Според „Синаксар на Константинополската патриаршия“ и „Менология“
на Василий ІІ тя посреща мъченическата си смърт в Марцианопол на
16/29 септември.
„Римският мартирологий“ определя кончината ѝ на 12 септември, като
твърди, че в Марцианопол... пострадала за вярата св. Мелитена, която
проповядвала против бездушните идоли, които падали, когато я довеждали при тях, и насила я заставяли да им се поклони. Затова тя била
жестоко изтезавана и умъртвена при императора Антоний“. Ако се
резюмират различните източници, мъченическата смърт на Мелитена навярно е настъпила при управлението на император Антонин Пий (131–168),
но тя е осъдена от един регионален управител, наречен хегемон Антиох.
След екзекуцията тялото ѝ остава непогребано извън града. Оттам преминал един местен мъж на име Акакиус, македонец по произход. Той издействал мощите ѝ от властите, качил ги на кораба си и отплавал по море. По
време на плаването Акакий починал, но морските вълни, водени от божията промисъл, отвели кораба на о. Лемнос в Средиземно море. Това обяснява механизма, по който култът към св. Мелитена е внедрен на о. Лемнос,
където се радва на изключителна почит векове наред. Той е пренесен и в
Константинопол, където имало църква на нейно име. За съжаление обаче
пространното житие на светицата не е открито и за нейната история съдим
от кратките резюмета в цитираните църковни календари.
В руския сайт, където е поместена иконата пише:
Мученица, Св. жена, Болгария, Фракия, I-н.IVв.
Дни празднования:
Източник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар