Житие на светия св. мъченик и равноапостолен Козма Етолийски, както ни го е предал св. Никодим в "Нов Мартиролог"
/Книга с жития на 85 известни новомъченици от 1492-1794 г., издадена през 1799 г. във Венеция. Б. р./
Свети свещеномъченик и равноапостолен Козма пострада заради Христос на 24 август/6 септември 1779 година в Албания. Този наистина Божи човек, учител и проповедник на светото Евангелие Козма, произхожда от Етолия от малко селце, наричано Мега Дендро. Той е син на благочестиви родители, от които биде отгледан, и получи образование посредством "учение и наставление Господне" (Еф. 6: 4), както пише Апостолът. Когато става на 20 години, а може би малко повече, начева да учи при йеродякон Ананий от Дервисано. Понеже през тази епоха започва да се прочува с голяма слава училището на Ватопед в Св. Гора, той отива там и с много съученици довършва своето обучение при учителя Панайот Палама. След това изучава науката логика. Учител му е Никола Дзардзулио от Мечово, който е там настоятел на училището след мъдрия Евгений /Става дума за Евгений Българин, родом от остров Керкира. Произхожда отвидно българскосемейство. Директор на Духовната Академия (Атониада) в Света гора. Почива в Санкт Петербург цю 1806 г. Б. р./. Тогава още е мирянин с име Коста. Много преди да приеме схима, бидейки в света, той се явява украсен със скромността на монашеския образ и полага цялото си усърдие да придобие съвършенство в пост и молитва. Когато прочутото училище след заминаването на учителите обезлюдява и престава да бъде, както в началото, тогава и просветленият Коста си тръгва оттам и се приютява в свещения манастир "Филотей", където приема монашество.
Той навлиза с голямо прилежание в трудния монашески живот. По-късно, понеже манастирът се нуждаел от свещеник, с решителното настояване и умоляване на отците бива ръкоположен за йеромонах. Още отпреди, когато е мирянин, той дълбоко в себе си носи желание да подпомага със знания своите братя християни. И много пъти е казвал, че братята ни християни имат голяма необходимост от Словото Божие, и учените са длъжни не да тичат към господарските домове и дворци, и да правят безполезно своето образование, да придобиват богатства и чинове, ала преди всичко да учат обикновените хорица, които живеят в голямо невежество и варварство. Така те ще спечелят небесна печалба и неувяхваща слава. Ала макар че имал безпределно копнение и ревност, а светото му сърце пламтяло силно да е полезен на мнозина, той обаче все си мислел колко велико и трудно дело е да поеме някой апостолската проповед. Смирен и добродетелен, какъвто си беше, той не се осмелява да предприеме нищо сам преди да разбере каква е Божията воля. Така, желаейки да установи дали това е Божия воля, той отваря Свещеното Писание и — о, чудо! — намира пред себе си думите на Апостола, който казва: "Никой да не търси своята полза, а всякой — ползата на другиго" (I Кор. 10: 24). След като получава това известие от Словото Божие, и след като разкрива своето намерение и на други духовни отци, и взима тяхното съгласие, тръгва към Константинопол да се срещне с брат си, учителя Хрисанто. Той го научава предимно на някои необходими знания от ораторското изкуство, за да овладее правилата за водене на беседи. Тогава той, прочее, с тамошните благочестиви архиереи и учители споделя какво е намислил и намира в тях единомишленици, които го подтикват към това свещено дело. Получава и писмено позволение от тогавашния патриарх Серафим — родом от Делвино. И така благословено започва да проповядва Евангелието на небесното царство, първом от църквите и селата край Константинопол. Обикаляйки ги, той отива в Навпакто, Врахори, Месолонги и в други места, и след това отново се връща в Константинопол. След като се среща с патриарх Софроний и приема неговото разрешение и благословение, отново продължава да проповядва евангелските слова с много повече жизнерадост и ревност. Той обикаля почти всички острови в Егейско море, поучава християните и ги приканва към покаяние, да вършат добри и достойни дела. През 1775-та година се завръща оттам в Света Гора и непрекъснато навестява манастирите и скитовете, поучавайки отците, които се намират там, и остава за малко време да изучава светите книги на отеческите предания. Обаче, както самият той го е казвал много пъти на доста отци, не можейки да издържи повече на любовта, която възпламенявала сърцето му към братята християни, той се разделя със Света Гора и от най-близките села започва да проповядва. Стига Солун, Берия и извървява почти цяла Македония. Продължава по-нататък към Химара, Акарнаниа, Етолия, както и в Арта, и Превеза. Оттам се прехвърля в Света Мавра и Кефалиния. Прочее, където и да отидеше този блажен човек, всички християни се стичаха и слушаха с голямо умиление и благочестие благословените му и сладки слова. Винаги след него последваше голямо поправяне и душевна полза. Поученията — за тях споделяме лично отношение, защото сме го слушали с ушите си, бяха опростени, на достъпен език, като този на рибарите. Бяха миролюбиви и успокоителни, така че се виждаше как бяха изпълнени изцяло с жизнерадостта и спокойствието на Светия Дух. Особено на остров Кефалиния светият учител породи големи плодове и душевна полза със семето на Божиите поучения. Ала и сам Бог отвисоко съучастваше и доказваше думите му със знамения и чудеса, които го следваха навсякъде, както някога с такива чудеса се потвърждаваха проповедите на светите апостоли.
На този остров, сиреч Кефалиния, живееше един беден шивач, който от много години имаше дясна ръка безчувствена и неспособна за работа. Той намира светията и го моли да излекува недъга му. Светият го насърчава да проследи с благочестие поучението му — и о, чудо! — на другия ден се намира съвсем излекуван. Друг парализиран, след като чува за това чудо, поисква да го отведат заедно с кревата си по време на поученията. След някой ден и той бива излекуван напълно и прославя Господа и благодари на светеца.
В Кастро някой си благородник от много години страдал от страшна болест на ушите — почти не чувал. Той с благочестие и вяра отива там, където поучавал светият, и веднага започва да чува съвсем ясно. Оттогава той се чувствувал съвсем здрав.
Има едно село в Кефалиния, което се казва Коруни. Минавайки през него лятно време, светият ожаднява. Наблизо крайпътният кладенец бил пресъхнал. Хората му казват, че е празен. Но за да покажат своето послушание, те отиват и изкарват от дъното на кладенеца вода, пълна с кал и пръст, и му я донасят. Светият отпива малко от водата, тогава от този пресъхнал кладенец избликва чудотворно чиста вода, която става лековита за много болести. А кладенецът е пълен лете и зиме. Поради голямото множество, което се събираше да го слуша, обикновено църквите не можеха да поберат всички. Затова по необходимост той извършваше поученията си навън, на открито. Където трябваше да проповядва, той казваше първо да построят голям дървен кръст и да го поставят там. След това подпираше до дървото на кръста малко столче, което, както се говореше, било украсено като трон от Курт паша. Върху него се качваше и поучаваше. След поученията той разглобяваше столчето и го носеше със себе си закъдето и да пътуваше, а кръстът оставаше да напомня за проповедите му. На тези места, където бяха поставени кръстовете, Бог извършваше много чудеса. Така посред пазара на Аргостоли — столицата на Кефалиния, където светият остави един такъв кръст, избликна чудотворна вода, която тече и до днес, без да намалява никога. След Кефалиния се запътва към Закинто, съпровождан от десетина и повече каици, пълни с благочестиви кефалонийци. За съжаление обаче там благословеният не постига целта си. Затова той проповядва кратко време и се завръща в Кефалиния, откъдето отива на остров Керкира. Там бива приет с радост от всички и особено от владетеля на острова. Обаче тъй като се събирали много хора от селата да чуят поученията на светеца, първенците на града, понеже се страхували от завистта, го помолват да си отиде по-бързо. Така, за да не стане повод за раздори и смут сред хората, той си тръгва оттам и отива отсреща — на материка, т. е. в Албания — в Свети четиридесет мъченици (Агия Саранда). Тук той учи християните, ходейки пеш и минавайки през епархии, които били подивели, и където имало опасност съвсем да изчезне благочестието и християнският живот. Християните по тия места били много неуки и роби на множество грехове, убийства, грабежи и хиляди други беззакония. Станали по-лоши дори от нечестивите безбожници. Сред тези, прочее, християни и сред необработените и озверени души посява семето на Божието Слово свети Козма и с помощта на Божията благодат отглежда много и големи плодове; понеже дивите укроти, разбойниците успокои, безмилостните и жестокосърдечните обърна в състрадателни, нечестивите промени на благочестиви, необразованите и дивите поучаваше с Божиите истини и ги насърчаваше да търсят помощ в църковните служби. Най-вече успяваше на повечето грешници да покаже пътя на покаянието и поправянето. Всички си казваха, че по тяхно време се явил нов апостол.
Наред с поученията основаваше навсякъде прогимназии и начални училища — както в главните градове, така и в селата, за да ходят децата да учат светото учение и така да укрепват във вярата и благочестието, да се упътват към добродетелен живот и поведение. Въздействаше на богатите да закупят над 4 000 медни купела, всеки един по 12 гроша, и ги принесат в дар на Църквата. Да се намират там винаги за техен спомен и да се кръщават християнските деца, както подобава. Също тъй повлияваше и на тези, които можеха да закупуват отечески книги и християнски поучения, молитвени броеници, кръстчета, забрадки за жените да си поскриват главите — повече от 4 000, гребени за мъжете, които обещавали да заживеят съгласно християнските обичаи и добродетели и да си оставят бради. Молитвените броеници и кръстчетата, повече от 500 000, раздаваше на обикновените хора, за да бъдат опростени греховете на тия, които са ги закупили. Имаше след себе си винаги четиридесет или петдесет свещеници. Когато му предстоеше да отиде от един град в друг, първо изпращаше заръка до християните да се изповядат, да постят, да извършват службите и бденията с голямо внимание. За тази цел се изготвяха дървени свещници. Всеки един от тях побираше по 100 свещи, които разпределяше да се носят. После се раздаваха даром, свещениците четяха св. елеосвещение, помазваха се всички християни и накрая се извършваха поученията. Понеже го следваше много народ, две или три хиляди, той нареждаше от вечерта да приготвят много чували с хляб и казани с варено жито. След това ги оставяха на пътя, откъдето щеше да мине народът. И така всеки си вземаше хляб и жито за опрощаване на живи и мъртви.
Чрез свети Козма, Господ извършваше в Албания, както и на други места, чудеса: Един турски офицер, подтикнат или от евреите, или от сатаната, мразеше толкова много светеца, че веднъж подкарал коня си в галоп, за да го настигне и му навреди. Но както яздел, конят му го хвърля и той счупва десния си крак. Връщайки се вкъщи, намира сина си мъртъв. Така, след като се разкайва, той изпратил писмо до светеца и му поискал прошка. От филиатите — първенците на агите, отишли да чуят поученията му. Понеже било лято, те заспали на полето. За миг сред нощния мрак те виждат небесна светлина, като облак, който покривал мястото, където стоял светият и говорел на християните. На сутринта те поискали благословение от светеца, но не от устните, а от сърцето му. Друг турски офицер от Кавая страдал от тежка болест. Като чул за свети Козма, изпратил слугата си да измоли благословение от светеца, та дано чрез неговите молитви да получи изцеление. Светият обаче отказал да отиде понеже просителят бил грешник. Турчинът изпратил втори път слугата си с един съд с вода, молейки светеца да го благослови. Тогава светецът, виждайки голямото му благочестие, заповядал да върши две неща; да не пие узо (мастика) и да раздаде една десета от имотите си на бедните. Турчинът обещал да го извърши и светият благословил водата, която болният изпил. След четири дни се излекувал напълно и поради това извършил големи милостини.
В Ликуриси един турчин — местният господар, видял кръста, който оставил светият, според обичая си след поучението, за което по-горе говорихме. Виждайки кръста, турчинът го изважда от мястото му и го понася към дома си с намерение да направи две подпорки за креват. Но веднага — о, чудо! — подобно на земетресение, става страшен трус и той, не можейки да стои на краката си, паднал на земята и се търкалял доста време, пенейки се и тракайки със зъби като бесноват. Тогава след като го дигнали двама турци и след като дошъл в съзнание, той разбрал, че си навлякъл Божия гняв. Затова взел честния кръст и отново го върнал и издигнал на предишното му място. Дори сам го укрепили всеки ден ходел и го целувал с голямо благочестие. Друг път, когато оттам минал светият учител, същият този турчин изтичал и му се поклонил, разказвайки на всички за чудото, търсейки смирено прошка.
Светият съветваше жените, които носят украшения, да ги махнат всички. Колко силни са били поученията му можем да съдим по това, че и доста от тях се обличаха в черно. Една богата жена от Кориза имаше дете, което кичеше с много злато и други най-различни украшения. Много пъти светият настоя жената да раздаде украшенията на бедните деца, ако иска детето ѝ да живее. Но тя не искаше да чуе. Тогава той ѝ каза, че ако не махне украшенията от детето си, ще го загуби скоро. Понеже не го послуша, жената намира детето си мъртво на леглото. Тогава тя разбира, че Бог я наказва заради непослушанието ѝ.
Светията където и да идеше, поучаваше християните да не търгуват или да работят в неделните дни, а да отиват на църква, да участват в службите и да слушат Божието слово. Които не показваха послушание, биваха наказвани от Господ по различен начин. В Халкиада, около час далече от Арта, един търговец не се подчинил и тръгнал да продава в неделя, но получил парализа на ръката. Обаче бързо прибягнал към свети Козма, поискал опрощение за греха и след няколко дни се излекувал. Същото се случило в Парга. Един, който имал работилница, решил да продава в неделен ден и получил схващане на ръката. Обаче изповядал греха си пред светеца, който го наставлява и му дава прошка заедно с желаното изцеление на ръката.
В Ксиромеро се случило жена да меси хляб в неделя. След като изкарала хляба от фурната, намира го червен, сякаш че е месен с кръв. Пада в краката на светеца и получава опрощение и поправяне, тъй както си е редно. И на други места, понеже не се опазвало уважението, което подобава на неделния ден, на някой му умирал вола, на друг — мулето, някой побеснявал, а друг намирал детето си мъртво.
В село Селдза, близо до Кастория, една жена, която благоговеела пред светеца, взема водата, с която той си измил лицето и я запазва в стъклен съд. Вътре в този съд — о, чудо! — пониква растение само с две листа. Това растение става голямо, колкото е съдът и се държало във водата без корен, поддържало постоянно цвета си и оставало свежо за цяла една година, така че всички, които го виждали, се чудели. Водата извършила много изцеления върху мнозина, както казва същата тази благочестива жена. Тия чудеса, а и много други, които Бог извърши чрез светеца, ние ги пропущаме заради краткостта на словото.
Свети Козма казваше много пъти в поученията си, че самият Иисус Христос го призовал да проповядва Евангелието и за обичта си към Него му предстои да пролее кръвта си. Впрочем това пророчество се изпълва съвършено по следния начин: Апостолът и учител Козма никога не изрече нещо срещу евреите — нито в Солун, нито в Кастория, нито в Янина, нито на някое друго място, където живеят евреи. Той само поучаваше християните да бъдат винаги откровени и честни към своите господари, които ги е дал Господ. Самите албанци,които слизаха долу, в равнината да чуят поученията му, го признаваха за Божи човек, и то в такава степен, че Курт паша, научавайки за това, заповядал светият да се яви пред него. Беседата му се харесала толкова много на пашата, че украсил стола, за който споменахме вече. Облякъл го с копринен велур, за да седи нависоко пред народа. Но този хитър и покварен еврейски род, който мрази Христос, както в предишните векове показвал страшна омраза към християните, така и сега. Понеже евреите, които живеели в Янина, не понасяли да се проповядва Евангелието на Иисус Христос, отиват те, прокудените от Бога, и донасят на местния паша, че свети Козма бил изпратен от московците, за да измами раята да тръгне за Русия. /През 1770 г. руският балтийски флот достига бреговете на Пелопонес. Избухва въстание, оглавено от графовете Феодор и Алексей Орлови. Враговете на св. Козма се възползуват от обстановката на недоверие и подозрителност след края на въстанието и Руско-турската война от 1768 — 1774 г., която приключва с мирен договор, подписан в с. Кючук-Кайнарджа, Силистренско. Б.р./
Но този път Божията промисъл запазва светеца от смъртоносните кроежи. Причиняват се обаче значителни щети на християнските имущества. Прочее, поради това събитие свети Козма започва да заклеймява лукавството и фанатичната омраза, която имат евреите срещу християните. И понеже се доказва, че тези обвинения са измислени и чисто клеветнически, той отива отново в Янина и първо убеждава християните да преместят народния пазар от неделя на събота. Това причинява големи загуби на еврейските търговци. След това обявява евреите за явни врагове, готови всеки миг да извършат всякакво зло на християните. Накрая, желаейки да махне от главите на християните дългите пискюли и другите нечисти стоки, които те купували от евреите, той учи, че богоубийците умишлено ги омърсяват, заради християните и по никаква причина не бива да ги купуват. Заради това евреите не са могли да понасят светеца и отиват при Курт паша, и му дават много пари, за да го убие. Той от своя страна отива при ходжата и решава по свой начин и на своя глава да го умъртви. Това се осъществило по следния начин: Светият обикновено отивал да вземе позволение от местния архиерей или от настоятелството на епархията. Освен това имал обичай да изпраща някой християнин да получи разрешение и от светските господари. Така без пречки проповядвал. Когато, прочее, влиза в едно село в Албания — Коликондаси, взема позволение от местния архиерей и, разпитвайки за гражданските власти научава, че с тях се разпорежда Курт паша, който живеел в Берати — на 12 часа път далече. Узнава също, че ходжата на пашата е наблизо и заради това изпраща човек за разрешение от ходжата, преди да поучава народа. Той обаче не се задоволява с това и за по-голяма сигурност пожелава да отиде сам при ходжата, за да поиска разрешение. Християните се опитват да му попречат, казвайки му, че никога не е вършил такова нещо, т. е. да се представя лично на агарянски големци, за да получи разрешение. Обаче те не успяват да го възпрат. Светият им казва да не го поставят повече на изпитание, взема със себе си четирима монаси и свещеник за преводач, и така отива при ходжата. Ходжата лицемерно го успокоява, че има писма от Курт паша, който нареждал да го изпратят при него, за да поговорят. Заповядва, прочее, на хората си да пазят светията, докато го изпратят при пашата и да не го оставят да излезе от двора му. Тогава разбира благословеният, че са намислили да го убият. Той прославя Небесния Владика Христос и му благодари, че го удостоява да завърши с мъченичество пътя си на апостолски проповедник. После се обръща към монасите, които го съпровождат, и им припомня стих от псалмите: "Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода" (Пс. 65: 12). Цялата вечер той слави с псалми Небесния си Отец. без ни най-малко да покаже жал за загубването на живота си, ала напротив изглеждал радостен и весел наглед, сякаш отивал на сватба и веселба. Сутринта го вземат седем агаряни, общински служители. Качват го на кон под предлог, че уж имат намерение да го откарат при Курт паша. Но когато се отдалечават след приблизително два часа път, отвеждат го на място, където течала голяма река и след като го свалят от коня, те му откриват, че имат заповед от Курт паша да го убият. Светият приема с радост това решение срещу него, пада ничком и се помолва на Бога, благодарейки и славейки, че от любов към Него жертвува живота си, което душата му винаги е желаела. След това става, благославя четирите посоки на света кръстообразно и се помолва за всички християни, които пазят заповедите. После агаряните го поставят до едно дърво и понечват да вържат ръцете му. Но светецът им възбранява, казвайки, че няма да се противопоставя, но ще държи ръцете си кръстообразно, все едно че са вързани. Той си подпира светата глава на дървото. Варварите му слагат въжето на гърлото и веднага след като го стягат, божественият му дух излетял на небето. Така трижблагословеният Козма, този преполезен за всички човек, най-прекрасното украшение на света се удостоява да приеме от Господ двоен венец и като равноапостолен, и като свещеномъченик, на възраст 65 години. Достойното му тяло, след като е съблечено от дрехите, е влачено и хвърлено в реката с голям камък на шията. Когато християните научават, бързо притичват да го извадят. Претърсват водите на реката с мрежи и с други средства, но не успяват да го намерят. След три дни един благочестив свещеник — отец Марк, ефимерий на манастира "Въведение" — Ардевуси, който се намира близо до село Коликонтаси; та този свещеник влиза в еднодръвка лодка, прекръства се и тръгва да търси. И чудо! — вижда светите мощи да плуват върху водата — стоели прави, като да са живи! Веднага се спуска, прегръща ги и ги изкарва от водата. След като ги изважда, руква кръв от сладката като мед уста на светеца. После той облича светите мощи с расото си, донася ги в манастира на Богородица и ги погребва по достойнство зад (отвън) светия олтар.
След смъртта на светеца последва следното: Курт паша горко се разкайва, че се помамил по суетни печалби и умъртвил такъв невинен и мирен човек. Той изпраща съобщение находжата да пусне монасите на светеца, които били под надзор, за да отидат в манастира на Богородица и да останат там. Монасите като отиват и намират погребани мощите, за да се осведомят най-добре за мъченичеството му, заедно с други свещеници и миряни, ги изравят. Въпреки, че било три дни в реката, както пророк Йона в утробата на кита, тялото не се променило никак, нито издавало лоша миризма. Цялото благоухаело и изглеждало като че ли светецът спи. След като го прегърнали и целунали с благочестие, отново го погребват. В същия този час случайно се намерила там бесновата жена, от далечно място, която следвала светеца, докато бил жив, копнеейки да получи изцеление. След като вижда, че отварят гроба на св. Козма, бесът я разклаща страшно и след някой час се излекувала съвършено, и въздала слава на светеца. Един от агаряните, които умъртвили светията, взел неговата калимавка и, връщайки се при ходжата, я сложил на главата си, за да се подиграе със светеца. Обаче веднага го обхванала лудост — съблякъл си дрехите и бягал, викайки, че е убил отшелника. Когато разбрал за това, пашата заповядал да го хвърлят в затвор, където злият умрял по ужасен начин.
Когато поучавал за последен път в селото, както споменахме, т. е. в Коликондаси, св. Козма оставил кръст върху земята. След смъртта му всяка вечер християните виждали небесна светлина, която осветявала кръста. Затова в деня "Въздвижение на Честния Кръст" свещениците отиват заедно с народа и пренасят кръста, извършвайки благочестива литания, и го поставят зад светия олтар като вечен спомен за чудото. Когато учениците му се освобождават от пашата, извършват пренасяне мощите на светеца. Някои от тях вземат частици от мощите. И разпръснати на различни места, от тях много болни получили изцеление и здраве. Прочее, ето какво е ставало: На остров Наксо отиват двама негови ученици, за да съобщят за мъченичеството на тамошния настоятел на прогимназията, свещеноучителя Хрисанто, брат на свещеномъченика. И се случило да носят със себе си няколко косъма от брадата на свети Козма. В Неохори жена, която страдала от дълбока и смъртоносна болест, вземайки с благочестие тези косми — о, чудо! — веднага почувствала една свръхестествена сила в себе си и с нея бързо се намерила напълно здрава. Но и много безплодни жени, вземайки с благочестие и вяра пръст от гроба на светеца, в разстояние на четиридесет дни сполучвали, каквото си пожелали. Сиреч с Божията благодат и молитвите на светеца, успявали да родят деца. Така и ние по молитвите на светия свещеномъченик да се удостоим с Небесното царство. Амин.
Прочетете още: Св. Козма Етолийски за евреите
Няма коментари:
Публикуване на коментар