ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

О ти, блажени Божий граде! О ти, лъчезарен ден на вечността, когото никоя нощ не ще помрачи! О ти, безкраен ден на радост и покой, когото не ще нарушат никакви превратни обстоятелства! Защо този ден все още не е изгрял над развалините на времето и над всичко, което така бързо изчезва с времето? Този ден огрява със своето вечно сияние праведниците, но ние земните пришълци го виждаме само отдалече, като през тъмна завеса.

Ти, свети Ангеле мой, виждаш този ден. Утеши моята душа в нейното тъжно изгнание и я просвети със светлината на твоето сияние.

АНГЕЛЪТ ПАЗИТЕЛ

Тук, на земята, те посрещат болести, изкушения, душевни скърби, мрачни съмнения и съвсем, съвсем рядко - едва доловими признаци на щастие. Но там, на небето няма нито страх, нито болест, нито мъка, нито борба - там са вечният покой и вечната радост. Там, в светлината на Божеството, ти ще видиш светлината и ще съзерцаваш безкрайната красота. Ако дори само слабият лъч от Божествената светлина те възхищава и те възторгва, то какво ще стане, когато ти видиш тази светлина в пълното ѝ сияние?! Ако една само искра от Божествената любов запалва и окриля душата ти и я изпълва с блаженство, какво ще стане, когато видиш пламъка на вечната любов, който се излива от Божиите глъбини в твоето сърце, какво ще стане, когато започнеш дори да се губиш в безкрайния океан на Божията благост?! Тогава твоето сърце безкрайно ще се разшири за любовта и Бог ще го изпълни със Себе Си, защото Той, Който като най-висшето съвършенство представлява върховното благо, прави Самия Себе Си достояние на Своите избраници. Той е всичко във всички: Той е тяхната мисъл, техният живот, тяхното блаженство. Избраниците се потапят в този океан на живота, в тази глъбина на Божиите съвършенства. На небето вече няма време - там цари безкрайната, неограничената вечност, безбрежният океан. Избраниците вечно ще царстват с Бога, като все повече и повече преуспяват в любовта и се уподобяват на Бога.

Сине на земното странстване! Ти не можеш да разбереш наслажденията на небесно си отечество, дори самият Ангел не е в състояние да ти даде точно понятие за тях. Архидякон Стефан, като е бил убиван с камъни и бил целият в рани, като е видял проблясващия лъч на Иисуса Христа е забравил жестокостта на собствените мъки и започнал възторжено да се радва (Деян. 6). Светият мъченик Лаврентий, сложен върху нажежено желязо, е чувствал в душата си прохладната роса на небесните наслаждения и спокойно си лежал върху желязната решетка. Праведникът забравя всичко земно, когато пред неговия съзерцателен взор се открие красотата на небесните жители и блаженството на небесния живот. Небесният живот е безсмъртие, това е вечното наслаждение на любовта и блаженството, това е благодатно участие в Божеството на Самия Бог. Да съзерцаваш Бога и да го обичаш - това е то: небето! Не, твоето сърце не е в състояние дори да предусети онова, което Бог ти е приготвил! И така, възрадвай се, извиси мислите и сърцето си - ти скоро ще получиш венеца на безсмъртието.

ВЯРВАЩИЯТ

О, свети Ангеле, кога ще се изпълнят твоите слова? Кога ще си почина в дома на моя Отец? Кога ще Те зърна, Господи? Кога ще предстана пред Теб и ще Те видя, Сладчайший Иисусе? Кога о, Спасителю мой, Ти ще се откриеш пред мен, слабия и немощния, както някога Йосиф се открил на братята си? Твоето царство о, Боже мой е моето единствено отечество - удостой ме мене, изгнаника, да вляза в него.

О, свети Ангеле, утехата ми ще е винаги да беседвам с теб за небесното блаженство. Заедно с теб аз ще пея песните на блажените небесни жители. Моите мисли и чувства винаги ще бъдат с тях, с небожителите. Аз ще живея, ще се подвизавам, всичко ще правя само за Небето. Ще започна борба с всичките си врагове, ще победя моите страсти и заблудите на моя ум. Ще се опитам всичките дни от моя живот да изпълня с добри дела. Възлагам моята надежда на твоята помощ, нека твоята беседа ми бъде моето утешение.

Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"