Потит Сердикийски е християнски мъчник, лечител, обявен за светец и честван на 14 януари. Той е един от десетте софийски светци. Този свидетел на Христа е широко почитан в италийските земи, но напълно забравен в земите на своя подвиг и мъченичество.
Свети Потит е роден през 145 година в Сердика в богато езическо семейство. Баща му е бил жрец. Невръстният Потит приема християнството, повлиян от средата на многобройната местна църква в Сердика. Баща му не успява да го върне към езическата вяра. Самият той е убеден от красноречието на сина си и става християнин. Св. Потит извършва с Божия помощ редица чудодейни изцелявания. По чудесен начин е взет на облак и пренесен в Епир. Там той продължава да проповядва за Христос и изцелява от проказа Кириаки (Неделя), съпругата на римски сенатор. Тя заедно с мъжа си и цялото им домакинство приемат св. Кръщение. След известно време св. Потит се озовава в планината Гарган (Garganus) в Южна Италия, където се подвизава в безмълвие. Славата му на чудотворец се разнася из цялата империя. Там е посетен от слугите на имп. Антонин, чиято дъщеря страда тежко, обладана от бяс. Чрез устата на девойката бесът казва, че само св. Потит може да го изгони от нея. Слугите довеждат светеца в двореца при императора. С молитвата си св. Потит прогонва беса от момичето. Светецът изцерява и самия император, който междувременно се е разболял. Императорът, разбира се е щастлив от собственото си изцеление и това на дъщеря си, но вместо с благодарност отвръща на св. Потит с голяма жестокост. Заради отказа си да принесе жертва на езическите богове, на които императорът вменява собственото си изцеление, на св. Потит е изтръгнат езика и са избодени очите. Въпреки това св. Потит продължава да изобличава императора и да слави Христос. Несломимостта на вярата му предизвиква нови продължителни и тежки мъчения, които св. Потит понася с упование в Господ. Той е хвърлен на лъвовете, но те само покорно скланят глава в нозете му. Императорът нарежда да бъде хвърлен във врящо масло, но и оттам светецът излиза невредим. В безсилието си да наложи волята си над св. Потит, императорът нарежда той да бъде посечен с меч и обезглавен. Вместо кръв, пише в житието му, от тялото на светеца-дете потича мляко. Това се случва ок. 160 г. по време на управлението на имп. Антонин Пий, когато управител на областта е Геласий. Както казахме, по време на своите мъчения и смърт св. Потит е бил все още дете, едва на 13-годишна възраст. Като дата на смъртта му и съответно за почитане на паметта му е посочен 14 януари.
Свети Потит е роден през 145 година в Сердика в богато езическо семейство. Баща му е бил жрец. Невръстният Потит приема християнството, повлиян от средата на многобройната местна църква в Сердика. Баща му не успява да го върне към езическата вяра. Самият той е убеден от красноречието на сина си и става християнин. Св. Потит извършва с Божия помощ редица чудодейни изцелявания. По чудесен начин е взет на облак и пренесен в Епир. Там той продължава да проповядва за Христос и изцелява от проказа Кириаки (Неделя), съпругата на римски сенатор. Тя заедно с мъжа си и цялото им домакинство приемат св. Кръщение. След известно време св. Потит се озовава в планината Гарган (Garganus) в Южна Италия, където се подвизава в безмълвие. Славата му на чудотворец се разнася из цялата империя. Там е посетен от слугите на имп. Антонин, чиято дъщеря страда тежко, обладана от бяс. Чрез устата на девойката бесът казва, че само св. Потит може да го изгони от нея. Слугите довеждат светеца в двореца при императора. С молитвата си св. Потит прогонва беса от момичето. Светецът изцерява и самия император, който междувременно се е разболял. Императорът, разбира се е щастлив от собственото си изцеление и това на дъщеря си, но вместо с благодарност отвръща на св. Потит с голяма жестокост. Заради отказа си да принесе жертва на езическите богове, на които императорът вменява собственото си изцеление, на св. Потит е изтръгнат езика и са избодени очите. Въпреки това св. Потит продължава да изобличава императора и да слави Христос. Несломимостта на вярата му предизвиква нови продължителни и тежки мъчения, които св. Потит понася с упование в Господ. Той е хвърлен на лъвовете, но те само покорно скланят глава в нозете му. Императорът нарежда да бъде хвърлен във врящо масло, но и оттам светецът излиза невредим. В безсилието си да наложи волята си над св. Потит, императорът нарежда той да бъде посечен с меч и обезглавен. Вместо кръв, пише в житието му, от тялото на светеца-дете потича мляко. Това се случва ок. 160 г. по време на управлението на имп. Антонин Пий, когато управител на областта е Геласий. Както казахме, по време на своите мъчения и смърт св. Потит е бил все още дете, едва на 13-годишна възраст. Като дата на смъртта му и съответно за почитане на паметта му е посочен 14 януари.
Най-ранните сведения за св. Потит, достигнали до нас, са съвсем оскъдни. Името на светеца и кратко сведение, че е пострадал по време на управлението на имп. Антонин, намираме в Мартиролога на Беда Достопочтени, на св. Йероним и др. В Неаполитанския стенен календар от храма „Св. Йоан Предтеча“ в Неапол, който съдържа имената на светци, просияли в периода 6-9 в., под датата 13 януари също присъства св. Потит. Изключителна ценност представлява и наскоро откритото най-ранно изображение на светеца в криптата на храм близо до гр. Гроталие, Южна Италия (Riggio fuori Grottaglie). Изображението е датирано от 10 в. Два пергамента от гр. Пулия (Апулия), Южна Италия, съответно от 1118 и 1129 г. свидетелстват, че св. Потит е покровител на града и там има издигнат храм, посветен на него. Тези най-ранни сведения за св. Потит са от изключителна важност, защото свидетелстват за разпространението на култа към светеца в Сардиния и въобще в Южна Италия. Прочетете още..
За съжаление в календара на родната ни Църква името на светеца изобщо не фигурира и не ни е известно да съществува български превод на житието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар