Той не умира с мъченическа смърт и няма гроб в Берое /Стара Загора/, но с този град
„Менология“ на Василий ІІ свързва заточението му през 355 г. (обр. 75).
Впрочем тридесет и шестият поред римски папа Либерий (352–366) освен всичко друго е и горещ защитник
на православието, сиреч противник на
арианите и последовател на Никейския
символ. През 334 г. той постановява
датата на честването на Рождество Христово- 25.XII./07.I.
Либерий е известен и като
автор на пълния списък на римските
папи, започващ от св. Петър и доведен до
366 г. През 355 г. на събора в Милано
той заедно с Евсевий от Верчели,
Дионисий от Милано и Луцифер от
Каляри – светец на Сардиния за разлика от останалите епископи отказва да
се подчини на заповед на императора
арианин Констанций (337–361) за осъждането на св. Атанасий Велики. За
тази позиция на папа Либерий император Констанций заповядва да бъде заточен и според „Менология“ на Василий ІІ
това станало в Берое. По-късно Либерий
бил възстановен на папския престол и
запазва катедрата до коничната си на
24 ноември, 366 г. Спорно е кога и дали
изобщо Римската църква го канонизира.
Името му и досега липсва в официалния
списък на светците на католическата
църква. Православната църква обаче,
отчитайки подкрепата, която оказва на св. Атанасий за запазване на никейския символ и за антиарианската му позиция, го включва в своите църковни календари и месецослови. Според „Менология“ на Василий ІІ паметта
му се чества на 27 август/9 септември, но нито блажената смърт, нито мощите на папа Либерий имат пряко отношение към Берое. При положение, че не е канонизиран в Рим (където е гробът му) и че е светец на Източната църква, то няма по-подходящо място в православния свят за честване на празника му от Берое, където е бил заточен заради привързаността му към Никейския символ.
Източник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар