НЕДЕЛЯ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Евангелие за Божията Сила и човешката вяра
Лк. 8: 41 – 56, Зач. 39
Св. Николай Велимирович
       Когато сияйното слънце освети камъка, той започва да сияе.
       Когато незапалената свещ се допре до запалена, и тя почва да гори.
    Когато магнитът се докосне до някой предмет, този предмет се намагнитизира.
       Когато електрическият кабел се допре до друг, по него протича ток.
    Тези физически опити са само подобие или притча на духовния опит. Всичко, това, което става външно, е само подобие на онова, което става вътре. Цялата тленна природа е като сън за вътрешната реалност и като приказка за непреходните неща. Душата е реалност в тялото, а Бог – реалност в душата. Когато Бог се докосне до душата, тя оживява и проглежда; когато душата се докосне до тялото, то оживява и проглежда. От душата тялото получава светлина, топлина, магнетизъм, електричество, зрение, слух и движение. Всичко това изчезва от тялото, когато душата се отдели от него. А от Бога душата получава особена светлина и особена топлина, магнетизъм, електричество, зрение, слух и движение. Всичко това изчезва от душата, когато тя се отдели от Бога. Мъртвото тяло е картина на мъртвата душа, т.е. душата, разделена от Бога.
       Има ли на този голям свят някой, до когото, като се докоснат мъртвите души, да оживеят, да засветят, да запламтят, да се намагнитезират и наелектризират със силата на живота?
       Има ли в това прешироко и предълбоко  гробище на човешката история някой, до когото, като се докоснат мъртвите тела, да станат, да проходят и да проговорят? Трябва да има – иначе слънцето и земята, зимата и пролетта, магнитът и електричеството, и всичко съществуващо в тази природа, ще са картина на нещо, което не съществува – сянка без обект, сън без реалност.
       Наистина, трябва да има, иначе Господ Иисус Христос не би дошъл на земята. Той дошъл на земята, за да покаже на хората действителността, на която цялата природа, със своите предмети и събития е само като картина, като сън и приказка. Господ дошъл, за да докаже истинността на лекциите [изнесени на хората] от слънцето и от земята, от зимата и от пролетта, от магнетизма и електричеството, от всички сътворени от Бога творения в природата, положени пред човека като книга, но книга, още непрочетена от него.
       Той е този огнен стълб в историята на вселената, от Когото мъртвите души получават светлина, топлина, движение и красота[1]. Той е и това Дърво на живота, до Което, като се докоснат, мъртвите тела стават, прохождат и проговарят. Той е чист благоуханен балсам на здравето, до Когото, като се докоснат, слепите – проглеждат, глухите – прочуват, немите – проговарят, бесноватите – идват на себе си, прокажените се очистват и всякакви болни се изцеляват.
       Днешното евангелско четиво посочва още един пример за това как от допира с Христос болните оздравяват, а мъртвите възкръсват.
В онова време, ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. По кое време? Кога се случило това? По времето, когато Господ се върнал с ладията през езерото от Гадаринските предели, където се очистили двама души, обсебени от зли духове, и където преди това укротил бурята в езерото. Извършил тези две преславни чудеса, Той сега е повикан да извърши и трето – да възкреси мъртвец, и всичко това – в едно твърде кратко време. Той бързал, през Своя живот на земята, да направи повече добрини на хората, като давал с това и на нас пример, че трябва да бързаме да правим добро, докато имаме светлина. И макар че тези три чудеса по характер са съвсем различни, всички те имат една обща прилика, а именно – те всички показват властната сила на Христос Спасителя; власт над природата, власт над демоните и власт над смъртта по отношение на човешките души. Трудно е да се каже кое от тези три могъщи неща е по-страшно, по-славно и нечувано. Кое е по-трудно: да се укротят стихиите – водната и въздушната, или да се изцелят неизцелимо бесноватите, или да се възкреси мъртвец? И трите са еднакво трудни за смъртния и грешен човек, и всичките три са еднакво лесни за Христа Господа. Когато човек вникне дълбоко във всяко от тези чудеса, с трепет в душата ще почувства величието и всемогъществото на  Духа, Който в началото е сътворил света. Рече Бог: да бъде…Тъй и стана.
       Евангелист Матей нарича Иаир началник, а какъв началник бил той, ни съобщават Марк и Лука, а именно – началник на събранието или синагогата, където се решавали църковно-народни дела. Единствената му дъщеря била на умиране. Какъв ужас било това за него, който, както и целият еврейски народ, имал слаба и неопределена вяра в задгробния живот! За човека с власт това било двоен удар – първият е родителската тъга, а вторият – чувството за срам и унижение пред народа, защото такава страшна загуба се считала за Божие наказание. В своето отчаяние той дошъл при Христос и кланяйки Му се, казал: Дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея и тя ще оживее. Защо евангелист Лука пише, че дъщерята на началника била на умиране, а евангелист Матей, че вече е умряла? Лука описва всъщност какво е станало, а Матей цитира думите на самия молител. Не е ли обичайно хората да преувеличават своето нещастие? Това преувеличаване идва, защото, когато нещастието дойде неочаквано, изглежда много по-голямо отколкото е, и второ, защото онзи, който търси помощ, обикновено представя нещастието по-голямо отколкото е, за да я получи. Не се ли чува често при пожар на къщата вик: „Помощ! Къщата ми изгоря!“. А всъщност къщата не е изгоряла, а гори. А че момичето още не било умряло, когато началникът Иаир се обърнал към Господа, ще чуем малко по-късно от Иаировия слуга. И да е имал Иаир вяра в Христа, тази вяра не е била така силна, както на римския стотник в Капернаум. Защото,  докато онзи възпирал Христа да не влиза в дома му, считайки себе си за недостоен за такава чест, и го молел само да каже дума: Кажи само дума и слугата ми ще оздравее (Мат. 8: 8), докато Иаир кани Господ да влезе в неговия дом, та и да възложи Своята ръка върху умрялата му дъщеря. Тази вяра, значи, съдържа и нещо материално в себе си.  Дойди и възложи върху ѝ ръце! Иаир търси от Христа някакъв осезаем начин на лечение. Сякаш че Христовото слово е по-малко чудотворно от Христовите  ръце! Като че ли онзи глас, който е укротил бурята и вятъра и изгонил демоните от бесноватите човеци, и, по-късно, възкресил мъртвия и погребан преди четири дена Лазар, нямало да може да възкреси и Иаровата дъщеря? Но Господ е многомилостив и не отхвърля скърбящия баща затова, че вярата му не била съвършена, а веднага отива да му помогне. Но по пътя се случва чудо с една жена, чиято вяра била по-голяма от Иаировата, за да може този народен водач да се увери, че целият Христос дава изцеление, а не само Неговите ръце. Но както и да се влезе в общение с всемогъщия Христос, Той цери. С това да се окуражат и онези, които, по една или друга причина, не могат да отидат при Христа Господа. Господ е разпрострял Своите свети ръце на Кръста, за да прегърне всички онези, които се приближават към Него, независимо откъде. А ето какво се случило при отиването Христово заедно с тълпата в Иаировата къща:
       А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение, и която бе разнесла по лекари целия си имот, и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана. Безчислена тълпа вървяла след Христа още след като слязъл на брега, връщайки се от Гадара. Защото се споменава, че всички Го чакали. А народът се притискал към Него; всеки искал да бъде в близост до Него, да чуе необикновени думи и да види необикновени дела – някой от духовен глад, а някой от любопитство. Тук била и тази болна от нечиста болест жена. Кръвотечението при жените и когато е естествено, е бич, който укротява страстите и привежда жената в смирение. А непрестанното кръвотечение, през пълни дванадесет години, наистина е като ад от мъки, от срам и нечистота. Тази жена се лекувала и лекувайки се, потрошила всичко, що имала по доктори. Но помощ от докторите нямало, защото не могла да бъде излекувана ни от едного. Представете си нейното всекидневно миене и преобличане, нейните грижа и срам! Изглеждало така, сякаш че Бог само за това я е сътворил, та от нея да изтича кръв и тя да дочака края на своите дни, надявайки се кръвотечението да спре, в мъки, които не били леки, и в срам, който не можел да се изкаже.
Така става и с нас при всяка продължителна болест. Но всъщност Бог промислил и за нея, както промисля за всяко Свое създание. Нейната болест била за нейно душевно спасение и за велика Божия слава. Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея (Мат. 9: 21), казвала тя на себе си, бутайки се в тълпата, за да стигне до Христос. Такава вяра имала тази жена! Преди имала вяра и в лекарите, при които ходила, но [предишната ѝ] вяра с нищо не ѝ помогнала. Защото самата вяра не е достатъчна, ако онзи, в когото се вярва, не може да помогне. Нека, следователно, да замълчат всички, които по своето крайно незнание и неверие говорят за сугестия и автосугестия в евангелските чудеса. Тази смирена и изстрадала жена нямала нито смелост, нито надежда да застане пред Христа, да му обясни за своето страдание и да потърси помощ. Как може от срам да стори това пред толкова народ? Нейната проклета болест била от такова естество, че ако явно я разкриела, би предизвикала отвращение, осъждане и присмех. Затова тя се приближила изотзад на Господа и се допряла до Неговата дреха.
И веднага кръвотечението ѝ престана. Как узнала, че кръвотечението е престанало? Защото и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. Като червей, който непрестанно пълзи по гнойна рана, така и тази жена дотогава [вероятно] е усещала в себе си нездравото кръвотечение. Но докосвайки се до Христовата дреха, тя усетила, че кръвта се е успокоила; всъщност не усетила, че кръвта се е успокоила, както и здравият човек не я усеща в себе си. Здравето се върнало в нея като магнетизма в магнита, като светлина в тъмна стая. Това не било единственият случай на изцеления на болен от допирането до дрехата на Господ Иисус. На друго място се съобщава, че мнозина желаели да се допрат до полите на Неговата дреха, и които се допряха, изцериха се (Мат. 14: 36). Колко ли такива нечувани чудеса Господ Иисус е направил за човеците! И то не само от Своята тридесетгодишнина, когато започнал да проповядва Своето спасително Евангелие на хората, а от деня и часа, когато бил заченат в утробата на Своята Майка! Златоуст казва: „Неговите чудеса по своето множество превъзхождат броя на дъждовните капки“. Колко ли тайнствено се е изменило всяко същество от Неговото телесно присъствие в света! И колко ли и днес стават тайнствени чудеса и удивителни промени в битието на онези верни, които се докосват с устата си до пречистите Негови Тяло и Кръв! Това е неизброимо, неизмеримо и неизразимо. Тази жена не се допряла до Неговото Тяло, а само до Неговата дреха и мигновено оздравяла от продължителната болест, от която дълго и трудно се лекувала при толкова лекари. Тя потрошила цялото си имущество по тях, за да я изцерят. Лекарите взели нейното състояние, но не ѝ дали здраве. Но ето Го безкористния Лекар, Който не ѝ взел нищо, а ѝ дал всичко, което желаела; и то без труд, без страдания, неотложно. Така в пълнота е и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините (Иак. 1: 17).
       И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Господ защо пита, като знае кой се е допрял до Него, и като знае, че никой от онези, които пита, не може да знае това? За да стане вярата на изцелената жена явна, та с това завинаги да се утвърди [вярата] и в нея, и в останалите, и така и в присъстващите, и във всички нас да се прояви Божията сила. За да не изглежда постъпката на жената като светотатство, трябвало самата тя да каже какво ѝ е сторил Бог. Не е хубаво някой да краде, за да се ползва от светинята, защото макар неговото тяло в този момент и да е получило полза, душата остава без полза и често заради това може да погине. Човек трябва в чистота и с благодарност да приема всеки дар, който идва от Бога. Господ иска да покаже вярата на жената, та и нас да научи, че вярата е условие, според което Бог прави на хората всяко благодеяние. По своята безкрайна милост, наистина, Бог често прави добрини и без вяра в хората, ала като иска вяра от тях, Той въздига човешкото им достойнство на свободни и разумни същества. Нима човек е свободен и разумен, ако той не желае да допринесе за своето спасение? А Бог иска от човека най-малкото нещо, което може да се поиска, а именно – вяра в живия Бог, в Неговата любов към човека и в Неговата готовност винаги да стори за човека всичко, което служи за благото му. Откривайки вярата на тази жена, Господ иска да утвърди във вярата и Иаир, да му покаже, че не е необходимо да иска Той да ходи в дома му и да възлага ръка върху умрялото момиче. Той е силен да лекува по много начини, а не само с полагането на ръка. Той може да помогне със Своята дреха, както и със Своите ръце, и отдалеч, както и отблизо, от улицата, както и в къщата. Господ иска да покаже на хората Своята божествена сила, не за да го хвалят – за Него всички човешки хваления са нищо, – а за да узнаят истината и да се възползват от нея. А именно – всяко благо, което хората получават, идва целенасочено[2] от Бога. Не дрехата Христова е дала изцеление на кръвотечивата жена без Христовото знание и без непосредствената Христова сила, която излиза от Него. Също така разумна и жива е Божията сила, която идва на помощ на вярващите чрез мощите на светиите и чрез иконите. Христовата вяра не познава магиите и гадаенето. Никакво сътворено същество в природата не може със собствени сили да бъде от каквато и да е полза за човека, ако Бог не му даде съзнателно Своята благотворна сила, която излиза от Него. Това се отнася за всички земни лекарства, както и за минералните води. Бог не е по-далече от лекарствата и от минералните води,  отколкото Христос Господ – от Своята дреха. И който се ползва от лекарствата и минералните води с онази вяра, с онази срамежливост и целомъдрено страхопочитание, с които тази болна жена се допряла до Христовата дреха, бива изцелен. Който пък се ползва от лекарствата и минералните води без Бога, та дори и против Бога, рядко получава изцеление. А и да го получи, получава го по превеликата Божия милост, та да познае и признае тази милост, и да прослави Бога. Господ изцелил безумния бесноват в Гадара без вяра и без неговото знание, защото лудият не можел да знае, нито пък да вярва – и за да покаже заради какво станало това изцеление, както и поради какво Бог въобще дава изцеление на невярващите болни, му казал: Иди си у дома при своите, и разкажи им какво ти стори Господ, и как те помилува (Марк 5 :19). Ето, много от човеците  се допрели до Христос, но не усетили онази сила, която усетила болната жена, допряла се до Него с вяра и страх. Също така и днес има мнозина, които целуват иконите или мощите на светиите, или Честния Кръст и Евангелието, както било и с онзи многочислен народ с любопитен ум и кораво сърце, който се допирал до Христа. А за истинските вярващи е било същото каквото и за тази болна жена, която оздравяла. Който има очи да гледа, нека види, и който има уши да слуша, нека чуе!
   Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! От гласа и Христовите думи жената почувствала, че Той знае нейната тайна, и че от Него не може да се укрие. Започнала да трепери от страх, стоейки лице в лице с Онзи, който знае и най-тайните човешки дела, и най-съкровените тайни на човешките сърца. Тя усетила една сила Христова – сила чудотворна, целителна. Затова, вероятно от страх, е затреперила пред Всемогъщия. Но сега, като чула, че Господ Иисус знае нейната тайна на тайните, тя с удвоен страх затреперила пред Всезнаещия. Покрай всемогъществото на Господа Иисус на нея се открило и Неговото всезнание. Тя открила и изповядала всичко. Нейният срам се обърнал на страх. Срамът от тази болест изчезнал, защото оздравяла; а страхът, поради всемогъществото и Христовото всезнание, заел мястото на срама. Като я видял така уплашена, Господ я утешил с отеческите слова: дерзай, дъще! Има ли по-сладостна утеха на този свят от тази да се чуят тези две думи от безсмъртния Цар и Владика? Той я окуражава и нарича дъщеря! Няма истинска, нито пък постоянна храброст, докато човек не бъде окуражен от Бога. Човек не познава безстрашието, докато не познае Бога, нито познава утехата и насладата докато не познае Бога като свой Отец и себе си като Божие чедо. Тези две думи не ще чуе със своя дух нито един човек, докато не се обнови и прероди духовно. А тази жена е била като новородена – по тяло и по дух; по тяло, защото нейното нечисто и полумъртво тяло станало здраво; и духом, защото познала всемогъществото и всезнанието на Господ Иисус. Твоята вяра те спаси. И тези думи са колкото за поучение, толкова и за окуражаване. Какво бихте казали, ако Господ не се е смирявал до гладуване и миене на нозете на хората, ако не е приписвал Своята сила на Някой Друг – на Своя Отец небесен, ако не е разделял Своята слава с хората, приписвайки им нещо от нея? Нямало ли земята непрестанно да се тресе от Неговите божествени стъпки? И целият свят не би ли се претворил на пламък от Неговите слова? Кой би посмял да Го погледне в очите? Кой би застанал близо до Него и да го докосне? Кой би слушал словата му, без да се разтопи? Но затова Господ се облякъл в човешко Тяло, за да може да общува с хората като брат с брата; затуй Той толкова се смирявал и понизявал; затова на всяка крачка окуражавал хората; и затова в края на краищата приписвал Своите дела на тяхната вяра. Докато Господ разговарял с тази жена, Иаировото положение станало по-лошо. Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. От това става ясно, че Иаировата дъщеря още не била умряла, когато той дошъл да покани Христа да отиде в неговия дом. Но била на умиране преди последния дъх, така че за нея можело да се говори като за умряла. Не прави труд на Учителя. За Христос още мислят като за Учител и Го наричат Учител онези, които още не са почувствали Неговата непостижима сила. Но вижте колко благ и милостив е Господ! Преди началникът Иаир да заплаче и да изрази своята родителска болка, Той го преварва с утехата и окуражаването: Не бой се! Случилото се не променя нещата ни най-малко: полужива или умряла – е все едно. От Божията сила не може нищо да се отнеме. Ти само върши това, което се иска от тебе: само вярвай! Сега си видял чрез тази жена, че за Бога всичко е възможно. Онзи, който само с мисъл спрял непрестанното дванадесетгодишно кръвотечение, може отново да събере [заедно] душата и тялото на твоята дъщеря. Ти само вярвай, и спасена ще бъде.
     А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Петима свидетели са достатъчни. А пред земните съдилища не са ли достатъчни и двама? Той взима тримата Свои ученици, които досега са били свидетели на Неговото чудесно Преображение на Тавор и на Неговата душевна борба в Гетсиманската градина; именно онези, които по това време били духовно по-зрели от останалите деветима, за да могат да приемат и разберат [доколкото е възможно за хората] дълбоките тайни на Неговата сила и Неговата същност. Тези тримата трябвало да видят това първо чудо на възкресяване на мъртвец, което Господ със Своята сила извършил, за да разкажат на останалите деветима свои другари, та така да ги научи да си вярват един другиму. По-късно пък, при възкресението на сина на Наинската вдовица и на Лазар, ще присъстват всички ученици. А защо взима със Себе си и родителите на умрялата дъщеря е ясно. Тяхната мъртва дъщеря трябва да помогне за възкресението на техните души. Кой би имал по-голямо право от родителите да се възползва духовно от своите деца?
       Като влязъл в къщата, Господ погледнал към онези, които плачели и ридаели за умрялата. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. Матей и Марк допълват тази картина. Тук били музикантите и оплаквачите, наемани от съседите, какъвто бил тогавашният обичай при богатите евреи, както и при езичниците. Бил плач и ридание, и писък голям. Иаир бил между първите, ако не и първият човек на това място. Освен платените музиканти и оплаквачи, там трябва да са били и много негови роднини, приятели и съседи, които искрено скърбели за рано споминалата се девойка. Но защо Господ казва на народа: Тя не е умряла, а спи, когато Той добре знае, че е умряла? Първо, затова всички присъстващи да потвърдят, че девойката наистина е умряла. А те с нищо по-добре не можели да потвърдят това, както с присмеха над Него заради престореното Му незнание, че болната е умряла. И второ – за да покаже, че смъртта в Неговото присъствие на земята е изгубила своето жило и своята власт над хората и е станала като сън.
       Смъртта не е унищожение на човека, както и спането не означава унищожение на човека. Смъртта е преминаване от този живот в другия. А Господарят и над единия, и над другия [живот] е един. За огрубелия от плътски живот човек краят на този плътски живот означава край на живота въобще. Т.е., като се повреди колата и остане на пътя, неизбежно ще пострада и пътникът в колата и не ще може да продължи. Такова е безумното разсъждение на плътските хора. А духовните хора гледат и виждат, че когато колата се повреди, пътникът излиза от нея, оставя я и продължава пътя си без кола. Не може ли Майсторът, Който е създал и колата, и пътника, да поправи колата и да нареди на пътника да се върне в нея? Така е и с възкресението на мъртвите – безсилното тяло се лекува и душата се връща в него. Така че Господ ни най-малко не е преувеличавал нещата, като сравнявал смъртта със сън. И Той доказал това със Своето собствено Възкресение, след насилствената Му смърт и тридневното пребиваване в гроба, както и с възкресението на много умрели в часа на Неговата кръстна смърт, а и по-късно, през цялата история на Църквата, когато умрели са се връщали чрез молитвите на светите богоугодници към живота. Това Той всъщност доказал и при този случай с възкресението на Иаировата дъщеря.
       А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка, извика: момиче, стани! Онези, които били напълнили стаята на покойницата, са я видели умряла и се уверили, че е умряла, вече не са необходими тука. По-късно ще чуят за чудото и ще видят девойката жива, а сега Господ е решил първо да утвърди във вярата един народен първенец и трима първи между апостолите. Неговият метод докарва човека до изумление и възхищение поради мъдрия промисъл и тактичност, показани при всяко чудо поотделно. Отпратил, значи, всички от стаята на починалата, и останали те, седмината: петима живи, един мъртвец и Животодателят. Дали и при този случай не се крие, или по-точно, не се открива една велика тайна на човешката душа? Когато душата на един грешник умре, той продължава да живее с петте си чувства, живее плътски живот, празен, отчаян, протягайки на всички страни ръка за помощ. Това са така наречените материалисти на днешното време – плътски сенки без души; отчаяни, които със своите сетива – зрение, слух [3] и др. останали – се хващат за този свят, та поне още някое време да опазят плътта да не отива в гроба след душата. Но когато някой от тях, по Божий Промисъл, се срещне с Христос, той умолява Христа за помощ. И Христос Господ отива при умрялата душа, допира се до нея и я възкресява отново за живот, за голяма изненада и удивление на външния, чувствения човек. Евангелист Марк посочва точно онези думи на арамейски език, които Господ изрекъл при допирането до ръката на момичето: талита куми! Което означава същото това, което и евангелист Лука пише: момиче, стани! Какво, следователно, станало с момичето след тези Христови думи?
       И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той [Господ] заповяда да ѝ дадат да яде. Ето, виждате, че смъртта е сън! И възвърна се духът ѝ. Духът ѝ се бил разделил с душата и отишъл там, където отива духът на умрелите. Със Свото докосване и със Своите слова, Господ и тук направил две чудеса: първо – изцелил тялото ѝ; и второ – върнал духа от царството на духовете в здравото тяло. Защото, ако не изклекувал тялото, с какво щял да помогне на момичето, ако [останело] болно, а се върнел в него духът му? То щяло само да оживее, да продължи да боледува и отново да умре! Такова половинчато възкресение би било не възкресение, а мъчение. А Господ не дава половинчати дарове, а цели, не несъвършени, а съвършени. Той не върнал зрението на слепия само на едното око, а и на двете; нито на глухия дал слух на едното ухо, а на двете. Нито на раслабения изцелил само единия крак, а и двата. Така е и тук. Той връща духа в здраво тяло, а не в болно, така че целият човек да бъде здрав и жив. Затова Господ заповядал да ѝ дадат да яде, та с това веднага да се покаже, че умрялото момиче не само е оживяло, а е и здраво. Другият евангелист добавя: Момичето веднага стана и начена да ходи (Марк. 5: 42). Та чрез това още по-добре всички да се уверят, че момичето е оздравяло и телесно. Това трябвало веднага най-убедително и очевидно да покаже, че то наистина е оздравяло. Затова момичето станало, ходило и яло. Господ Иисус знаел с какъв невярващ род има работа и точно затова винаги при чудесата предоставял колкото може повече очевидни и неоспорими доказателства, а и да е видно, че чудото е необходимо и полезно на хората; и второ – отново да се види, че само Той можел да направи това чудо. Той и никой друг; още и трето – чудото несъмнено и очевидно да е засвидетелствано и потвърдено като необорима истина. О, колко добре Господ познавал този коварен и неверен човешки род!
       И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото. Т.е. Господ с тази заповед иска да направи по-разумни родителите на възкръсналото момиче, та преди всичко и на всекиго да принасят благодарност на Бога. Не е важно сега да се хукне по света и да се разгласява за чудото, а е важно да коленичат пред живия Бог и с най-дълбоко смирение, единствено пред Него, да излеят своята топла благодарност. Чудото ще се разчуе от само себе си и без вас. Не се грижете за това! Но не е ваша работа, в този свещен миг, да се издължавате на светското любопитство, а да се издължите Господу Богу.
И тъй, изцелил кръвотечивата жена и възкресил умрялото момиче, Господ веднага продължава с ново дело, продължава да цели човешките души от нездравото любопитство. Наистина, любопитството е нездраво нещо, защото то отдалечава човешката душа от Бога и я потапя в морето от мимолетни неща и светски случки. Любопитството е лошо и прелошо нещо, защото често погубва телата, а и душите на хората. Много плътски грехове и много духовни страсти се зачеват от любопитство. Както красивият маков цвят крие в себе си отрова, така и любопитството носи в себе си силна отрова, която погубва и тялото, и душата. Бог не е създал този свят, за да задоволи хорското любопитство, а за да спаси човешките души. Премъдрият цар казва: Око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане (Еклс. 1: 8). Господ не позволил на кръвотечивата жена да се докосне от любопитство до Неговата дреха, защото в мъката и неволята си тя отишла при Него с вяра. Напразно любопитните искат от Бога чудо; няма да им се даде; а и ако им се даде заради някаква човешка необходимост, от него любопитните не ще имат никаква полза. Умрелите ще се възползват повече от Божиите чудеса, отколкото любопитните. Лекарят отива ли на посещение при онези, които мислят, че са здрави, които са самодоволни, и които не викат лекар? Нима Господ е по-малко мъдър от земните лекари, та да обикаля по панаирите и да демонстрира Своята сила и Своето всемогъщество? Не се грижи, значи, ти, началнико Иаире, кой ще разгласи чудото на възкресението на твоята дъщеря! Не се грижи и ти, грешнико, кой ще разгласи чудото на възкресението на твоята душа и твоето тяло! Бог е знаел за безжичната телеграфия и телефония преди хората да са знаели да отворят устата си и с език да известяват един другиму каквато и да е новина. Знае Господ по-сигурен и по-съвършен начин за известяване на света на полезните новини от този, който се постига чрез телеграфията и телефонията. Творецът на гласа, езика и на въздуха има Свои начини за духовно общение с всяко творение, начини, които изпълват целия простор и цялото време. Ти само помни за своя дълг към Бога, Дарителя на всички добри дарове, и бързай да Му принесеш молитва, благодарност и дълбоко послушание към Неговата свята воля.
       На нашия Господ и Спасител – Иисус Христос, заедно с Отца и Духа Светаго – Троица единосъщна и неразделна, слава и хвала, сега и винаги и вовеки веков. Амин.
[1] В ориг. – привлекателност (бел. прев.).
[2] В ориг. – съзнателно, разумно (бел. прев.).
[3] В ориг. – очи и уши (бел. прев.).
Източник

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки