ГОРДОСТТА от св. Йоан Златоуст


"Начало на греха е гордостта" - първата подбуда и движение към зло, а може би, и корен, и основа на злото! Думата "начало" значи: или първа подбуда към злото, или пък - неговата основа. 
Например: въздържанието от зрелища може да се нарече начало на целомъдрието, т.е. първоначална подбуда, но ако назовем поста за начало на целомъдието, то тук думата "начало" ще означава основа или опора. В такъв смисъл и гордостта е начало на греха - с нея се започва всеки грях и в нея той намира своята опора. Спомни си какви дела е вършил фарисеят - при все това те никаква полза не са му принесли, защото той не отсякъл коренът, който всичко разрушава: гордостта! От гордостта се пораждат: властолюбието и славолюбието, страстта към парите и презрението към бедните. Гордият човек всякога е разположен да отмъщава за обида, защото гордият не може равнодушно да понесе обида, нито от видни, нито от прости люде, а който не може спокойно да преживее обида, той не е в състояние да изживее и нещастие. Виж по какъв начин гордостта е станала начало на греха! Началото на гордостта е незнанието на Бога - как: много просто! Който познава Бога така, както трябва да Го познава и който знае до каква степен Синът Божи е смирил Себе Си, той никога не може да се превъзнася, защото гордостта поражда надменността. Кажи ми: защо враговете на Църквата казват, че познават Бога - не от гордост ли? Бог се противи на гордите, а на смирените дарява благодат, защото обича дух смирен и съкрушен. Няма зло, равно на гордостта. Тя превръща човека в демон; прави го на зъл богохулник и лош клетвопрестъпник: тя възбужда в него и жажда за убийство. Надменният човек постоянно се съкрушава от скръб, постоянно досажда на околните, постоянно се суети над себе си. Нищо не може да успокои неговата страст -     да види дори, че някой цар унизено се покланя и благоговее пред него, той още повече ще възпламени своята страст. Подобно на сребролюбците, които колкото повече печелят, толкова повече жадуват за пари, така и гордите, колкото повече се ползуват с чест, толкова повече я желаят. Страстта не знае край - тя се прекратява само тогава, когато убие този, когото е пленила. Как можем да изкореним гордостта? За това е нужно да познаем Бога, защото гордостта е плод от непознаването на Бога - познаем ли Бога. гордостта ще се отстрани от нас. Размисли за геената; помисли за тези, които са по-добри от тебе; припомни вината си пред Бога - като се размислиш така, ще укротиш духа си и ще смириш разума си. Нека обуздаем самонадценката си - да бъдем смирени, скромни и кротки! Нека си припомним, че Спасителят умил краката на учениците Си, за да ни остави пример на смирение - да се възползуваме от този пример, защото смирението е път към благата на вечността.
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов

За контакти