Градът първоначално се нарича Партенопол и е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия. През 267 г. е нападнат от готите, а от 368 г. император Валент го използва като своя зимна резиденция по време на войната с готите от 367 – 369 г. През 342 г. Марцианопол е епископско седалище и неговият първосвещеник е участник в ключовия Сердикийски събор. Местният епископ Пист е взел участие в Никейския събор. През 458г. местният владика Валериан е упоменат като архиепископ. През V-VІІв. Марцианопол е център на диоцеза Хемимонт. През 447 г. градът е превзет и разрушен от хуните на Атила. През 587 г. е превзет за кратко от аварите, а през 596 г. там се концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Разрушен от аварите по време на нашествията от 614 – 615 г. градът е изоставен и дълго време не се споменава в изворите. Известни са останките на четири църкви в града. На възвишение в южния му край е предполагаемата епископска катедрала – строена в края на IV век като еднокорабна, през VI век тя е разширена в трикорабна. Подът на епископската базилика бил покрит с мозайка от керамични кубчета, с които са били оформени плетеници, кръстове, цветя и др. под. В централния кораб са оформени квадратни полета, в които са мозаечните изображения, докато в предолтарното пространство полетата са по-малки и осмоъгълни. Базиликата била украсена със стенописи, показващи стилизирани растителни мотиви. Една от откритите базилики е датирана от ХІІв., като са известни имената на двама марцианополски епископи – единия от ХІІ, а другия от ХІІІв. На 120 метра източно от градските стени, в местността „Табия“, е разположена църква, функционирала през V-VI век. Друга църква е открита в източната част на амфитеатъра. Малка църква на десния бряг на реката, строена в края на IV век, е унищожена напълно в началото на XX век. Окончателно е разрушен и изоставен в края на VІ в. Влиза в границите на средновековна България още през 681 г. В района му през VІІІ в. възникват няколко старобългарски селища. Има предположения, че през първата половина на VІІІ в. тук е резиденцията на българските владетели. През Х в. в границата на античния град възниква средновековната българска крепост Динея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар