ПРАВОСЛАВНА БИБЛИОТЕКА: Св. апостол Ерм, първи епископ на Филипопол/Пловдив/ и неговият "Пастир"

Филипопол /Пловдив/, провинция Тракия е водещ център на християнството и християнската цивилизация, най-големият и важен град на Балканите до началото на IV в., когато християнската проповед навлиза масово в днешните български земи. Градът е столица на провинция Тракия и съответно - епископска и митрополитска катедра почти без прекъсване от IV в. до ден днешен. Филипопол - Пловдив попада трайно в границите на българската държава след началото на IX в. Митрополитската катедра е в диоцеза на българската църква при Иван Асен II. И днес Пловдив е митрополитска катедра на Българската православна църква.
Противно на твърденията на богослови и историци на църквата, мисионерската дейност на апостолите Павел и Андрей протича главно сред негръцкото население на Балканския полуостров, където още в самото начало на тази дейност, преди средата на първия век, възникват значителен брой християнски общини. Докато в центровете на античната култура Атина и Солун апостол Павел среща силно противодействие от „образованите елини“, сред „необразованото“ местно население проповедите му намират голям отзвук. Начело на християнската община както във Филипопол (Пловдив), така и в Сирмиум (Срем) и в Томи (Костанца/Кюстенджа) още преди средата на първи век застават епископи, при това от най-тесния кръг ученици на Христос, които християнската църква отбелязва като „седемдесетте апостоли“. Арменските географи Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц, като описват пътуването си в град Пловдив в шестия том на тяхната пътеписна историческа География за четирите страни на света, излязъл във Венеция през 1806 година, съобщават, че в града „освен гръцките църкви има и два кръстообразни, зидани с камък параклиси, в единия от които според преданията, разказвани ни от местните жители-християни, е проповядвал св. апостол Павел“. Филипопол е водещ център на християнството и християнската цивилизация, най-големият и важен град на Балканите до началото на ІV в. Градът е столица на провинция Тракия и съответно – епископска и митрополитска катедра почти без прекъсване от ІV в. до ден днешен.

Във Филипопол (Пловдив) първият епископ е свети Ерм (Hermas), комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави, също както до Епенет и Андроник, първите двама епископи на Сирмиум – към Андроник апостол Павел се изказва дори с особено почитание, като на негов сродник и съзатворник, повярвал в Христа преди него. Към тези три главни центъра на ранното християнство в западната, североизточната и югоизточната част на Балканския полуостров ще се прибавят през ІІ и ІІІ век също така и седалищата на епископи, респ. Митрополити, в Сердика, Адрианопол и Хераклея, като по този начин северозападната, централната и източната част на Балканския полуостров ще бъдат в значителна степен християнизирани. Непосредствено свързано с посещението на апостол Павел във Филипопол/Пловдив очевидно е и ръкополагането на първия епископ, Ерм. Но и неговото име – също както името на епархията му – е подложено на манипулации с цел да се заличи или поне да престане да се свързва с Филипопол. Макар и всички църковни календари, почиващи на надеждни за християнската историография извори, а именно списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски, както и Месецесловът на император Василий ІІ от края на Х век, да отбелязват името му и неговия ранг като „епископ на Филипопол“. Празнува се на три дати: 4/17 януари- Събор на 70-те апостоли, 8/21 април- Свв. апп. от 70-те: Иродион, Агав, Руф,Асинкрит, Флегонт, Ермий и др. и 31 май/13 юни- св. ап. Ерм от 70-те.

В по-ново време без никакви основания се правят опити името му да се свърже с Филипи, а не с Филипопол, а в официалния списък на епископите на католическата църква то се придружава с въпросителен знак. Светият Апостол Ерм свършил мъченически живота си. Автор е на забележителната книга "Пастирът" (Et virgines in domum meam), която до края на ІV век се счита за канонична и е неотменна част от Новия Завет. През V век обаче тя се изключва от състава на каноничните книги и всички нейни преписи на гръцки и латински език се унищожават. Едва в средата на ХІХ век бива открит нейният коптски превод, от който се прави нов латински превод, издаден в пълен обем заедно с френски превод едва след Втората световна война. За хронологията на събитията от особено значение е фактът, че с „Пастир“ се прави връзка между автора му св. ап. Ерм и папа Климент Римски, който ръководи Римската църква между 92 и 101 г. Това означава, че ап. Ерм се подвизава във Филипопол през втората половина на І и началото на ІІ в. сл. Хр. Личността на филипополския епископ и неговото съчинение са високо ценени от ранните църковни писатели, основни стълбове на християнската църква като св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, бл. Йероним, Ориген, св. Атанасий Велики и др. Според най-авторитетния църковен историк Евсевий Кесарийски книгата „Пастир“ е „приета в някои църкви за всенародно четене и от нея са се ползвали някои от най-древните писатели“. Тази книга на Св. апостол Ерм от Тракия /Филипопол – днешен Пловдив/, още повече потвърждава безспорните факти, че не само Византия е единственият писмен ортодокс. Затова и по-късно през 514 г. сл. Хр. на Всеобщия Събор в Хераклея (Тракия) Епископатът на първата Църква в Европа – Илирийската църква, бива окончателно унищожен от съюзяването на вечните врагове – Римския Папа и Източния Патриарх, а чрез едикт на византийския император биват изгонени всички тракийски династии. Тази хроника веднъж завинаги опровергава тезата, че българите са се покръстили едва в IX век и потвърждава тезата, че скитите /траките/, или българите, са имали преди създаването на архиепископията Първа Юстиниана, своя църква, която е обемала цяла Тракия и Илирия до Солун.

Още в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за църквата и за нейната мисия в света. Сред най-силно засегнатите въпроси в “Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на църквата. В едно от виденията си Ерм вижда църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата или стоим далеч от нея...

Наред с останалото в нея са предадени 12 заповеди на християните, които в редуциран вид носят следните послания: 1. Да вярватe Бог.

2. Да живеят в простота иневинност, да не злословят и да дават милостиня на всеки, който има нужда.

3. Да обичат истината и да избягват лъжата.

4. Да бъдат целомъдрени и в мислите си.

5. Да бъдат търпеливи и великодушни.

6. Да се знае, че у всеки човек живее по един добър и един лош дух.

7. Бой се от Бога, но не се бой от дявола.

8. Прави на всеки добро и се въздържай от зли дела.

9. Моли се на Бог от дълбините на душата си и с вяра, та молитвата ти да бъде чута.

10. Избягвай лъжепророци, гадатели и влъхви, чрез които дяволът погубва божиите раби.

11. Единствен учител да ти бъди Божията църквата – стълб, утвърждаващ истината.

12. Без близки ръководители на можеш да живееш свято на земята. Ще ги откриеш в Църквата, където Светия Дух ги поставя начело на стадото Христово.“