от св. Юстин Попович
Ето великата и страшна истина и за теб, и за мен. Всяка Христова истина
(велика и страшна) винаги е и за теб, и за мен, и за всяко човешко
същество, за всеки човек. Защото Господ чрез Своето чудесно Евангелие, а
и днес чрез Евангелието за Страшния съд, ни казва Вечната Истина за
нас: какво сме, кои сме, къде отиваме.
В днешното Евангелие е
обявена гарата – и моята, и твоята, тук спират (влаковете) на нашия
живот и не продължават нататък; тук локомотивът се разпада и всичко
спира. Ти и аз несъмнено ще бъдем в гроба, когато настъпи Страшният съд,
гробовете ще се отворят (1 Сол. 4:16-17) и всеки човек трябва да знае:
днес е завършена истината за всеки човек. Днес всеки от нас ще представи
сметка, главната сметка за своя живот: какво е правил в този свят със
своето тяло, със своята душа, със своя ближен, със своето имущество, със
звездите, с небето, с птиците: как се е отнасял към тях, в кого какво е
гледал, в кой човек какво е виждал?
Тогава Господ, Благият и
Истинолюбив, ще бъде и страшен Съдия. Той, Бог на любовта, има Страшен
съд. Той, Бог на любовта, ще съди с последен съд и ще завърши историята
на света с думите: Праведниците ще отидат в живот вечен, а неразкаяните
грешници – във вечна мъка (Мат. 25:46). Нека това не изненадва никого.
Той е дал на хората всичко, което може да даде един Бог на Любовта. Той е
принесъл такава жертва за всички нас, за всеки от нас. Слязъл е от
Небето и станал човек. Това е най-голямата жертва, която Бог е могъл да
направи за човека: да слезе в неговото кално, тленно, преходно смъртно
тяло. А след това Неговият живот на земята от мъка в мъка, от страдание в
страдание, Кръст, Голгота, Възкресение. И тогава, над всичко на земята,
основал Христовата Църква, устроил всичко в Църквата, огромната Божия
Трапеза. На тази Трапеза са поставени всички вечни блага. Като се
започне от Светото Кръщение, през Светото Причастие, през всяко
евангелско слово, през всяка евангелска мисъл – всичко е богато, всичко е
божествено, всичко възнася човека от земята на Небето, всичко е
изпълнено с Божествени сили. И това дава човеколюбивият Бог. Той е дал
Себе Си на тебе, човече, на теб, грешника, на теб, сладострастника, на
теб, човека, който се валяш в безброй грехове, злини и адове.
И още
една чудна и дивна евангелска истина. В Светото Евангелие се казва, че
Господ Христос е сътворил всичко (Йоан. 1:3; Кол. 1:16). Той сам е
сътворил света заради тебе. Какво значи това? Това значи, че ти си син
на Бога: сътворен си за Вечната Божия Истина, за Вечната Божия Правда,
за Вечния Живот. Ти, ти си сътворен, както се казва в Светото Евангелие,
за да бъдеш брат на Господ Христос и Негов сънаследник (ср. Гал. 4:7),
да станеш син Божи! Какво величие! Наистина, човек е Божествено величие,
наистина, човек е Христово величие! Всичко чрез Него и за Него се
създаде, всичко чрез Господ Христос и за Господ Христос се създаде
(Йоан. 1:3; Кол. 1:16). Това е най-великата истина за този свят, на
първо място истината за нас, хората, за всеки човек.
И аз, и ти сме
създадени от Него и заради Него. Ето, брате и сестро, кои сме и какво
сме. За нас е необходимо само да живеем според Светото Евангелие.
Благият Господ казва, и на тебе, и на мене, за голия просяк, който
проси, че е един от Неговите малки братя. На онези, които са живели
според Светото Евангелие, Спасителят казва: Гладен бях, и Ми дадохте да
ям… , и се наситих. Господи, кога Те видяхме с очите си? Истина ви
казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя,
Мене сте го сторили (Мат. 25:34-40). Аз съм във всеки болен, Аз съм във
всеки страдалец, Аз съм във всеки затворен в тъмница.
И още нещо.
Господ е във всеки човек чрез неговата душа. Какво е душата? Душата е
небесно създание в човека, сътворено и дадено на човека от Господ
Христос. Човекът е създаден по образа на Господ Христос, човекът е
създаден по Божи образ, по Христовия образ и всеки човек е христолик
(Кол. 1:10-15; Рим. 8:29). Всеки човек носи това в душата си, независимо
дали си ти, или аз, или някой голям, неразкаян грешник, трупаме върху
този Христов образ в душата си, която е жива, винаги жива картина,
трупаме калта на своите грехове, катран, нечистота и смрад, и всичко,
което грехът може да хвърли в човешката душа. Не една смърт, а хиляди
смърти, не един дявол, а хиляди дяволи.
Всичко това доброволно
правим против Господ Христос, Който живее в нас чрез нашата свободна
душа. Той е във всеки човек, дори и в безбожника и езичника.
И както се казва в Светото Евангелие: Господ Христос просветява всеки човек, идващ на света (Йоан. 1:9).
Той дава на всеки Своята икона, запечатва Своя лик в душата на всеки
човек, Своя жив лик, Божествен лик, и спуска човека в този земен свят,
за да живее с тази света икона, да живее с Господ Христос и заради
Господ Христос. Ето нашата цел, ето нашия път, друг няма. И всичко
завършва в историята на човешкия род с това, че всички народи, всички
хора ще излязат пред този чудесен Господ Иисус, пред Богочовека Христос.
Колко милостив и благ е Той! Той е… нашето спасение. Погледни този
просяк! Той те води по твоя вечен път до Страшния съд, и ти ще чуеш
гласа на Благия Господ: „Влез във Вечния Живот, влез в Рая”. Как така,
просякът… . Посещавал си болни, или даже само един болен, посещавал си
затворници, носил си им храна и си им служил. Ето колко велика е Божията
милост и любов! Защото на кого служиш ти, служейки на болния, служейки
на просяка, на затворника? На Кого? На Господ Христос, на Богочовека
Господ, на Него, Вечния Цар, на Него, Бога, Който дава всички богатства
на нас, хората, по Своята велика милост.
Тук Светото Евангелие ни
разкрива не само добродетелта, но и вседобродетелта – Христолюбието.
Това е най-важното в този свят: във всеки човек да виждаш Христовата
икона, живата Христова икона, да виждаш в човека Божествено същество, да
му служиш като на малък Христос, като на малък Бог. Това е християнско,
това е евангелско, с това служиш на самия себе си, служиш на своята
вечност: и така заслужаваш Рая, заслужаваш Царството Небесно и всички
небесни блага, за които човешката мисъл на земята не може и да мечтае,
такива блага, каквито човешкото око не е виждало, човешкото ухо не е
чувало и на човека на ум не са идвали (ср. 1 Кор. 2:9). Всичко това
Господ Христос дава на теб, защото гледаш на човека като на Божия
светлина и му служиш като на Божия светлина.
Никой от нас, братя, не
е прославял човешкото същество така, както Господ Христос. Ето, Той е
казал, че човекът е христоносец и богоносец, че е сътворен за вечността.
И Господ е дошъл в този свят и му е дал всичко, което му е необходимо,
всички средства, за да го (въведе) в светия живот. На първо място
Светото Кръщение: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се
облякохте (Гал. 3:27). След това Светото Причастие. Човече, чрез Светото
Причастие ти ставаш малък Бог! Със своето тяло, със своята душа, със
своята съвест – всичко това отива във вечността.
Внимавай, приготви всичко това за Вечния Живот.
Подготви се за тази най-голяма истина, за тази всеистина за всеки от
нас, за всеки човек, за човешкия род. Колко е страшно! Страшно! Колко е
страшно, глупаво, безумно, лудо! В нашите глупави училища се учи, че
човекът е произлязъл от маймуната, произлязъл е от животно. Какво
унижаване на човека, какво оплюване на човека! И те говорят за човека,
те се хвалят с комунизма , те се хвалят със своето човеколюбие. Какво
човеколюбие, когато си свел човека до животно! А човекът е Божествено
същество. Колко окаяни са тези христоборци, които, ето, в името на
човека погубват нещастния човек! За тях не е нищо да лишат човека от
живот. Внимавай, ти искаш да убиеш човек! Той носи Христос в себе си,
когато си човекоубиец, ти си христоубиец. Човече, опомни се! – казва
Светото Евангелие. Вечна е похвалата за човека, вечна е грижата за
човека, вечно е служението на човека като на Божие творение.
Никой
не е поставил човека толкова високо, колкото го е поставил Господ
Христос. А безбройните европейски хуманисти и техните хуманизми се давят
в своите бълвотини и заливат света с потоци кръв. И този човек, когото
искат да издигнат чрез своите хуманизми, не зная на какъв престол, те
сгромолясват във всеки нечист, смраден гроб и превръщат тази Божия земя в
мръсна и кървава кланица. А Благият Господ води този свят. Всеки човек,
когато прогледне духовно и тръгне след Господ Христос, ще върви право
към Царството Небесно и Вечния Живот. Всички пътища, и моите, и твоите,
тръгват от земята, но завършват със Страшния съд.
Внимавай, брате,
по какви пътища вървиш и кой върви с тебе. Дяволът ли те придружава, или
с тебе вървят ангелите, или твоите свети молитви, твоите пости и
милостини. Внимавай и в този свят никога не забравяй, че си създаден от
Господ Христос и за Господ Христос. Това е твоята цел, това е твоят път,
друг няма.
Измислиш ли някаква друга цел и друг път – тежко ти! И
за тебе ще се отнасят онези страшни думи: Идете от Мене, проклети, в
огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). Вечният
огън е приготвен за дявола, а не за човека, не за хората. Но когато
човек със своите дела, със своите неразкаяни грехове се уподоби на
дявола и се предаде под неговото водителство, къде ще го отведе той, ако
не в своето царство? Къде? В ада, във вечната мъка.
Благите Ангели и
целия Небесен свят, всички Свети Ангели, с които Господ Христос е
слязъл от небето на земята, е спуснал на земята и е превърнал всички
Ангели в наши слуги (Йоан. 1:51; Евр. 1:14). Превърнал е Ангелите и
Архангелите в мои и твои слуги, в безброй наши слуги. Какво човеколюбие!
Каква опасност има и за теб, и за мен, ако не умеем да почитаме нашите
свети и безгрешни братя – Ангелите, които, както пише Светото Евангелие,
ни водят във Вечния Живот. Водени от братята Ангели, християните са
пълни с молитва, пълни със страх Божи, пълни с пост, пълни с милостиня.
Техният път е път към Небето, към Царството Небесно, в Царството
Небесно. Най-важната добродетел за тебе и за вас, за всеки човек, за
всяко човешко същество е Христолюбието. Да обичаш Господ Христос, Него –
Твореца, чудесния Бог на Правдата.
Днешното Свето Евангелие, в
Неделята на Страшния Съд, ни напомня кои сме и какво сме. Ето, в деня на
Страшния съд всеки от нас ще се окаже близо до Господ Христос, от
лявата и от дясната Му страна… , в Своето вечно Евангелие. Благият
Господ е дал всички да бъдем от дясната страна, и Неговият благ и гръмък
глас… ще ни издигне, всеки от нас, та и всички ние, възклицавайки след
Него и след своите свети Небесни братя, Ангелите, и след всички свети
праведници, да влезем във Вечния живот, във вечното блаженство, в Рая.
Та всички заедно, по чудесен, божествен, архангелски и ангелски начин,
да прославяме и да живеем с Чудесния Господ Христос, да живеем с
Неговите разкошни, вечни Небесни Истини, с радостите, които не можем и
да си представим, и с всяко благо, с което Бог може да обдари човешкото
същество в Своята вечност. Амин.
Източник: www.svetosavlje.org.
Превод: Татяна Филева
ОЩЕ ОТ СВЕТИ ЮСТИН ПОПОВИЧ
Православието като философия на живота/книга/
Беседа в Неделя на Страшния съд
АГОНИЯТА НА ХУМАНИЗМА Център на трагизма
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЧОВЕК на горящ кръстопът
Прогрес в мелницата на смъртта
Какво са "Житията на светците"?
Краят на света и историята
Православната Църква: несвършваща Петдесетница
Сърна в изгубения рай
За истинския живот
Човеците са вечни братя и вечни събратя
Православието като философия на живота/книга/
Беседа в Неделя на Страшния съд
АГОНИЯТА НА ХУМАНИЗМА Център на трагизма
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЧОВЕК на горящ кръстопът
Прогрес в мелницата на смъртта
Какво са "Житията на светците"?
Краят на света и историята
Православната Църква: несвършваща Петдесетница
Сърна в изгубения рай
За истинския живот
Човеците са вечни братя и вечни събратя
Богочовекът Господ Иисус Христос – всичката наша радост, всичката наша надежда, целият наш живот (слово в Неделя след Рождество, произнесено в манастира Челие в 1964 г.) Св. Юстин Попович за съвместните молитви и богослужения с неправославни и за православното отношение към икуменизма
Няма коментари:
Публикуване на коментар