ЖИВОТЪТ

архимандрит Серафим

Посветено на починалия в Бога, на 5. X. 1940г., Ст. Загорски Митрополит Павел

Видях живота земен — той бе . . . смърт. 
Макар че в него имаше дихание, 
то бе като отлитащо ухание,
и кат жито, що чака жътвен сърп.

И питах се: „Защо тоз цвят цъфти?“
Но вятърът полъхна и отнесе 
листата му със погребална песен,
И чух: „Така ще да умреш и ти“.

И мисъл тежка спусна се над мен.
И казах си: "Защо сме сътворени, 
щом всички сме, за да умрем родени?
И де е смисълът на всеки ден?"

Глава възйех към синий небосвод: —
Там вечността започваше безкрайна . . .
И моето сърце чу реч потайна:
"О, не скърби! В смъртта е скрит живот!"

Из "Песни за живота и смъртта"

Снимка: Грета Бабулкова