НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА

Св. Николай Велимирович

Евангелие за Страшния съд

Мат. 25: 31 – 46, Зач. 106

Хората, които са броили и преброявали, смятали и пресмятали, твърдят, че на земята има милиард и половина човешки същества. От този милиард и половина живи хора нито един човек не може да ви каже, според своя разум, какво ще стане със света в края на времената и какво ще стане с нас след смъртта. И всички онези милиарди и милиарди човешки същества, които са живели преди нас на земята, не са знаели със собствения си разум с положителност и сигурност какъв ще е краят на света, нито онова, което ни очаква след смъртта – нищо, което с ума, сърцето и душата си да приемем за истина. Нашият живот е кратък и се измерва с дни, а времето е продължително и се измерва със стотици и хиляди години.

Кой от нас може със своята ограниченост да се простре до края на времената и да види последните събития, та да ни съобщи: „Това и това ще се случи в последния отрязък на времената, това и това – със света, а това и това – с вас, хора.”? Никой. Наистина никой от всички живи хора, освен онзи, който би ни уверил, че той е станал съпричастен на ума на Твореца на света и човеците и е видял целия план на сътворението, и че е бил жив и в съзнание преди началото на света, както и че може ясно да вижда края на времената и всички онези събития, с които ще се отбележи този край. Има ли такъв човек между милиардите хора, които сега са живи? И имало ли го е от началото на света досега? Не, нито го има, нито го е имало. Имало е прозорливи хора и пророци, които не според своя ум, а по Божие откровение са казвали нещо, нещо малко и частично, за онова, което ще бъде в края, и не толкова с намерението да опишат подробно края на света, колкото със своите видения по повеление Божие да вразумят хората да се отвърнат от беззаконните пътища, да се покаят и повече да мислят за онзи съдбоносен ден, който ще настъпи. А не [да мислят] за незначителното и преходното, което като облак закрива огнените и страшни събития, при които съвсем ще се прекрати животът на хората по земята и съществуването на света, движението на звездите, дните и нощите, и всичко, което се намира в пространството, и всичко, което е във времето.

Само Един-Единствен ни е казал ясно и определено за главното, което има да се случи в края на времената. Това е Господ Иисус Христос. Ако това, което Той е казал за края на света, го бе казал някой друг, па бил той и най-големият светски мъдрец, не бихме му повярвали. Ако бе говорил според своя човешки ум, а не според доказаното Божие Откровение, нямаше да му повярваме. Защото човешкият ум и човешката логика, колкото и велики да са, са твърде малки, за да могат да стигнат до началото и до края на света. А нашият ум е безполезен там, където са необходими видения. Трябва ни прозорлив човек, който да вижда – и то ясно да вижда, както ние виждаме слънцето – целия свят, от началото до края, и самото начало, и края. Такъв е бил само Един и Той е Господ Иисус Христос. Единствено на Него ние можем и трябва да вярваме, когато ни казва какво ще се случи накрая. Защото всичко, което е предсказал Той, се е изпълнило; изпълнило се е всичко, което е предрекъл и за отделни личности като Петър, Иуда и останалите апостоли; и за отделните народи като евреите, и за отделните места като Иерусалим, Капернаум, Витсаида и  Хоразин; и за Божията Църква, основана на Неговата Кръв. Само Неговите пророчества за събитията преди края на света и пророчествата за самия край на света и Страшния съд още не са се изпълнили. Но който има очи да вижда, може ясно да види, че в света, вече в наше време, са започнали онези събития, които са предсказани от Него като знамения за близкия край на света. Не са ли се появили много „благодетели“ на хората, които желаят да заменят Христос със себе си и Христовото учение със свое учение? Не е ли въстанал народ против народ и царство против царство? Не трепери ли земята, както и нашите сърца, от много войни и революции по цялата планета? Не предават ли мнозина Христа и не бягат ли мнозина от Неговата Църква? Нима не се е умножило беззаконието и нима любовта не е изстинала у мнозина? Не е ли вече проповядвано Евангелието за Царството Христово по целия свят за свидетелство на всички народи (Мат. 24: 3 – 14)? Наистина, най-лошото още не е дошло, но то неудържимо и бързо идва. Наистина, антихристът още не се е появил, но неговите пророци и предтечи вече обикалят между всички народи. Наистина, още не е настъпила кулминацията на страданията, каквито не е имало от началото на света, нито онзи непоносим смъртен стон, но тази кулминация вече е на хоризонта пред очите на всички духовни човеци, които очакват пришествието на Господа. Наистина, слънцето още не е потъмняло, нито пък месецът е изгубил светлината си, нито пък звездите са изпопадали от небето, но когато всичко това се случи, тогава за него няма да може да се пише, нито говори. Човешките сърца ще бъдат изпълнени със страх и трепет, човешките езици ще онемеят[1] и човешките очи ще се втренчат в страшната тъмнина – в земята без ден и в небето без звезди. Ненадейно в тази тъмнина от север до юг ще се появи знамението на Сина Човечески с такова сияние, с каквото слънцето над нашите глави никога не е светило. Тогава всички хора на земята ще видят Господа Иисуса Христа да иде на небесните облаци със сила и слава голяма. Ще затръбят ангелските войнства, ще се съберат пред Него всички земни народи, ще затръбят сбор, какъвто не е имало от началото на света, и за Съд, който не ще се повтори.

Но за всички тези знамения и събития, които ще станат преди края на света и при свършека на времената, се говори на друго място в светото Евангелие. Днешното Евангелие ни описва последната разплата, която е на границата между времето и вечността, между небето и земята, между Бога и хората. Описва ни Страшния съд и неговото осъщестяване в деня на гнева Господен (Соф. 2: 2). Описва ни онзи страшен миг – най-радостния за праведниците, когато Божията милост ще отстъпи думата на Божията правда. Когато ще бъде късно за добри дела и късно за покаяние! Когато воплите вече не ще получат съчувствие и когато сълзите вече не ще капят в ръцете на ангелите.

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си. Както в притчата за блудния син Бог се нарича човек, така тук Христос се нарича Син Човеческий. Това е Той самият. Когато Той дойде втори път в света, не ще вече да дойде тихо и в унижение, както е дошъл първия път, а явно и с велика слава. Под тази слава се подразбира, първо – онази слава, която е имал предвечно, преди началото на света (Иоан 17: 5), и второ – славата на Победител над сатаната, над стария свят и над смъртта. Но Той не ще дойде сам, а със светите ангели, чийто брой е безкраен; а ще дойде с тях, защото те са Негови слуги и войници, участвали както в борбата против злото, така и в победата над злото. Радост за Него е да сподели с тях Своята слава. А за да се покаже възвишеността на това събитие, особено се подчертава, че с Господ ще дойдат и всички Ангели. Никъде другаде не се споменава за събитие, в което да участват всички Божии ангели. Винаги те са се появявали в по-малък или по-голям брой, но на Страшния съд всички те ще се появят около Царя на славата. А Престола на славата са го съзирали много по-древни и по-късни праведници (Исаия 6: 1; Дан. 7: 9; Откр. 4: 2; 20: 4).

Под този Престол се подразбират небесните сили, върху които седи Господ. Това е престол на славата и победата, на който седи небесният Отец, и на който е седнал и Христос Господ след победата (Откров. 3: 21). О, колко величествено ще бъде пришествието на Господ и с какви чудни и страшни явления ще е свързано то! Прозорливият пророк Исаия предсказва: Ето, ще дойде Господ в огън и колесницата Му – като вихър (Исаия 66: 15). А пророк Даниил вижда при това пришествие огнена река, [която] излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха и книги се разтвориха (Дан. 7: 10).

А когато Господ дойде в слава и седне на Престола Си, тогава ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Много св. отци са разглеждали въпроса на кое място Христос ще съди народите. Позовавайки се на пророк Иоиля, те са изразявали мнение, че Съдът ще бъде в Иосафатовата долина, там, където в древността цар Иосафат, без оръжие, победил моавци и амонитци, така че нито един неприятел не се измъкнал жив (II Пар. 20). А пророк Иоил казва: Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред (Иоил 3: 12). Може би над тази долина ще се яви Престолът на Царя на славата; но няма на земята такава долина, където да се поберат всички народи и всички хора, живи и мъртви, от началото до края на света, милиарди, милиарди и милиарди. Цялата повърхност на земята, заедно с всички морета, не би стигнала да застанат на нея човек до човек, всички човешки същества, които са живели [някога] на земята. Защото, ако това бъде само събиране на душите, тогава може да се приеме, че всички те ще могат да се съберат в Иосафатовата долина, но тъй като хората ще бъдат с телата си – макар и мъртви, те ще възкръснат с телата си – трябва пророческите слова да се разбират в преносен смисъл. Иосафовата долина е цялата земя, от изток до запад; и както някога Бог в Иосафовата долина е показал Своята сила и Съд, така и в последния ден Той ще покаже също такава сила и Съд над целия човешки род.

И ще отдели едни от други. В един миг всички събрани хора, като с непреодолима магнитна сила, ще бъдат отделени на две страни, наляво и надясно, и нито онези, които са отляво, ще могат да отидат надясно, нито онези, които са отдясно, ще могат да отидат наляво. Както когато пастирът извика, овцете отиват на една страна, а козите – на друга.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира. В началото Христос нарича Себе Си Син Човеческий, т.е. Син Божий, а сега се нарича Цар. Защото на Него е дадено Царството, силата и славата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми. Блазе на онези, които Христос нарече благословени! Защото Божието благословение съдържа в себе си всички блага и всички небесни радости и наслаждения. Защо Господ не казва: „Благословени Мои“, а казва: благословените на Отца Ми? Защото Той е единствен Син Божий, Единороден, несътворен, от вечността във вечността, а праведниците са осиновени по Божия благодат[2]  и така са станали като Христови братя. Господ призовава праведниците да наследят Царството, което за тях е приготвено от създание мира. Това означава, че Бог, още преди сътворяването на човека, е приготвил царство за него. Преди да бъде сътворен Адам, всичко вече е било приготвено за неговия райски живот. Едно цяло царство блестяло в сияние и само очаквало царя. Тогава Бог въвел Адам в това царство и царството било изпълнено. Така и за всички праведници Бог е приготвил отначало царство, което само очаква своите царе, оглавявано от самия Цар Христос.

Призовавайки праведниците в Царството, Съдията веднага обяснява защо им го дава: Защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. На това удивително обяснение праведниците с недоумение и смирение ще попитат Царя кога са го видели гладен и жаден, гол и болен, и кога са Му сторили всичко това? И Царят отново дивно ще отговори: истина ви казвам: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

В цялото това обяснение има два смисъла – един външен и един вътрешен. Външният смисъл е ясен на всеки. Който е нахранил гладен човек, нахранил е Господа. Който е напоил жаден, напоил е Господа. Който е облякъл гол, облякъл е Господа. Който приеме странник като гост, приел е Господа. Който е посетил болен или страдащ, или затворник в тъмницата, Господ е  посетил. Защото в Стария завет е казано: Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние (Притчи 19: 17). Чрез онези, които искат нашата помощ, Господ изпитва нашите сърца. Бог не иска нищо от нас за Себе Си; на Него нищо не му трябва. Не може да остане гладен Онзи, Който е сътворил хляба; нито пък може да ожаднее Онзи, Който е сътворил водата; нито да оголее Онзи, Който е облякъл цялото Свое творение; нито да се разболее Онзи, Който е извор на здравето; нито да бъде затворен Онзи, Който е Господ над господарите. Но Той иска от нас милостиня, та чрез нея да смекчи и облагороди нашите сърца. Бог може със Своето всемогъщество изведнъж да направи всички хора богати и сити, облечени и доволни. Но допуска глад, жажда, болести, страдания и бедност за хората по две причини: първо – онези, които търпят всичко това, чрез търпението да смекчат и облагородят своите сърца, и мислейки за Бога, да пристъпват към Него с вяра и молитва; и второ – онези, които не изпитват подобни неща, т.е. богатите и ситите, облечените и здравите, силните и свободните – да смекчат и облагородят своите сърца; чуждото страдание да почувстват като свое страдание, чуждото унижение – като свое унижение, та така да осъзнаят братството и единството на всички хора по земята чрез Бога, Твореца и  Промислителя за всички и за всичко на земята. Господ иска от нас милост, милост преди всичко друго. Защото Той знае, че милостта е пътят и методът за завръщане на вярата на човека в Бога, надеждата в Бога и любовта към Бога.

Това е външният смисъл. А вътрешният смисъл се отнася към Христа в самите нас. Във всяка светла мисъл на ума ни, във всяко благородно чувство в нашите сърца и във всеки благороден копнеж на нашите души, със силата на Светия Дух в нас се изобразява Христос. Всички тези светли мисли, благородни чувства и благородни копнежи Той нарича малки или най-малки Свои братя. Нарича ги така, защото те в нас са съвсем малко спрямо огромното поле със светска утайка и зло в нас. Ако нашият ум е гладен за Бога и ние го нахраним, нахранили сме Христа в себе си; ако нашето сърце е голо от към каквото и да е добро и  Божие благородство и ние го облечем, облекли сме Христа в себе си; ако нашата душа е болна и е в тъмницата на нашето зло същество и нашите лоши дела, па си спомним за нея и я споходим, споходили сме Христа в себе си. С една дума, ако онзи, вторият човек в нас, който някога е заемал първото място и който представлява праведника, е потиснат и унизен от лошия човек в нас или грешника и ние го защитим, защитили сме Христа в себе си. Малък, съвсем малък е този праведник в нас, а голям, преголям е грешникът в нас. Но този праведник в нас е малък Христов брат, а този грешник в нас е преголям[3] Христов противник. Ако, значи, защитим праведника в себе си, ако му дадем свобода, ако го укрепим и изведем на светло, ако го издигнем над грешника, така че той да владее напълно над него, ще можем да кажем като апостол Павел: Вече не аз живея, а Христос живее в мене – тогава и ние ще бъдем наречени благословени и ще чуем на Страшния съд думите на Царя: наследете царството, приготвено вам от създание мира.

А на онези от лявата страна ще каже Съдията: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели. Страшен съд, ала праведен съд! Значи Царят призовава праведниците при Себе Си и им дава Царство, докато грешниците прогонва от Себе Си и ги праща във вечния[4] огън, в отвратителното общество на дявола и неговите слуги. Твърде забележително е, дето Господ не казва, че вечният огън за грешниците е приготвен от началото на света, както казал на праведниците, че за тях Царството е приготвено от създание мира. Какво означава това? Съвсем ясно е, че Бог е приготвил вечния огън само за дявола и неговите ангели, а Царството е приготвил за всички хора още от началото на света. Защото Бог иска да се спасят всички човеци (I Тим. 2: 4); (срвн. Мат. 18: 14; Иоан 3: 16); II Петр. 3: 19; Исаия 45: 22), и никой да не погине. Съгласно с това, Бог не е отредил хората за погибел, а за спасение, нито им е отредил дяволския огън, а само Своето Царство, само Своето Царство. От това е ясно, че неправилно мислят онези, които казват за грешника: „Писано му било да бъде грешник!“. Защото ако му е писано да бъде грешник, не е писано от Бога, а от него самия. Че не му е отсъдено от Бога, е видно от това, че Бог предварително не е отредил никакво място за мъчение на хората, а само за дявола. Затова на Страшния  съд Праведният Съдия не ще има къде да прати грешниците, освен в тъмната обител на дявола. А че е справедливо Съдията да ги прати там, е ясно от това, дето те с живота си на земята съвсем са отпаднали от Бога и са се предали в служба на дявола.

Произнасяйки присъдата за грешниците от лявата страна, Царят веднага им обяснява защо са проклети и защо ги праща във вечния огън. Защото гладен бях и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не Ме напоихте; странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница и не Ме споходихте. Те не сторили нищо от всичко онова, което праведниците от дясната страна сторили. Чувайки тези думи от Царя, грешниците, подобно на праведниците, ще попитат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден? Господ ще им отговори: Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

Цялото това обяснение, което Царят ще даде на грешниците, също има два смисъла – външен и вътрешен, както и при първия случай, при праведниците.  Грешниците били с помрачен ум, корави сърца и злонамерени души в отношението си към гладните и жадните, към голите и болните и към затворените свои братя на земята. Те не могли да разберат със своя безчувствен ум, че чрез бедните и страдащите на този свят сам Христос ги призовава за милост. Чуждите сълзи не могли да смекчат тяхното кораво сърце. Нито пък примерът на Христос и неговите светии успели да отворят злонамерените им души за стремеж към доброто и вършене на добро. Както били немилостиви към Христа в своите братя, така немилостиви били и към Христос в самите себе си. Нарочно заглушавали в себе си всяка светла мисъл и я заменяли с блудни и богохулни мисли; всяко благородно чувство на своето сърце, което би се зародило в него, изтръгвали из него и заменяли с немилосърдие, алчност и егоизъм; всеки стремеж на душата да извърши нещо добро, следвайки Божия закон, те бързо и грубо отблъсквали и на неговото място разпалвали и поддържали желанието да вършат зло на хората, да грешат и да оскърбяват Бога. По този начин най-малкият Христов брат в тях, т.е. праведникът в тях, бил разпнат, убит и погребан, а отгледаният тъмен Голиат, т.е. неправедникът в тях, или самият дявол, станал победител на бойното поле. Как да постъпи Бог с такива? Може ли да приеме в Своето Царство онези, които напълно са изгонили Божието Царство от себе си? Може ли да приеме при Себе Си онези, които са изкоренили от себе си всяко родство с Бога и които са се обявили явно пред света и тайно в сърцето си за Христови врагове и за дяволски слуги? Не; по собствения си свободен избор те са станали слуги на дявола и на Страшния съд Съдията ще ги прати в онази компания, в която те вече през живота си открито са се записали – във вечния огън, приготвен за дявола и неговите слуги. И с това завършва този най-величествен и най-кратък съдебен процес в цялата история на сътворения свят.

 И тия (грешниците) ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. Тук животът и страданието са противопоставени. Където е животът, там  няма страдание, и където е страданието, там няма живот. И наистина, пълнотата на живота изключва страданието. Царството небесно представлява пълноценен живот, който е от Бога, докато обиталището на дявола е страдание и само страдание, без живот. Ние виждаме и в този земен живот, че душата на грешния човек, който има в себе си малко живот, т.е. малко живот по Бога[5], е подложена на много повече страдания, отколкото душата на праведника, който има в себе си повече живот, т.е. повече живот по Бога[6]. Както е речено още в древната мъдрост: Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни… звук от ужаси в ушите му… Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч… Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка, задето е вдигал против Бога ръка (Иов. 15: 20 – 25). Значи и това време на земята е тежко страдание за грешника. И най-малкото страдание в този живот грешникът понася по-тежко, отколкото праведникът. Защото само онзи, който има живот в себе си, може да понесе мъката, да презре страданието, да победи злобата на света и да се радва. Животът и радостта са неразделими. Затова сам Христос казва на праведниците, които светът хули, гони и клевети: Радвайте се и се веселете! (Мат. 5: 12).

Но целият този наш земен живот е бледа сянка на истинския и пълноценен живот в Божието Царство, както всяка мъка на земята е само бледа сянка на ужасните мъки на грешниците в пъкъла[7].

В живота на земята, колкото и да е възвишен, все пак се среща и мъка, защото тук няма пълнота на живота, както и мъката на земята – колкото и да е голяма, е редом с живота. Но на Страшния съд животът ще се отдели от мъката и ще бъде живот, а мъката ще бъде мъка. И едното, и другото ще бъдат вечни, всяко само за себе си. Каква ще е тази вечност – това нашият човешки ум не може да побере. На онзи, който ще се наслаждава една минута от съзерцаването на Божието лице, ще му се струва като наслаждение от хиляда години; и на онзи, който ще се мъчи една минута заедно с дяволите, ще му се струва като мъчение от хиляда години. Защото вече не ще има време, като познатото ни, нито ден, нито нощ, а тоя ден ще бъде едничък, известен само на Господа (Захар. 14: 7; Откр. 22: 5). Няма да има друго слънце, освен Бога. Няма да има изгрев и залез на слънцето, та по тях да може да се измерва вечността, както сега се измерва времето. Блажените праведници ще измерват времето според своята радост, а измъчваните грешници – според своите мъки.

Ето така Господ Иисус Христос е описал последното и най-голямо събитие, което ще се случи във времето, на границата на времето и вечността. И ние вярваме, че всичко това дословно ще се изпълни, веднъж, защото всички други многобройни Христови предсказания са се сбъднали дословно, и второ, затова, че Той е единственият наш Приятел и единственият истински Човеколюбец, преизпълнен с любов към хората. А в съвършената истина няма лъжа и заблуда. Съвършената любов съдържа съвършена истина. Ако всичко това нямаше да се случи, той не би ни го казал. Но Той е казал това и то така ще стане. А Той не ни го е казал, за да демонстрира своето знание пред хората. Не! Той не е търсил човешка слава (Иов. 5: 41). Всичко това Той е казал заради нашето спасение. Всеки, който има разум и изповяда Христа, може да види, че това знание му е необходимо, за да може да се спаси. Защото Господ не е извършил нито едно дело, нито е изрекъл и една дума, нито е допуснал да се случи и едно събитие в земния Му живот, които да не  послужат за нашето спасение.

Затова да бъдем будни и трезви и непрестанно да държим пред духовните си очи картината на Страшния съд. Тази картина вече е върнала мнозина грешници от пътя на гибелта в пътя на спасението. Нашето време е малко и като изтече – повече няма покаяние. Със своя живот, за това кратко време, трябва да решим нещо съдбоносно за нашата вечност - от лявата или от дясната страна ще застанем до Царя на славата. Бог ни е дал лека и малка задача, но наградата и наказанието са огромни, те превъзхождат всичко, което е способен да опише човешкият език.

Затова да не губим нито един ден; защото всеки ден може да се окаже последен и решаващ; всеки ден може да донесе гибелта на този свят и началото на желания[8] Ден[9]. В Деня на Господния гняв да не се посрамим нито пред Господа, нито пред войнството на Неговите свети ангели, нито пред многото милиарди праведници и светии. Да не бъдем завинаги разделени от Господа, от Неговите ангели, от Неговите праведници и от нашите сродници и приятели, които ще бъдат от дясната Му страна. Но заедно с цялото безбройно и лъчезарно войнство на ангелите и праведниците да запеем песента на радостта и победата: Свят, Свят, Свят, Господ Саваот! Алилуя! И заедно с цялото небесно войнство да прославим Сина Божий – нашия Спасител, с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

[1] В ориг. – замръзнат (бел. прев).

[2] В ориг. – по Божие благословение  (бел.прев).

[3] В ориг. – голиатски (бел.прев).

[4] „Ако някога настъпи край на вечните мъки, то, следователно, ще настане край и на вечния живот. Но тъй като е невъзможно и да се помисли за край на вечния живот, то как може да се мисли за край на вечните мъки?“ Св. Василий Велики – Слово 14 – „За Страшния съд“  (бел. авт.).

[5] В ориг. – малко Бог (бел.прев).

[6] В ориг. – повече Бог (бел.прев).

[7] Попитали един велик старец: „Отче, как тъй търпеливо понасяш толкова труд?“. Старецът отговорил: „Целият ми труд през моя живот не е равен и на един ден мъчение (на другия свят)“. (Алфавит. Патерик) (бел. авт.).

[8] В ориг. – разсъмването (бел. прев).

[9] Писано е: иже восхошчет друг бити миру, враг Божиј бивајет – Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак. 4: 4). Следователно, който не се радва за приближаването на края на света, той доказва, че е приятел на този последния, и чрез това – че е Божий неприятел. Но да е далеч от вярващите такава мисъл, нека да е далеч от онези, които чрез вярата знаят, че има друг живот и истински го обичат. Защото да скърбят за гибелта на света е свойствено за онези, които корените на своето сърце са вкопали в любовта към света; за онези, които не желаят бъдещия живот и които даже не вярват в неговото съществуване. (Св. Григорий Двоеслов – Бес. на Еванг. Кн. I, бес. „За белезите за края на света“ (бел. авт.). Източник: http://misioner.com

Къпиновски манастир
снимка: Грета Костова-Бабулкова