ОТ ВРЪХ “СВЕТИ НИКОЛА"

архимандрит Серафим
(по случай Освобождението на България)

В полята родни чер се мрак чернее,
чер петвековен мрак на робство, гнет!
Ала върхът “Свети Никола” грее
най-късно вечер, утрин най-напред!

Звънти там долу робската верига...
А горе — вятър волен, свобода!
И тоя вятър до полята стига,
надежди сей в народната бразда!
Раята пъшка и към планината
повдига все измъчени очи:
Бог помощ да даде от небесата!
Свети Никола благ да се смили!
И всеки ден родината осъмва
във все по-тежки, горестни тегла!
Тук-там се чуй глас — бунт, и пушка гръмва,
и стихват пак смълчаните села...
Но виж! Свети Никола от небето,
дошел, стои на гордия Балкан,
и свята скръб пробожда му сърцето
по тоз народ, във пранги окован.
И дига поглед той към висините
с молитва топла в трепетни гърди:
“О, Господи, сложи край на бедите!
Народа български освободи!”
— Да бъде! — рече Бог. Светецът тръпен
в надежда блага спотаява дъх:
— Да бъде! Нека свободата скъпа
да слезе долу ей от тоя връх!
И както рече Бог, така и стана.
Откъм Русия полкове безброй
се спуснаха, пометоха тирана,
и да се задържи не смогна той...
Над Шипка, на върха “Свети Никола”
се срещнаха две бури с грозен вик:
Кръст с полумесец!... Писъци, неволя,
гръм, трясък, смърт! И подвиг тъй велик!
И ето, сякаш Кръстът победен е!
Ще падне той във вражески ръце!
Но сам свети Никола нареден е
до храбреците с огнено лице.
Той сила дава, той ги насърчава,
той бори се със тях, развява флаг!
И Кръстът се издига!... Побеждава!...
А полумесецът залязва в мрак!...
И днес, кога сред буките вековни
ти бродиш по ония планини,
спомни си за героите чутовни,
и на светеца благ се поклони!

12 декември 1967г.