Големият античен град Сердика получава епископска (митрополитска) катедра още в началото на ІV в. като столица на провинция Вътрешна Дакия. Налага се като безспорен център на ранното християнство, в който през 343 г. се провежда известният Сердикийски събор. Утвърждава се като епископска катедра на българската православна църква през Първото и Второто българско царство, и до ден днешен. В най-новата история София е патриаршеска столица на България.
Списък на епископите, заемали последователно епископски катедри
Protogenes, Iulianus, Zosimos, Vasiliskos, Theuprepius, Leontius, Felix
Протогенес/Протоген/ е първият епископ на Сердика. На Протоген принадлежи и славата да е един от 318-те епископи,
заседавали на Първия вселенски събор през 325 г. в Никея. Името му
фигурира в списъка на 20-те най-важни участници в този събор, а в
съхранените протоколи виждаме, че от името на събранието той е участвал
в диспут с езически философ, поканен на събора. В този спор Протоген
защитава, че Св. Дух е Бог и равночестен участник в Св. Троица и е бил на страната на Православието, което несъмнено е повлияло на хода на събора. Самият факт, че събор с близо
двеста епископи от цялата Империя се провежда в Сердика, говори за
духовните и управленски качества на местния епископ. За него имаме малко
исторически сведения, но хулите, с които
е окичен от страна на епископите-ариани, са може би най-убедителната
похвала за неговата важност и православност. Необяснимо е защо софиянци и
до ден днешен държат в пълно забвение
своя пръв известен християнски епископ, който несъмнено има огромни
заслуги в първоначалното християнизиране на града. Запазено е чак до 17 в. прозвището на Протоген – „фамозния” (така го определя Петър Богдан Бакшев), както и епитетът на неговия град и църква – „най-блестящата” (както я нарича през 5 в. Геласий Кизически). В „Списъка на българските архиепископи” (12 в.), Протоген е посочен като първия български архиепископ, участвал в Първия (Никейския) събор и оборил във философских диспут „хулителя на Светия Дух”.
Пeтият духовен глава на Улпия Сердика - епископ Теопрепиус
Името на епископ Теопрепиус е известно от епитафия, известна от надпис с
номер CIL 03, 14207, 29, където на латински е упоменато следното: Тук
почива блаженния (благословенния) мъж Теопрепиус епископ. Латинският
текст е както следва: Hic requiescet vir be/atissimus Theuprepius /
episcop(us). Името на духовното лице се превежда като "В Бога пречист".
Преди царуването на Юстиниан, Сердика се явява първостепенен център на
Северна Илирия и по-конкретно в диоцеза на Дакия. Градът е важен
епископски център, чийто последен епископ е Феликс, споменат през 594 г.
Предходният епископ Леонтий в надпис намерен през 1953 и датиран през
580 г., свидетелства за финансовото подпомагане и възстановяването на
градския акведукт.
Вижте още: Св. мъченик Потит Сердикийски
Античният некропол на Сердика
Ранното християнство и Българската Илирийска църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар