Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ
за всеки ден през месеца
Какво е смъртта? Това е мигът, в който Ангелът-пазител развързва веригите
на плътта, като че ли премахва стената на тъмницата и, като освобождава душата
от плен, ѝ казва: "Дойде часът, погледни към небето”. Малко по малко
земният мрак се разсейва, засиява небесната светлина, пада завесата и там - на
границата между този свят и вечния свят - за праведника се откриват
наслажденията на безкрайното блаженство. Защо да се страхува човек от смъртта?
Иисус Христос я е потъпкал, съкрушил е нейното жило. Християнинът не умира -
той преминава от отрудения, изпълнен със скърби живот към блажения живот. Чрез
Тайнството Кръщение човек получава нов благодатен живот, а чрез смъртта
преминава в блажения живот, в Царството на славата. Тук завършва пътят на земното
странстване на човека с Ангела. Моето въображение ми рисува следната картина -
двама млади царски синове, прославили се в далечните страни със своите победи и
са се отличили в битките със мъжество и безстрашие. Като се връщат тържествено
в отечеството си, те се радват при вида на свидните предели и с необясним
възторг стъпват на родната земя. Сърцата им се вълнуват и трепкат, когато,
приближавайки се към дома на родителите си, те виждат баща си, който стои на
вратата с приближените си и който желае да им окаже тържествени почести, каквито
подобават на победители.
И пак ще попитам: какво е смъртта? Това е мигът, в който състрадателният
Ангел, като се е склонил над одъра на умиращия, със златен ключ му отваря
вратите към небето. Християнино! Чуй, какво ти казва Свещеното Писание: през
всичките дни от живота си възпявай нова песен заедно с твоя Ангел и така при
последното си издихание ще чуеш съзвучното пение на Ангелските хорове и ще
речеш: "Господи, ще вляза в Твоя дом, ще се поклоня на Твоя свят Храм”.
Щастлива е онази душа, която, като оставя тленното си тяло, по чистота се
уподобява на своя Ангел, който я приема в прегръдките си. Пред взора на тази
душа представят Всевишния в непристъпното светилище на вечността, отдясно на
Него Иисус Христос, сияещ в славата на Божеството, пред тях Пресветата Дева
Мария, събранията на светлите и Ангелските ликове - душата пристига в
отечеството си и се наслаждава на блаженство!
Така младият Товия по време на своето далечно пътешествие към неизвестната
страна е бил съпътстван от Ангел Рафаил, който се явил под образа на Азарий.
Под покровителството на своя небесен пътеводител Товия се избавил от много
опасности, които застрашавали живота му, и получил от Ангела всички възможни
благодеяния: Ангелът му избрал за съпруга добродетелната Сарра, двамата ги е
избавил от ръцете на демона, върнал ги е в родната страна здрави и невредими и,
след като са свършили дългото странстване, е върнал зрението на бащата на
младия Товия, та да може праведният старец да види щастието на своя син и
раждането на внуци в дома си. Тогава Ангелът им се открил и пред очите им се
възнесъл на небето. Товия и синът му паднали на колене и скланяйки лице до
земята, в продължение на три часа благославяли Бога. След това, като се
изправили, провъзгласили чудесата, които Ангелът им сторил.
И твоят Ангел-пазител ще те придружава при твоето земно странстване, ще те
пази и ще ти благотвори. Някога ти ще го видиш наяве и ще се почувстваш
по-щастлив от младия Товия. Ангелът ще ти каже: ”Ние с теб бяхме свързани със
свято приятелство, сега Всеблагият Отец ни зове при себе си - там ние вечно ще
се обичаме един другиго и вече никога не ще се разделяме”.
О, светий Ангеле-пазителю и защитниче мой, скоро ли ще дойде онзи ден, в
който ти ще ми кажеш, че моето земно странстване вече е към края си, че вече се
отварят за мен дверите небесни? С какво нетърпение желая да те видя, приятелю
мой! Ти ме обсипваш с благодеяния и с благодатни дарове, а аз все не те виждам.
Нека бъде благословен онзи миг, в който душата ми, напускайки своята тъмница,
изведнъж те види лице в лице.
О, ако аз можех тогава да бъда чист, неопетнен от грях, да можех да бъда
подобен на теб! Научи ме, как да се подготвя за тази тържествена минута на
моето преселване от този във вечния живот. Смъртта е сладка и желана за
праведника - прати ми такава смърт, та Спасителят да ме посети в последния миг
от моя живот и да освети сърцето ми с изблика на Своята благодат! Нека всички
мои нещастия се очистят със Неговата свята Кръв.
Майко Божия! Не се отвръщай от моята предсмъртна молитва, освети я с Твоето
благоволение. Ангели небесни и ти мой Ангеле-пазител, не ме оставяйте на
смъртния одър, слейте вашите молитви с моята последна молитвена въздишка. Приемете
ме и ме водете към небето. Каква светлина тогава ще ме озари на моя смъртен
одър! Ще ме наобиколят родителите, приятелите, проливащи сълзи за мен, но аз ще
ги утешавам с думите: "Не плачете, аз отивам в царството на радостите -
небесните Ангели ме очакват".
Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар