Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ
за всеки ден през месеца
О ти, блажени Божий граде! О ти, лъчезарен ден на вечността, когото никоя
нощ не ще помрачи! О ти, безкраен ден на радост и покой, когото не ще нарушат
никакви превратни обстоятелства! Защо този ден все още не е изгрял над
развалините на времето и над всичко, което така бързо изчезва с времето? Този
ден огрява със своето вечно сияние праведниците, но ние земните пришълци го
виждаме само отдалече, като през тъмна завеса.
Ти, свети Ангеле мой, виждаш този ден. Утеши моята душа в нейното тъжно
изгнание и я просвети със светлината на твоето сияние.
АНГЕЛЪТ ПАЗИТЕЛ
Тук, на земята, те посрещат болести, изкушения, душевни скърби, мрачни
съмнения и съвсем, съвсем рядко - едва доловими признаци на щастие. Но там, на
небето няма нито страх, нито болест, нито мъка, нито борба - там са вечният
покой и вечната радост. Там, в светлината на Божеството, ти ще видиш светлината
и ще съзерцаваш безкрайната красота. Ако дори само слабият лъч от Божествената
светлина те възхищава и те възторгва, то какво ще стане, когато ти видиш тази
светлина в пълното ѝ сияние?! Ако една само искра от Божествената любов запалва
и окриля душата ти и я изпълва с блаженство, какво ще стане, когато видиш
пламъка на вечната любов, който се излива от Божиите глъбини в твоето сърце,
какво ще стане, когато започнеш дори да се губиш в безкрайния океан на Божията
благост?! Тогава твоето сърце безкрайно ще се разшири за любовта и Бог ще го
изпълни със Себе Си, защото Той, Който като най-висшето съвършенство представлява
върховното благо, прави Самия Себе Си достояние на Своите избраници. Той е
всичко във всички: Той е тяхната мисъл, техният живот, тяхното блаженство.
Избраниците се потапят в този океан на живота, в тази глъбина на Божиите
съвършенства. На небето вече няма време - там цари безкрайната, неограничената
вечност, безбрежният океан. Избраниците вечно ще царстват с Бога, като все
повече и повече преуспяват в любовта и се уподобяват на Бога.
Сине на земното странстване! Ти не можеш да разбереш наслажденията на
небесно си отечество, дори самият Ангел не е в състояние да ти даде точно
понятие за тях. Архидякон Стефан, като е бил убиван с камъни и бил целият в
рани, като е видял проблясващия лъч на Иисуса Христа е забравил жестокостта на
собствените мъки и започнал възторжено да се радва (Деян. 6). Светият мъченик
Лаврентий, сложен върху нажежено желязо, е чувствал в душата си прохладната
роса на небесните наслаждения и спокойно си лежал върху желязната решетка.
Праведникът забравя всичко земно, когато пред неговия съзерцателен взор се
открие красотата на небесните жители и блаженството на небесния живот.
Небесният живот е безсмъртие, това е вечното наслаждение на любовта и
блаженството, това е благодатно участие в Божеството на Самия Бог. Да
съзерцаваш Бога и да го обичаш - това е то: небето! Не, твоето сърце не е в
състояние дори да предусети онова, което Бог ти е приготвил! И така, възрадвай
се, извиси мислите и сърцето си - ти скоро ще получиш венеца на безсмъртието.
ВЯРВАЩИЯТ
О, свети Ангеле, кога ще се изпълнят твоите слова? Кога ще си почина в дома
на моя Отец? Кога ще Те зърна, Господи? Кога ще предстана пред Теб и ще Те
видя, Сладчайший Иисусе? Кога о, Спасителю мой, Ти ще се откриеш пред мен,
слабия и немощния, както някога Йосиф се открил на братята си? Твоето
царство о, Боже мой е моето единствено отечество - удостой ме мене, изгнаника,
да вляза в него.
О, свети Ангеле, утехата ми ще е винаги да беседвам с теб за небесното
блаженство. Заедно с теб аз ще пея песните на блажените небесни жители. Моите
мисли и чувства винаги ще бъдат с тях, с небожителите. Аз ще живея, ще се
подвизавам, всичко ще правя само за Небето. Ще започна борба с всичките си
врагове, ще победя моите страсти и заблудите на моя ум. Ще се опитам всичките
дни от моя живот да изпълня с добри дела. Възлагам моята надежда на твоята
помощ, нека твоята беседа ми бъде моето утешение.
Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар