архимандрит Серафим
От грехове безброй
пленен, аз чезна
във глъбините на
бездънна бездна
и плача . . . сам . . .
безспир . . .
А там, в безкрайна шир,
разляна низ безкрайността
надзвездна,
аз виждам втора
по-дълбока бездна —
на Бога милостта . . .
И шепна със уста:
Спаси ме, Боже мой!
Подай ръка!