Св. Теодот, св. Асклепиода и Св. Максим

Житието на тази група мъченици от Марцианопол е запазено в няколко ръкописа, като за по-автентичен се смята обнародваният от Ф. Халкин през 1957 г. Според него те загинали при гонението на християните в Тракия по времето на императорите Галерий и Максимиан Даза (305–313). Вероятно събитието трябва да се отнесе към 307 г., когато в Дуросторум са посечени Максим, Дада и Квинтилиан и когато според източниците се се състояло най-голямото след 304 г. преследване на християни в източните провинции на Империята. Според текста Теодот и Асклепиода били християни от Марцианопол, главен град на провинция Мизия. Заради своите убеждения те са заловени и разпитвани от управителя на Тракия (провинция Тракия) Терес на публичен процес в градския театър. Увлечен от поведението им и справедливата им кауза, към тях се присъединява още един гражданин на име Максим, който дори се изказва в тяхна защита. Следват серия от разпити и изтезания, които не успяват да прекършат вярата на тримата християни. Забележителни са техните защитни речи, където се прославя името Христово. Следва депортирането им в Адрианопол (Одрин), съпътствано с премеждия и изтезания. Мъченията продължават в Адрианопол, по-специално в градския театър, където срещу християните били изкарвани диви зверове. След това Терес заповядал тримата християни да бъдат отведени във Филипопол (Пловдив), но междувременно променил решението си. Теодот, Асклепиода и Максим били спрени на 30 мили преди града и екзекутирани до някакво село на име Салтис (Σαλτυς) в близост до голям извор. Въз основа на внимателен анализ на текста, на хидронимията и топонимията, на ред съвпадения В. Велков достигна до извода, че в значителна степен житието на св. Теодот, св. Асклепиода и св. Максим отразява реални исторически събития. Той основателно допуска, че вероятно първообразът му е създаден преди 313 г. от местен християнин. Относно точната локализация на селището Салтис (Σαλτυς) обаче няма единно мнение, но има сигурен репер – разположението му в околностите на Филипопол и в непосредствена близост до голям извор. Единственият засега археологически регистриран мартириум около Филипопол е Червената църква до Перущица, намираща се на около 30 км в южна посока. Според последните проучвания на М. Ваклинова и Ст. Бояджиев първоначалната постройка е представлявала внушителен четириконален мартириум, изграден от тухли, с максимални външни размери около 26х19 м. Този начален период на строителство се отнася към първата половина на ІV в. Приемам, че тържественият вход е бил през западната конха, а пред източната конха, своеобразен презвитерий, е бил саркофагът с мощите на водещ мъченик, докато в северната и южната конха са били поставени саркофазите на 6 други мъченици. През V в. маритиумът е преустроен в църква за провеждане на евхаристийна литургия. Тогава мощите са били преместени в новопостроен параклис – мартирий, югозападно от входа, пред който освен това са били долепени двоен притвор и кръщелна. Тази реконструкция е приемлива, но по-вероятно и логично е саркофазите с мощите на мъчениците да са били поставени в трите централни конхи, а не зад тях. При това положение мартириумът е издигнат да приеме мощите на трима светци: водещият мъченик действително е положен в източната, другите двама в северната и южната конха, а входът си остава през западната конха. На този фон може да се предложи хипотезата, че мартирият до Перущица е построен в чест на св. Теодот, св. Асклепиода и св. Максим, като мощите на св. Теодот са били в източната конха, а на св. Асклепиода и св. Максим в северна и южната конха. И наистина – едва ли е случайност издигането на такъв огромен и представителен мартириум далеч от големия град, буквално сред полето. Същевременно в обширната агиографска литература засега липсва група от трима изявени светци, понесли мъченическа смърт в околностите на Филипопол. Единственото, което засега ни задържа да свържем еднозначно Червената църква до Перущица с марцианополските мъченици св. Теодот, св. Асклепиода и св. Максим, е, че житията посочват за място на смъртта им селище по пътя от Адрианопол за Филипопол. Това означава, че трябва да търсим селището Салтис югозападно от Пловдив, докато Перушица се намира в южна посока. От друга страна обаче, не е указано изрично, че движението е осъществено по главния път Константинопол–Адрианопол–Филипопол–Сердика, а и съставителите на този тип съчинения не са особено прецизни. Същевременно авторът на житието твърди, че Салтис, мястото, където са екзекутирани св. Теодот, св. Асклепиода и св. Максим, е в близост до голям извор. Действително, до Червената църква край Перущица се намира един от най-мощните карстови извори в региона. Има дори податки за светилище на нимфите (те задължително са в съседство с водоизточник) на това място и че църквата, респективно мартириумът, е изградена върху ранен нимфеум.

 Ранното християнство и Българската Илирийска църква

Източник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"