Античният некропол на Сердика

 В античния некропол на Сердика са били погребвани първите християнски мъченици от края на II век. Комплексът е обхващал четири църкви, както и над  петдесет гробници – антични, късноантични и раннохристиянски. 

Мартириум е разкрит в централната част на Сердика, в съседство с античния театър. Има сигурни сведения, че тъкмо в античните театри са провеждани гладиаторски игри и публични зрелища, като сред обичайните било и насилието над ранните християни. До театъра е построена неголяма сграда около 13х6 м (външни размери) и обширна дълбока абсида на изток, с вътрешни размери около 7х3,30 м. Забележително е, че стените, градени от камъни и хоросан, са необичайно тънки (около 60 см) с твърде плитки основи. Този силно издължен наос, ориентиран север-юг, преоразмерената абсида и тънките стени не са обичайни за евхаристийните църкви. Основателно се посочва, че едни от най-ранните архитектурни планове на християнските мартириуми са обширните открити абсиди, пред които (обикновено в саркофаг) се полагат мощите на мъченик, изложени за масови поклонения. Спорно е дали този ранен мартириум в Сердика е бил предназначен да приеме мощите на един мъченик (поставени в абсидата) или на трима, като другите двама (или четирима) са положени в двете крила – сверното и южното. След налагането на християнството мартириумът е снабден с издължен на запад наос и притвор, като по този начин се трансформира в базилика с трансепт. В непосредствена близост, на север, е построен баптистерий за кръщаване на ранните християни. 

Мартириум под знаковата църква „Св. София“ попада в границите на късноантичния некропол на Сердика. Представлява малко квадратно помещение около 5,50х5,50 м, снабдено с дълбока абсида 2,50х2,10 м на изток. Подът е покрит с великолепна мозайка с раннохристиянски мотиви. По-късно е добавен издължен притвор, също покрит с мозаечни пана. Около мартириума през ІV в. възниква обичайният некропол ad  sanctos. През следващите два века над първичния мартириум последователно са положени основите на три базилики, като последната „Св. София“ е съхранена до ден днешен. Мартириумът остава под абсидата на днешната „Св. София“, но достъпът до него е прекъснат. Вероятно това става през V в., когато мощите са изнесени и поставени в интериора на храма.

 Всички гробници в подземието на базиликата „Св. София” са безименни, с изключение на една: тази на Хонорий, „раб на Христос“, вероятно духовник. При реализиране на идеята за социализиране на последния дом на Хонорий е проучено и околното на надгробното съоръжение пространство. 

Проучени са още няколко гроба. Северозападно от гробницата е открит цистов гроб. Цистовите гробове са по-просто устроени. Направени са от каменни плочи, забити вертикално в земята и покрити с други гладко одялани плочи. Те образуват нещо като кутия – циста в превод от латински означава кутия. В случая обаче това е двукамерна циста, което е доста рядко срещано явление. В този некропол няма друга такава. Другото забележително в това съоръжение е, че в едната му камера има мозайка – многоцветна и с геометрични мотиви. Покривала е целия под на южната камера, но е запазена около една трета от нея.

При последвалите консервационно-реставрационни дейности и подготовката на отварянето на комплекса за посетители, под един слой обмазка по стените на съоръжението е открито, че е имало по-ранен слой стенопис. Изображенията не са добре запазени, но се забелязват поне четири човешки изображения. Гробът се датира от пети, до началото на шести век.  

Мартириум, с изключителна стойност се намира над София в кв. Лозенец, в непосредствена близост до голяма Лозенска трикорабна базилика, издигната към края на ІV в. Криптата представлява квадратно помещение (сутерен) с размери 7х7 м, ориентирано югоизток-северозапад. Конструктивно с него е свързана обширна двуконхална зала с размери около 18х7м. На запад до нея е долепен триделен притвор, вероятно изграден по-късно. В погребалната камера има три каменни саркофага. Това е едно от най – удивителните места в София, което не е просто с национално значение, нито дори само с европейско, а от всяка гледна точка си е световно културно наследство. Славният турски Пътешественик Евлия Челеб през ХVIII в. дошъл да види мястото (наричано „Кору-баглаб“ от османските „присъстващи“), защото било сред петте най-прочути местности в турските, арабските и персийските земи. Майсторът на средновековния ориенталски пътепис благоговейно изтъква, че "божалековитата вода“ от свещения извор лекувала 70 болести."
В София има много целебни минерални извори, но силата на този е и защото самото място е било трайно осветено от родената в Сердика св. Елена, която вероятно е била погребана тук. В този градеж и около него – а вероятно и под него – се таи много история.  Прочетете повече...
 

Източници: Георги Атанасов- "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи І-ІVв."

 Лозенският свещен хълм-  доц. д-р В. Вачкова