Превод от Saints Irenaeus, Bishop of Sirmium and Demetrius, his deacon
Както вече беше споменато при страданията на Св. Монтан и Максима (+26 март 304 г.), положението на християните в Западните Балкани (провинция Илирик) в края на III век е било доста тежко. Римската тетрархия, съставена от Диоклециан, Галерий, Максимиан Херкулес и Констанций Хлор, издава четири едикта срещу християните, три през 303 г. и един през 304 г. Тъй като новата религия не приема имперския култ, всички християни се считали за преки врагове на държавата и следователно са били измъчвани до смърт. Разбира се, най-преследвани са били членовете на йерархията като представители на християнската общност. Императорските укази свидетелстват за предприетите физически наказания, унищожаването на християнските места за поклонение, конфискация на собствеността на християните. Разбира се, едиктът е имал различен начин на приложимост в римските провинции. Галерий, който управлява Илирик от столицата Сирмиум (днес Митровица, недалеч от Белград) от 21 май 295 г., спазва стриктно решенията на едиктите. Напълно възможно е да е бил повлиян и от майка си Ромула, която мразела християните. В този контекст е измъчван и убит св. Ириней, епископът от Сирмиум. Свидетелство за мъченичеството на св. Ириней се съхранява на латински в оригиналния му вид, като вероятно е копие след устния процес в съда, воден от управителя (praeses) на Панония, Проб, същият, който осъжда няколко дни преди това свещеник Монтан и съпругата му Максима. Вероятно само уводът и заключенията на този текст са добавени от християнски автор. Документът е важен, тъй като свидетелства за християнството в дунавските провинции, но също така описва римската съдебна процедура по времето на Диоклециан и Галерий. Критичното издание на този текст е редактирано и публикувано на латински и английски от Херберт Мусурило в "Деянията на християнските мъченици", "Мъченичеството на свети Ириней", епископ Сирмиум, Оксфорд, 1972 г. /The Acts of the Christian Martyrs, The Martyrdom of Saint Irenaeus Bishop of Sirmium, Oxford, 1972./ Резюмето на този текст би трябвало да се възпроизведе по следния начин: Свети Ириней, въпреки че е епископ, е бил женен и е имал малки деца. Той е бил арестуван по заповед на Пробус и съден от съда в Сирмиум. Пробус го помолил да се подчинява на закона и да принесе жертва на боговете, а Ириней отговорил, че „този, който принесе жертва на богове, а не на Бог, ще бъде заличен от избраните“ (Acta II, 1). Отказвайки да принесе жертва, той се подготвил за изтезания и казал, че е щастлив да бъде част от Господните страдания. По време на страданията му Пробус все го питал дали иска да принесе жертва на боговете, а по-късно се опитал да го убеди по друг начин. Довел родителите на епископа, а по-късно и децата му, които го умолявали да се смили над тях. Останалите роднини се опитали да го убедят също, казвайки „пожали младостта си“. На всички обаче той отказва многократно, така че Пробус го изпраща накрая в затвора за няколко дни.
По-късно Проб заповядал да доведат Ириней посред нощ и отново започнал мъченията. След като го били с пръчки, управителят го попитал дали има роднини, деца, съпруга, родители, но той отговорил „не“ и заявил, че всеки християнин, обичащ своите роднини повече от Бог, не е достоен за своя Господар (Mат. 10,37 ). Проб още веднъж се опитл да го убеди в името на децата му, но Ириней казал, че те имат същия Бог, който може да ги спаси. Накрая Пробус разбрал, че не ще убеди Ириней и заповядал да го обезглавят. Ириней благодарил за това и помолил римският управител по-скоро да го направи, за да видят всички как християните са се научили да презират смъртта заради вярата си в Бог. Малко след това войниците му отсекли главата на моста Басен в този град. В последните мигове той се помолил на Господ с тези думи: „Господи Исусе Христе, Който по Своята милост си страдал и умрял за спасението на света, моля те, отвори небесата, за да могат твоите ангели да приемат душата на твоя слуга Ириней, който умира в Твое име и за Твоя народ, и така да се увеличи Твоята вселенска църква от Сирмиум. Моля се за Твоята милост, да ме приемеш при Теб и да укрепиш останалите във вярата! ”. След обезглавяването той е хвърлен в река Сава, която била наблизо. Авторът на текста завършва историята, като казва, че е бил мъченически убит в 8th day of the Ides of April (6 април) по време на управлението на император Диоклециан и управителя Проб, но също така и по време на царските времена на нашия Господ Иисус Христос.
Свети Димитър, дякон в Сирмиум
Няколко дни по-късно, на 9 април същата година, някои мартирологии честват мъченическата смърт на св. Димитър, дякон на епископ Ириней. Той е убит, като е прободен с копие в ребрата. Според някои житиеписци в Източна Европа истинската идентичност на св. Мъченик Димитър Солунски, празнуван на 26 октомври, не е била на войник, а на дякон. Аргумент за това идентифициране е, че дори по-късно в синаксариона, съставен от Симеон Метафраст през 10 век, се свидетелства, че слуга на дякона, на име Лупус, потапя своя орар и обагрен от кръвта на мъченика го донася като свята реликва за своя общност (макар че тук е Солун, а не Сирмиум). В този контекст не може да се обясни защо войникът ще има орар, което е типично облекло за дякон. Освен това в първите изображения св. Димитър е представен като благородник, а не като войник.
 |
| Свети Димитър, изобразен като дякон или като благородник, а не като войник |
Свети Лупус, неговият слуга, умира също като мъченик, честван на 23 август. Предполага се, че култът към св. Димитър се е разпространил в целия Илирик през следващия век ( не е ясно защо не се е случило същото със св. Ириней) и се съобщава, че много чудеса са се случили в близост до ковчега с мощите на светеца. В контекст на значително слабата римска мощ край Дунав през 5 век, управител на Илирик на име Леонтий построил църква за Свети Димитър в новата столица на провинцията- Солун и пренесъл мощите на светеца някъде през 413 г. Така, че може би денят на честването на светеца на 26 октомври/8 ноември да е денят на пренасяне на мощите му.
 |
| Убиването на св. Димитър |
По същото време Леонтий построява друга църква, посветена на светеца, в Сирмиум, град, наречен от славяните по-късно като Митровица (днес Сремска Митровица).
Почитането на св. Ириней
Няма данни за мощите на светеца. Следващият период е бил много труден за градовете по Дунав. След многократни набези на варварите през V-VI век, Сирмиум е в упадък, епископският престол престава да съществува. Сирмиум се разпада по-късно и по време на славянската миграция значението му по важност се прехвърля на Белград (бившият Сингидунум), разположен при вливането на Сава в Дунав. ). По това време много други реликви много от панонските светци са преместени в други области, където продължават да се почитат. Така се случва със св. Димитър, преместен е в Солун, а св. Анастасия в Рим и т. н. Във всеки случай почитането на светеца е записано в някои текстове. Св. Теофилакт Български, епископ на Охрид (1088 / 89-1125) споменава за поклонение на св. Ириней (вероятно в Сирмиум), където имало много чудеса, във Вита на 15-те мъченици от Тивериополск..
 |
| Руините на Сирмиум |
През 1071 или 1072 г. Сирмиум става част от Унгария. Папа Григорий IX възстановява през 1231 г. епископството в Сирмиум и построява бенедиктински манастир, посветен на св. Стефан на брега на Сава. В средата на 13 век се споменава за църква, посветена на светеца (ecclesia sancti Irenei Syrmiensis), но точното местоположение на църквата не е известно. Според някои изследователи тя може да бъде идентифицирана със средновековната църква в Мачванска Митровица, на десния бряг на Сава, където е открито гробище от 4 век. Църквата е построена върху руините на мартириум от същия период и разрушена през 10-13 век, но няма данни, които да показват, че мъченичеството първоначално е било посветено на светеца. Според местен историк В. Попович, мъченичеството на светеца може да бъде локализирано на мястото, близо до моста, на който е екзекутиран светецът (мост Басен).
През 1976-1977 г. са извършени някои други археологически проучвания в източния крайградски некропол на Сирмиум. Там са открити руините на базилика от втората половина на 4 век. Епитафия върху надгробната плоча гласи: „Базиликата на нашия господар Ириней“ (in basilica domini nostri Erenei). Но това е всичко.
Различните дати за почитане на св. Ириней
Почитта на мъчениците в Сирмиум, сред които е и Ириней, се възражда в Сърбия, след като Сремска Митровица става част от Хабсбургската империя (1718). Днес св. Ириней се почита особено в Сърбия, но и в другите източноевропейски страни, датите обаче се различават. За мъченическата смърт на Ириней се споменава не само в неговия мъченически акт, но и в друг документ, а именно мъченическия акт на Свети Полион, лектор на църквата Cibalae (починал на 28 април 304 г.), няколко дни по-късно. В Мартирологията на Йероним се споменава за мъченическата смърт на Ириней на 6 април 304 г., като например сирийския Бревиариум от 411 г. В други източници се посочват други дни: синаксарият в Константинопол: 23 август, заедно с Ириней от Лион. Вторият том на боландистката колекция Bibliotheca Hagiographica Graeca (изд. H. Delehaye, BHG, N 948-949e) почита св. Ириней на 26 март и 23 август, а първият от Bibliotheca Hagiographica Latina (BHL, N 4466; Novum Suppl ., N 494-495), на 25 март.
Св. Ириней се празнува по различен начин в църквите. Римокатолическата църква го чества на 6 април, докато православната на 26 март / 8 април и 23 август / 5 септември, следвайки Константинополския синаксарий. Тук трябва да се спомене, че румънската църква е променила през последните години деня на честването също на 6 април. Арменската църква чества светеца на 23 август.
Тропар (химн) на Свети Ириней
"Възпей и се зарадвай, о, църква на Сирмиум! Развълнувайте се, води на река Сава, възхваляйки името на всехвалния Ириней! Защото, след като е водил битка за доброто и е запазил Вярата, запечатайки я с кръвта си, той е придобил голямо дръзновение пред Бог, на Когото непрекъснато се е молел за повереното му папство, да бъде спасено за вечен живот!
“Chant now and clap your hands, O Church of Sirmium! Leap up, ye waters of the River Sava, adorning thyself in the name of the all-praised Irenaeus! For, having fought the good fight and kept the Faith, sealing it with his blood, he hath acquired great boldness before God, Whom he entreated without ceasing, that his Christian flock be saved in peace!”
Превод: Грета Костова-Бабулкова
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар