., когато мощите на Свети Димитър били пренесени от град Сирмиум (днешна Сремска Митровица в Сърбия).

Св. Димитър, като дякон между епископа и епарха, мозайка от Солунската базилика.

Почитането към св. Димитър неколкократно се вплита в българска история и както пише Паисий Хилендарски, "него почитали всички български царе", и не защото бил изоставил гърците, ами защото е бил мъченик на Илирийската /Българската/ църква. Началото на почитанието на великомъченик Димитър трябва да се свърже със Сирмиум–Срем, главен град на Илирийската/ Българската/ църква и град, който задълго и през ІХ–Х и ХІІІ в. бил в границите на българското царство. 

Грета Костова- Бабулкова

 Прочетете още:

Свети Ириней, епископ на Сирмиум и неговият дякон Димитър

Св. Димитър, Сирмиумски (Солунски) чудотворец, когото почитали всички български царе.

Ранното християнство и Българската Илирийска църква

 

Източници: статия на Венцислав Каравълчев, проф. д.и.н. Георги Атанасов- "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи І-ІVв."