/Великия пост/ „Душе моя, востани, что спиши! ”
архимандрит Серафим
Песен първа
О, душо, спяща в грях, стани от сън,
и виж - дошла е пролетта навън!
Леската е в ресни, а дрянът - в цвят!
Из въздуха се носи аромат!
В гората косовете чуруликат
и хората към труд и радост викат!
А ти защо така безумно спиш
във люлката на греховете тъмни?
Кога от леността ще се спасиш?
Не виждаш ли? Отдавна вече съмна?
Излез в градинката си! Раздвижи се!
Докле е ранна пролет, потруди се!
И всеки ден на работа отивай!
Копай с въздишки, със сълзи поливай!
Изкорени дълбоките пороци,
що в тебе се отдавна коренят!
Хвърли сметта във буйните потоци
на Божията свежа благодат!
Тя твойте грехове ще отнесе
и радост в твойте двори ще внесе!
Па семена посей на покаяние,
на целомъдрие и на любов!
Пламни от пролетно свето желание -
и твоят лих живот ще стане нов!
И ти сама ще разбереш тогаз,
как въжделен е Божият тих глас,
що от съня греховен все ни вика
към труд честит, към щастие велико!...
Песен втора
О, бедна моя душо, зимен сън заспала,
нима не знаеш, че ти тънеш цяла
в праха нечист на леностно бездействие?
Скочи! Излез на въздух чудодействен!
Широко свойте разтвори обятия
за всички люде - за врази и братя!
Какво навън е слънце - погледни!
И други да прогледат помогни!
Виж мъничкото беличко кокиче
как срамежливо из снега наднича -
да провери дали е топло вън,
та да събуди цветята от сън.
И ти се за Иисуса събуди
и своите съседи пробуди!
Па заведи ги в мъничката църква
свещица на Христа да поднесат
и радостта, която не помръква,
във своите къщурки да внесат,
та в тия дни на покаяние, пост
и тях да посети Иисус Христос!
И ще почувстваш, бедна моя душо,
във радостта на всеки твой брат мил,
че Бог молитвите ти е послушал
и греховете ти е опростил!...
Песен трета
Тръби тръбят и под мъглите димни
се носят пролетни победни химни!
Отнякъде нахлува топлина
и се разлива златна светлина!
Тревици нежни връхчета показват,
и стадо блей, и тих се чува звън!
Цветенцата, поникнали, приказват:
„Смъртта ни под снега била е сън!”
Усмивки топли слънцето отронва
и с веселите си лъчи прогонва
леда към непристъпни върхове
и всяка жива твар към труд зове.
В пчелите, пеперудите, цветята
започват на живота чудесата!
Той блика, той извира, той кипи
и всичко буди - никой да не спи!
Нима ти само, грешна моя душо,
и занапред ще бъдеш равнодушна
към тоя призив Божи в пролетта -
и в дрямката зловеща на смъртта
към вечната си смърт ще продължаваш
в духовна леност да се приближаваш?!
Сепни се! Знай, че идва Ден велик!
Животът ще отлитне като миг!
За някои тоз ден ще е посрама,
ала за други - слава най-голяма!
За него бързай ти да си готова,
омита със сълзи, със дреха нова,
изткана от покайни трудове
и чиста от петна и грехове,
за да посрещнеш Дивния Жених
със радостен възторг във рая тих!
Песен четвърта
Но, душо, не мисли, щом се събудиш,
че трябва като луда да се трудиш.
Бездейността не сменяй с друг порок -
с робуване на идол нов, жесток!
Човеците от маловерие страдат.
Не чувстват те на Бога любовта
и затова в греха на алчност падат,
щом почнат да се трудят във света!
Но що спечелват в свойто сребролюбие?
измъчват се душите в адска жад,
Благоволението Божие губят
и най-накрай с очи открити мрат!
О, душо, маловерна не бъди
ни в недоимък, нито във беди!
Помни, небесен имаш ти Баща,
Кой всичко живо храни във света!
Не ще остави Той да мреш от глад,
ще утоли и твойта светла жад !
През пролетта най-буйна е водата.
А Бог към пролет вечна те зове!
Трапеза Той е сложил тъй богата
в нектара на милиарди цветове
за дребните мушици! - Та нима
теб ще лиши Той от вода, храна ?
Бог извор е неизчерпаем! Блика
от Него мощ и добрина велика!
Вкуси блаженството на тая вяра,
която в детските сърца тупти !
Край извор жадни няма! И в олтара
отчаяни не ще намериш ти!
Недей унива! Уповавай в Бога!
Сложи на маловерието край
и край на малодушната тревога!
Бог по-добре за нас се грижи, знай!
Човекът - вярно - трябва да се труди.
Но Бог устройва всичките неща!
Виж, Той не пуска първи пеперуди,
докле не цъфнат първите цветя!
Та теб ли, душо бедна, ще остави?
Не, никога не ще те Той забрави!...
Песен пета
Ах, душо моя, грешна и нещастна,
пред теб разгръща пролетта прекрасна
картини и сравнения безкрай!
Поуката божествена узнай,
за да се подвизаваш благодатно
и да достигнеш в есен жътва златна!
Чуй, що съветват те пресвяти люде:
Не се плаши от кръст и подвиг труден.
Във скърби ли живееш, не роптай!
Със труд и пот изграждай своя рай!
Сълзи ли лееш, радостна бъди,
тъй както в дъжд са радостни нивята!
Въздишай, ала с вяра във гърди !
Зло срещнеш ли, използувай бедата!
Не става нищо в тоя свят случайно -
ни скръб, ни злополука, ни премеждие.
На Господа благодари безкрайно
и все обогатявай се с надежда !
Че всеки кръст, страдание, Голгота
е клас в училището на живота.
Приемай злобата на враговете
без бунт! Тя чисти в тебе греховете,
тъй както бурята в гората чисти
напролет мъртви клони, сухи листи.
Враждата плаши те ? - Ала без нея
как твойта добродетел ще съзрее?
Тежат ти клюките и клеветите? -
Но ти прощавай - и ще си честита !
Не виждаш ли - във кал и торна смрад
най-дъхавите цветове растат !
Тъй иска Бог - над чуждата злина
да разцъфтява наш’та добрина !...
Песен шеста
Кога почувстваш тежка пък умора,
отдалечи се ти от всички хора
и на молитва тиха се отдай!
Така във Божия ще влезеш рай!
Но поизлез край близката горичка.
Там ще намериш минзухар - свещичка,
синчец, иглика и цветенца други,
а може би и модри теменуги.
От тез цветенца скромни набери!
Пред своите иконички сложи ги
и с чувства примирени и добри,
на злото снела тежките вериги,
коленичи пред Майката Пресвята,
що с плач прегръща вечното разпятие,
и поплачи пред нея на колене,
и ще утихнат твоите съмнения !
Към своето букетче погледни
и в размисъл свещена потъни !
Загледай се във тоновете нежни -
лилави, жълти, сини, белоснежни!
Разгледай всяка багра! Мъдрост страшна
на всеки цвят от формата изящна
ще те облъха. И във тоз разкош
от цветове и миризми приятни,
изпълнена със чувства благодатни,
ти ще почувстваш Божията мощ,
Тогава ще извикаш: „Творче мил,
как всичко си премъдро сътворил!”
Сълзи ще потекат от теб обилно
и ще ти стане радостно, умилно ...
И ако забележиш, че цветята
във стаята ти хладна не ухаят,
на слънце постави ги - през стъклата
лъчите златни с тях да поиграят!
И ти ще видиш чудото да става
пред твойте, душо, смаяни очи -
как всеки цвят ухание издава
под топлите на слънцето лъчи !
От туй се поучи: ако желаеш
във обич и към злите да ухаеш,
не ще да можеш, докат’ си на тъмно!
Моли се Богу и над теб ще съмне !
Едва кога Христос те осияй,
ще почне всичко в тебе да ухай!...
Песен седма
Но вярата е, душо, тежък подвиг!
Макар да е към вечна радост повик,
тя сочи слънцето, но през мъгли -
в търпението, за да ни кали!
Затуй се приготви за изпитания,
за тежки удари и за страдания!
Помни, желязото не се кове,
докле в жаравата не се завре !
Небето твое облак ще покрие
и няма все тъй синьо да сияй.
Ще хване студ и бързо ще се скрият
мушиците коя, където знай.
Ще се превърне в зима пролетта
и пак във лед ще се скове света.
Показалите се цветя, тревички
ще клюмнат свойте слабички главички.
Ще бъде тъжно, мрачно и студено
тъй както на младежко погребение.
Ще рухнат сякаш всичките надежди
във вихъра на тежките премеждия...
Но и тогава, душо, не унивай !
Търпи, понасяй всичко и изливай
пред кроткия Иисуса свойте вопли!
И Той в студа сърцето ти ще стопли!...
Ще минат дните тъжни, мразовити
и пак ще грейне слънце над света !
Ще цъфнат ябълките. И в горите
ще екне пак на птички песента !
И о, тогаз камбани ще забият!
За празника най-светъл и велик!
С лалета и иглики ще увият
на Господа възкръсналия святий лик!
И радост безгранична ще царува
от край до край във слънчевия свят!
И всякое създание ще ликува
във чудната пасхална благодат!
И ще запеят със цветята нежни
и със зелените в дола тревици
на планините върховете снежни,
безбройните из въздуха мушици.
Ще пеят кукувици, чучулиги,
ще пеят лястовички и авлиги!
Христос возкресе ! - ще се поздравяват
сърничките из тихата дъбрава.
И славей с песен в храстите омайни
ще радва минувачите случайни.
И само химн тържествен ще звучи
под ласкавите слънчеви лъчи!...
И всички тежки зимни изпитания
и скърбите на всяко същество
ще свършат със пасхално тържество!
Така ще бъде и със тебе, душо,
ако без ропот мъките търпиш
и в скърбите си само Бога слушаш
и на Небето се не противиш!
Когато пътя свършиш на земята
и в тих ден някой литнеш в небесата,
Спасителят възкръснал край ще тури
на твойте изпитания и бури..
О, там ще бъде Пасха безконечна
и тържество велико, радост вечна!
Христос ще те посрещне със усмивка
сред ангели, светци околовръст
и за понесения тежък кръст
ще ти дарува сладостна почивка.
Тогаз ще разбереш, че без скръбта
била е невъзможна радостта!
Черни Осъм, март 1970г.
архимандрит Серафим
Песен първа
О, душо, спяща в грях, стани от сън,
и виж - дошла е пролетта навън!
Леската е в ресни, а дрянът - в цвят!
Из въздуха се носи аромат!
В гората косовете чуруликат
и хората към труд и радост викат!
А ти защо така безумно спиш
във люлката на греховете тъмни?
Кога от леността ще се спасиш?
Не виждаш ли? Отдавна вече съмна?
Излез в градинката си! Раздвижи се!
Докле е ранна пролет, потруди се!
И всеки ден на работа отивай!
Копай с въздишки, със сълзи поливай!
Изкорени дълбоките пороци,
що в тебе се отдавна коренят!
Хвърли сметта във буйните потоци
на Божията свежа благодат!
Тя твойте грехове ще отнесе
и радост в твойте двори ще внесе!
Па семена посей на покаяние,
на целомъдрие и на любов!
Пламни от пролетно свето желание -
и твоят лих живот ще стане нов!
И ти сама ще разбереш тогаз,
как въжделен е Божият тих глас,
що от съня греховен все ни вика
към труд честит, към щастие велико!...
Песен втора
О, бедна моя душо, зимен сън заспала,
нима не знаеш, че ти тънеш цяла
в праха нечист на леностно бездействие?
Скочи! Излез на въздух чудодействен!
Широко свойте разтвори обятия
за всички люде - за врази и братя!
Какво навън е слънце - погледни!
И други да прогледат помогни!
Виж мъничкото беличко кокиче
как срамежливо из снега наднича -
да провери дали е топло вън,
та да събуди цветята от сън.
И ти се за Иисуса събуди
и своите съседи пробуди!
Па заведи ги в мъничката църква
свещица на Христа да поднесат
и радостта, която не помръква,
във своите къщурки да внесат,
та в тия дни на покаяние, пост
и тях да посети Иисус Христос!
И ще почувстваш, бедна моя душо,
във радостта на всеки твой брат мил,
че Бог молитвите ти е послушал
и греховете ти е опростил!...
Песен трета
Тръби тръбят и под мъглите димни
се носят пролетни победни химни!
Отнякъде нахлува топлина
и се разлива златна светлина!
Тревици нежни връхчета показват,
и стадо блей, и тих се чува звън!
Цветенцата, поникнали, приказват:
„Смъртта ни под снега била е сън!”
Усмивки топли слънцето отронва
и с веселите си лъчи прогонва
леда към непристъпни върхове
и всяка жива твар към труд зове.
В пчелите, пеперудите, цветята
започват на живота чудесата!
Той блика, той извира, той кипи
и всичко буди - никой да не спи!
Нима ти само, грешна моя душо,
и занапред ще бъдеш равнодушна
към тоя призив Божи в пролетта -
и в дрямката зловеща на смъртта
към вечната си смърт ще продължаваш
в духовна леност да се приближаваш?!
Сепни се! Знай, че идва Ден велик!
Животът ще отлитне като миг!
За някои тоз ден ще е посрама,
ала за други - слава най-голяма!
За него бързай ти да си готова,
омита със сълзи, със дреха нова,
изткана от покайни трудове
и чиста от петна и грехове,
за да посрещнеш Дивния Жених
със радостен възторг във рая тих!
Песен четвърта
Но, душо, не мисли, щом се събудиш,
че трябва като луда да се трудиш.
Бездейността не сменяй с друг порок -
с робуване на идол нов, жесток!
Човеците от маловерие страдат.
Не чувстват те на Бога любовта
и затова в греха на алчност падат,
щом почнат да се трудят във света!
Но що спечелват в свойто сребролюбие?
измъчват се душите в адска жад,
Благоволението Божие губят
и най-накрай с очи открити мрат!
О, душо, маловерна не бъди
ни в недоимък, нито във беди!
Помни, небесен имаш ти Баща,
Кой всичко живо храни във света!
Не ще остави Той да мреш от глад,
ще утоли и твойта светла жад !
През пролетта най-буйна е водата.
А Бог към пролет вечна те зове!
Трапеза Той е сложил тъй богата
в нектара на милиарди цветове
за дребните мушици! - Та нима
теб ще лиши Той от вода, храна ?
Бог извор е неизчерпаем! Блика
от Него мощ и добрина велика!
Вкуси блаженството на тая вяра,
която в детските сърца тупти !
Край извор жадни няма! И в олтара
отчаяни не ще намериш ти!
Недей унива! Уповавай в Бога!
Сложи на маловерието край
и край на малодушната тревога!
Бог по-добре за нас се грижи, знай!
Човекът - вярно - трябва да се труди.
Но Бог устройва всичките неща!
Виж, Той не пуска първи пеперуди,
докле не цъфнат първите цветя!
Та теб ли, душо бедна, ще остави?
Не, никога не ще те Той забрави!...
Песен пета
Ах, душо моя, грешна и нещастна,
пред теб разгръща пролетта прекрасна
картини и сравнения безкрай!
Поуката божествена узнай,
за да се подвизаваш благодатно
и да достигнеш в есен жътва златна!
Чуй, що съветват те пресвяти люде:
Не се плаши от кръст и подвиг труден.
Във скърби ли живееш, не роптай!
Със труд и пот изграждай своя рай!
Сълзи ли лееш, радостна бъди,
тъй както в дъжд са радостни нивята!
Въздишай, ала с вяра във гърди !
Зло срещнеш ли, използувай бедата!
Не става нищо в тоя свят случайно -
ни скръб, ни злополука, ни премеждие.
На Господа благодари безкрайно
и все обогатявай се с надежда !
Че всеки кръст, страдание, Голгота
е клас в училището на живота.
Приемай злобата на враговете
без бунт! Тя чисти в тебе греховете,
тъй както бурята в гората чисти
напролет мъртви клони, сухи листи.
Враждата плаши те ? - Ала без нея
как твойта добродетел ще съзрее?
Тежат ти клюките и клеветите? -
Но ти прощавай - и ще си честита !
Не виждаш ли - във кал и торна смрад
най-дъхавите цветове растат !
Тъй иска Бог - над чуждата злина
да разцъфтява наш’та добрина !...
Песен шеста
Кога почувстваш тежка пък умора,
отдалечи се ти от всички хора
и на молитва тиха се отдай!
Така във Божия ще влезеш рай!
Но поизлез край близката горичка.
Там ще намериш минзухар - свещичка,
синчец, иглика и цветенца други,
а може би и модри теменуги.
От тез цветенца скромни набери!
Пред своите иконички сложи ги
и с чувства примирени и добри,
на злото снела тежките вериги,
коленичи пред Майката Пресвята,
що с плач прегръща вечното разпятие,
и поплачи пред нея на колене,
и ще утихнат твоите съмнения !
Към своето букетче погледни
и в размисъл свещена потъни !
Загледай се във тоновете нежни -
лилави, жълти, сини, белоснежни!
Разгледай всяка багра! Мъдрост страшна
на всеки цвят от формата изящна
ще те облъха. И във тоз разкош
от цветове и миризми приятни,
изпълнена със чувства благодатни,
ти ще почувстваш Божията мощ,
Тогава ще извикаш: „Творче мил,
как всичко си премъдро сътворил!”
Сълзи ще потекат от теб обилно
и ще ти стане радостно, умилно ...
И ако забележиш, че цветята
във стаята ти хладна не ухаят,
на слънце постави ги - през стъклата
лъчите златни с тях да поиграят!
И ти ще видиш чудото да става
пред твойте, душо, смаяни очи -
как всеки цвят ухание издава
под топлите на слънцето лъчи !
От туй се поучи: ако желаеш
във обич и към злите да ухаеш,
не ще да можеш, докат’ си на тъмно!
Моли се Богу и над теб ще съмне !
Едва кога Христос те осияй,
ще почне всичко в тебе да ухай!...
Песен седма
Но вярата е, душо, тежък подвиг!
Макар да е към вечна радост повик,
тя сочи слънцето, но през мъгли -
в търпението, за да ни кали!
Затуй се приготви за изпитания,
за тежки удари и за страдания!
Помни, желязото не се кове,
докле в жаравата не се завре !
Небето твое облак ще покрие
и няма все тъй синьо да сияй.
Ще хване студ и бързо ще се скрият
мушиците коя, където знай.
Ще се превърне в зима пролетта
и пак във лед ще се скове света.
Показалите се цветя, тревички
ще клюмнат свойте слабички главички.
Ще бъде тъжно, мрачно и студено
тъй както на младежко погребение.
Ще рухнат сякаш всичките надежди
във вихъра на тежките премеждия...
Но и тогава, душо, не унивай !
Търпи, понасяй всичко и изливай
пред кроткия Иисуса свойте вопли!
И Той в студа сърцето ти ще стопли!...
Ще минат дните тъжни, мразовити
и пак ще грейне слънце над света !
Ще цъфнат ябълките. И в горите
ще екне пак на птички песента !
И о, тогаз камбани ще забият!
За празника най-светъл и велик!
С лалета и иглики ще увият
на Господа възкръсналия святий лик!
И радост безгранична ще царува
от край до край във слънчевия свят!
И всякое създание ще ликува
във чудната пасхална благодат!
И ще запеят със цветята нежни
и със зелените в дола тревици
на планините върховете снежни,
безбройните из въздуха мушици.
Ще пеят кукувици, чучулиги,
ще пеят лястовички и авлиги!
Христос возкресе ! - ще се поздравяват
сърничките из тихата дъбрава.
И славей с песен в храстите омайни
ще радва минувачите случайни.
И само химн тържествен ще звучи
под ласкавите слънчеви лъчи!...
И всички тежки зимни изпитания
и скърбите на всяко същество
ще свършат със пасхално тържество!
Така ще бъде и със тебе, душо,
ако без ропот мъките търпиш
и в скърбите си само Бога слушаш
и на Небето се не противиш!
Когато пътя свършиш на земята
и в тих ден някой литнеш в небесата,
Спасителят възкръснал край ще тури
на твойте изпитания и бури..
О, там ще бъде Пасха безконечна
и тържество велико, радост вечна!
Христос ще те посрещне със усмивка
сред ангели, светци околовръст
и за понесения тежък кръст
ще ти дарува сладостна почивка.
Тогаз ще разбереш, че без скръбта
била е невъзможна радостта!
Черни Осъм, март 1970г.
 |
| Снимка: Грета Бабулкова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар