ДВЕ БЕЗДНИ

архимандрит Серафим

От грехове безброй пленен, аз чезна

във глъбините на бездънна бездна

и плача . . . сам . . . безспир . . .

А там, в безкрайна шир,

разляна низ безкрайността надзвездна,

аз виждам втора по-дълбока бездна —

на Бога милостта . . .

И шепна със уста:

Спаси ме, Боже мой! Подай ръка!

И издигни ме в Твойта висота!