ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

Ако ти не се трогваш от благотворенията на твоя Ангел, ако ти си нечувствителен към неговата готовност да ти служи, то поне се страхувай от неговото негодуване и справедлив гняв, с които той може да те накаже за твоята неблагодарност. Горко на онзи човек, който пренебрегва Божия Ангел! Свещеното Писание и учението на светите Отци учи, че както Ангелът свидетелства на небето за добрите дела на праведника, то също така той свидетелства и за беззаконията на грешника. Един ден този Ангел ще се яви на Съда като достоверен свидетел и ще ни посочи като достойни за наказание заради нашите престъпления. И тогава ще се разгърне книгата на живота и в нея, като в живо огледало ще се появат нашите добри дела и нашите пороци. Блажени Августин казва, че нашите престъпления са вписани като в книга, която се води от небесните духове, които са поставени да наказват грешниците за тези престъпления. Тертулиан, като разсъждава за съчинителите, пише: "Внимавай, да не би тези редове, които си писал да бъдат предоставени на Съда и подписани от ръката на Ангел, та с тях да бъдеш обвинен". Внимавай, в противен случай твоят Спасител ще стане твой неумолим Съдия; Божествената кръв на Иисуса, която е пролята за твоето спасение, ще въззове за мъст за престъпленията; Светите Тайнства, тези извори на благодатта, ще се превърнат в извор на осъждането; Твоят Ангел, верният ти пазител, ще стане твоят строг обвинител. Вече казахме, и това е неоспорима истина, че блажените Ангели са състрадателни към грешника, но тяхното състрадание си има граници, отвъд които милосърдието им се превръща в негодувание. Св. Василий Велики казва, че както димът прогонва пчелите, така многоплачевният и смърдящ грях прокужда от живота ни нашия Ангел-пазител. Когато Иерусалимският храм е бил осквернен, се чул гласът на Ангелите, които го напускали с този вик: "Да се махнем от тук".

Също така, когато душата се изпълни с безчестие, дълготърпението на Ангела-пазител се изчерпва и той я оставя плячка на враговете. Той не само я оставя, но и настоява за отмъщение заради нейните беззакония. Но кога свършва милосърдието и започва отмъщението? Това е тайна на Провидението! Дай Боже, за нас това време никога да не идва! Нека се постараем никога да не наскърбяваме нежните сърца на нашите Ангели, да не ги караме да стават вместо покровители и пазители, наши собствени обвинители. Нека не гасим в техните сърца нежната им обич към нас, и ако ние сме ги оскърбявали с нашето продължително жестокосърдечие, нека се постараем да ги умилостивим с разкаянието си за това. Разкаянието с Ангела-пазител е утешително, леко и плодотворно.

В областта на сатаната пък е обратното: разкаянието е еднозначно с отчаянието. Демонът, след като насити грешника с най-различни нечестия и проникне с беззаконията си до мозъка на костите му, започва да мъчи своята жертва. Сърцето на грешника бива тревожено от множество похоти, страшните вълнения на душата и жестоките угризения на съвестта не го оставят на мира. Него го притискат тежките вериги на порочните навици и бремето на греховете. Най-накрая идва смъртният час, идва минутата, в която безплодното дърво се посича и хвърля в огъня, Небесните Ангели изоставят отхвърления. Той остава сам с демоните, които се канят да повлекат душата му в преисподнята. Те са записвали точно неговите престъпления и така душата на престъп ника, като излиза от своята телесна тъмница, попада в ръцете на своите мъчители. Ох, колко е печален пътят, по който върви грешникът! Колко мрачен и колко страшен е неговршт край! Него го влачат пред Божието съдилище като някой затворник-престъпник, всички избраници го отблъскват. Ангелът-пазител, който е свидетел на неговите престъпления, го обвинява, Божият съд го поразява като гръм, демоните го грабват в своята власт и целия окован в адски окови го захвърлят в огнения пламък, Тези мъчители го разтерзават, раздират го, измисляйки наведнъж хиляди смърти в продължение на цялата вечност. Но ако този нещастник беше слушал съветите на своя Ангел, то той щеше да се наслаждава на вечното блаженство и щеше да вкусва небесни радости от Извора, който вечно струи в душите на избраниците в Божия дом.

О, безумни хора, как може да забравяме за вечността, от която ни дели само една крачка, само една минута?

Господи Боже мой! Ти си цялото ми блаженство - като изричам това аз не мога да не лея сълзи на радост, не мога без сърдечно умиление да си помисля, че ти благоизволяваш да обитаваш, да живееш в нас и изпращаш Своите Ангели да бъдат с нас. Само при мисълта за тази Твоя безкрайна любов към нас, кой не ще почувства радостното утешение в сърцето си? О, Боже мой, нима е възможно след всички Твои милости, оказвани на човека, след всички явни доказателства на Твоята любов към него, той да Те оскърбява? Но наистина и това се случва, това многократно се е случвало и с мен! Но поне да бях аз единственият, който се провинява с такава срамна неблагодарност! Всеки път се опитвах да загладя вината си с разкаяние - и Ти ми прощаваше. Ти проявяваше към мен велико милосърдие и Своята безкрайна любов. Нека посветя целия си живот в принасяне на благодарности за Твоите неизказани милости! Господи Боже, продължавай да ми помагаш! Ако Ти ме оставиш, то в градината на моята душа насадените от Теб цветя на добродетелите ще увяхнат и в тази градина ще се върне предишното запустение.

Не допускай, Спасителю мой, не позволявай да загине навеки душата, която Ти си изкупил със Своите страдания, която Ти многократно си избавял от челюстите на змея на преисподнята!

Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"